Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Диана Илиева

Смисъл на живота

Recommended Posts

Отдавна си мисля за такава тема. Предполагам всички са си задавали този въпрос - "Какъв е смисъла на живота?". Аз също :)

Помня, че особено много ме терзаеше това в гимназията. Четях различни философи, отделяла съм часове наред за размисъл и ... се чувствах много странно. След известно време установявах, че мога да "наблюдавам" някак отстрани как мисля :) В главата ми се визуализараше следното - гъста мрежа от нишки/проводници, която пулсира и се оцветява в различни цветове; в основата мрежата е много гъста, нагоре става все по-рядка и нишките-проводници на са оцветени, а са някак сиви; една мисъл/импулс се заражда някак отдолу; когато аз се стремя да стигна до решение/отговор на някой въпрос, тогава от една част на мрежата тръгва светлина нагоре; понякога въпросът се разрешава, а когато не може, се вижда как импулсът, издигайки се нагоре, му става все по-трудно да се изкачва и постепенно намалява, замира и угасва. Точно това се случваше винаги, когато се замислех за смисъла на живота. Струваше ми се, че още малко не ми достига, че още малко по-нагоре трябва да стигна и все някак не ми достигаше енергия ли или знам ли какво, за да изкача импулсите на мисълта ми достатъчно нагоре, за да намеря решението на този въпрос.

С годините не съм се отказала. Продължавам да чета, мисля, изследвам, сглобявам и отхвърлям ... :)

Напоследък синхроничността е особено забележима при мен. Та, случи ми се да прочета в рамките на ден или най-много два някои неща от Учителя и от Р. Щайнер, също някои неща тук и на други места, несвързани според другите с въпроса, но на мен някак ми допълниха пъзела.

Та, какво мога да кажа към момента. Ние хората, не само сме важна брънка във веригата от царства (минерално, растително, животинско, човешко, ангелско и т.н.), но в нашите тела (не само във физическото, но и в него) има записана информация, най-вероятно в ДНК, която е важна, която ще бъде база за създаване на следваща йерархия същества, а създаването и усъвършенстването на сегашните ни тела, за което и ние имаме принос, са като записи във "вселенската библиотека" и могат да бъдат използвани, когато има необходимост.

В тази връзка, ако ние например се самоунищожим, ще бъде много лошо, но според мен няма да бъде допуснато. Ако живеем, ей така, вяло, вегетирайки, също е лошо, защото така ние спъваме вселенските процеси и развитие.

Ще се радвам и други да споделят до какво разбиране са стигнали по темата. А аз ще си взема литературата, която споменах, и ще дам цитати, които хвърлят светлина (поне според мен) :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смисълът на живота е в Любовта.

Любов може да има (отдаване и получаване) само когато съществува двойственост.

Любов не може да има (отдаване и получаване) когато съществува двойственост.

Следователно съществуването на Любовта е сигурно когато хем съществува двойствеността, хем не съществува.

:3d_108:

Осъзнаването на това какво си всъщност, е важното условие. Около това условие, както и около следствието, се върти целият замисъл/смисъл на творението/живота.

 

Може би въпросът "Защо му е било на Господ Бог да сътворява Света/Битието/Живота? Защо му е на Бог да Твори?" ще е от помощ.

 

TheHobbit1.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът е нещо несътворено и като такова не притежава собствен смисъл. Смисъл можем да търсим в действията си и тези на околните, в целите и стремежите си. Ние сами определяме смисълът чрез това, което вършим. Ако трябва да търсим някакъв абсолютен общовалиден смисъл за всички, то може би ключовата фраза ще бъде: разгръщане на духовния потенциал на всички живи същества във вселената. Но и тук трудно ще се намерят двама души, които да разберат тази фраза по един и същ начин. Всъщност, това се явява по-скоро едно определение за самия живот, отколкото за неговия смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е сега не знам в коя от двете теми да пиша  :)

 

Смисълът на живота се постига не съвсем лесно. И пак да повторя това, което може да ви е омръзнало: всеки го може, всеки може да постигне смисъла на живота. 

