Силвия СД Добавено Юли 6, 2006 Доклад Share Добавено Юли 6, 2006 Да де, че сме Богове, никой не оспорва, ама в развитие още, един сладур ни го каза и мойто его съгласно е с него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 7, 2006 Доклад Share Добавено Юли 7, 2006 В един спор най-много ми харесва не победата на всяка цена, а игричката по разбирането и евентуално доближаването на различните гледни точки. Ей това е забавно, не да си държа на ината. Нали в спора по принцип се раждала Истината, стига да е отворен човек за нея, не само за своята си истина. Аз не твърдя, че моята истина е Истина, просто искам да споделя собствените си наблюдения по въпроса без да се задълбочавам много, че времето е кът. Наблюдавала съм различни хора след като са "повярвали". Най-общо казано, съгласна съм, че Бог отваря вратата към Себе Си когато човек искрено поиска това. Както щете наречете този момент. Да, може да се нарече новораждане и възкръсване - на новия човек от стария. Качествената вътрешна промяна е вече налице, тя става в един кратък миг, но е нужно време - различно за всеки - тази промяна да се изрази и външно. След този момент се усеща една благодат отгоре, едно привличане към Истинския Живот, получава се помощ. Докато човек сам не се отвърне, Бог не се отвръща от него. Съгласна съм, че времето за тази промяна е различно за всеки. Човек бързо или бавно може да стигне големи висоти - толкова големи, колкото е голямо смирението му и доколкото се е отказал от егото си. Но борбата със старото не приключва изведнъж. Не става изведнъж и растенето по добродетел, освен ако човек наистина е съумял да се откаже от егото си - тогава може да получава непрекъснато ръководство от Святия Дух и да не греши. И не само това - възможно е дори правенето на чудеса - но не от човека, а от действието на Духа чрез него. Искам само да добавя, че Пътят нагоре е отворен, но и този надолу също - винаги съществува възможност човек да се окаля отново. Въпрос на свободна воля. Бог дава толкова, колкото искаме и сме в състояние да приемем. И след новораждането страданията не спират, но Божият човек, отрекъл се от егото си, намира по-висш смисъл в тях и се радва. Пожелавам на всички Благодат, Мир, Радост и Любов! Бог е Любов. Тази Любов ни възкресява. Наистина ние сами не можем нито да се новородим, нито да се преродим, нито да възкръснем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ocarina Добавено Юли 7, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юли 7, 2006 Едно книжле, което можете да си изтеглите (на руски) http://ariom.ru/forum/p167881.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Симеон Добавено Юли 7, 2006 Доклад Share Добавено Юли 7, 2006 Нещата, за които говори Влад Пашов са по Учителя. "Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е – да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба; във вашия свят има тъмнота; направете „кръгом“, и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може. Когато искате да изтърсите дреха от праха, как я обръщате? Следователно ще вземете вашето сърце и вашия ум да ги обърнете и ще изтърсите праха им извътре. Обръщането има двояк смисъл – обръщане към слънцето и обръщане дрехата откъм вътрешността, за да се изтърси прахът. Второто необходимо нещо е покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платежи, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя“. Правиш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, толкова имаш да даваш, най-после остават 10,000 дълг; не остава, освен да отидеш при своите кредитори и да им се молиш – то е покаяние. Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих 10,000 лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“. Ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“. Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“. Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак започва да функционира, дава и „взема“. Четвъртата стъпка е възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес от земеделието. Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото. В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов. А то е високо нещо." Беинса Дуно "Страхът", неделна беседа, държана на 19.10.1914, от книгата "Ето човекът", Сила и Живот I серия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ocarina Добавено Юли 7, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юли 7, 2006 е, вие стигнете до това: " В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията" пък дали има още степени, няма нужда да спорите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 7, 2006 Доклад Share Добавено Юли 7, 2006 Както един форумски приятел сподели, не им се вижда много разликата между новораждането и възкресението. Това пък понавежда на мисълта, че и смърт трябва някъде тук да има. И както обичаме да правим в нашите темички, поразделяме жените от мъжете... 2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.