Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Inatari

Какво представлява надеждата, мечтата ?

Recommended Posts

Точно затова исках да ти кажа вчера, че нищо физическо няма в надеждата, но се задържах...

Ап. Павел ни говори за тях - В, Н и Л и споменавахме, че Надеждата иде след Вярата за да ни даде обещанието...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

La fin de l'espoir est le commencement de la mort.

Charles de Gaulle

превод: Края на надеждата е началото на смъртта.

espoir ~ Esprit

надежда ~ Дух

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не човешка Надежда е затворена в онази кутия, Тя, все пак, е дар от Боговете, но, че ние сме Я оставили пред онази врата, вярно е, толкова е вярно, че направо сме си вътре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надеждата, вярата, любовта, мечтата - всики са свързани с дясномозъчното функциониране и процесът синтез! Свързани са с емоциите, с женската страна в човека. При жената са по-активни и мощни. При нея десният мозък е положитеен. При мъжа положителен е левият мозък. За да развие и дясно мозъчните качества, мъжът трябва да сублимира либидото си, което при него е положително и отдаващо. Това се нарича път! Физическото тяло е копие на тънкото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Делфините са чудесен символ на Надеждата.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Meчтая

Мечтая и копнея , за времето когато всички мечтаещи и копнеещи хора ще бъдат рамо до рамо в мечтите си . Те ще имат сродни мечти , копнеещи дълбоки и изначални , съзнателни и животоподържащи мечти .

Копнежи , изпълнени с дълбокото синьо на океана , силни и безпрепятствени в постигането им , такива ще бъдат хората .

Мечтите /недоразбрани и неодобрени от някои / , но като че ли в замяна безброй пъти повече желани и постигнати, са живителния сок на човека , онази въздушно - огнена струя пълна със стремление и витална , прочистваща сила . Казвам прочистваща , защото освен пречистване /чистота/ мечтите и промиват всички , гангрени на съзнанието , стари и дълбоки рани и болести , които всички ние имаме . Кое друго , ако не мечтата възвръща стремлението на човек в живота , малки мечти , малки стремления . Големи мечти , големи стремления . Мечтата е много по - различна от желанието . Мечтата е движение , желание за промяна , безкрайна спирала прикачена към съзнанието .

Какво точно означава да имаш големи мечти , коя е твоята най- голяма мечта ?

Това е риторичен въпрос с ненужен отговор.

Защо ли ненужен ?

Защото няма универсални големини на мечтите .

Една мечта може да бъде голяма , само ако ти я приемеш за голяма .

Една мечта може да бъде малка , само ако ти знаеш, че тя е малка и си и сложил параметри за големина .

Затова аз мисля , че всички мечти са големи .

Само желанията могат да бъдат малки .

Ако ние не слагаме външни ограничителни параметри на мечтите, те няма как да не бъдат големи .

А в какво точно се изразяват външните ограничители на мечтите .

Моят отговор е следният :

-Контурите на една мечта са формата й на битие в нашето съзнание . Ние я окoнтуряваме и й задаваме размери , само тогава когато я изпълним с твърде много желания .

Тя започва да става тежка , метална рамка на съзнанието . Смалява се до миниатюрите на нашия живот , битийно - еждневно се сгъстява и се превръща от финоматериална същност в парче гъста материя от безумни желания .

Затова , не слагайте рамка с размери на мечтите си ,не я напълвайте с отежняващи желания . Нека тя бъде широка , необятна , пълна със съзвездия мечта .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както изрично подчертаваш недоразбирането на мечтите от някои, така сама оставяш неизвестни след изказване на позицията си.

Когато постигането на мечтите е безпрепядствено, съществува просто творчество и реално действие. Това малко се изкривява от хорските представи за мечти - точно тези, дето ги разбират много.

Когато пък е препядствено, определено можеш да насочиш същата енергия към някакво постигане, след като въобще имаш мераци да я насочваш, а не към безтегловност и ментално сърфиране.

Простете невежеството ми, но вие нали живеете в любовта, трябва да съм перманентно простен. Е, аз съм, но от Този, който ме вълнува.

Интересно за отбелязване е, че както аз, така и други хора са оценявали истински мечтите по вашите меродавни критерии и са им се отдавали, а са имали и цветни земни надежди за любов, красота и мир. Но след време са ги приели повече, или по-малко илюзорни. Казвам го не за друго, а за да ви дам опровергаващ пример на абсолютната мъдрост, че пътя е само един - развитие. Ето, че не е - аз просто си деградирам, нали се вижда.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвам го не за друго, а за да ви дам опровергаващ пример на абсолютната мъдрост, че пътя е само един - развитие. Ето, че не е - аз просто си деградирам, нали се вижда.

Е, както винаги си прав, няма да те опровергавам ... :harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Да напомня само, че "деградацията" също е част от развитието.

Когато промених начина си на мислене много хора възмутено заявиха, че вървя към деградация на чувството ми за отговорност и взискателността ми. - Аз обаче знаех, че се развиват крилете ми и се уча да летя и се уча да разбирам другите и да ги приемам такива каквито са - летящи и различни от мерките за правилност и нормалност.

Всеки сам избира пътя си на развитие - само после да не се сърди на другите и на света си, че го боли и е нещастен и му е мрачен животът... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мечтата е движение , желание за промяна , безкрайна спирала прикачена към съзнанието .

Можем да продължим оттук .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Убедена съм, че"мечтите не се преследват-те се преживяват".Иначе говорим за блян.

" Очи откри той,сепнат на часът,

и блянът блян в душата му остана. "

П.Славейков

Редактирано от dina_qneva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бягам , след една мечта

Аз бягам по лунната пътека , заслушана в космичната музика на нощта.

Душата ми е огнени кълба и пепел от златна жар .

Войната на веществата е вече факт - златен прах и златни точици , блещукащи , носещи се из въздуха , осеян със златни звездни мечти .

Нося се необезпокоявано , самонадеяно , безметежно .

Продълважам да бягам и стигам до безкрая , безнадеждния , абсолютния безкрай .

Стоп , нишката се скъса и аз пак съм в утробата на материята .

Мога да чуя всяко едно от диханията си спокойно .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чрез мечтите се учим. И когато мечтата е насочена към нещо по-добро, това е правилния начин на учене. Някой може да каже, че се учим от опитностите си и ще бъде прав, но мечтата създава условията които ще доведат до тези опитности. Мечтата, ако е достатъчно силна, ни дава също и силата, импулса, вярната насоченост да преминем опитността с по-малко излишни усилия от обичайното. Например човек може да се научи да чете по задължение, отива в първи клас и там ще не ще трябва да се научи. Това е труния път. Но ако детето е възпитано на любов към книгата, ако интересът му е насочен към нея, ако неговото собствено желание е да научи какво пише вътре, то тогава уроците по четене няма да бъде наказание, а сбъдване на една мечта.

Животът ни дава възможност да постигнем всичко за което мечтаем. Нужните условия не могат да бъдат създадени веднага, особено що се отнася до физическия план, но рано или късно те ще бъдат създадени. Мечтаенето е творчески процес. В основата на възпитанието, обучението, личностното развитие трябва да е поставена мечтата, да бъде пробуден вътрешния устрем, желанието за постигане.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесен пост, Станимире :thumbsup2:

Само с последното изречение не съм съвсем съгласна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надеждата, мечтата

разперили крилата

с поглед в небесата

отлитат от земята.

Ден по ден отлитат,

час по час се връщат.

С радост ме целуват,

с утеха ме прегръщат.

Те живеят в двата свята,

небесата и земята.

Щастлива е душата

с надеждата, мечтата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Само с последното изречение не съм съвсем съгласна.

Разбира се, зависи какво се разбира под "постижение". Животът е движение. Ако целта е неегоистична и постигането и ще е от полза за всички.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато размишлявах върху въпросите, повдигнати в темата за отчаянието, и след като прочетох вчерашната мисъл за деня, се сетих за тази прекрасна тема....

Надеждата - зависи какво разбираме под тази дума...

Ако това е упорито стискане за някакво лично желание, което искаме да се осъществи по нашия начин - това надежда ли да го наричаме?

Виждах, че не става, всичко в мен и вътре в мен ми шепнеше, че моето място и състояние не са тези, за които съм родена... Обаче, аз смятах за надежда да се надявам, че един ден ще успея да реализирам каквото смятах за правилно и каквото си представях като на филм. За търпение смятах да понасям всички болки и страдания, но да се старая да приближавам намисленото от моя ум. В един момент стигнах до умопомрачението да смятам, че надеждата ми е съсипала живота, защото следвайки я, аз не съм се променила навреме. Ако се бях отчаяла навреме, може би щях да избера друг път...

Сега не наричам това надежда, а обикновен инат, вкопчване в своя идея и желание и издигането им над Божията воля.

Сега разбирам надеждата по съвсем друг начин -

Мисъл на деня - 25 Юли 2008 г.

"Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате никакви наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми както искаш и чрез когото искаш – чрез камъче, чрез някоя птичка, чрез някое дете – както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.”"

Из В начало бе Словото, 11-а НБ, 14.II.1937 г.

Надеждата в Бог - надеждата, че Той ще ми покаже Пътя и ще ме научи къде е моето място и какво да направя... Тази надежда ми помага да почистя ината си и вкопчването в идеите и желанията на личността си. Тя ми дава сили да се вслушвам в света около себе си и в душата си - не аз да ги карам да слушат мен и моите правила за добро и зло.

Надеждата, че това, което се случва с мен без мое желание, е за моето добро и щастие - дават ми сили да променям себе си така, че да постигна мир и щастие в света, който ме заобикаля - не да се опитвам да променям света така, че той да ми даде мира и щастието при някакви условия, поставени от мен.

Как различавате егоистичната от Божествената надежда в ежедневието си?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как различавате егоистичната от Божествената надежда в ежедневието си?

Божествената надежда няма как да сбъркаме с егоистичната, дълбоко в сърцето си човек знае разликата. Една надежда е божествена, когато е насочена към общото благо, когато те увлича и те кара да се потопиш в нея, да се загубиш ...и просто да помечтаеш... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При надеждата, като че ли липсва този творчески елемент, който съществува във вярата. Вярващият сам сътрудничи на това в което вярва, взема активно участие. И при надеждата може да се взема участие, но някак си по-пасивно. Чел съм в беседи на Б. Дуно, че надеждата обхваща по-близък период от време отколкото вярата.

Как различавате егоистичната от Божествената надежда в ежедневието си?

Божественото не изисква задължително нашето участие. Една Божествена идея ще намери път да се прояви и без нас. Егоизмът не може да изключи себе си, той се поставя в центъра. Всички възможности които изключват нас самите, за егоизма са неприемливи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мечтите могат да бъдат нещо много красиво. Но се чудя, дали красотата, която виждаме в тях, не идва от това, че още не са реализирани? Колко сюжети само има на тази тема! В какво се превръщат мечтите... Във възпитанието ни, в културата ни е дълбоко втъкан един модел: мечта (намерение) - реализация - щастие. Как се възхищаваме на силния, който може да отстои мечтата си! Който може да я реализира! Но много от нас вече подозират, че този модел прекалено често не донася това щастие, което ни се втълпява, че трябва да дойде. Пием с пълни шепи от един такъв живот и кой знае защо оставаме все жадни.

Как различаваме Божествената надежда в ежедневието си? Ах, Донка! Какъв въпрос!!!

Той ме навежда на мисълта, че има Божествена надежда, има и ежедневна, битийна. Сещам се за надеждата, която боговете, когато решили да напакостят на хората и да ги направят не толкова могъщи, поставили в кутията на Пандора и надеждата. Така и не разбрах от мита излязла ли е от там, или не е успяла. А и защо е оставена там, където били всички пакости, раздори и злини.

По-нататък: Може и да не е лесно тези две надежди да се различат. Според мен- наистина не е лесно. Откъде да дойде различителната способност? Един радиоприемник приема вълни само в честотния диапазон, за който е направен да приема... И все пак? Нещо ни безпокои? Може би имаме всъщност два приемника? Един за по- ниски честоти? Един- за по- високи? Тук пък се сещам за Пепеляшка. Да разделиш леща от пепел... Неизпълнима задача, разбира се. Но тя била свършена ЗА Пепеляшка, но не от самата нея. Дошли гълъби, изпратени от нейната кръстница.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Божествената надежда в ежедневието - трудно се отговаря - да, ако само умува човек. Границата е толкова тънка, че могат да ни я различат само... опитностите.

През последните дни няколко опитности ме наведоха на ето такава идея:

- Човешката надежда и мечта са свързани с конкретен резултат във времето и пространството - затова постигането им става зависимо от конкретни условия, поведение, взаимоотношения - от място, време, средства и т.н. Божествената мечта и надежда са свързани с процеса, с Пътя, с усещанията и опитностите по него, с научените уроци. Тя не би следвало да бъде зависима от нищо друго освен от Божията воля и от моята свободна воля.

Пример 1- "мечтая да се изкача на този връх, надявам се да имам средствата, силите, времето, компанията и т.н." Ябълката на тази мечта вече е червива с неприятности и разочарования докато се работи над осъществяването и. Всяко конкретно условие (а те са много и непрекъснато се обогатяват с нови и нови...) представлява препятствие, което трябва да се преодолява - не може само с любов или сила. Всяка пречка или отказ от съдействие при преодоляването води до негативни емоции и мисли - някой или нещо пречи на мечтата и надеждата ми.

И накрая ако въпреки всичко я осъществя - остава споменът (и за постиженията, но и за пречките и трудностите0 и после... трябва ми нещо ново, някаква нова доза мечта за реализиране.

Пример2 - "мечтая да се почувствам едно цяло с Природата, да съзра живота във всичко около себе си, да усетя как времето спира....; надявам се да ми даде Бог възможност да почувствам всичко това някъде някога..."

Няма конкретен резултат във времето и пространството, няма конкретни условия, които да ми помагат или пречат - осъществяването на мечтата ми зависи само от мен и може да се отлага във времето и пространството докато съм готова - това не ми причинява болка. Осъществяването на такава мечта не се изчерпва само с еднократно изживяване на състоянието, защото всеки следващ път то се изживява в нови условия и по нов начин. Тъй като надеждата е отправена към Бог, приемаме презумпцията, че Той ще ми помогне да я осъществя в най-подходящия за мен момент и се моля само да имам светлина и будност да го усетя, когато ми го подарят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×