 

Макар и по различен начин. Има 10 начина за постигане смисъла на живота. 

 

Смисълът на живота след като е постигнат се изразява в това, че действаш и правиш всичко, така че да изразяваш Истинския си Аз, своята индивидуалност, своята задача в света. Трудно е, но постижимо. Униването тука не помага....освен ако води до действия  :)

 

Само като изразиш любовта към себе си, ще пропуснеш през себе си любовта към другите, защото ти не си носител на любов, а проводник на Божията Любов.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 своята задача в света.

 

Само като изразиш любовта към себе си, ще пропуснеш през себе си любовта към другите, защото ти не си носител на любов, а проводник на Божията Любов.

Аз все още не знам каква е моята задача в света... и може би и за това се затруднявам в намирането на смисъл:) А относно любовта към себе си - зная общоприетото мнение, че трябва първо да обичаш себе си и тогава ще заобичаш и другите, но поне спрямо мен това май не важи- аз не се обичам и самата мисъл някой да обича себе си за мен граничи със самовлюбеност, което е изпълнено с негативен заряд. Наясно съм и с разбирането, че всеки един от нас е носител на Божественото и от там обичта към себе си е и обич към Бог, въпреки че това ми е далечно. Но пък обичам другите, може би по свой си начин, но... Извинявам се, че не мисля глобално, а индивидуално, но ако глобалните въпроси и проблеми ми е по-лесно да разбера, не така стоят нещата с личните:) А може би само си мисля, че разбирам нещо:))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смисъл на живота за нас човеците в глобален мащаб няма

Бог ни е създал, за да изучава себе си и да опознава себе си, - чрез нас

Печално......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние трябва да познаем себе си като част от Бога.  Нищо не е нужно да учим, трябва да си спомним това, което знаем изначално, както са ни създали и да го приложим на практика.

Например ние можем да се познаваме като щедри, но ако не проявим тази щедрост , тя остава само концепция.

Може да се познаваме като добри, но ако не проявим добрина към някого, тя остава само като познание, 

Добре...спомнихме си и какво?

Бог ни е създал за да познае себе си чрез нас, а ние трябва да познаем себе си като част от него, 

Малко е тъпо и безсмислено...не малко, ами много

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също отдавна се питам какъв е смисълът на живота на човеците

Раждаме се, учим, работим, отглеждаме деца, после внуци, плащаме си сметките и данъците

Отвреме на време проявявамв творчество или общуваме с природата.

Някои става по-известни от други, правят открития на нашата малка планетка

Общо взето това е безсмислено съществуване. 

По някое време  разбрах, че той животът не бил еднократен, а имало прераждания

И не едно или две, а стотици и хиляди прераждания, като всяко прераждане би трябвало да ни научи на нещо ново и да ни повдигне нагоре по спиралата. По коя спирала??

Отново е печално, не мислите ли? Хиляди прераждания, за да научиш някакви уроци , или да си спомниш нещо, бог знае какво.....което изглежда е толкова трудно за спомняне, че хиляди животи не ти стигат

Извинете, но за мене това е античовешко

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търсенето на смисъла на живота е една от важните задачи на философията, в духовността не е така защото там се дават готови оценки на ситуацията в която хората се намират. В този смисъл тази дискусия не е подходяща за този форум, това е вероятно най-слабото място на духовността, единствен Буда си е дал сметка за него и е показал границите на своето учение, в резултат то е станало по-близо до философията отколкото до духовността.

Дефинирането на подобни големи въпроси е ключовия момент, защото контекста, смисъла който влагаме в понятието "живот" определя не само него, но и смисъла му. Тук са изброени някои варианти на подобен контекст, има много други разбира се. Ако пък не дефинираме въобще живота и не търсим отговор, все пак живеем, съществуваме и начина на това съществуване влияе върху нас и нашето съществуване, т.е. съществуването на всяко същество има своя природа и тя трябва да бъде разбрана по необходимост, независимо дало сме дали обща дефиниция на живота и съществуването въобще. Тази необходимост е важна характеристика на живота.

