Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

220. Що е това? - Неделна беседа, 24 февруари 1924 г.

Recommended Posts

Господнята молитва

Фир Фюр Фен

Формула:

Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината.

Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път)

Беседа: Що е това?

Молитва за плодовете на Духа

Бог е Любов

Добрата молитва

Съвременните хора не са се научили да говорят Истината. Това не е упрек. Знаете онази басня за стария рак, дето синът излязъл един път пред него да върви, а баща му, като го гледал как криво върви, му рекъл: „Слушай, синко, направо ще вървиш!“ – „Татко, излез пред мене, че ми покажи как се върви направо!“ Синът ходи тъй, както бащата – нищо повече.

Всички вие имате известни възгледи. Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма да се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма. Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота. Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние не сме проучили още законите, които ръководят техния живот; ние не познаваме още животните, не знаем какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Всяка една сила в света се познава по резултатите си; всяко едно дърво – по своя плод; всяка една култура – по хората, които живеят в тази култура; всяка една религия – по своите богомолци. Лекарите, свещениците, всички професии се познават по нещо.

Всички хора днес казват: „Ние трябва да имаме строго определени възгледи за живота!“ В която църква и да влезете, ще кажат: „Трябва да бъдем набожни!“ Но ако попитате хората що е набожност, какво ще отговорят? Лекарите казват, че лекарят трябва да бъде добър. В какво седи добрината на един лекар? – Добрият лекар трябва да се моли да няма никакви болести в света. Щом се моли да има болести, той не е добър лекар. Добрият адвокат трябва да се моли да няма дела, да не се карат хората, да не спорят помежду си. Питам: Ами тогава где ще остане адвокатството?

Съвременните хора се нуждаят от един нов морал. Самият живот го налага. Сегашният живот е наш. Има известни нишки, които проникват от този живот вътре в нас. Например, ако запитате всички: искат ли да бъдат честни, ще ви отговорят, че всички искат да бъдат честни. Но в какво седи честността на един човек? Тази честност днес е толкова ограничена! Не, ние сме честни само спрямо онези, с които имаме отношения, спрямо които имаме вземания и давания. Спрямо едни сме честни, спрямо други сме нечестни. В какво седи моралът? Дойде един приятел, когото обичам, аз съм търговец, морален съм спрямо него, ще му дам най-хубавото масло. В този случай съм морален, честен съм. Но ако дойде някой, който не ми е приятел, когото не обичам, аз няма да му дам от онова хубаво масло. Друго масло имам за него. Ако запиташ този търговец защо не дава на всички от хубавото масло, той ще каже в себе си: „От хубавото масло давам на моите приятели, а от това – на всички останали“. Такъв е моралът не само на търговците, такъв е моралът и на религиозните хора. В едно общество, в една религиозна община, членовете на тази община, каквито и да са те, помежду си имат едни отношения, а с външните хора имат други отношения.

Всички говорим за Бога, че имаме един Бог, че Той дошъл на земята, че бил разпнат и т.н. Теоретически туй учение е много добро, отлично е. Днес има милиони хора, които говорят, проповядват Христовото учение. И хубаво правят. Отлично е! Питат някои: „Защо Христовото учение, като се проповядва 2,000 години на земята, не е оказало никакво влияние на света?“ – Оказало е известно влияние, не че съвсем не е оказало, но Христовото учение на земята не е дало още тия резултати, които се очакват. Защо? – Има си философски причини, дълбоки причини има за това. Не мислете, че Бог сега мисли в две години да поправи света. Не, правилно трябва да разсъждаваме. Божественият свят е абсолютно оправен, но нашият свят, светът, в който ние живеем, не е оправен. Следователно този свят ние трябва да оправим. Понеже ние сами не искаме да го оправим, а чакаме Господ да слезе и да го оправи, Господ казва: „Аз ще ви накарам вие сами да го оправите“. Ще бъде смешно, онзи земеделец да дойде и да чака Господа да му оправи търговските работи или да дойде да му разоре нивите. Не, братко, ще вземеш ралото и мотиката, ще копаеш, ще разореш, ще посееш нивата и след като посееш, ще кажеш: „Господи, аз свърших моята работа, а Ти сега ще благоволиш да пуснеш малко дъжд и светлина, да поръсиш, да благословиш моя труд“. Тогава Господ ще каже: „Понеже ти свърши своята работа, Аз ще те послушам, ще изпратя Своето благословение, ще ти изпратя малко дъждец“.

