Пламен Димитров Добавено Октомври 30, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2012 Здравейте , Аз съм момче на 16 години .От около година започнах да се страхувам от болести . Когато ме заболи нещо и веднага го свързвам с симптомите на някои сериозна болест.Имах много често чувството ,че виждам нереално ,че всичко което виждам е като в сън.От около 2 месеца съм по-добре и това чувство за нереалност ми се случва много по-малко от преди .Но все пак преди около месец ходих на психиатър и ми каза ,че имам тревожно разстройство .И това виждане като в сън и като нереално се дължало на претоварена нервна система.Изписа ми лекарства ,но тогава ми бяха правели операция на сфеноидалния синус и се натрупват много лекарства и не ги пих . Въпроса ми е има ли начин без лекарства .Сега се чувствам по-добре може ли с времето да мине или някакви други методи .Защото съм чувал ,че това може отново да се появи наистина ли е така ? Да хода ли на психотерапевт или психиатър ? Моля някои от специалистите или някои които разбира да пише . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 31, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2012 Здравей! Хората казват ,,Здрав дух в здраво тяло,,. Най –сигурният начин да се справи с хипохондрията е, като направиш тялото здраво.Започни редовно да спортуваш.Постепенно мускулатурата ти ще добие сила и издръжливо, а тялото ти ще се изпълни с енергия.Така силата на собственото ти тяло ще гони хипохондричните мисли-болен човек не може да бяга и вдига тежко, толкова колкото ти ще можеш.Нереалното виждане се дължи на повечето стрес свързан предполагам със страха от болести.Среса свива кръвоносните съдове на мозъка, така той изпитва недостиг на кислород и дава това усещане.И точно спорта е най-полезен в случая, той разширява тези съдове и мозъка започва да се снабдява с достатъчно кислород. ,,,Интраскопски изслед вания са доказали, че физическите упражнения буквално увеличават обема кръв в една област на мозъка, наречена зъбчата гънка. Това значи много. Зъбчатата гънка е жизненоважна съставна част от хипокампа - област, играеща съществена роля за създаването на спомените. Увеличеният приток на кръв, който може да е резултат от нови капиляри, открива на повече мозъчни клетки по-голям достъп до хранителните вещества и чистачите на отпадъци в кръвта. Друг ефект от физкултурата, специфичен за мозъка и станал известен наскоро, напомня не толкова за пътната мрежа, колкото за торовете. На молекулярно ниво предварителните проучвания сочат, че физкултурата стимулира един от най-мощните фактори за мозъчен растеж - НФГМ. Това е съкращение от „невротрофичен фактор на главния мозък", той подпомага развитието на здравословна тъкан. НФГМ действа като тор за растежа на някои неврони в мозъка. Този протеин поддържа съществуващите неврони млади и здрави, правейки ги много по-склонни да се свързват едни с други. Най-чувствителните към него клетки се намират в хипокампа, вътре в онези именно области, които отговарят за познавателните процеси. Физическите упражнения повишават равнището на използваемия НФГМ в тези клетки. Колкото по-активни сте физически, толкова повече „тор" създавате ,,, Откъса е от книгата ,,Дванадесетте правила на мозъка,, от Джон Медина Ясно ти е,че лекарствата в случая нямат място. Лина Коцева, poli trifonova и Диляна Колева 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламен Димитров Добавено Октомври 31, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 31, 2012 Благодаря ви за отговора д-р Тодор Първанов .Но преди месец ми правиха операция на сфеноидалния синус и ми забраниха физическо натоварване за 6 месеца . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Октомври 31, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2012 Древните китайци казват: "Движението и масажът заместват всяко лекарство но никое лекарство не може да замести движението и масажа." Древните гърци пък казват: "Ако искаш да си здрав, тичай! Ако искаш да си силен тичай!, Ако искаш да си умен, тичай! Ако искаш да си красив, тичай!" Та, такива работи... Препоръчвам ти да се захванеш с някакъв спорт - бодибилдинг, йога, тичане, бойно изкуство... А може и да комбинираш няколко такива неща - за по-бърз ефект. Положително ще ти се отрази и малко по-тежък физически труд. Трудът и спортът ще намалят дистреса до поносими граници; до стрес, с който организмът ти ще може да се справи, а психиката ти ще понесе. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 31, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2012 Благодаря ви за отговора д-р Тодор Първанов .Но преди месец ми правиха операция на сфеноидалния синус и ми забраниха физическо натоварване за 6 месеца . Не е необходимо да се натоварваш физически много, поне в началото. Един добър дневен режим на ранно ставане и ранно лягане една разходка за около 2 часа в сутрешните, а защо не и във вечерните часове. Това съчетано с динамично протичане на деня е напълно достатъчно, докато се възстановиш от операцията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 31, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2012 Проблема не е във физическото натоварване, а в нуждата от усиленото дишане по време на спортуването.За това съвета на Диди е добър.Аз бих ти препоръчал и техники за разтягане/ стречинг/, има ги в в нета. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Malina Добавено Ноември 1, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2012 Здравей,Пламен, Искам да ти кажа,че когато бях на 16-17 години имах същите изживявания.Изведнъж всичко ми се струваше нереално,дори това,че дишам и мислите в главата ми.Поглеждах си ръцете и сякаш бяха на някой друг.Всичко това беше придружено с чувството,че всеки един момент или ще припадна или ще умра.Тогава с никого не разговарях за това.Страхувах се,че като изрека тези неща това ще значи,че наистина имам сериозен проблем.Случваше ми се често.С времето тези усещания изчезнаха и повече не се появиха.Смятам,че ако се заемеш с някаква дейност,която да ти е приятна и да отвлича мислите ти от тези неща,това би ти помогнало много.Поне на мен ми помогна.Също трябва да говориш за това с психолог или поне с някой на,който имаш доверие.И не се страхувай от нищо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts