Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Нетърпимост / непримиримост към злото


Станимир

Recommended Posts

Хм, Юлия, ама то едно е да се бориш със злото, съвсем друго е "добрите хора да не правят нищо". Пък и кои са добрите хора? Всеки от нас е малко лош и малко добър.

За мен, на нашето ниво на развитие е желателно да се опитваме да правим добро, така и дотолкова, колкото разбираме. Повече от това нито е възможно, нито е полезно. Но това, разбира се, си е мое убеждение. Само за протокола мога да кажа, че преди време имах други убеждения и се бях самопровъзгласила за борец в защита на доброто. Резултат - ами какво да кажа ..., може би само това: "Правила съм и други глупости.". Сега да не вземе да се засегне някой - изводът е, че просто от мен не става борец срещу злото.

 

Напротив, даже си прекалено борбена като виждам в темата :)

Не съм казала, че трябва да се бориш, а цитираната мисъл беше съвем друга - достатъчно е добрите хора да не правят нищо.

По принцип два са подходите към злото:

с добро

и с лошо.

 

Това са два подхода - мек и твърд, които наричаме добро и лошо.

 

С добро - включва търпимост, разбиране и сърдечна доброта/.

И с лошо - под "лошо" смятай първоначално - от правенето на безобидна забележка, която също може да бъде повод за насрещна атака/ - до предпримане на конкретно манипулативно действие/също бива два вида - борбено-грубо и другия ненараняващ начин с  "латексови ръкавици" тъй като строгостта включва и принудително за нас безчуствие/.

 

Казвам "манипулативно действие" - тъй като манипулацията не включва истинско разбиране на другата страна, но я довежда до строго принудително осъзнаване по силата на обстоятелствата и рационалните закони.

Разбира се това е мястто на истинските играчи. Не борци или революционери, а играчи.

На мен ми е много трудно да съм добър играч, да си преценя силите, възможностите - своите и на противника и т.н. стратегии. Защото  тук вече става дума не за търпимост, а търпение, търпение и търпение в играта. :3d_146:

Редактирано от @ЮлЯ@
Линк към коментар
Share on other sites

Обмислях пускането на тази тема от известно време, но се колебаех. Днес като че ли въпросът беше застъпен в една друга тема, затова реших, че може да се окаже подходящо разискването му.

 

Какво мислите за нетърпимостта към злото? Как я разбирате? Какви са вашите усещания? До къде следва да се разпростира подобна търпимост/нетърпимост?

Злото винаги е лично и зависи от гледната точка.Какво е злото от позицията на отделния човек,семейството,града в които живеем,народа или държавата,човечеството?Както можем да установим то се променя с тенденция към изчезване. Борбата със злото е безперспективна гледна точка.Борбата за общото благо е добрата позиция.Значи крадеца да върне откраднатото,в името благоденствието на обществото.За доброто на обществото е престъпника да постои зад решетките и да има време за размисъл.Какво да превя със съседката която изтърсва боклука върху прането ми ?Или с шефа който не спазва договора и не дава заплата?Вярвам че ако действам с любов т.е. за общото благо въпроса ще се разреши.    Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: "В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите?" Как ще го характеризирате вие? - То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: "Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора." Друг ти казва: "Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета." Трети ще ти каже: "Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц." Ти тогава ще му кажеш: "В името на Любовта, стани." Той стане, почва да марширува пред тебе на дясно, на ляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: "Ела при мен, аз ще те науча да четеш." Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: "Вземи на моя сметка 5000 лв. от банката." Той вземе тия пари и го освободи. Щом постъпваш така с един човек, ти си го победил, а длъжника му си освободил от затвора. Ако говориш за свобода на този, който е с вързани крака, ще ти каже: "Аз не мога да дойда при тебе." И прав е, но ти, който носиш живот, светлина и свобода, ще го освободиш от затвора и той ще тръгне подир тебе, ще дойде заедно с тебе да проповядва. Направиш ли това с един, ще тръгне след тебе и втори, и трети, и четвърти и т.н. Така ще е когато започвате с името Божие.(цитат от беседата ,,Възкресение")

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Познаването на добро и зло, правенето на оценки, е присъщо на мисленето, става дума за мислещи самостоятелно същества. Адам и Ева можели да мислят самостоятелно, но загубили директната комуникация с Бога и вече само когато Бог реши може да говори с тях. Месията трябвало да въстанови и това.