Сещам се за една поговорка - "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!"... Важно е да променяме себе си, да се учим, а не да чакаме нещо, някой от вън да ни подреди живота...

Ние взимаме думата „смърт, умиране“ като едно преходно състояние. Да умреш, това значи да се лишиш от благата, които имаш на земята. Смъртта, това подразбира в даден момент да се ограничиш. Според това разбиране „смъртта“ представя един преходен период. За да придобиеш духовния живот, трябва да се откажеш от земния живот. Ще кажете: „Как да се откажа от земния живот?“ Земният живот, това е едно велико благо, това е самият закон вътре в природата. Онази малка буба, която трябва да се развие в пеперуда, нима не напуща всички блага на това си състояние, нима не напуща своя пръв живот? – Напуща го. Тя се развива в пеперуда, иначе няма да се промени. Казваш: „Как да се откажа от земния живот?“ – Ако се откажеш преждевременно, ще умреш, но ако се откажеш на време, ще се подигнеш, ще придобиеш крилца, ще добиеш вечния живот. Някои казват: „Защо трябва да се занимаваме с глупави работи? За нас е важно да уредим земния си живот“. Питам: От хиляди години насам, всички държави не уреждаха ли земния си живот? Египтяните не уреждаха ли земния си живот? Те имаха една висока култура. Какво знание имаха египтяните! Вавилоняните и асирийците не уреждаха ли своите земни работи? – Уреждаха ги. Римляните не уреждаха ли своите земни работи? – Уреждаха ги, и много добре ги уреждаха. Всички съвременни държави все уреждат работите си, но все остава нещо, което не е уредено. На общо основание сега и ние уреждаме живота си.

Заблуждение е това, дето ние мислим, че като се уреди държавата, ще се уредят и нашите отношения. Тази държава е уредена. В света съществува само една държава. Това е факт! Целият космос е една Божествена държава, която е тъй хубаво устроена. Там всички разумни същества живеят според законите на Божествения свят. В духовния свят няма никакви престъпления, там няма никакви затвори, там няма и никакви стражари. В духовния свят най-долната служба, която може да заеме един военен, не е, както тука, стражар, но офицер. Всеки един такъв стражар е завършил 4–5 факултета и е запознат с дълбоки работи. Като дойде един стражар от невидимия свят, тук на земята, тукашните философи не могат да обърнат и най-малкото му пръстче на ръката. А тука казват: „За стражар бива и прост човек“. Защо? Че това не е прост занаят! Мислят, че стражарят ще носи един камшик и ще се налага. Не е тъй. Онзи, който става стражар, трябва да е много умен. Като хване един разбойник, да му каже: „Братко, този занаят, по който си тръгнал, не е добър“. Той може да го научи, може да му посочи доброто, без да го налага. Следователно за най-важната длъжност ние сме турили най-простите хора. Казват: „Е, стражар е той!“ Не, тя е почетна служба.

Да, и Архангел Михаил е стражар, пуска само чистите души...