Редактирано от Диан Георгиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не случайно отворих темата в раздел Езотерика, а не във Философия :)

Мисълта ми бе да споделя тук до какви реални и ... как да кажа ... направо практически отговори съм стигнала. Не някакви абстрактни, не философски. Смисъл на живота по принцип, не някакъв такъв частен, за конкретен човек. Аз твърдя, че за всички хора смисълът е един, общ.

Първо - според мен смисъл има. Вижте природата. Тя е много практична, организирана, всичко в нея е оптимизирано. И живата, и т.нар от нас нежива - също. Няма как да няма смисъл нещо, за което е "похарчен" толкова голям ресурс. Имам и още аргументи, но ще пиша по-нататък.

Второ - ние сме част от природата, ако на някой така повече му харесва - на живата природа; това означава, че трябва да търсим смисъла по отношение на света като цяло, а не като някакво индивидуално развитие, не като някакви човешки постижения, например.

Беседата, която ми помогна най-много да се ориентирам e "Три вида съзнание". Хубаво е да се прочете цялата, трудно ми е да дам само няколко цитата. Подобни неща казва Р. Щайнер в 8 лекция на Антропософията като космософия:

 

"И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначалното ни
се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото. Спрямо
физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека
което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за
не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават.
Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря
в Космоса. То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със
Земята. Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се
„резорбира" от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо.
Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята. От Азът ние не
получаваме никаква идея за това, какъв трябва да бъде той занапред. Ако
разглеждаме тези съставни части на човешкото същество, ние виждаме, че във
физическото тяло, в етерното тяло, в астралното тяло и в Азовото тяло са
вложени зародишите на нови космически светове. И сега: Нещата се свеждат до
това, че ние сме длъжни да опазим тези зародиши на нови космически светове,
да ги опазим по един земен начин. Защото както и при всички други зароди ши
съществува реалната опасност те да загинат.
И само нашата правилна връзка с Мистерията на Голгота ни дава силите за да
превърнем Христос в онзи градинар, който няма да позволи на зародишите да
загинат, а ще съумее да ги пренесе в бъдещия свят. Едва когато се претопи
минералното царство, едва когато се разпадне растителното царство, едва
когато премине и царството на животинските видове, така че днешната човешка
форма да се окаже вече непостижима, защото тя е рожба на Земята, принадлежи
на Земята, едва когато всичко това пропадне в небитието, едва тогава
градинарят ще е пренесъл зародишите в бъдещето въплъщение на Земната
планета, което в моята „Тайна Наука" аз наричам Бъдещият Юпитер."
 