Яковово - 3 глава. Уточнение: превода може и да е пообъркан, че вместо за говорене - за словото да става реч. Говорим си за съвършен мъж, способен да обуздае цялото тяло. А той е именно Новия човек, който кога ли ще дойде? Сигурно като си отиде стария, че нещо не се понасят. Стария мъж, а той е този който опложда и както казано е: " По плодовете им ще ги познаете ", така виждаме, че децата ни още са от старите зародиши. Ей, дано само аз да мога да го кажа, но знам, че не е така! И стария мъж обещава, но предлага фалшива надежда, а Надеждата е само от Христа. Той е жениха на който трябва да дадем жената. И няма дори да Му я даваме, Той ще дойде за нея, когато тя спре да бъде оплождана от природния си мъж. Аз имам име за него, него-его, кръстен на фалшивата надежда - Носещия светлина - Луцифер. Абе, приятелю, моля те, вземи си светлината обратно, че аз искам само от Господа наш Светлина! Да добия различителна способност за верите и за надеждите, че да заслужа Живота истинския и да позная Любовта, които единствено от Отца извират! Ако някой споделя въжделението ми, от все сърце му го желая!!! Благодат и Мир! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 8, 2006 Доклад Share Добавено Юли 8, 2006 И на мен, Венци, ми се ще да приключвам с Луци по-бързо, ударно. Но не - дълъг е пътят от Витлеем до Голгота, иска Време и Търпение, и Постоянство, и изкушения през цялото време /той, Луцифер, през цялото време е зад лявото ми рамо/. Ама к`во то т`ва като не ми пука - вече съм свикнал Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest N_Damianov Добавено Ноември 18, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2007 НОВОРОЖДЕНИЕ.... Много важна тема...основоположна тема...крайъгълен камък...основно цел и стремеж на всеки Ученик! /днес имам вдъхновение от събития и случки,та реших да напиша някой ред/ Новорождение ...ново-раждане...Значи,това е едностранен необратим процес /както и детето не може да влезе отново в утробата на майка си/ и затова мисля,че темата е много важна и не трябва да се "претупва" тук у така ! Значи няма да се спирам на ключовите моменти около посвещението,които предхожда Новорождението,защото те могат да са доста индивидуални за всеки.../а и много дълго ще стане/ При всеки случай изпита е доста сериозен и се изисква непоколебима вяра и диамантена воля.Ясно е,че за това си трябва бая "тренировки",но всичко е строго индивидуално и време не може да се фиксира... Важното е друго - уникалният шанс за всеки един съвременник. Какво е голямата предимства за всички,които живеят сега в този век? - Това е,че този век Учителя го нарича ЛИКВИДАЦИОНЕН! Който иска да задълбава-литература колкото искате,но важното е,че това е един голям шанс за всеки индивид устремил се към духовно усъвършенствуване. Защо ли ?- Еми всичко тече на много бързи обороти и дни и седмици се равняват на години,а години на десетилетие,столетия...Значи,при една съзнателна работа,човек може да види "плодовете си" много скоро...УНИКАЛЕН шанс /пак повтарям/ и много ми е мъчно,когато някой хора го пропускат,...но какво да се прави..."Съдба"! Примери:Само се огледайте в една ретроспекция и ще видите в последните 10год.какво на практика се казва изпълнение на карма... С времето мога да пиша и за това,но сега тук не му е мястото... Така! Значи човека се осъзнава духовно...работи,учи,усъвършенства си...и труда му се увенчава с няколко посвещения,което го довежда до едно истинско самоосъзнаване,което е равносилно на новорождение или както е казано "да се родиш изново"... Много,характерен момент е,че тук човек няма вече свободна воля...! Защо няма човек "свободна воля"? - Защото след новорождението човек започва да изпълнява само Божията воля! То друго няма смисъл вече...Не...! Не е трудно за изпълнение това по принцип,защото за изобилието на блага,които сте получили...за светлината и отговорите на всичките ви търсения и въпроси,които сте получили ...единствените ви мисли,които ще ви спохождат това са "Как ще можете да служите по стойностно?", "Как ще можете да изразите своята благодарност по пълно с помощ и работа..." "Как да засвидетелствате по пълно своето уважение,почитание,преклонение..." и т.н....Безброй въпроси решаващи "проблеми" все в тоя дух...То тогава нямаш други проблеми! Друг характерен момент е,че липсва вече т.нар. "йо-йо ефекта" или ефекта на махалото,в който изпада всеки един човек търсил духовна храна...Изкушения...,"крачка напред-две назад"...,дерзания от рода "да не би да греша?" при новорождението липсват. Преди време си го представях като един стенен часовник с махало,при което махалото при определено време се издига толкова високо,че се "превърта" и вече създадената инерция създава сили които карат махалото да прави кръг,а не да се лута ту в дясно-ту в ляво...Значи,че вече човек е някак си и извън времето и пространството...Невероятно чувство,при което можеш да "виждаш" неведомите пътища Господни и то моного често! Много може да се пише,но май ще спомена само още едно нещо... Страха изчезва и отпада изцяло!Човек в повечето случаи има ясното за това,което трябва да прави към даденият момент...,НО той е наясно напълно и какво го чака след това... т.е. новорождението някак си слива живота и смъртта...Много светлина за работата с земно тяло и за работата без тяло.Основната дума тук е "работа"и всичко се осмисля от нея,която е по-близка до служенето обаче и т.н..../мисля,че доста се досещат за какво говоря/ Липсата на този вид работа е и може би единственото нещо което може да те накара да страдаш или да се чувстваш некомфортно...Значи тези страдания си ги има винаги на Земята,макар че много хора ще си кажат "да ти имам и страданията аз...!?!?" Е ... въпрос на гледна точка! р.р.Темата е действително много сложна и обстойна...Съжалявам за дългият пост. С времето бих допълвал по нещичко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 18, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2007 Наистина не е лесна тема. Изглежда ясно: " (Йоан 3:5 ) Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от Вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. ". Ако някой иска да влезе в Божието царство- ето, това е начинът. Но излиза, че въпросите са много повече от отговорите: 1. Защо да влизаме в Божието царство? Нима този свят, в който живеем, не е достатъчно божествен? 