И тъй, всеки българин може да бъде честен, справедлив, умен и добър. Кога? – Още сега. Има неща, които още сега може да се приложат. Туй, което сега може да се приложи, то е реалното. Ние казваме: „Е, за бъдеще!“ И всички ние живеем с мисълта за своето бъдеще. После, ние живеем само със своята история. В училищата се преподава българска история. Та кои са похвалните черти на българската история? Аз се чудя някой път, като казват, че трябва да преподаваме българска история! Извадете кое е онова похвалното за българския народ. Това не е само за българския народ, но и за всички народи. От историята на всеки народ трябва да се извади онова възвишеното, благородното, и него да учим. Не трябва да се осъждаме, да казваме, че българите са лоши, но трябва да теглим с онези везни, с които невидимият свят ни претегля. Добрият човек си е всякога добър, и лошият човек си е всякога лош. Ще кажете: „Ето едно противоречие!“ Аз казвам: Доброто, то е моментално, т.е. в момента, в който правя добро, добър човек съм. И погрешката, която правя, и тя е за момента. Един човек може да направи или зло, или добро. В дадения случай, когато правя доброто, във всичката своя същина аз съм добър; в дадения момент, когато правя зло, аз съм лош във всичката си същина. Под думата „лош“ разбирам лош в своето проявление...

И тъй, всички хора ще горят. Запалени ще бъдат и праведници, и грешници. Тъй ще е за в бъдеще. Ще горят! Казва Писанието: „Светът чрез огън ще се поправи“. И защо е туй безпокойствие, което е обхванало днес хората? Някои искат да турят причините за злото в света на едно или друго място, но причините се крият някъде дълбоко. Някои казват, че причините са в православната църква. И там не са. – В католическата църква. И там не са. – В протестантската църква, но не е там. Несъгласие има между самите хора. Злото не се крие даже и в самите хора. Ние хората само проявяваме злото. По същество ние нито зли можем да бъдем, нито добри. Злото и доброто са вън от нас. Единственото нещо, което е най-възвишено, което определя човека като човек, то е само Любовта. И Мъдростта не е още. Любовта е турила вече първия си корен. Тя е в човешкото сърце и в човешката душа. Единственото най-реално нещо, това е Любовта. И сега хората колят, бесят, а искат да бъдат добри, искат да бъдат умни. Започнете с Божествената Любов и тази Любов ще привлече всички възвишени добродетели, тя ще отвори света пред Бога. Тя има ключовете на всички тайни вътре в живота.

Да ви приведа един пример от съвременния живот. Той не е из българския живот, а из живота на западните народи. Някой си виден английски лекар, на име Амзел, имал единствена дъщеря, на която майката се поминала още в младини. Той посветява целия си живот за дъщеря си, дава ѝ отлично образование и възпитание. Между 70–80-годишната си възраст той започва вече да слабее и очаквал сега дъщеря му да посвети живота си заради него. Обаче дъщеря му се влюбва в един граф и графът ѝ казва така: „Аз искам да напуснеш баща си и да дойдеш с мене“. Известно време тя се бори вътре в себе си, но после решава да напусне баща си и излезва. Очаква я той ден, два, три, идва най-после един господин и му казва: „Дъщеря ти замина с еди-кой си граф“. – „Как, дъщеря ми, за която съм посветил целия си живот, да скрие всичко това от мене и да не ми каже нито една дума!“ И започват ония сълзи да текат. Питам, защо дъщерята напусна баща си? Това морално ли е? Може ли след това тя да се надява да живее със своя възлюбен един живот с благословение? – Никога! Дъщеря, която при такива условия напуща баща си, тя не може да има никакво благословение. Тя ред поколения ще има проклятието на съдбата. Мислите ли, че онзи възлюбен граф, който отнема дъщерята от бащата при такива условия, е благороден? – Не е благороден. Казвам: Мислите ли, че ако един човек ви отдели от Бога, от вашия Баща, и вие отидете в света да благувате с него, та ще имате Неговото благословение? Не, ред поколения ще имате страдания, ще носите нещастията със себе си. Ще кажете: „Няма морал!“ Не, в никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на този свят! „Ако ти дадат всички блага на този свят и ти пожертваш интересите на душата си за тях, ти си един пигмей“, казва Христос.