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Не случайно отворих темата в раздел Езотерика, а не във Философия :) Мисълта ми бе да споделя тук до какви реални и ... как да кажа ... направо практически отговори съм стигнала. Не някакви абстрактни, не философски. Смисъл на живота по принцип, не някакъв такъв частен, за конкретен човек. Аз твърдя, че за всички хора смисълът е един, общ. Първо - според мен смисъл има. Вижте природата. Тя е много практична, организирана, всичко в нея е оптимизирано. И живата, и т.нар от нас нежива - също. Няма как да няма смисъл нещо, за което е "похарчен" толкова голям ресурс. Имам и още аргументи, но ще пиша по-нататък. Второ - ние сме част от природата, ако на някой така повече му харесва - на живата природа; това означава, че трябва да търсим смисъла по отношение на света като цяло, а не като някакво индивидуално развитие, не като някакви човешки постижения, например. Беседата, която ми помогна най-много да се ориентирам e "Три вида съзнание". Хубаво е да се прочете цялата, трудно ми е да дам само няколко цитата. Подобни неща казва Р. Щайнер в 8 лекция на Антропософията като космософия  
Практически изводи за живота въобще, който е един и общ за всички хора, само че базирани на вижданията на Щайнер и Учителят, това е типичия подход при духовните учения. И кое е тук практическото? Че еди кой си авторитет се изказал еди как си за невидимите тела на съществата и Земята. Ами ако е сбъркал нещо с тези понятия? Ще го проверим ли на практика, преди да формулираме смисъла на живота който е общ за всички хора, природата и т.н.? А дано, ама надали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще го проверим, ще го проверим, не бъди саркастичен :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако въпросът е зададен за това какъв е смисъла на съществуванието т.е. смисъла на ПРОЯВЛЕНИЕТО (manifestation) на Бога, което е всичко което ние можем да възприемем - на първо място живот, после космос, земя, еволюция, т.е. материя и съзнание, глобално погледнато, отговор дава философията на истинското тайно християнско учение (вече достъпно за всички хора). Дава отговор за целта и смисъла на ВСИЧКО, включително и на смисъла на човешкия живот -какво съм аз, защо съм тук, от къде съм дошъл и накъде отивам. И отговорът/обяснението е толкова зашеметяващо прост, логичен и достъпен и така добре задоволява ума, че аз го приемам за истинен. Това е въпросът на въпросите и да му даде отговор е крайната цел на философията, иначе тя е много сложно познание.

Дефиниция - значи, според мен, животът е част от проявлението на Бог.

Духът (кристализира) излъчва от себе си материя, затворен в материята и откъснат от универсалното (всеобщото) духовно съзнание Духът се оръща навътре и става СЕБЕ-СЪЗНАНИЕ. Духът пребивава в материята, живее и материята еволюира. С напредване на еволюцията на материята, когато тя достигне съвършенство, материята трансмутира, превръща се в съзнание (духовна субстанция), настина това съзнание е еволют на материята(на мозъка преди всичко) както твърдят материалистите, но това е само добавъчно съзнание. Това добавъчно съзнание всъщност е ДУШАТА. Тя се асимилира от Духовното Съзнание, прибавя се към него и го РАЗШИРЯВА!!! В квинтесенцията на душата се съдържа целия жизнен опит на Духа от пътешествието му през материята.

Така процесът върви от горе надолу достига надира и се връща нагоре, жизненият опит - съвършената материя се е превърнала в духовна сувстанция и се е добавила към Духа.

Теоритически. Дали знаейки това и приемайки го за истина би направило живота на човек с всичките му доброти и лошотии по-малко тъжен, това не знам.

Единственото доказателство за обикновения човек, защото посветените могат да получават директно информация от "паметта на природата" както се твърди, според мен е в приемливото и логично обяснение, което дава тази концепция. Според материалистическата философиа всичко е случайност, човек се ражда и умира и нищо не остава, т.е няма никакъв смисъл. Според традиционното християнство човек се ражда и умира и според това как е живял през един кратък живот отива или в ада или в рая и за винаги. Но по случаен признак някой се е родил в добра среда, живее праведно и отива в рая, а друг незнайно защо се е родил в гетото на света, живее в грях и отива в ада. Несправедливо е и как да го приеемем за истинно, безсмислено е. Не знам нищо за Будизма, за съжаление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Ще го проверим, ще го проверим, не бъди саркастичен :)
Намерението е много добро, но докато не се реализира трябва да почакаме с формулирането на смисъла на "живота, Вселената и всичко останало". Добрите намерения понякога водят до неочаквани резултати, но в крайна сметка и те влизат в смисъла който търсим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дефиниция - значи, според мен, животът е част от проявлението на Бог.

Духът (кристализира) излъчва от себе си материя, затворен в материята и откъснат от универсалното (всеобщото) духовно съзнание Духът се оръща навътре и става СЕБЕ-СЪЗНАНИЕ. Духът пребивава в материята, живее и материята еволюира. С напредване на еволюцията на материята, когато тя достигне съвършенство, материята трансмутира, превръща се в съзнание (духовна субстанция), настина това съзнание е еволют на материята(на мозъка преди всичко) както твърдят материалистите, но това е само добавъчно съзнание. 