2. Ако някой иска да влезе в Царството Божие, трябва да се новороди. Нещо ще се запази. (някой- все пак звучи като възможност за идентичност) . Но новораждането изглежда изключително категорично твърдение- нищо от това, с което човек си мисли, че разполага, което толкова грижливо развива, излиза, че не върши работа. Но тогава... 3. Къде отива теорията за безкрайното развитие на човешкото същество? Тя не е лоша ( и е толкова популярна! ) Но пък излиза, че няма нищо общо с това изречение от Библията. 4. От Вода и Дух... Всъщност от какво трябва да се новороди този някой? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 19, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2007 :feel happy: "... реки от жива вода ще потекат в него" Водата на живота + дума от Бога Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 19, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2007 (edited) Лука 17 20. И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане; 21. нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е. 22 И рече на учениците: Ще дойдат дни когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина человеческаго, и нема да видите. 23. И като ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там е, да не отидете, нито да тичате подире му. 24. Защото както светкавицата, която блеска от единият край на поднебесната, така ще бъде и Син человечески в своят си ден. 18. В онзи ден пет града ще има в Египетската земя Които ще говорят Ханаанския език И ще се кълнат в Господа на Силите: Единият ще се именува град Херес. ... 23. В онзи ден ще бъде друм От Египет към Асирия; И Асирийците ще дойдат в Египет, И Египтяните в Асирия: Египтяните с Асирийците ще служат Господу. 24. В онзи ден Израил ще бъде третий С Египтянина и Асириеца: Благословение всред земята ще бъде; 25. Защото Господ на Силите ще ги благослови и ще рече: Благословен Египет, людете мои, И Асирия, делото на ръцете ми, И Израил, наследието ми. Исая 19:18;23-25 В онзи Ден Откровение на Йоан (за преглед - цялото, по глави) Битие 3 глава 13. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох. 14. Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. Редактирано Ноември 19, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 19, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2007 (edited) Ако новораждането е цел... Ако копнеещият за нея се прицелва... Преразказан откъс от "Махабхарата": "...Една сутрин мъдрецът Дрона наредил да забият в един от дворовете на палата стълб,на върха на който да вържат жив лешояд. Тогава извикал юношите (принцовете, неговите ученици) - Знатни принцове - им казал той, -искам да подложа за последен път на изпитание вашата ловкост и в същото време да ви доверя една голяма истина. Той се обърнал към Юдищира -Приготви се! Юдищира нагласил стрелата и се прицелил. -Какво виждаш в този момент, мое дете? - го запитал Дрона. -Виждам тебе, учителю, - отвърнало момчето, -и виждам стълба и лешояда. -Ти не ще улучиш целта.- промърморил Дрона...." Редактирано Ноември 19, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 19, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2007 (edited) Друг преразказан индийски текст... Един цар бил едновременно и светец и при него изпратили едно много изучено в духовните науки момче, да продължи обучението му. То се отнесло с недоверие към светския разкош в палата и се запитало дали царят действително има духовни постижения. В същия момент се разнесли викове за пожар и хората тръгнали да бягат, последвани от огромни пламъци. Момчето се опитало да подражава на самообладавието на царя и останало на място, но когато един огнен език приближил до носените от него ценни книги, той понечил да ги спаси. Тогава царят махнал леко с ръка и целият огън изчезнал. Тогава момчето го признало за Учител. Първото му изпитание било да мине през целия дворец с препълнена кана с вода върху главата, без да разлее нито една капка. То успяло, но на въпроса на царя дали е разгледало двореца, отговорило, че е било концентрирано единствено върху главата си. Царят тогава му наредил да повтори опита си, който траял много по-дълго. Но юношата преодолял и него, като сега изглеждал много по-хармоничен, а не фанатизирано вторачен и запъхтян както преди. Той отговорил на всички въпроси на царя относно двореца. Владетелят го похвалил и в заключение казал: "Така, както ти втория път задържа вниманието си главно върху каната, но въпреки това успя да разгледаш двореца ми, по-голямо е умението на онзи, който освен че държи главно Бога през вътрешния си взор, е способен да функционира пълноценно и във външния свят, създаден от Него!" Редактирано Ноември 19, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 19, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2007 (edited) Багира благодаря за хубавият откъс. Учителя може да ни покаже пътя, може да повърви с нас, но ние сами трябва да стигнем целта си. Всеки сам избира пътя си, а всички пътища рано или късно ни водят към Бога. Добромир, много мъдра и истинна история. Тя само допълва първата Ценна мисъл за деня: Да вярвате в Бога и да се доверявате на Бога са две различни неща. Вярата е обезценена, ако човек не се опитва да я осъществява във всекидневния си живот. Но провери ли я чрез опита, тогава той придобива увереност. За това разказва пророк Малахия: “...... И опитайте ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви отворя небесните отвори, да излея благословение върху вас.” (Парамаханса Йогананда) Редактирано Ноември 19, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 19, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2007 (edited) "Така, както ти втория път задържа вниманието си главно върху каната, но въпреки това успя да разгледаш двореца ми, по-голямо е умението на онзи, който освен че държи главно Бога през вътрешния си взор, е способен да функционира пълноценно и във външния свят, създаден от Него!" Мда-а-а.