В какво седи истинският морал? Истинският морал в света седи в следующето: да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе. Ако аз, като християнин, стана търговец, ще направя дюкяна си на такова място, щото да не увреди нито на един наоколо. Ще избера такова място за дюкяна си, че по възможност най-малко мющерии да влизат в него. Ще държа статистика, кой дюкян измежду 200–300 ще има най-малко мющерии, и него ще избера. Почнат ли да влизат много мющерии, Божественият закон е вече нарушен. Ако се жениш и избереш най-красивата жена, ти не постъпваш по закона. Ти не се жениш за нея, защото я обичаш, а за красотата ѝ. Това не е морал! Ти ще избереш не най-красивата, но най-скромната. Хората в света не се женят както трябва. Ако имаш 100 моми за избор, ти ще избереш най-скромната, а не най-красивата. Ти си пред Бога и твоята женитба пред Бога е благословена, приета е горе на небето. Избереш ли най-скромната, най-незавидната, от небето казват: „В този човек има морал!“....

Умен човек е онзи, който има само един възвишен морал и може да го приложи във всичките отношения в живота си. Такъв морал може още сега да се приложи. Мъжът може да го приложи; жената може да го приложи; синът може да го приложи; дъщерята може да го приложи; стражарят може да го приложи; съдията може да го приложи. Какво ни пречи да приложим този закон на Любовта? Нима онези съдии, които съдят света, са много справедливи? – Обръщат законите. Съдията има възможност да обърне закона. Нима мислите, че аз, ако съм подсъдим, и дам на съдията 1,000 английски лири, той няма да реши делото в моя полза?

Аз бих желал всички свещеници да говорят на стадото си за Христа, за Христовата Любов, но да говорят искрено! А тъй, както постъпват, аз не съм отговорен за постъпките им. И нека се яви в тях едно искрено желание да живеят за Любовта Божия, да вършат волята Божия. Това желание е в състояние да изглади всичките им грехове за в бъдеще, но ако туй желание не дойде, всичките им грехове ще останат на същото място. На малкия извор аз желая много вода, за да се очисти тази вода. На бедния човек аз желая да стане богат. Богат в какво? – Такова богатство, което да внесе Любовта. Ще кажете: „А, тази любов!“ Любовта, това е най-хубавото състояние, което човек може да има тук на земята. И когато тази Любов дойде, тогава човек става смел и решителен, може да върши всичко, както трябва. Той не прави избор в нещата. Той може да върши всичко, може да услужи на всички. И ако един ден тази Любов влезе в нас, и ако Господ влее друг живот в нас, ето каква ще бъде тази Любов. Когато ме срещне някой и ме запита: „Ти праведен ли си?“, аз ще му кажа, че тук не мога да му доказвам това нещо. „Ами ти праведен ли си?“ – „Е, аз принадлежа на нашата църква, праведен съм.“ – „Хубаво, ти вярваш ли в Христа?“ – „Вярвам.“ – „Добре, да отидем тогава в Рилската пустиня, там дето има мечки.“ Ако тази мечка и двамата ни оплюе, тогава и двамата не струваме. Ако тази мечка обърне гръб и почне да бяга, пак нищо не струваме, но ако тази мечка дойде срещу нас и ние я погладим, а тя ни се усмихне, ето къде е учението, ето къде е Любовта. Които искат, нека дойдат с мене да отидем в Рилската пустиня, да срещнем мечката, и въпросът е свършен.

Някои искат да знаят какво мисля да говоря. Нека почакат, докато избера мечката. Тя ще бъде най-малко 10–15–20-годишна и като се зададе, да бъдем спокойни, да видим Бога в очите на тази мечка. Като я срещнем, ако има Любов в сърцата ни, тя ще ни каже: „Познавам ви“. Тъй, ще се поразговорим малко с нея. Тя ще каже: „Дано целият свят се измени така, че кожите ни отиват. Наистина, ние сме лоши и от нас всички треперят, но и ние се крием от хората в големи дупки. И ние треперим от тях“.

