Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Преслава Петрова

Добродетелите като метод за усъвършенстване

Recommended Posts

Знаем, предимно от Учителя, за дълбокото значение на думата "добродетел" и колко е важна тя, а също и че на пркатика в този свят тя има много разновидности. Аз обаче, а навярно и други - не мисля, че мога да назова точно и ясно повече от 5-6 вида прояви на добродетелта - след тая приблизителна бройка, общо взето в ума ми почва едно размиване и преплитане на понятията и идеите зад тях, макар и да ми е ясно, че нюансите и посоките на добродетелта са много повече от 5-6... Затова наскоро потърсих из интернет списък с добродетели - естествено намерих не един, а няколко основни списъка, а освен тях дори цели разбработени уроци и учебни материали върху добродетелите за различни възрастови групи (дори и такива, които да бъдат изнасяни в училище - забележете...само че не на български).  

 

Реших да сложа тук един от списъците (за съжаление е на английски и нямам възможност сега да го преведа целия - може и това да стане, ако представлява интерес за някого), защото мисля, че човек може да следи и практикува нещо само ако има изградено, поне първично, понятие в ума си за него. Затова е и важно нещата да се назовават (точно), за да може в човешкия ум да се създаде връзка между дадено нещо и идеята за него. Само като има в речта ни понятие за нещо, ние всъщност можем да го забележим, осмислим и изучим. Това е доказано отдавна и научно, макар и да има също много хора, които оборват полезността на думите, смятайки ги за "капани". Малко задълбах, но...не е случайно, че първото нещо, което се възлага на Адам от Бога, е да даде имена на всички неща...

 

Затова, колкото и да е обширен и дълбок въпросът с добродетелите, такива списъци според мен са полезни, защото първо - са структурирано знание - труд на много размишления и духовни търсения, второ - назовават поне с някаква точност посоките, в които човешкия характер е добре да се развива и чертите на характера, върху които е добре човек да работи. 

 

И накрая, освен всичко това, мисля, че има прояви, които човек не е разглеждал като добродетели, докато не прочете нещо или  животът му не му обърне внимание, да почне да мисли върху тях в друга светлина - например, не мога вече да се сетя с точност какво съм мислила за "смирението", но не мисля, че изхождайки от чисто светския си манталитет имах идея за него като за "висша добродетел", преди животът да ме доведе до заветния момент - беседите и лекциите на Учителя...

 

И така, без повече доводи, ето един списък с добродетели: Virtues Definitions (ако всичко е наред с линка, би трябвало да се отвори автоматично прозорец за смъкване на PDF файл).

 

Източник: http://www.virtuesproject.com

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не би било лошо, като решавате да поствате информация,

първо да  я превеждате, и след това да я представяте пред потребителите на форума.

Все пак форумът е български, а не английски, руски, испански ....

Чудесно е, че вие четете английски, има вече и преводачи онлайн  на цели текстове..но все пак

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При първа възможност ще го преведа, но засега сметнах, че не вреди да го пусна и така с идеята, че ако има интерес по темата, да се съберат и други желаещи, с които заедно да свършим работата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добродетелите не са метод,те са следствие.Те възникват спонтанно,ако пътя,  който си поел е твоя път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добродетели значи....чуда се дали е добродетел да казваш това, което мислиш, дори на ответната страна да не й харесва да го чува??? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добродетелите, разширеното съзнание, познанието и т.н. са следствие от извървения път, но в същото време те са основата на последващите наши крачки. Без тях те няма да са успешни. Развитието предполага да се използва постигнатото, да се приложи и впрегне в работа. Да се съберат плодовете, но семенцата да се посеят за да дадат нови, по-добри плодове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Добродетели значи....чуда се дали е добродетел да казваш това, което мислиш, дори на ответната страна да не й харесва да го чува???"

 

 

 

Честността е добродетел, разбира се. Но аз стигнах до извода, че няма смисъл да казвам какво мисля след като някой не иска да ме чуе. След като не иска да чуе следва, че не иска и няма да ме разбере, което е равно или е предпоставка за конфликт ...Аз бих го избегнала и не бих си хабила енергията, а бих я съхранила.....Един ден знам ли ....може пък да поиска моето мнение и тогава ще му кажа :)

Редактирано от Roamy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добродетели значи....чуда се дали е добродетел да казваш това, което мислиш, дори на ответната страна да не й харесва да го чува??? 

Да,точно.За мен това е добродетел,защото така постъпвам честно спрямо себе си.Само понякога ми се налага,да подбирам по-внимателно думите и тона.

С времето,тук в Портала,се научих повече да се замислям върху мнения,които на първо четене,не ми харесват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно е да осъществява човек тъмните си емоции на гняв, на агресия, на ярост и ненавист и на омраза, на злоба, на ревност и завист, а съвсем друго е да дава осъществяване на мира и на любовта, при това на всеки миг.
Всеки миг, в отговор на това какво човек допуска като проявление от ума, сърцето и с действията си, от това в него се оформя съответната вътрешна био-химия, която съответно или го убива, или го оживява и тъй всеки миг и колкото повече мигове човек заформя унищожителна био-химия, толкова по-бързо смъртта и страданието (болести и немощ) идват към него.
В същото време се случват и натрупвания на т.н. отрицателна карма.

Лично съм наблюдавал как непосредствено при проявлението на тъмнината се случват блокировки по важни канали и центрове, в същия момент на проявлението дори. Така действа кармичния воал.
И колкото повече се проявява тъмнината от съществото, толкова по-блокирано става то и толкова по-мътно му става в ума, губи разбиране, осъзнатост.

Тялото, кухини и плексуси блокират, блокират канали и чакри, поради деградивна, тъмна и демонична психо-емоционалност, пореди егоистичното и егоцентрично съзнание.
Всеки един гняв, всяка една агресия, всяка една омраза, всяка една жестокост, злоба, завист, ревност, всяка една неудовлетвореност, всяко едно такова съзнание, което оперира с тези неща, поради възглед и "разбиране", поради погрешни възприятия и слепота, именно то е причината за блокажи на енергийно и на физическо ниво.
Които блокажи съсипват правилната и хармонична циркулация на енергията, правилното секретирана на жлезите с вътрешна секреция, правилното инервиране на органи, тъкани и системи, правилното кръвообръщение и правилната обмяна на вещества.

След като няма правилна обмяна на вещества, няма и правилно вътрешно-клетъчно хранене. Оформя се натрупване на отпадъци от клетките, от тях се отделя киселинност, създава се киселинна среда, която става благоприятно условие за развъждането и съществуването на паразити, където те си правят "гнезда" и популации. Дадените средища стават слаби и податливи към вируси, а от там и болнави.
В края на краищата се появява възможността за мутиране на клетъчни структури и появата на тумори.

Сам човек може да види в себе си какво се случва с тялото му при гняв, при яд, при омраза, при агресия, при злоба, при ревност, при завист, при неудовлетвореност...
Сам може да проследи как в тези момнти сработва дишането му, дали в него нещо не е под напрежение, дали не е сковано, блокирало, дали не е патогенна тревожност...
Тачно там, в тези зони на блокаж, се оформя гореописаното.
В крайна сметка човек боледува остарява, и умира, но най-вече на вместо да преживнява на всеки миг мир и любов, той преживява и съществува в зловредните емоции, които стават негово битие, негов свят.
И тъй миг след миг прецаква живота си, прецаква изначалното предназначение, което е заложено от Твореца в него.

Човек трябва да разбере, че психиката, емоционалността и тялото не са различни неща, че са Едно.
Докато не разбере това, той ще губи тялото си, а тялото е "билета", както и посочи Христос.
Безусловната любов не отхвърля тялото и материалния свят. За нея всичко е с Един вкус.

Човек може да си каже "Какво толкова, просто съм нервен, това е просто гняв!", но реално този компромис е компромис преко стоящ на любовта, срещу нея, защото човек не избира нея, а избира да е в гняв, да е в злоба, в омраза, в агресия... Той не живее любовта, а живее тъмнината си. Следователно компромисът е неуважане към любовта и към живота въобще, следователно и неуважение към Бога, неуважение към себе си, към собствение живот, защото по този начин живота чезне, пропада.

Човек трябва да "убие" в себе си всички тези видове съзнания, които го вкарват в Рова, в Преизподнята.
Ако ли не, той е просто обречен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×