Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ISTORIK

Слово за деня на народните будители

Recommended Posts

Слово за народните будители

(Чете се пред публика в деня на празника)

Честит празник на всички, които се чувстват народни будители!

Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането.

За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. През 1922 г., народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура...

И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа.

Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет.

Показателен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН.

На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона.

През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят.

Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. “свети Седмочисленици” – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен.

Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма.

Нашите средновековни предци вярвали, че “Голи са, без книги, всички народи!”

Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”

Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним!

Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане!

За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството.

Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух.

Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие.

Но защо наричаме борците за просвета с термина “будители”?

Защото те “събуждат народа”, за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история...

Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън. Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството...

И кой, ако не – Църквата - спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българсия език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира?

За съжаление, не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове.

Възниква въпросът: Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители?

Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. А българският национален идеал от Възраждането, все още, не е осъществен.

Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация.

Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пускам текста малко предварително, за да могат колегите да го използват в училището, в което преподават.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявай, но това е писано през 2008-ма и взето от http://zadogradata.ffwpu.eu/?p=281 или http://fenzona.bg/fo...r/3674/page/65/

И ако го прочетеш, и помислиш, и ако си въобще запознат с историята на България( и на териториите на България отвъд Дунава и масовите кланета там, по време на самозабравилия се Симеон, ламтящ за престола на Византия), и с историята на християнството по земите ни, и кои са истинските пазители на Христовото учение, горени на кладите на светско-църковна власт, от 1-ви век до сега по българските земи - не би бил пуснал този меко казано банален текст, и то точно в този форум.

Честно да ти кажа, все едно чета текст писан от комсомолец, очакващ потупване по рамото.

Не си заслужава времето писмено да анализирам тук целия текст, но написах горното поради учудването ми, че през 2012 може да се смятат подобни текстове като народо-вдъхновяващи.

И понеже знам че ще отговориш, но те моля в отговора си включи историческия документ или източник, от който става 100% ясно че Борис I е избил 50 болярски рода.

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Историческите факти не могат да се променят, могат да се анализират и потърсят причините за случилото се. Да се разберат и да се повтарят само добрите неща... Това би направил буден, аналитичен ум... Не можа да се отрече миналото, в него си има разумност, която е работила, за да стигнем до днес... И да прилагаме новото... Много светли хора са имали идеали, мисия... Благодарна съм им...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иваиле, това съм го писал аз през 2004 г. по повод празника и го четох пред учениците си и в читалището на селото, в което учителствах. После го пуснах и на няколко места в интернет. В първия сайт липсва първоизточника (http://daobg.com/ или http://nauka.bg/forum/). Във втория сайт си пише най-отдолу, че е взето от (моя блог в) сайта за бойни изкуства http://daobg.com/.

Не се учудвам, че текстът е бил копиран тук и там. Явно се харесва на читателите. Виждал съм го вмъкнат в други слова, виждал съм го и в някакъв местен вестник в Пловдив (не помня вече - кой вестник) и в някаква местна безплатна рекламна брошура.

Напоследък намирам все повече свои текстове и в http://pomagalo.com/, без да съм давал съгласието си те да бъдат копирани където и да е.

Така че, моля - по-полека с обвиненията в плагиатство!

Не знам как звучи или как ти си мислиш, че трябва да звучи. Казваш - "банално" звучал... Писал съм го през нощта, така че може би той не е идеален.

От друга страна, не съм си и помислял, че текстът ще се хареса всекиму. Ако на някого не му харесва, моля, напишете по-хубав!

Ако модераторите преценят, може да изтрият темата!

---

За 52-та болярски рода си пише в историческите извори:

- кореспонденцията на Борис I - Михаил с папа Николай I, по-точно - писмото с отговорите (106 на брой) на папата, откъдето се разбира, че българският владетел иска прошка от него за това свое деяние

- Бертинските анали

- Продължителят на Бертинските анали (архиепископ Хинкмар)

- Продължителят на Теофан

За свалянето на Владимир-Расате от престола:

- Хрониката на Регинон

- "Чудото на св. Георги с българина" (старобългарски апокрифен разказ)

Византийските историци и писатели споменават тези събития мимоходом, а българските ги подминават с мълчание, вероятно - за да не опетнят името на владетеля, обявен от Църквата за светец.

По темата са писали видни наши историци: В. Златарски, П. Мутафчиев, Т. Събев, В. Гюзелев, П. Петров, Ал. Бурмов, Ив. Божилов, Г. Бакалов и др.

За перипетиите около процеса на покръстването на българския народ може да се прочете и във всеки учебник по история за 8-ми и за 11-ти клас.