Не съм сигурна, че знам как функционира новородения от Вода и Дух човек, но ми се струва- наистина ще да е обединил вътрешното и външното, ще да е направил "долу" както "горе" , така че гледайки Едната цел ще да вижда всичко останало в степента, в която е необходимо. Само за неновородения човек нещата са фатално разделени и както и да размества събираемите, все не се достига лелеяната сума... Защото не събира Тези събираеми... Редактирано Ноември 19, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 26, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2009 (edited) ... Чети евангелието Никола, чети и посланията на апостолите- особено тези на апостол Павел. Ако в сърцето ти духовната искра е запалена от Бог- като четеш, ще разбираш...Но не с умът си, нито с чувствата си, нито с интелекта си, нито със сетивата си, нито със съзнанието си. Писано е "Ум Христов", "Христово Съзнание"- те са функция на новородения Духовен Човек. Няма новороден човек- няма Христос Ум и Христово Съзнание..няма интуиция, няма вдъхновение.. ... Благодаря ти за съветите Кристиян! Напълно съм съгласен с теб и с подчертаното по-горе... Новороденият Духовен Човек е ключов момент, след който нещата не стоят така както са били до този момент. Все пак би ли споменал нещо по-подробно,...защото ти споменаваш какво се случва СЛЕД новорождението, а преди това ?!? Би ли ми отговорил на няколко примерни въпроси като... 1. Как се постига това новорождение? Навярно не става само с четене, нали?!? (дори и на евангелията) Примерно, утре искаш да си "новороден", какво трябва да направиш ? Разбирам, че не ти трябва развита интуиция, ум, интелект, сетива, съзнание... ОК! Аз съм средностатистически, обикновен човек който не се интересувал от нищо духовно до сега... Чувам от теб за новорождението и препоръките ти и после ? Вземам библията, чета евангелията и какво... ? Ставам новороден ли ???... 2. Дай ми пример с новороден човек? Ако може да е наш съвременник и да е жив ? 3. Сподели свой опит в тази насока... Благодаря ти за отговорите. п.п. Няколко пъти като те питам нещо се получава така, че започваш да пейсваш някакви статии и странични мнения, където навярно препоръчваш да се образова човек. Мен ме интересува твоето лично мнение и опит в насоката, която питам. В този ред на мисли, те моля ако можеш да се ограничиш в отговора си, само от твоята гледна точка и личен опит. Редактирано Октомври 26, 2009 от НиколаДамянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 26, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2009 А какво ако съблечем това новорождение от религиозните му одежди? Това постоянно нарастващо събуждане става чрез добра хормонална и биохимична база, която му създава подходящ контекст. За да го има този контекст се мисли, чувства и действа право! Право вътрепсихично, междуличностово и социално (яма и нияма)! Сверяването за това кое е право освен в личния си опит можем да направим с доверяването си на мъдрите! Като имаме подходящия (но не външно идеалния, просто подходящия, създаден от нас си преди всичко чрез впрягането на условията такива каквито са) вътрепсихичен, социален и хормонален контекст, следват: - молитва - оттегляне на сетивата във "вътрешната стаичка" или т.н. пратяхара - медитация или фокусиране на ума в известни идеи и визуално-емоционални помощни методи - съзерцание - раждане или самадхи Ясно, простичко и без не непременно нужна философия - просто жива житейска практика! Самадхи е нещо по-постижимо отколкото си мислим, четейки умозрително за него, облечено в метафори и понякога умишлено отклоняващи димни завеси около него! Има нива, като първите са постижими от всеки само след няколко години стремеж! Интуицията тръгва да разширява полето на участието си в цялостната ни когниция още от нивото на преливането на молитвата и визуализацията/ медитацията в съзерцание! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 26, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2009 (edited) ... 1. Как се постига това новорождение? Навярно не става само с четене, нали?!? (дори и на евангелията) Примерно, утре искаш да си "новороден", какво трябва да направиш ? Разбирам, че не ти трябва развита интуиция, ум, интелект, сетива, съзнание... ОК! Аз съм средностатистически, обикновен човек който не се интересувал от нищо духовно до сега... Чувам от теб за новорождението и препоръките ти и после ? Вземам библията, чета евангелията и какво... ? Ставам новороден ли ???... "Аз Съм Пътят и Истината и Животът." Пътят: Вяра + Надежда Йоан 3 (превод от 1940г.): 1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. 3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. 4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. Йоан 3 (Цариградски превод - 1885г.): 1 Имаше некой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. 