Явно и Духът не е бил наясно  със смисъла на неговото собствено съществуване, след като е решил да излъчи от себе си материя....с други думи да ни създаде от Себе си, за да....хм, да се самоопознае или..види до къде ще еволюираме? Според мене доста милиони години сме се зациклили в тази еволюция...

И след като самият Дух не е наясно със себе си, а ние сме част от него, как ние бихме могли да бъдем наясно какъв е смисълът от нашето съществуването ?

 

То излиза, че както човеците искат да имат деца, за да почувстват живота си по-пълен и по-пълноценен, като възпитават и отглеждат децата си, и искат да ги видят как ще се развият, То така и Бог ни е създал, като негови деца, със същия замисъл

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, намерението ми е по-скромно, на първо време да внеса някаква светлина само по отношение на смисъла на човешкия живот (защото ми проблесна нещо тези дни). Пък и имайте малко търпение, де :) дето се вика аз още почти нищо съществено не съм написала - в тези празнични дни времето е посветено на друго. Пък и не успявам все още да формулирам гладко и ясно това, дето се опитвам да ви кажа; но не съм приключила с темата, тепърва обещавам да пиша.

 

За Духа никак не мога да се произнеса дали е бил наясно или не е бил; по-логично изглежда да си е съвсем наясно, но знае ли човек. А въпросът за децата е много важен и съществен. Какво е вашето обяснение - защо всички (имам предвид растения, животни, хора) се стремим да имаме деца?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имането на деца е генетичен императив. Човек може да изпълни мисията си понякога и без деца, но човешкият род няма как да мине без деца. Представете си едно поколение на човешкия род. Преживяло е десетки години, натрупало е опит, този опит трябва да бъде запазен, но пък конкретната физическа форма е вече ограничение за развитие. 

Създаването на деца е естествения начин за ефективно внасяне на мутация във формата (човешкото тяло и ДНК), така че да се продължи напред оттам, където родителите са стигнали в развитието си. Тоест умирането и раждането са начин да се усъвършенстват формата (тялото) чрез подходяща мутация, което осигурява последващото осъзнаване. 

 

От двеста години ние сме в съвсем различна форма. Сега живеем средно 84 години, докато предишната форма е живяла 40 години. Сега реално човек става възрастен на 42 години и трябва да натрупа огромен опит, за да мине на следващия етап. Тези неща се управляват и програмират много добре чрез мутации и транзити. 

 

Смисълът на човешкия живот е осъзнаването и извличането на целия потенциал на формата и изпълнението на индивидуалната мисия на формата (човешката задача в този свят), които при правилно изпълнение водят до интересен живот и усещане за постоянно щастие. 

 

Слушайте, аз не мисля, че някой истински щастлив човек ще се запита за смисъла на живота?!?!?!? Той просто ще си го живее.....щастливо :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Смисълът на човешкия живот е осъзнаването и извличането на целия потенциал на формата и изпълнението на индивидуалната мисия на формата (човешката задача в този свят), които при правилно изпълнение водят до интересен живот и усещане за постоянно щастие. 

 

Да, много добре формулирано, що се отнася до индивидуалния човешки живот от люлката до гроба. По-добре не би могло да се каже.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес гледах филма "Хобит", силно ме впечатли един кратък епизод. 

Попитаха магьосника, защо е избрал за помощник един полуръст - хобит, който не е войн, не е герой, не е дори професионален разбойник, за такава важна и опасна мисия. Все пак са тръгнали срещу голяма тъмна сила. Магьосникът отговори, че от опит знае: винаги търсим голяма и светла мощна сила, която най- често никога не сме виждали, за да дойде и да ни помогне или спаси, да ни посочи верния път. Всъщност, ежедневните малки добрини, силни постъпки на "малки хора", придвижват света напред..

