Стоянн Добавено Ноември 4, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 Здравейте! Не мога да изразя мнение по тази тема,защото се чуствам доста объркан в момента..За първи път съм в този сайт който открих случайно написвайки в гугъл "как да се справя със самотата?". Прочетох разказ на момиче,което е преживяло раздяла..и прочетох също така и отговорите на някои от участниците в този сайт.Повечето ми харесаха,защото явно бяха дадени от хора преживели такива неща.Това ме накара да се регистрирам и да споделя и моята болка. Започнах връзка с разведена жена,която има дете-момче-на 9 години.Малко импулсивно стана всичко.Запознанството ни тръгна от сайт за запоананства.Още в началото се усъмних в искреността и,тъй като без дори да сме се виждали чрез скайп,ме атакува с красиви думи.Поддържахме връзка около 2 седмици и чак тогава реших да се отпусна и повярвам на думите и.Мина време и след около месец се видяхме.Всичко Вървеше прекрасно в продължение на около година,но не и физическия контакт заради работата ми на кораб.Физическите ни контакти,когато ги имаше бяха също толкова удовлетворителни и за двама ни.С детето всичко вървеше добре също.Идилия към която се привързах страхотно,защото жадувам за семейство.Запознах се с нейните родители а тя с моите.Но в един момент нещата някак се преобърнаха и тя реши да прекъсне тази връзка.Не изпадам в подробности,защото въпроса ми не е повлиян от връзката с тази жена а от липсата и.Смятам,че и двамата все още изпитваме чуства един към друг а липсата и до мен ме накара да се затворя в себе си и да си мисля,че може би не умея да преценявам хората добре. Това на което се надявам в този сайт е да получа поне малко морална подкрепа,защото чуствам че нямам сили да продължа а нещо с много тънък гласец ми прошепва че трябва.Имам добри приятели,но ми е трудно да говоря постоянно за това пред тях.Разбират ме и ме подкрепят но имам чуството че не стига. Итое и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 10, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2012 Ами радвай се, радвай се, че си имал тези хубави моменти. И се запитай това ли е истинската любов. Защото има хора, които през сайтове за запознанства и не само, се стремят към повтарящи се авантюри, за да осмислят живота си. Това е прекрасен урок за теб. Урок в смисъл, че правилното място определя правилните за нас хора. Ще срещнеш истинската любов на правилното за теб място. А ти ги усещаш кои са правилните за теб места. И това преживяване в Интернет си го усетил, но си се поддал, за да се научиш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Ноември 10, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2012 Може би ще ти бъде интересно да прочетеш за връзките между мъжете и жените, започнати в интернет. Ето и самата тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8564&st=0 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PRETTY WOMAN Добавено Февруари 19, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2013 Здравей,историята ти ме развълнува. Аз съм разведена жена с 10 годишен син ,като последните 8 години живях с мъж ,който срещнах по интернет без втори брак,но това беше най- огромната любов ,която не съм смятала че ще се случи на мен. Но....той приключи връзката.Най-неочаквано,заяви че иска да се разделим,без обяснения.Вярно че се беше отчуждил през последните 6 месеца,не искаше да прекарва времето си с мен,губеше се по цял ден в неделите.....не говореше с мен по никакви теми освен вечерята.Но мислех че е период,че ще мине,ще ме потърси като се разделим....НИЩО! Минаха 2 месеца.Направих няколко опита да го търся- как съм можела да го безпокоя като сме приключили...Спрях да го търся.Пак НИЩО.Все едно не съм съществувала за него никога...Боли ме,не спирам да го обичам...Все се надявам и аз като теб,че ще се оправим...ама май няма.И аз толкова искам семейство,дадох всичко от себе си..Детето ми порасна с него,не с баща си.И...край!Просто ей така. Явно си живее живота и не се и сеща за мен а аз се обливам в сълзи всяка нощ.Историята ти е като моята.Няма причина да те зареже-поне не очевидна.Аз подозирам бившия ми в нова връзка още като сме били заедно.Вероятно при теб е същото. Понеже постът ти е от преди няколко месеца,моля те напиши как са се развили нещата при теб.