2 Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. 3 Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие. 4 Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. 6 Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. 7 Недей се чуди че ти рекох: Требва да се родите изново. Да се родиш "отгоре", или да се новородиш е едно и също. Говори се за някакво Духовно раждане. Учителят често е споменавал, че човек не притежава Душа, колкото и абсурдно да звучи това, та камо ли човек да има Дух. Разбира се, братя, че човек има и Дух и Душа, но те са някакси... ммм как да се изразя... заспали, или "завъртяни в матрицата", не са будни (Буда). Какво може човек да направи със себе си? Ами, според мен - нищо не може да стори. Просто когато на някой му дайде момента за духовното пробуждане, то това се случва с него... после същия се опитва да се новороди (с Дух и Огън), но пак не зависи от него. Какво може да се направи от тук насетне? Можем само да Вярваме и да имаме Надежда. Така ни отговаря Писанието: Йоан 3 глава (Цариградски превод - 1885г.) 2. Дай ми пример с новороден човек? Ако може да е наш съвременник и да е жив ? Всеки един може да се новороди. Примери много, но духовното възпитание не позволява те да бъдат посочвани. Само новороденият може да познае новородения - интуитивно разпознаване/припознаване: Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си. Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш. Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие. Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено. Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно. Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш. Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?” Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.” ................................................................................ Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.” ................................................................................ Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни. Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.” И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства. Съществуват два вида растеш. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено. Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива. ................................................................................ Ти знаеш истината, но си я забравил. Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка. Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вътре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина. Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг, по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина. Вторият начин е напълно различен. Той не представлява логично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, - но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргумент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и.Ошо следва продължение... Редактирано Октомври 26, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 26, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2009 (edited) В Дао, както и в Библията във връзка с това новораждане (раждане отгоре) се споменава за "Дух". Там, горе в Дао, се говори за духовна енергия, в горния Дан-Тян. И там също казват че такова животно като "духовна" енергия нема у всеки от хората.. "Когато златния механизъм на алхимията се задвижва и поражда блясъци светлина, тогава Дворецът на Пустотата (сюйшъ, т.е. сърцето, освободено от желания и чувства) ще се озари от бяла светлина, която ще отвори Тайната врата (сюангуан)." ... Тази точка е между очите, в центъра на мозъка. Лаодзъ я нарича "Врата на небето и земята". Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има "перла" с големината на оризово зърно, която е центърът между небето и земята в човешкото тяло, т.е. в микрокосмосът. Тя е кухината на вродената жизненост. Но да се знае нейното местоположение не е достатъчно, защото тя не притежава чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието. Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени". Така, по време на тренировка, очите трябва да са насочени навътре, към центъра на междувеждието, за да се задържи Единното, което трябва да се пази в изходната кухина на духа (дзицяо) без напрежение, но и без отпускане. Това се нарича задържане на духа в неговата изходна кухина. Тази кухина е коренът, от който израства вечния живот и тя се намира там, където се усъвършенства същностната природа. "Ако изходната кухина не е установена, първичното дишане няма да може да се поддържа постоянно, духът не ще има основа за сублимация, алхимичният елемент ще е недостатъчен и човек няма да може да изработи Златния елексир". Защото кухината зад междувеждието е основа на духовната стабилност и център на всички неща. Тя не съдържа нищо, нито отвън, нито отвътре, което вниманието да може да задържи (последством ума) или да види в състояние на безмисловност (несъзнателно), защото ако задържиш вниманието си върху това, означава да си свързан с видимото, а да бъдеш безмисловен ("несъзнателен"), означава да вървиш към Относителната Пустота. Какъв ли вид тренировка трябва да проведе човек, за да постигне резултати? Правилният метод е следният: Практикуващия трябва да затвори очи и да успокои ума си така, че да може да "задържи" кухината на духа (дзицяо), докато не се появи светлината на същностната природа. Това ще бъде потвърждение за правилността на метода. Устата трябва да бъде затворена, а езикът да докасва небцето (над предните зъби), за да обездвижи духа и жизнеността. Ако концентрацията на вниманието е правилна, такова ще бъде и сърцето между небето (главата) и земята (долната част на корема). Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си. източник: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао БиЧън Повечето хора са съсредоточили взора си в ниските сфери на съществуване. Това са така наречените материалисти, но не само такива. Това са всички, у който смисъл на живота са материалните придобивки и чувствените наслади. Всички имаме "възпроизвеждаща енергия", наречена в Дао - "Дзин". Изключае възрастните хора, които са я прахосали с години в сексуални наслади, т.е. при такива енергията е пропиляна в хоризонтала. В Дао се тръвди, че всичко може да бъде възтановено, макар и трудно при някои хора. Та да речем, че имаме "Дзин" (възпроизвеждаща енергия). Тази енергия я е усетил всеки, който е изпитвал сексуална възбуда, или друга наслада свързана с тази област (долната част на корема и слабините + половите органи). Тук, в този форум, не е нито мястото, нито времето да се изнасят "лекции" по Дао-иска вътрешна алхумия и Тантра, но нещата са повече от свързани. В Дао се съветва тази енергия (Дзин) да бъде култивирана и евентуално по възможност - трансформирана. Ако човек успее да трансформира тази енергия , то той ще усети разширение в сърдечната и гръдна област, което разширение се нарича Любов. Сексът на мъжете започва от половите органи и се издига нагоре. Един мъж може да се влюби яко, ако сексът с дадения му партньор е добър (субективно погледнао). Нещата при жената често са противоположни. Сексът при нея често започва от сърцето и се спуска към възпроизвеждащите органи. Т.е. една жена първо често има Любов към партньора и после си "ляга" с него. При мъжът е обратното. Както и да е. Та тази енергия която е вече в сърдечната област, в Дао се нарича "Ци" (Жизнена енергия). Напоследък нещата са оеднаквени до голяма степен, с оглед на "новите" хора и деца, които се раждат и израстват с отворена и пълноценна "жизнена енергия" - "Ци" Целта на Дао не спира само до "Ци" обаче. Целта на Дао, на Тантра, на Будизма, на Исляма, на Християството и на който каквото се сеща, е да се изкачим още нагоре - там, където е пълното Откровение и Познание. На свой ред, ако "Ци" не се разпилява в хоризонтала (тоест, както много по-горе споменават, ако останем безпристрастни и "свием чувствата), то тя се трансформира от самосебе си в "Шън" (Духовна енергия). Там и тогава е мястото да се появи и израстне Духът в човека (Абсолютното (Себе)Познание). Ето, сами въждате колко много пречки има пред индивида, за да се "развие" духовно... та камо ли да се "роди отгоре"/новороди. Това са "Трите Съкровища" - "Дзин", "Ци" и "Шън" и трите "Дан-Тян"-на: До тук индивидът си е все същия, макар и разширен, той продължава да бъде "аз". Новораждането става когато се достигне въпросното Самади, което се случва в 7-ми Център/чакра/Църква/Небе... Това е познато в Дао и в китайската древна медицина - биоактивната точка "Бай Хуей", която се намира на върха на главата, съвпада с фонтанелата, която пък от своя страна е свързана с Епифизната жлеза. Там става новораждането... Там е и мястото на "100-те срещи", на "1000-те Бога"... До тук описах що-годе какво е "преди" навораждането. За след "новораждането" на мога да кажа нищо, по разбираеми (интуитивно) причини, но ето какво казва например онова "магаре" Ошо : 1. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката... 2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг. Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек. 3. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам. 4. При четвъртото състояние, маха мудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра. Новораждането, според мен, е Абсолютното Просветление и Познание за същността на нещата, или както казват в Дзен - "Светът такъв, какъвто е." Това е Абсолютното СебеПознание и СебеРеализация... Е, който има интуиция, надали ще му е необходимо да чете писание, като "моето"... такова едно недодялано... Редактирано Октомври 26, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 (edited) ... Е, който има интуиция, надали ще му е необходимо да чете писание, като "моето"... такова едно недодялано... Ники, не мисля, че писанията ти (двата поста по горе) са недодялани. Жалко обаче, че не си обърнал внимание в мнението ми ( в п.п.), че мен ме интересува повече личното мнение (по възможност без големи цитати) и личният опит. Въпреки, че си забранявам да чета цитати по дълги от няколко изречения, в знак на уважение към труда ти изчетох доста подробно всичко, което си написал... Правиш един ценен паралел между библейското "новорождение", мисли и напътствия от Ошо в тази насока, и Дао - практики и разяснения отново в насока новорождение. За жалост обаче въпросите които зададох си остават с висящи отговори...или поне аз не можах да открия някакви ясни отговори. Съжалявам, че го казвам и смятам, че няма да се разсърдиш. Мога да се мотивирам и по отделно за всеки един въпрос и твой отговор, ...но не виждам смисъл. Просто ще изпаднем в излишно словоблудство и безсмислени уточнения и нови и нови цитати. По въпроса само ще кажа, че в "стари мехове, ново вино не се налива", ...което значи че има истина навсякъде в източниците, които цитираш,... но тази истина никого не може да ползва,...или поне аз не съм видял практическа полза от подобни неща и разсъждения. Малко за новорождението ...