Надявам се, че отговорът ми те удовлетворява...

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И ако помислиш, и ако си въобще запознат с историята на България (и на териториите на България отвъд Дунава и масовите кланета там, по време на самозабравилия се Симеон, ламтящ за престола на Византия), и с историята на християнството по земите ни, и кои са истинските пазители на Христовото учение, горени на кладите на светско-църковна власт, от 1-ви век до сега по българските земи - не би бил пуснал този меко казано банален текст, и то точно в този форум.

Не, аз изобщо не съм запознат със средновековната история и археология на България.

Специализирал съм средновековна марсианска история - по програма на ЕС за обмен между студенти земляни и марсианци.

---

Би ли изяснил за какви масови кланета в Отвъддунавска България иде реч? От страна на кого, над какво население и в коя година (или - в кои години) са били извършени те? И още - в кои исторически извори се споменават или с какъв археологически материал са доказани?

Знаем, че Симеон е воювал срещу маджарите, но военните действия срещу тях не са били започнати от него; напротив - самите маджари са нахлували в българските земи - подтиквани от Византия.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От отговора ти ми стана ясно, че в образователната ни система нищо не се е променило от татово време - същите догми.

А за 52-та рода, понеже си историк, просто намери фото-копия на оригиналните документи и направи превод поне на изречението с родовете, та да не преписваш неистините на Златарски, който бе подведен под съдебна отговорност в Германия, за фалшификация на Българската история - а тогава присъдата за това е била 10г. лишаване от свобода. Но явно и тази част от историята на България ти е непозната, както и ограниченото мислене, че по време на Симеон земите от другата страна на Дунава не са били част от България.

Да не говорим за познанията ни в медицината, за които и дума няма във "вашата" история, познания които науката едва в 20-ти век почва да открива.

Копие от истинската ни история изгоря на един глух коловоз в началото на 20-век, след като Турция се съгласи на ни върне всички архиви.

Но има още две неоткрити места, където се пази пълната ни историята - писана през вековете от българските хроници, а не от чужденци и недоброжелатели, обаче ние още не сме морално дорасли за нея, и там Велики не са убийците, а лечителите и духовните водачи.

Независимо от горното, ти желая крепко здраве!

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона.

През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят.

Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

И като гледаме историята на България след тази многовековна будителска дейност, как българите опознаха себе си и така опознаха същността на боговете? Покръстването не унищожи езичеството, нито въстанието на Спартак освободи робите или унищожи Римската империя, нито църквата унищожо богомилството, нито пък просъществува дълго империята на Симеон, колко остана от архитектурата, богатствата или книжнината? Всички тези неща отминаха с времето си, и езичеството, и ересите, и Римската империя, и красивите палати, красиви предмети и мъдри книги. Изглежда че осъзнаването на това всъщност е част от пробуждането, а дали ни дава и познание на боговете не е важно, важно е че ни дава свобода от минали грешки.

Буда е най-известният будител, самата дума "будя" е санскритска и се използва в същото значение и до днес в Индия, както и в славянските езици. Той не се е борил с власти, империи или творил материални блага, не е говорил за боговете и основал религии, само е учил за страданието което носят страстите и силните желания и как да се освободим от тях. Това не звучи като "народно будителство", но е много повече от това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честит празник на всички учители, будители и вдъхновители!

06-10-31_1noemvri_s.jpg

"История славянобългарска" - http://istoriata.bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честит празник, български учителю!

 

Онеправдан си ти днес, брате мой. Трудно свързваш двата края. Беден си. И дори си презрян. Колкото и да се трудиш, благодарност няма насреща. Учениците днес забравиха какво е ценно и поеха по нанадолнището. Забравиха, че ако теб те няма, те няма да прокопсат. Забравиха, че именно ти някога спаси нацията от изчезване по време на двете дълги робства...

 

Забравиха историята и вярата. Забравиха за идеалите на предците си. И... оглупяха. Сега те имат други цели. Копнеят за пари, много пари. Не им пука за науките. Не милеят за училището, нито пък за родината. Не желаят дори да пишат на български. Интересуват се предимно от изгодата и удоволствията. Настъпила е безнравственост и бездуховност. И изглежда, че всичко е обречено. Но това е така само на пръв поглед. Бурята е голяма сега. Но ще премине. Ще отмине и само лош спомен ще остави.