Може пък това да помогне на мен-при мен раната е по прясна! Поздрави! Итое 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 21, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2013 ...Боли ме,не спирам да го обичам... Здравей, не знам авторът на темата дали ще ти отговори, но ми се прииска да ти напиша няколко реда.. Много е мъчително и болезнено да се преживее раздяла по този начин. Има много неотговорени въпроси, много съмнения, много тишина, много предположения, пораждащи състояния като чувство за вина, самосъжаление, дълбока тъга, неудовлетвореност. Това са все състояния, с които човек успява да се справи в някакъв момент, но два месеца са твърде кратък период. Сега имаш нужда основно да говориш за това, за да излезе то от теб и да не ти трупа гняв, и болка, която разболява. Имаш нужда да потъгуваш, да се ядосваш, да плачеш и всичко което може да изведе тези тежки чувства от теб. След време, ако успееш да се изчистиш от тях, спокойствието и увереността ще се върнат. Пожелавам ти успех. Итое 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dfl Добавено Февруари 21, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2013 Здравей,историята ти ме развълнува. Аз съм разведена жена с 10 годишен син ,като последните 8 години живях с мъж ,който срещнах по интернет без втори брак,но това беше най- огромната любов ,която не съм смятала че ще се случи на мен. Но....той приключи връзката.Най-неочаквано,заяви че иска да се разделим,без обяснения.Вярно че се беше отчуждил през последните 6 месеца,не искаше да прекарва времето си с мен,губеше се по цял ден в неделите.....не говореше с мен по никакви теми освен вечерята.Но мислех че е период,че ще мине,ще ме потърси като се разделим....НИЩО! Минаха 2 месеца.Направих няколко опита да го търся- как съм можела да го безпокоя като сме приключили...Спрях да го търся.Пак НИЩО.Все едно не съм съществувала за него никога...Боли ме,не спирам да го обичам...Все се надявам и аз като теб,че ще се оправим...ама май няма.И аз толкова искам семейство,дадох всичко от себе си..Детето ми порасна с него,не с баща си.И...край!Просто ей така. Явно си живее живота и не се и сеща за мен а аз се обливам в сълзи всяка нощ.Историята ти е като моята.Няма причина да те зареже-поне не очевидна.Аз подозирам бившия ми в нова връзка още като сме били заедно.Вероятно при теб е същото. Понеже постът ти е от преди няколко месеца,моля те напиши как са се развили нещата при теб.Може пък това да помогне на мен-при мен раната е по прясна! Поздрави! Zdravei,izvinqvam se za latinicata.Iskam da ti kaja,4e napulno te razbiram i podkrepqm....Az mislih,4e sum nameril golqmata lubov.Vsi4ko be6e prekrasno,razbirahme se i se radvahme na hubavite momenti.Zajivqhme zaedno i .... sled vreme samo se karahme i zaqjdahme...predi edna sedmica tq mi kaza,4e ne znae kakvo iska,posle izbroi drugi pri4ini i nakraq si trugna.Vupreki,4e sum muj,bolkata e mnogo silna i se 4udq kak da se spravq,minavat mi po 10 razli4ni misli v minuta...razbiram te i ti su4uvstvam,dano nameri6 sila i da razbere6,4e s ni6to ne si vinovna i,4e jivota e takuv....az tova se opitvam da napravq,vupreki,4e ne mi se polu4ava za sega.Ne pogledai nazad i ne misli kakvo e moglo da bude i t.n. ...... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PRETTY WOMAN Добавено Февруари 23, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2013 Благодаря на didi_ts и на dfl за отговорите. Към dfl: колко време бяхте заедно и на колко сте години? Ако сте млади това ще мине,но при мен е твърде късно за големи надежди и това е най-ужасната мисъл: пропиляла съм си 8 год за нещо което се изпари за 1 миг....Оттук нататък на кого да имам доверие,кого да допусна до себе си.....абсуд! Оставам си сама и край, нещото което най-ме плаши е да остарея сама- макар че имам още време дотогава все пак- но натам вървят нещата...Не останаха свестни хора,ни мъже ни жени,за жалост.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 24, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2013 Постъпи и ти така с някой, хвани го да ти направи детенце и го разкарай. Така няма да си сама Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dfl Добавено Февруари 27, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2013 Az sum na 28. I az mislq za sega da se otdam na samotata,a zanpred kakvoto mi podnese jivota...Ne se ot4aivai,nqma da ostane6 sama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.