Помня преди време, четох "Акашовите хроники" на Едгар Кейси, който е описал около 10 000 от случаите, с които е работил, реалните резултати, успешни и не успешни. Казал е, че сред тях има по - малко хора от пръстите на едната му ръка, които няма да се върнат повече в човешки живот, една от тях е била жена - домакиня, отдадена на семейството и децата си, живяла за тяхното благополучие.

Въпросът за смисъла на живота в глобален мащаб, мен лично спря да ме вълнува в момента, в който открих своя личен смисъл, с който да се чувствам завършена. 

Усетих силата на малките добрини и се сблъсках с безсмислието на големите добри намерения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Глава 33 от книгата на Сатям Надин "От луковицата към перлата"

 

Великите космически лъжи

 

 

Вие мислите, че трябва да станете просветлен.

Вие вече сте просветлен.

За да станете такъв, вие мислите, че трябва да следвате някакъв път.

Пътища не съществуват.

Вие мислите, че просветлението е цел.

Няма никакви цели.

Вие мислите, че е нужно да промените себе си и света, за да стане той по-добър.

Тук няма какво да се прави.

Вие мислите, че можете да намерите Бог в Индия или Тибет.

Няма къде да се ходи.

Съзнанието е еднакво навсякъде.

Вие мислите, че вашия път и къде ще ви заведе той има значение.

В действителност всичко е единно и не е важно как това ще изглежда. 

Вие мислите, че вашата история е реална. 

Това е само един сън, една илюзия. 

Вие мислите, че контролирате своя живот.

Вие сте просто марионетка на Източника.

Вие мислите, че имате свободна воля и вие вземате решения.

Има само съдба, която се разгръща доколкото е упълномощена.

Вие мислите, че тук имате врагове. 

Тук е единствено Източникът. 

Вие мислите, че съществува вълшебна формула за намиране на Бога.

Успокойте се, вие и така сте си вече у дома, в Него.

Вие мислите, че драмата на всеки това е реалност.

Всичко това е направено от огледала и дим. 

Вие мислите, че Бог иска више съзнание на тази планета. 

Източникът е тук само за да играе игри в ограничения. 

Вие мислите, че Бог иска вашата отговорност. 

Карма не съществува. 

Вие приемате мнения-съждения-сравнения-страни. 

Има само това, което го има и точно така, както и трябва да бъде. 

Вие искате да бъдете някой особен и уважаван. 

Просто бъдете. .

Вие се боите от смъртта като най-ужасното събитие във вашия живот. 

Смъртта е край на ограниченията.

Вие се надявате на по-добър следващ живот.

Не съществува АЗ, който би се реинкарнирал.

Има само Източник като (чувство) - АЗ СЪМ.

Вие съжалявате за миналото, тревожите се в настоящето и се боите за бъдещето. 

Вие сте безкрайният Източник, наслаждаващ се на интересен сън. 

Отпуснете се. 

Вие сте заинтересувани от сложни теории за заговори. 

Всичко това е само Източникът, забавляващ сам Себе си. 

Вие мислите, че животът ви има смисъл.

Не съществува отделно "Аз", което може да има смисъл, има само Източник. За него има смисъл  този феноменален свят, но вие не можете да го разберете със своите ограничени умове. 

 

 

Сатям Надин, "От луковицата към перлата"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Внимавай с тези книжки mvm , да не попаднеш в омагьосания кръг, в който автора е изпаднал - такива пишат книжки за да оправдаят загубеното си време.

А в същност, което те описват и не разбират, че това е тяхното Аз в нехармоничен вид, един недъгаво узрял плод в духовния свят.

 

 

И пак, искрено ти препоръчвам да внимаваш - падане от високо боли повече.

 

Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му.

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ivail,

аз чета всякаква литература, каквото ми попадне общо взето.

И Дънов, и Блаватская, и будизъм и Дзен, и Библия, Друнвало,  и ченълинги всякакви, и инфо за извънземни, ...и още и още прочие духовни учения знайни и незнайни, както и статии за паранормални явления...статии по астрономия и археология също ....

