Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

Мисъл за деня - 8.10 - 14.10.2012 г.

Recommended Posts

Мисъл за деня -09.10.2012

Де е човекът? Човекът е в своята постъпка. Бог е в неговите мисли, а природата е в неговите чувства. Така схващам човека психологически. Това е закон, който трябва да се разбере. Ние мислим, че нашите постъпки са от Бога и затова като направим една крива постъпка, държим Бога отговорен и питаме защо ни е допуснал да направим тази постъпка. За всяка твоя постъпка, ти си отговорен, а за всяка твоя мисъл, Бог в тебе е отговорен. Следователно, престъплението не седи в нашите мисли и в нашите чувства. Докато мислиш и чувствуваш, няма никакво престъпление, но в момента, когато ти като човека съединиш двете ѝ постъпки по един или по друг начин, тогава вече провидението те държи отговорен за постъпките ти. Че някоя лоша мисъл е дошла в ума ви, ни най-малко не се смущавайте от това. Това нищо не значи.

Всичко чрез него стана

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя - песен

Пътят на живота - молитва

Псалом 27

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня - 10.10.2012 г.

Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.

Ръководен от Любовта и Мъдростта

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята Молитва

Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

Молитвен наряд за сряда:

Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"

Молитва на братството

Псалом 19

Псалом 103

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Законът за единството в Природата изисква всички хора да са свободни, но да имат единство. Има простор за всички. И всичко, каквото човек желае, може да го постигне, но Природата е поставила особен път на всеки човек, по който той трябва да мине. Никой път двама души не добиват щастие по един и същ начин. Ако беше другояче, то щеше да си бъде просто едно копиране. Кой каквото е пожелал, ще му го дадат. То все ще дойде, ще се постигне. В Природата има един запас, от който тя дава щедро.

Дълго време човек трябва да работи върху себе си. Той има материал, който трябва да обработи. Мисли, желания, действия, воля – това е материалът, върху който трябва да се работи. И всеки ден човек трябва да урегулира своите мисли, като се свърже с Бога. Природата заставя всички същества да работят, после им дава условия да се занимават, да учат.

Ръководен от Любовта и Мъдростта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня - 11.10.2012 г.

Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запознати с онази мрежа на низшите тъмни духове. Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способности им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо. Това са две противоречиви състояния, които всякога действат разрушително. Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои. Едни и същи разбирания трябва да имате всякога.

Ръководен от Любовта и Мъдростта

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула

Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде

Молитва за плодовете на Духа

Псалом 112

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек се ражда, какво му трябва? – Трябват му Мъдрост и Любов. Значи човек през целия си живот трябва да бъде ръководен от Мъдростта и Любовта, само така може да расте и да се развива. До известно време организмът трябва да расте на ръст и широчина. Идва време, когато организмът престава да расте на ръст и широчина и тогава започва вътрешното растене – човек започва да развива своя ум, своите чувства.

Вие сте влезли в една духовна група и трябва да разберете какво нещо е тя. В България често се правят дружества. Но на колко от тях се постига целта? Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.

Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние. Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде радостен.

Като сте влезли в тази група, каква представа имате за духовния живот? На слабите хора противоречията идват отвън, а на силните идват отвътре. Щом противоречията идват отвътре, тогава човек е силен. Без тези вътрешни препятствия и мъчнотии вие не може да разберете духовния живот. Когато човек е подготвен и влезе в духовното си тяло при смъртта, тогава е добре. Но ако човек излезе от физическото тяло и няма подготвено духовно тяло, в което да влезе, тогава е мъчнотията. Една от задачите на духовния живот е да можете да работите с духовното си тяло...

Законът за единството в Природата изисква всички хора да са свободни, но да имат единство. Има простор за всички. И всичко, каквото човек желае, може да го постигне, но Природата е поставила особен път на всеки човек, по който той трябва да мине. Никой път двама души не добиват щастие по един и същ начин. Ако беше другояче, то щеше да си бъде просто едно копиране. Кой каквото е пожелал, ще му го дадат. То все ще дойде, ще се постигне. В Природата има един запас, от който тя дава щедро.

Дълго време човек трябва да работи върху себе си. Той има материал, който трябва да обработи. Мисли, желания, действия, воля – това е материалът, върху който трябва да се работи. И всеки ден човек трябва да урегулира своите мисли, като се свърже с Бога. Природата заставя всички същества да работят, после им дава условия да се занимават, да учат.

Ръководен от Любовта и Мъдростта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня-13.10.2012г.

Сега слушам често хората да казват: Да си уредим живота. Обикновените хора го уреждат по един начин, талантливите – по друг, гениалните – по трети, и светиите, и те уреждат живота си – всеки урежда живота си. Мисля, че светиите са най-близко, които най-добре са уредили живота си. Дотогава, докато човек не се научи да жертвува себе си за другите, той не може да разбере смисъла на живота. Дотогава, докато чака, другите да се жертвуват заради него, той не разбира живота.

Новият век

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен

Малката Молитва

Псалом 25

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня-14.10.2012г.

Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете“. А в Новото учение се казва: „Любете се един друг, за да живеете“. Ще бъде това! И то не е за целия свят, защото в тази, третата фаза, в третия Адам, най-напред ще се събудят само най-напредналите души. Наричат го Първо възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик. Защото ще има хора, които след хиляди години ще се повдигнат, а други ще има да останат с векове, защото с векове трябва да се работи, за да се преобразува съзнанието им. Ние говорим за напредналите души, които ще реализират Царството Божие на Земята.

Начало има, но край няма

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята Молитва

Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула

Молитвен наряд за неделя:

В начало бе Словото – песен

Добрата Молитва

Псалом 61

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ме впечатли беседата Новият век. За водата, която дава живот, вътре, както и случката с Толстой...

...(7) Идва някоя си жена от Самария да начерпе вода. Казва и Исус: Дай ми да пия. (8) (Защото учениците му бяха отишли в града да купят за ядене.) (9) Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.) (10) Отговори Исус и рече и: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива. (11) Казва му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода? (12) Ти по-голям ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му? (13) Отговори Исус и рече и: Всеки който пие от тази вода пак ще ожеднее; (14) а който пие от водата която аз ще му дам няма да ожеднее въ веки; но водата която аз ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен. (15) Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожеднявам нито да идвам тука да изваждам. (16) Казва и Исус: Иди повикай мъжа си и дойди тука. (17) Отговори жената и рече: Нямам мъж. Казва и Исус: Право си казала че нямаш мъж; (18) защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла...

...(21) Казва и Исус: Жено, хвани ми вяра че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. (22) Вие се кланяте на онова което не знаете; ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите. (23) Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с духъ и истина: защото Отец таквизъ иска поклонниците си. (24) Богъ е духъ, и които му се кланят, с Духъ и Истина да се кланят.

Аз ще взема най-маловажните думи в главата: „Дай ми да пия!“ Има цяла система за възбрана от пиенето. Казва: Да не пиеш. Че днес човек не е свободен да пие. Като дойде до пиенето, трябва да определиш. Вземам пиенето в обикновенния смисъл, както е в природата, но после частично, както е влязло в живота. Пиенето е една нужда за човешкото тяло, нужда е и за човешкото сърце. То произтича от желанието. Жадният човек голямо желание има да намери вода да пие. Най-голямата наслада е да намери една–две чаши и като пие, усеща какъв е смисълът на пиенето. Казват: Напил се. Изменя се веднага смисълът. Какво лошо има, ако човек се е напил с вода? Когато кажат напил се е, какво лошо има, ако се напил с вода. Малко има нещо в интонацията на думите: „Напил се“.

Та в цялата човешка реч има нещо, което е пропито с нечистота. Малко думи има чисти. Тези думи, които са запазили своята чистота, те са мощните думи. Вземате думата любов, тя трябва да се чисти най-малко сто години, за да се очисти. Щом кажеш любов, разбира се това, което не е...

Христос казва на тази жена: Дай ми да пия. Тя се обръща към него и Му казва: Как ти, който си евреин, искаш от мене вода, която съм самарянка. Христос започна да ѝ говори, да ѝ проповядва за онова новото в живота. Христос имаше предвид, че това, което се пише, за бъдеще ще станат разсъждения по същия въпрос.