То е любима тема на много проповедници (християнски), и винаги съм слушал пламенни речи и пледоарии. Всъщност се бърка духовното събуждане на човека с неговото новорождение. Това са две различни понятия и ако не ги разграничи човек, почти винаги ще изпада в противоречия или много въпроси ще остават "неосветени". Духовното събуждане е като един резултат, ...едно зачатие,... НО след това има и период на "износване", следствие на което се новоражда човека (изново!). Проблема е, че при подобно "износване" периода е неограничено дълъг (не 9 месеца ) и често зародиша "пометва" и се нуждае от ново тяло (прераждане), за да се стигне до нужното ниво на опитност, гаронтираща дадено "износване", тоест нормално съзряване на Душата и съответно Новорожданието. Разликата между "събуждането" и "новорождението", както се забелязва е огромна. Поздрави. п.п. Станимир, съжалявам, че не сме по темата, но смятам, че дори и да се развие дискусията "в страни", не е проблем мненията да се преместят в подходящата тема. Има такава... Допълнение... ... Учителят често е споменавал, че човек не притежава Душа, колкото и абсурдно да звучи това, та камо ли човек да има Дух. .... Интересен прочит на Словото,...факти, които поне аз не съм забелязал. Ники, би ли подкрепил тези си констатации с примери и цитати, ако разбира се визираш Беседите на Учителя Петър Дънов ? Редактирано Октомври 27, 2009 от НиколаДамянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 Джао Бичън си е жив еликсир във всяка дума! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 На мен лично книжката на Влад Пашов много ми помогна http://www.beinsadouno.com/board/index.php...rt=0#entry15088 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 Новораждане:-Да се роди ново Слънце. Да се роди в нас ново Слънце означава, да започнем, да греем. Кой елемент ще трябва да започнем ,да проявяваме за да греем като Слънце и да не очакваме нищо в замяна? Ако някой ви каже ,че това не е Любовта ,не му вярвайте.Само научавайки се да проявяваме Божията Любов ние късаме със старото и се раждаме за нов живот.За такова новораждане става дума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 Благодаря на Томи - наведе ме на интересна връзка... Раждането на човека отбелязва момента, в който новият организъм започва физически самостоятелен живот. Дотогава той е бил зависим изцяло от организма на майката - включително е съществувал вътре в него. След физическото раждане започва процес на физическо съзряване, след приключването на който човекът става напълно независим физически. Новораждането по тази логика би следвало да отбелязва момента, в който самостоятелният физически организъм започва да води самостоятелен духовен живот - т.е. скъсва "пъпната връв" на емоционалните и ментални зависимости, които го свързват с неговата среда. За да не звуча твърде теоретично - ето конкретен пример от личния ми опит: - до определен момент моят емоционален живот беше напълно зависим от отношението и поведението на значимите за мен хора към мен и към значими за мен неща и хора. От този момент нататък моят личен емоционален живот не се повлиява от нищо друго освен от моите собствени мисли и отношение към себе си и към света около мен. Външно нищо особено не се е променило - отново имам пълноценен емоционален живот, но сега приемам болката, например, не като резултат от думи или поведение и отношение на друг човек към мен, а като резултат от нещо недообмислено и недоизчистено в мен самата. Последното е съществено за реакциите ми. Вместо да се защитавам или избягвам болката, приспособявайки се към другите, аз се обръщам навътре в себе си, дообмислям и доизчиствам.... По същата логика в организма на плода преди раждането му попадат само онези вещества, които неговата майка е поела в организма си. Той не може да контролира какво постъпва по пъпната връв. Физически зрелият и независимият човек, обаче, може сам да контролира храната, водата и въздуха, които постъпват в организма му. Същото важи и за емоциите и мислите ни, може би. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 (edited) Жалко обаче, че не си обърнал внимание в мнението ми ( в п.п.), че мен ме интересува повече личното мнение (по възможност без големи цитати) и личният опит. ... За жалост обаче въпросите които зададох си остават с висящи отговори...или поне аз не можах да открия някакви ясни отговори. Съжалявам, че го казвам и смятам, че няма да се разсърдиш. Всеки един може да се новороди. Примери много, но духовното възпитание не позволява те да бъдат посочвани. Само новороденият може да познае новородения - интуитивно разпознаване/припознаване: До тук описах що-годе какво е "преди" навораждането. За след "новораждането" на мога да кажа нищо, по разбираеми (интуитивно) причини ... Е, който има интуиция, надали ще му е необходимо да чете писание, като "моето"... такова едно недодялано... Допълнение... ... Учителят често е споменавал, че човек не притежава Душа, колкото и абсурдно да звучи това, та камо ли човек да има Дух. .... Интересен прочит на Словото,...