Сега всички искат да разрешават нещата тъй лесно. Не, Господ иска да влезе в сърцата ни и ще влезе. Може да влезе!

„Що е това, което ни каза?“

Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“.

Що е това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесна беседа, благодаря!

И тъй, в света непременно трябва да съществува един вътрешен морал, който да бъде еднакъв за всички. Човек трябва да бъде чистосърдечен спрямо всички хора. Ние имаме отношения не само тука на земята, имаме отношения и след гроба. Между корените и между клонищата съществуват отношения. Един ден ние ще се срещнем горе, пред лицето на ангелите и пред лицето на Бога. Целият наш сегашен живот, всички наши досегашни съществувания ще изпъкнат и всички различия, които сега се явяват, ще изчезнат. Вие казвате: „Аз съм това“. Не, всички различия помежду ви ще изчезнат. Като дойдем пред лицето на Бога, пред нас ще изпъкнат онези синовни отношения. Всеки християнин трябва да работи върху себе си, трябва да съзнае, че е дете на Бога, а щом е дете на Бога, като Него трябва да живее! Щом казвам, че съм дете на Бога, то как проявява Бог своя живот? – Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-разумно, по-силно, по-мощно от Бога!

Морал може да има само при възвишената Любов. В сегашния морал няма никакви закони. Законите трябва да бъдат написани в душата.

„Що е това, което ни каза?“ Това, което Христос е казал, е следното: Единственото нещо, което може да разреши всички спорове, единствената сила, която разрешава всички индивидуални, семейни, обществени въпроси, въпросите на човечеството, това е само тази Любов, в която има абсолютен морал.

Не се плашете от дявола, не се плашете от беднотията, не се плашете от болестите, от страданията, от това-онова, приемете Любовта, нека тя царува във вашите сърца! Нека има страх отвън – Любов отвътре, тъмнина отвън – светлина отвътре! Нека има светлина в ума и топлина в сърцето, за да имаме сила да вършим волята Божия! Можем ли да вършим волята Божия? – Можем. Всеки може да върши доброто в онази микроскопическа форма. Всеки може да люби, а всички вие искате да любите.

Що е това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как ще примирите всички тези противоречия, които изказал Христос? Запример, Той е казал: „

Ако дясната ти ръка те съблазни, отсечи я! Ако окото ти те съблазни, извади го!“ Ако изтълкувате тези Христови думи буквално, какво ще излезе? Не, за да разбираме Христовото учение, трябва дълбоко, вътрешно схващане – по Дух. Туй различие, което сега съществува между религиозните хора, кой го създаде, Христос ли? – Не, Христос е поставил три положения. Той казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си“. Да възлюбиш врага си, това е едно от най-тежките учения, които хората трябва да учат. Да възлюбиш Бога, това е най-лесното. Да любиш ближния си, това е по-трудно. Да любиш врага си и в своя враг да не виждаш никакво зло, това е най-трудното учение. Абсолютно чист живот е да не обръщаш никакво внимание нито на доброто у човека, нито на злото. Защото ако виждаш неговата добродетел, ти ще я пожелаеш, а всяко нещо, което пожелаеш, то е едно престъпление. Ако виждаш неговото зло, ти ще го съдиш, а това е друг грях, друго престъпление. Да не виждаш нито доброто у човека, нито злото – това е правото учение! Радвай се на онова Божествено проявление, което виждаш в себе си.

Единственото нещо, което е най-възвишено, което определя човека като човек, то е само Любовта. И Мъдростта не е още. Любовта е турила вече първия си корен. Тя е в човешкото сърце и в човешката душа. Единственото най-реално нещо, това е Любовта. И сега хората колят, бесят, а искат да бъдат добри, искат да бъдат умни. Започнете с Божествената Любов и тази Любов ще привлече всички възвишени добродетели, тя ще отвори света пред Бога. Тя има ключовете на всички тайни вътре в живота

.

Що е това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×