Много хубаво си го казал, как можа с две изречения да дефинираш идеята на кажи-речи цялата библия. Тези две изречения са основата на това кето ми хрумна:

1. Вълната на живот Човеци се спуска в плътната земна материя. Плътността вече е толкова голяма, че за първи път Духът е отделен напълно от Универсалното (всеобщото) космическо съзнание и човек е оставен сам на себе си. Разликата между тази земна материя и материята на световете над нас е качествена. Вътре живеещият в земното тяло Дух е принуден да се обърне навътре и става себе-съзнание, нашето съзнание тук на земята, нямаме директна връзка с Бог. Оставени сме сами току-що родени, но имаме мозък, сетива, ум и ядем от дървото на познанието за добро и зло и умираме. Затова се казва ПЪРВОРОДЕН или изначален. Защо е грях? Защото сме СГРЕШЕНЕНИ (цитирам Диана) същества. Но не защото има грешка в Божия Замисъл, а защото точно така е трябвало да стане. ТРЯБВА ДА ГРЕШИМ ЗА ДА СИ ПОПРАВЯМЕ ГРЕШКИТЕ И ДА СЕ УЧИМ ОТ ТЯХ. Сгешен човек, но закономерно сгрешен - такава е нашата еволюция. В бъдеще ние ще станем по-велика творческа йерархия от ангелите, например, защото прогресът върви напред и нагоре по спирала.

Ние грешим защото нямаме директна връзка с Бог и се УЧИМ от грешките си. Животните имат пред себе си още един етап на инволюция, те ще трябва да се спуснат в още по-плътна от земната материя, на долния свят (имало било и такива светове, чудесата нямат край) и в бъдеще ще бъдат по-велика творческа йерархия от нас.

Сега за смъртта - ядем от дървото на познанието за добро и зло и умираме. Смъртта е безвъзвратна загуба на съзнание. Кое съзнание губим - личностното, земното ли? Духът взима със себе си фините тела и напуска плътното тяло. Дали в отвъдното ще се събудим отново съзнавайки се така както преди смъртта? Може би напредналите духовно извисени хора са разширили и усъвършенствали така личностното си съзнание, че то се присъединява към фините тела които духът взима със себе си и след смъртта няма пропаст, няма загуба на съзнание, практически човек става безсмъртен. Личностното съзнание може да се прехвърли в по-висшите светове само ако е изградено от тяхната материя. Това е Душата, съвършеното плътно тяло излъчва от себе си енергия (двата по-висши етера) и постепенно цялото трябва да се превърне в Душа. Ние сега сме призвани да генерираме душевен растеж. Квинтесенцията на душате се присъединява към фините тела след смъртта. Квинтесензията на душата съдържа целият жизнен опит на човек, всичко което е научил през живота си. (Ако тези разсъждения са верни, пределно ясно става колко ценно е за нас физическото тяло, най-съвършения ни инструмент, който всъщност сами сме си създали защото ТО се превръща в душа).

Как Месията ще възстанови директната връзка с Бог? Христос е нашият Бог, дошъл на земята да даде нова религия (между другото Християнството е дадено на най-напредналата част от човечеството), да остане в земята и да изчисти астралното поле около земята (на емоциите, на желанията като подтик за действия), изчистил го е от грешките ни. Дал е мощен тласък на еволюцията. Близо е до нас, може по-лесно да се роди в сърцето ни.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм размишлявала върху тези думи на Христос, перефразирам:"Никой не може да отиде при Отца Ми, освен чрез Мене."

Как се изпълнява това според вас? На Земята се раждат прекалено много хора, които не са християни, в общоприетия смисъл на думата. Това значи ли, че на тях пътя им към Отеца е отрязан? Не мисля. Христос слиза на Земята и се свързва трайно с нея, за да служи като мост към Отец, на всички души. Затова на мен ми изглежда твърде вероятно Христос да се е слял например с етерното тяло на Земята. Ти казваш - астралното. Можем да поразсъждаваме.

Линк към коментар
Share on other sites

Дианче, благодаря ти че ми отговори. Но не знам как модераторът все още ме търпи защото не е съвсем по темата.

На първия въпрос, според това което аз съм чела, на нито един човек пътя към Отеца не е отрязан, всички по различно време ще стигнат до него, зависи от напредъка им в еволюцията като резултат от положените им усилия. Хората не са равни, има напреднали и има изоставащи. От нашата вълна на живот само приматите (висшите маймуни, те не са от вълната на живот на животните а са изоставащи от човешкия род) са застрашени от отпадане , но и те няма да бъдат загубени, ще продължат през следващ космически цикъл на проявление. Не си спомням в момента точно как следват епохите и расите на нашето време, мисля че предстои само още една епоха с раси - и тогава на върха на еволюцията ще бъде един славянски народ - след това раси няма да има повече хората ще бъдат една раса и се твърди, че Христянската религия ще бъде на всички, по-висша християнска религия.