факти, които поне аз не съм забелязал. Ники, би ли подкрепил тези си констатации с примери и цитати, ако разбира се визираш Беседите на Учителя Петър Дънов ? Ето го целият текст от това, което съм писал тогава: Учителят често е споменавал, че човек не притежава Душа, колкото и абсурдно да звучи това, та камо ли човек да има Дух. Разбира се, братя, че човек има и Дух и Душа, но те са някакси... ммм как да се изразя... заспали, или "завъртяни в матрицата", не са будни (Буда). Според мен, този текст не бива да бъде разделян, освен с препинателрни знаци. Като Учител визирам Христа, но и за Беинса Дуно може да се дадат примери... За Петър Дънов... незнам. Ето някои извадки от беседи на Учителя Беинса Дуно, които са свързани с "душата", като същност: "Любов и Безсмъртие" - http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=3305: Както семето минава през мъчнотии, така и човек минава през страдания, докато възлюби Бога. Любовта към Бога е покълване, израстване и разцъфтяване на човешката душа. ---------------------------- "Малкото добро" - http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=3418 Сега ви говоря непроверени неща. Вие с право може да кажете: Голямото слънце познаваме; какво ни носи то, знаем. Обаче, какво нещо е малкото слънце в нашия мозък, не знаем. – Това е така, защото вие нямате представа какво нещо е човешката душа. Тялото на човека е видимата, материалната обвивка, която всички познавате. Какво е душата, не знаете. Обаче, вие нямате ясна представа даже и за видимия човек. ---------------------------- "Закон на ограничението и закон на свободата" - http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=1819 Аз говоря за неща, които добре познавам. Много неща зная аз. И вие може да ги знаете, но не правите усилия. Вие очаквате да ви дойде знанието наготово. Истинското знание е скрито във вашата душа. То ще излезе от нея, но работа се иска за това. ... Ние стоим пред две затворени врати. Истината е в затворените врати на човешката душа и на човешкия дух. Съвременните хора са затворили вратите на своята душа и на своя дух, а са отворили вратите на своя ум и на своето сърце – там, отдето спасението никога не може да дойде. Спасението ще дойде през вратата на човешката душа и на човешкия дух. Там е силата. ---------------------------- "Непреривност в процесите" - http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=1833 Помни: Тялото е предметно учение, което трябва да се изучава. Вън от тялото си човек не знае, какво той представя. Говорите за душата, за духа, за ума и за сърцето. Това са отвлечени неща. ---------------------------- "Добрата постъпка" - http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=1803 Бедният, като срещне богати хора, за да вземе нещо повече от тях, казва, че жена му умряла, оставила няколко сирачета. Всъщност, той нито е женен, нито деца има. И като пипне парите, отбие се в кръчма да пие с приятели. Това е актьорство. Такъв е светът. Този беден е на сцената, следователно, той има право да играе своята роля. Обаче, за да реализираш нещо в действителния живот, ти трябва да знаеш тайната, скрита в сиромашията и в богатството. Трябва да разбереш тайната, скрита в твоя дух, в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце. В тези тайни си скрит ти самият. ... Питате: Може ли да се живее като обикновен човек? Според вашите разбирания, ще живеете като глист, като семе и един ден ще умрете, ще потънете в земята. Казано е: „Душата ще се върне при Бога, а тялото ще се превърне на пръст.“ Значи, след като Божественото работи известно време на земята, то намира, че човек не постъпва както трябва и го напуща. Щом човек остане без Божественото, смъртта иде. Голямо страдание за човека е, когато душата го напуща. Тогава, Духът почва да му говори: Тази планина е голяма. Онзи, Когото търсиш, е горе. Ти ще отидеш горе, от другата страна на живота, и на върха ще Го срещнеш. Там ще намериш и душата си. ... Под думите „мъж“ и „жена“ разбирам най-свещеното, което има в човешкия живот. Духът и душата, мъжът и жената на физическия свят са емблеми. Но всичко се изопачило от кривите човешки разбирания. И религията за живота е съвсем изопачена. В истинската религия човек е свободен, никой не го контролира, не го ограничава. Библията; "Възвраща душата": Псалми 19:7 Законът Господен е непорочен, възвраща душата; Свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия: Псалми 23:3 Възвраща душата ми. Води ме през пътеки на правда заради името си. Малко за новорождението ... Всъщност се бърка духовното събуждане на човека с неговото новорождение. Това са две различни понятия и ако не ги разграничи човек, почти винаги ще изпада в противоречия или много въпроси ще остават "неосветени". Духовното събуждане е като един резултат, ...едно зачатие,... НО след това има и период на "износване", следствие на което се новоражда човека (изново!). Проблема е, че при подобно "износване" периода е неограничено дълъг (не 9 месеца ) и често зародиша "пометва" и се нуждае от ново тяло (прераждане), за да се стигне до нужното ниво на опитност, гаронтираща дадено "износване", тоест нормално съзряване на Душата и съответно Новорожданието. Разликата между "събуждането" и "новорождението", както се забелязва е огромна. И е така и не е. С духовното пробуждане човек е като новороден по Дух, т.е. той вече не е същия, какъвто е бил преди по Дух. Обогатен е, резширен е. Пробуждането е в степени. Накрая, според мен, си напълно буден - Буда, което е абсолютното Пробуждане и Новораждане (има много видове Самади, дори и подвидове на Сарвикалпа и Нирвикалпа). До тогава те са били само относителни, частични - нещо като "клан-недоклан" и "дран-недодран", но пък за това нещо ще трябва да се обърнем към Ран Босилек... или към някоя Дама (Душата), че да я питаме как може да е почти бременна! Редактирано Октомври 27, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.