Казвам: Вие всички минавате в една нова епоха и вие носите старите идеи. Със старите идеи живеете и мислите, че за бъдеще ще живеете, както досега сте живели. Когато богатият осиромашее, как трябва да живее? Той не може да живее с ония килими, пиано няма да има, едва ще има за прехраната си. Ако се изисква от тебе да живееш спокойно, като имаш всичките удобства, всеки може да го направи. Да живееш добре при неудобства, това е изкуство. По какво се отличава един гений и един музикален гений. Само за сравнение го давам. На един обикновен човек дайте му една цигулка, нищо не може да изкара. На един музикален гений дайте му една обикновена цигулка, ще изкара нещо. Като вземе обикновената цигулка, се ще изкара нещо. Казвате: Лоши са условията. Лошите условия се дават на добрите хора, за да изкарат нещо. Добрите условия се дават на обикновените хора, които нищо няма да изкарат. Срещам всякога недоволни. Всички искат като повярват в Бога, да се оправят тяхните материални работи. Представете си сега, ние, които живеем в 20 век, оправят ли се работите? Работите в Лондон оправят ли се? В Бирмингам, в Ливерпул оправят ли се работите? Англичаните минаваха за умен народ. Като кажеха англичанин, разбираха един умен човек. Турчинът като каже англичанин... Сега англичаните се намират в положението на Толстоя. Проповядва, че тъй трябва да бъде, но като дойде до него, казва: Или аз трябва да умра, или ти трябва да умреш. Един от двамата трябва да умре. Ако искаш и двамата да останем живи, трябва да отстъпиш, да направиш една жертва. Тя пък му казва, че той трябва да направи тази жертва.

Че по отношение на Бога и ние се намираме в същото положение. Ние в света не искаме да направим жертва. Бог досега се е жертвувал, сега ние трябва да направим една жертва. Най-после ще стане по който и да е начин. Ако не искаш и се откажеш, ще дойде смъртта, пак ще направиш жертвата. При умирането, ако човек има съзнание, като умира, човек мисли, че цялата вселена се разрушава пред него и той умира. Той няма една ясна представа. Били ли сте в положението на един човек, който умира? Когато умираш, ти ще намериш пред себе си 100, 200 души чакат, като излезеш из къщата си, нахвърлят се като разбойници, кой каквото намери граби, задигат и казват: туй, което остава, дай ни го. Като влезе в гроба, и там ще го намерят тия малките братчета, каквото намерят, всичко взимат. Оберат всичко, каквото има. Като идем нито мозък, нито нервна система, нито очи, нито лице, всичко изчезнало, остане празна кратуна и кости. Най-после казват: Ето един светия. – Не, не, такива заблуждения не искаме. Когато главата се изпразва, това не е глава на един светия. Светията е онзи, който не умира. Докато дойдем на положението да влезем в областта на безсмъртието, докато не се научим да любим, ние не сме светии...

...Аз желая всички да бъдете слуги, но да сте свършили четири факултета. Ако не сте свършили четири факултета, не ви препоръчвам да ставате слуги. Ако имаш обикновено образование, обикновен човек ще станеш. Но слуга, за да станеш, четири факултета трябват. Днес цял свят има нужда от слуги, които са свършили четири факултета, да знаят какво да вършат. Бедните хора трябва да знаят, какво да вършат. Като дойдат до една работа, трябва да знаят, как да свършат работата. Всяка жена, която се жени, трябва да е свършила четири факултета. Която не е свършила четири факултета, ако иска да страда, нека се жени. Ако иска да се ожени, да се родят от нея гении на човечеството в света, трябва да е свършила четири факултета. Някои са ме питали, трябва ли да се женят. Аз наричам всичките хора проводници. Човек, който не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Мъж, който не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Жена, която не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Дете, което не е проводник, не е човек. Всеки, който не е проводник, не е на място. Тъй седи въпросът. Може някой път да ти е неприятно. Как тъй цялата земя е покрита с гробища и паметници натурени: тук почива еди кой си. Когато майката ражда едно дете, мене ми е приятно, едно дете. Онази майка, която погребва детето, ходи да го оплаква на гробищата, не е майка. Аз бих желал да има майки, които възкръсяват своите деца. Като дойде смъртта, да покаже пътя на смъртта. На смъртта да каже: Стой отвън, почакай отвън! И да я не приема в къщи. При силната майка смъртта седи отвън при вратата, не може да влезе в къщи да и вземе детето. Ще и каже: Какво обичаш? На друго место иди. Ще я прати при някоя крава, при някой заяк, при някой бръмбър. Но ще каже: Моето дете не го давам, няма да го буташ. Смъртта ще и козирува като някой войник. Такива майки се изискват сега за бъдеще, които да респектират смъртта. Вие казвате: Само Бог може да направи това. Право е. Бог на любовта го прави. Ако Бог в нас живее, ние ще бъдем като Него. Аз желая синца да бъдете като Бога, не по сила, по любов да бъдете като Бога. Бог е любов. Казвам: Новият свят, който иде, е свят на любовта....