На втория въпрос, Христос е от Архангелската йерархия, когато те са били хора през Слънчевия Период ние сме били растения. Те имат най-плътно тяло изградено от материята на Света на желанията (под желание се разбира подтик за движение и действие - Desire World) или астрална материя. Христос е приел плътното и виталното тела на Исус за кратко време, но е разпрострял около земята астралното си тяло, което си е негово. Следното е вече е мое плахо мнение - аз си мисля, че само част от него е в земята и само част от астралното му тяло е около земята. Представям си го като огромна, неописуема енергия.

Линк към коментар
Share on other sites

Дианче, благодаря ти че ми отговори. Но не знам как модераторът все още ме търпи защото не е съвсем по темата.

На първия въпрос, според това което аз съм чела, на нито един човек пътя към Отеца не е отрязан, всички по различно време ще стигнат до него, зависи от напредъка им в еволюцията като резултат от положените им усилия. Хората не са равни, има напреднали и има изоставащи. От нашата вълна на живот само приматите (висшите маймуни, те не са от вълната на живот на животните а са изоставащи от човешкия род) са застрашени от отпадане , но и те няма да бъдат загубени, ще продължат през следващ космически цикъл на проявление. Не си спомням в момента точно как следват епохите и расите на нашето време, мисля че предстои само още една епоха с раси - и тогава на върха на еволюцията ще бъде един славянски народ - след това раси няма да има повече хората ще бъдат една раса и се твърди, че Христянската религия ще бъде на всички, по-висша християнска религия.

На втория въпрос, Христос е от Архангелската йерархия, когато те са били хора през Слънчевия Период ние сме били растения. Те имат най-плътно тяло изградено от материята на Света на желанията (под желание се разбира подтик за движение и действие - Desire World) или астрална материя. Христос е приел плътното и виталното тела на Исус за кратко време, но е разпрострял около земята астралното си тяло, което си е негово.

Линк към коментар
Share on other sites

Животните като не са познали доброто и злото и не могат да поначало да извършат грях, не боледуват ли, ме се ли борят за съществувание и не умират ли? Техните страдания явно не визат в сметката, приема са че те са напуснали рая без да имат грехопадение, покрай грехопадението на човеците и тях ги изгонили. Растенията които в рая давали плодове и зеленчици на хората и животните също се променило коренно когато дошли на земята и станали каквито са сега, имат тръни и изискват работа от хотата, имат болести и умират като животните и хората. Синовете на Адам Кайн и Авел било земеделци и скотовъдци, после когато Кайн убил Авел бил принуден да живее с други хора, които не е ясно от къде са дошли защото само поколението на Адам и Ева би трябвало да е на земята.

Всечко това е ала-бала, митове и легенди на юдеизма без каквато и да логична връзка със законите на живата природа, закони които важат от хиляди и милиони години и много видове растения, животни и хора са се появили вследствие на тях, много от живите същества са изчезнали отново по силата на тези закони. Това е сигурна информация, а който иска да вярва ще вярва и в абсурдното, както се е изказал навремето Августин, в сегашната епоха абсурдното има нова дрешка от етерни, астрални, ментални и т.н. термини. "Блажени са верующите", те винаги ще намерят в какво да повярват. Други не дотам верующи събират парсата на най-новата вяра, те са се облажили самички. Нищо ново под Слънцето.

Редактирано от Диан Георгиев
Линк към коментар
Share on other sites

Срещал съм идеята, че Адам и Ева са били твърде малки или твърде млади, когато опитали от плода на дървото на познанието (за добро и зло). 

 

Господ е щял да им даде да го опитат, но - по-късно, чак когато те порастнат. 

Линк към коментар
Share on other sites

ВТОРАТА ГОЛГОТА И ЖЕРТВАТА НА БЕИНСА ДУНО

Димитър Мангуров----(http://liternet.bg/publish5/dmangurov/golgota.htm)