Единствено не се интересувам от нумерология и астрология.

Не вярвам сляпо на никой, не се пристрастявам към никое учение.

Просто ми са интересни различните гледни точки за битието и съзнанието.

Смятам, че всяка една религия или духовно учение са измислени, за да поддържат надеждата на хората, че светът може да стане по-добър, ако ние станем по-добри, и за да успокояват, че всяко зло ще бъде наказано.

Теориите на Ню-Ейдж, много модерни напоследък....са направо черешката на тортата :)

И Едхарт Толе четох по едно време, и книга на Сал Ракели си купих даже, но нея я смятам като научно-фантастичен роман

Виж идеите на Норбеков и ставната му гимнастика ги намирам за нещо мноого полезно

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За смисъла на човешкия живот е писано много . С думи са изказани велики идеи , възвисяващи истории , издигане на морални ценности и всичко това с цел да вдъхновява хората към добри дела . Да бъдат по-човечни едни към друг .

Някои говорят за това дали човек е изпълнил дълга си в живота или не , като че ли са  някакви съдници от тима на Свети съдник . 

На първо място животът се свежда до задоволяване на потребностите , наложени от самия живот .

Също много важна е и духовната храна  за задоволяване на нематериалните потребности , въпреки , че от такава нямат нужда всички. 

За едни хора смисъла на живота се корени в едно , за други в друго , но всичко е илюзорно , както е илюзия самия човек . Обаче нещо го кара да си мисли , че е уникален   . Какъв смисъл има нещо , което не е вечно ? Човек е като сянка , минава и заминава , какъв е тогава смисъла на това явление ? Някакъв вид съществуване , може би . 

И този вид съществуване е определен от самия човек , видимо от общия живото-поток . Това , което е масовото , това което е очевадното , това което ни унищожава надеждите за хармония , вечен мир и радост .

Днес , както и в древността се обичат идолите , пак има идолопоклонничество . И за това не е нужно хората да си направят статуя от някакъв материал и да се прекланят пред статуята всеки ден . Днешното идолопоклонничесто има съвремени начини за преклонение .

Един от съвременните идоли са Парите , тяхно величие . Разбира се не са само те , но определено държат челни позиции . Около тях се организират милярди човешки животи . От раждането до смъртта , парите определят житието , стават причина за радости и страдания , както и за преждевременно прекъсване на много човешки животи . Защо парите взимат толкова реални жертви ? Защо ? Защо хората си мислят , че ще живеят вечно на тази Земя ?

За да родиш дете трябват пари за живота му , за да се изгради като образована личност , отново пари , за да минава по-леко през страданията на живота , много пари  , и накрая за достойно изпращате от този свят - пари .

Където и да се обърнеш в живота , все присъстват парите . Човек с непрекъснатото си обожение и радост , ги одухотворява . Те са като живи стълбове , контролиращи съзнанията на хората , а не просто разменно средство .

Голяма сила са ги направили хората и големи жертвоприношения им правят . 

Почти всички хора се стремят към тях  и заради тях се извършват толкова кръвопролитни борби .

Всички най-успешни хора са финансово стабилни и силни . Тях не ги интересуват въпроси от типа за смисъла на човешкия живот , защото са го намерили в лицето на успешните финансови сделки .И милиони хора се стремят да са като тях .

Затова си мисля , че смисъла на човешкия живот се определя от парите . И според нагласите на човек , той може да ги ползва за лични цели или за благотворителност или според ситуацията . Така животът му се осмисля , защото може да действа според разбиранията си , без да са му " вързани" ръцете . Затова много хора не намират смисъла на живота , защото не могат да живеят според разбиранията си , за които се изисква някакво ниво на материална обезпеченост , до което не могат да достигнат .

За достигането до желани суми се използват много методи включително такива , които потъпкват човешкото достойнство  и различни съвременни методи за мъчения на хора с цел извличане печалби . Това все още е култура на днешния свят . колко жалко .  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×