 

Затова ти сега не тъжи, брате мой. Защото ти си един малък герой. Напук на всичко ти остана. А това никак не е малко. Бориш се да оцелееш с малката заплата и вършиш достойно, велико дело. Тъй че не унивай. Бог вижда усилията ти и знае намеренията ти. А те са чисти, защото си тук. Много твои колеги оставиха учителстването и заминаха на Запад. Там те се превърнаха в слуги. Мъжете носят тухли и пясък. Жените чистят магазини и тоалетни. Казват, че се чувстват по-добре, защото са сити и облечени. Но всъщност са сломени. Сломени са и духовно, и физически. Но ти не се предаде. Ти си още тук. Сградата на училището образно се руши. Руши се отвътре. Прозорците и чиновете са счупени. Стаите са полупразни. Празни са и главите на учениците. В тях духа лют вятър. Цари безхаберие, пошлост, простотия. Неуютно е да се работи в такива условия. Но има и изключения. Затова и ти упорстваш. Опитваш се да изпълниш дълга си. Съпротивляваш се.

 

И така и трябва. Не се отказвай, брате! Стой къде си и се бори. И да не си посмял да загубиш вярата си. Виждаш ли, днес е Дeнят на българските будители. Хиляди хора се сетиха за теб. Умилиха се. И се натъжиха. Но и се възхитиха. Възхитиха се от теб. Защото е видно, че ти днес си онеправдан, но не си станал за посмешище. И никога няма да бъдеш. Запомни това.

 

Стой на мястото си и продължавай да учиш малкото български ученици на четмо и писмо. И да не си посмял да се откажеш. Ти си твърд и знаеш цената си. Тъй че, каквото и да ти донесе утрешният ден, няма да се предадеш.

 

Честит празник, скъпи брате мой! Честит празник, учителю!

Послепис

Написах този поздрав толкова прочувствено, защото някога и аз бях като теб, брате.

Някога и аз бях учител.

 

Мартин Ралчески

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 1.11.2013 г. at 10:21, Хармония каза:

Честит празник, български учителю!

 

Онеправдан си ти днес, брате мой. Трудно свързваш двата края. Беден си. И дори си презрян. Колкото и да се трудиш, благодарност няма насреща. Учениците днес забравиха какво е ценно и поеха по нанадолнището. Забравиха, че ако теб те няма, те няма да прокопсат. Забравиха, че именно ти някога спаси нацията от изчезване по време на двете дълги робства...

 

Забравиха историята и вярата. Забравиха за идеалите на предците си. И... оглупяха. Сега те имат други цели. Копнеят за пари, много пари. Не им пука за науките. Не милеят за училището, нито пък за родината. Не желаят дори да пишат на български. Интересуват се предимно от изгодата и удоволствията. Настъпила е безнравственост и бездуховност. И изглежда, че всичко е обречено. Но това е така само на пръв поглед. Бурята е голяма сега. Но ще премине. Ще отмине и само лош спомен ще остави.

 

Затова ти сега не тъжи, брате мой. Защото ти си един малък герой. Напук на всичко ти остана. А това никак не е малко. Бориш се да оцелееш с малката заплата и вършиш достойно, велико дело. Тъй че не унивай. Бог вижда усилията ти и знае намеренията ти. А те са чисти, защото си тук. Много твои колеги оставиха учителстването и заминаха на Запад. Там те се превърнаха в слуги. Мъжете носят тухли и пясък. Жените чистят магазини и тоалетни. Казват, че се чувстват по-добре, защото са сити и облечени. Но всъщност са сломени. Сломени са и духовно, и физически. Но ти не се предаде. Ти си още тук. Сградата на училището образно се руши. Руши се отвътре. Прозорците и чиновете са счупени. Стаите са полупразни. Празни са и главите на учениците. В тях духа лют вятър. Цари безхаберие, пошлост, простотия. Неуютно е да се работи в такива условия. Но има и изключения. Затова и ти упорстваш. Опитваш се да изпълниш дълга си. Съпротивляваш се.

 

И така и трябва. Не се отказвай, брате! Стой къде си и се бори. И да не си посмял да загубиш вярата си. Виждаш ли, днес е Дeнят на българските будители. Хиляди хора се сетиха за теб. Умилиха се. И се натъжиха. Но и се възхитиха. Възхитиха се от теб. Защото е видно, че ти днес си онеправдан, но не си станал за посмешище. И никога няма да бъдеш. Запомни това.

 

Стой на мястото си и продължавай да учиш малкото български ученици на четмо и писмо. И да не си посмял да се откажеш. Ти си твърд и знаеш цената си. Тъй че, каквото и да ти донесе утрешният ден, няма да се предадеш.

 

Честит празник, скъпи брате мой! Честит празник, учителю!

Послепис

Написах този поздрав толкова прочувствено, защото някога и аз бях като теб, брате.

Някога и аз бях учител.

 

Мартин Ралчески

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×