”Вие трябва да събудите Христос, който спи вътре във вас. Само по този начин ще разберете вътрешния смисъл на вашия живот. Всеки има по един Христос вътре в себе си. ТОЙ Е ГОСПОД, КОГОТО ТЪРСИТЕ”. И още: ”Без Христа нищо не може да се направи. Който не е събудил Христа, той не знае как да живее”. Обаче: ”За да се яви Христос, непременно трябва да стане БУРЯ“. Защото: ”Има два вида живи: живи-умрели и умрели-живи. ВИЕ СТЕ ОТ ПЪРВИТЕ, Т.Е. ЖИВИ-УМРЕЛИ”. Цитираните слова поразяват със своята категоричност и сила. Оценката за днешното човечество е убийствена - хората минават за живи, но всъщност са крачещи мъртъвци. Единственият начин за възкресение е чрез нашия Господ Христос, който можем да намерим в “ада”, т.е. при злото. Този ад се намира във всеки човек като пламтящ център за разрушение на материята и се разпростира над целия организъм. Ако допуснем хаосът вътре да се разшири над целия свят, тогава чрез човека властва злото. Злото е изнесеният навън хаос, необходим вътре в човека за изпълнение на главната му земна задача - изграждането на Аз-а. Потапяйки се съзнателно и вливайки в този център висши морални и етични идеали, ние постепенно намираме и приемаме Христос, придобивайки силата чрез Него да творим добро. Тук възникват зародишите на бъдещия свят, който ще се създава от трансформацията на злото в условията на апокалиптични бури.--цитат

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Някой от действените натури тук ще се престраши ли да разкаже как се бори със злото? И с кое зло по-точно се бори?

 

Защото аз си мисля, че колкото повече се бориш със злото и се опитваш да му се противопоставяш, толкова повече засилваш неговите енергии и отслабваш своите собствени енергии. Пак ще повторя за Майка Тереза, но това е много точно казано, ако искате добро, не се борете със злото, а подкрепяйте доброто, това е смисъла на думите й, предполагам всички за разбрали. И това е точно така, защо да храним злото с нашите собствени сили, като можем да насочим силите си към нещо по-градивно.

Освен това има и нещо друго, насочвайки мислите си към злото, по силата на някои всемирни закони, ние привличаме още повече зло към себе си....и така.... 

Опознаваме света чрез себе си.Променяйки себе си,променяме това което виждаме.Злото и доброто в света излиза от вътре, от човека.Това е важното.Тази наша свобода е важната.Да балансираме желанията и действията си така че  да не даваме свобода на злото.

Линк към коментар
Share on other sites

Срещал съм идеята, че Адам и Ева са били твърде малки или твърде млади, когато опитали от плода на дървото на познанието (за добро и зло). 

 

Господ е щял да им даде да го опитат, но - по-късно, чак когато те порастнат. 

Това би означавало, че Бог не е добър родител. Ако един родител остави в къщата си предмет, който не е подходящ за децата му, но последните имат достъп до този предмет, какво говори това за родителя. Най-малкото говори за невнимателност. Но случаят в Библията не е такъв. Ако пък от друга страна Адам и Ева преди да вкусят от плода на дървото за познаване на доброто и злото, не са можели да различат дали е правилно да вкусят от този плод или не, то за какво ги е осъдил Бог? Не, всичко е било в реда на нещата, вкл. и изгонването на Адам и Ева от Едем. Тук грях няма и не може да има. Грешките идват в последствие с прилагането на дара на различаването. Но пък и това е част от пътя на истинското му усвояване. Хората са несъвършени и естествено допускат грешки. Проблемът е когато тези грешки се допускат съзнателно с цел да се нарани някого или когато се повтарят продължително време без човек да се коригира. Тогава те се превръщат в лоши навици, а знаем израза за навика, че е като втора природа на човека.
Линк към коментар
Share on other sites

"Когато душата кипи и се бори сама със себе си,из нея ще изхвръкнат дълбоко заседнали  съкровища -- и света ще ги сбере за накит."-  Николай Райнов--"Между живота и пустинята".      В живота има място и време за всичко,затова е многоцветен.Ще ви хареса ли едноцветна дъга?

Моята нетърпимост към злото ме направи търсещ човек,злото в мен ме научи да се приема изцяло,а не да се деля на две.     Според мен търпението има за основа нетърпението,или казано библейски--"камъка,който отхвърлиха зидарите".

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Според мен колкото повече някой остава спокоен,по-смело мисли и му е дори интерестно (примерно как да намери логично решение) когато разсъждава теоритично за зли неща които могат да се случат или за войни и най-различни престъпления ,толкова и повече постига и намира отговор по този начин.

 Колкото повече проявява нетърпимост към злото и се разчуства (гневно) на някакви неща ,толкова се отдалечава от такива ситуаций и не бива подложен на това да има нещо общо с това отблизо и неразбира повече.

Става въпрос дали има яснота и може и иска да мисли,понесе някой този въпрос въобще ....

Въобще става ясно че според мен ако искаш да влияеш на злото можеш , стига да искаш.И жертвите ти влияят , ако искаш и злите ти влияят и каквото мислиш за цялата ситуация ти влияе.Злото е отворена тема.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...