Сега във вашите погледи чета: Кажи нещо утешително. Да ви кажа: Скръбта ви ще се превърне на радост, но след като пострадате. Сиромашията ви ще се превърне в богатство, но след като осиромашеете. Болестта ви ще се превърне на здраве, но след като боледувате. Болестта трябва да мине през вас и да си замине. Ще се спогодите с нея. Болестта иска, пълно ще и дадеш. Казваш: Какво искаш? Каквото иска, ще и дадеш и тя ще си върви. Изпрати я с дум-дум, с тъпани, с песни на 3–4 километра от къщи, кажи ѝ: Добър път и като дойде друг път, ще и кажеш: Добре дошла. Вие ще се уплашите. Втори път като дойде болестта, ще се намери отвън вратата. Като дойде няма да бъдеш слаб да те върже. Ще бъдете на равно. Ще кажеш на болестта: Едно време бях месоядка, сега съм вегетарианка, едно време аз обичах да измъчвам хората, сега ида да им помагам. Болестта ще бъде като сестра милосърдна да помага. Казва: Измених се. Моето сърце се измени, умът ми се измени, разбрах, че не седи в мъчението. Следователно, в лицето на болестта, вие ще имате една сестра.

Писанието казва: Бог ще влее духа си, и ще напише закон в сърцата на хората. Пише го сега. Всички от вас, които сте готови да възприемате новата епоха, която иде, неизбежно ще стане. Наричат го второ пришествие, промяна на века, смяна. Както искате го наричайте. Казва: Ще напиша закона в сърцата и ще вложа духа си и ще ме познаят от малък до голям. Не може да познаваш някого, ако не го обичаш. Всички ще се обичате, ще се надпреварвате да си правите добро...

Сега един затворник, който 20 години е бил затворен в едно подземие, дето не е виждал слънцето никога, като го пуснат вън на слънце, като види да изгрява слънцето, ще каже: О, Господи, благодаря ти, че слънцето изгря за мене.

Вземете един писател, какъвто е Толстой и той не може да разреши един семеен въпрос. Той на стари години не може да се разбере с жена си. Затова може да четете. Направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Знаете причината за неговото бягство. Той беше толкоз нажежен, че бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга – едно от двете. Сега ние на земята, искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примирим. Най-първо в младини човек се примирява и като дойде в старост, изпъква едно голямо противоречие. На младини искаш да се ожениш, да намериш богат, цели планини градиш, палати златни кроиш, деца, дъщери, цял свят създадеш, един рай. На стари години започваш да съжаляваш, че си се оженил. Аз само констатирам нещата както са. Има изключения. Когато човек се разболее, той е недоволен. Не, че животът сам по себе си е лош, но влизат неща посторонни на живота. Докато е болестта, той е недоволен от живота. Щом изчезне болестта, той пак е радостен.

Причината за всички неща седи в човешкото сърце, в желанията на човека. Често става прекъсване с Първата Причина и вследствие на това хората стават нещастни. За пример, вие ако отсечете един клон от дървото, той изсъхва. Ако извадите едно растение от почвата, то пак изсъхва. Ако извадите една риба от водата, умира. Ако извадите човек из въздуха навън, и той умира. Следователно, всеки човек ако го извадите от неговата подходяща среда, той започва да страда. Следователно, докато човек е потопен в областта на любовта, в онази среда на любовта, той расте. Щом го извадите от тази среда, той започва да линее.

Може да кажете, че другарката на Толстой си намери още един приятел и какво има от това. Този приятел е вън от Толстой. Човекът не е бил прост, но музикант, завършил по музика, по изкуството. После тя поддържала негови ученици и това никак не се харесвало на Толстой. Те са частични възгледи. Толстой остави да разреши въпроса в другия свят. Дотогава, докато хората ядат месо, те са виновни пред нас. Щом започнем ние да ядем месо, то е вече в реда на нещата. Който не е вегетариянец, казва за вегетарианците, че са тревопасни. Щом започнат те да ядат растителна храна, мислят, че е в реда на нещата. Всеки човек счита, че това, което прави, е в реда на нещата. Право е, когато тебе те обичат. Щом нещо те освобождава, право е. Простото разбиране е това. Коя е правата мисъл? – Която те освобождава, която не ти причинява никаква спънка в живота. Кое желание е право? – Което не те спъва. Коя постъпка е права? – Която не те спъва. Някои може да питате: Кое е, което не ме спъва? Но знаете, какво е спъването. Което те спъва, ще паднеш на лицето си. Туй, което не те спъва да паднеш, то е правото; туй, което те спъва и падаш, не е право. Ще паднеш, ще си разбиеш главата, носа си. Ако на деня десет пъти паднеш, ще имаш десет белези на главата си. Питам: Какво ще правиш тогава?..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×