Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ocarina

Новораждане

Recommended Posts

Какво е Новорождение?

Не знаех как точно да го кажа, новораждане, новорождение, раждане на Новия Човек, Преображение, сещате се за какво става дума.

Има ли го според вас в учението на Дънов, розенкройцерите, християнството... (според мен - да). За Щайнер да не говорим... - изключвам го от списъка :dancing yes:

И кое е най-важното в учинето на Дънов, все пак, се питам...Някои говорат че било движение в някакви светове и сфери (аз пък не знам такона нещо в учението на Дънов) :unsure: Да нямам някакво объркване? :ph34r:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За търсещите Истината, Себе си и Бога има 2 пътя в нашия дуален свят. Единият е път на егото, а другият на излизане от егото. Кой е истинния, ще разберете сами.

Единият път е път на дуалността, на усъвършенстване на егото, правейки го по-“висше” (висш Аз), със способности и т.н.. Това е път, основаващ се на идеята за отделност (аз и другите, аз и Бог..); и затова път на непрестанна борба с другите и себе си. :thumb down:

А другият е път на отричане от егото, от аза си, отричане от себе си. Това е истинския Път на истинските Учители, каквито са Христос, Буда и много други като Дънов и др. повече или по-малко известни. :thumbsup1:

Но жалкото е, че повечето хора се увличат по първия път, попадат в мрежите на обещания и надежди, заблуди…, но накрая естествено идва разочарованието (ако въобще си признаят грешката или сменят стремежите си с някои по-прозаични, прикривайки ги зад духовни термини.)

Недуалистичните учения само водят до Истината за света и Себепознанието. Недуалистични – тези, които отричат съществуването на отделност като отделни същности (личности, аз, его…) от Цялото. Или по-точно, тези Учения, които показват илюзорността на личния аз и заблудите, които произтичат от това…

Новорождението е истинския Път – осъзнаване илюзорността на собствения аз/его, при което той постепенно отпада, губи ръководната си роля, като на преден план излиза истинската ни Същност – и така до окончателното Новораждане на истинското ни Себе.

:whistling::hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш ли да се откажеш от нещо, което познаваш в миниятюрна степен ?

(себе си)

Да де.. ясно ;) много обичам сам да си отговарям :D

и все пак е вид познание.

Новораждане е като се родим ново. Предполагам :rolleyes::lol::lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се Ocarina зададе хубави въпроси. На като , че ли Егото на Ваня е даста по-големичко от личните й твърдения и по мое виждане малко ги е поомесила двата пътя развитие. Малко избяга от поставените въпроси в поста над нейния.

Ваня, живея на онзи принцип- за мене "Чашата е полупълна". Но все още не считам, че ми е достатъчно пълна като твоята , за да си позволя така юнашки да омесвам понятията в миксера на умозаключенията си.

Ocarina,

Новораждане и Преображение за мене са две различни неща.

Новораждането го разбирам като раждане от "Вода и Дух" след "умиране" на стария човек, постъпващ по законите на Стария завет. А мисля това са законите на грешния Адам, отдалечил се от Бога.

ПРеображинието е процес идващ след като новородения човек е изправил една по една грешките на стария човек. Никой човек не може изведнъж на един дъх да си поправи грешките трупани през еоните инволюция. За това му трябва необходимото технологично време - за едни няколко години, за други няколко десетки години , а за трети десетки прераждания. По мое виждане християнският празник Преображиние само символизира завършването на дългия цикъл на преобразуването от новораждането да пълното преобразуване.

За пример -- Един ученик започва да учи средното си образование, но го преключва след дипломирането си. Но самият момент на дипломиране се предхожда от дълъг процес на обучение.

Та за мене Ваня, един човек ако НЕразличава нещата - той за Бога не ги различава и затова да си мълчи когато не ги различава или да попита с въпросчета на ЛС / лично съобщение/ или е-майл. А този човек който разграничава нещата , той за Бога ги разграничава.

Да - Христос и Буда са Учители.

Но ти Ваня, явно не си. И за това отричаш Егото и да се отричаш от него .... абсолютно безумие е според мене. Точно Егото е СЪЩИНСКИЯ ДУХ който е носител на цялата мъдрост насъбрана от прераждане в прераждане. Явно си искала да кажеш да се отричем от болните си властолюбиви амбиции-- ако е така , съгласен съм. Няма да влизам в спор защото съм си казал само собственото мнение, а то е проверено на практика. И практиката показва че не съм сбъркал ...до сега. Дай Боже и за в бъдеще ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че тук се появява недоразумение заради това кой какво влага в понятието Его. Ваня влага по-традиционен смисъл според мене и затова няма нужда да се обяснява много, а Оринави - по-различен, но мисля, че го разбрах. Аз обаче неговото "Его" бих нарекла Висш Аз, връзката ни с Божествената Цялост, което е по-различно от егото на ума и страстите човешки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо по темата от статията "Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят" от Влад Пашов:

"Първите проблясъци на свръхсъзнанието е това, което наричаме Интуиция. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните:

1) Обръщение – обръщение към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако отец ми не го призове”. При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилната връзка между физическото и астралното тяло.

2) Покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, идва покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека.

3) Спасение. То е от Бога и това значи, че човек след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящият си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умствено тяло на човека и с това се създават условия да може човек да хармонизира своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли.

4) Възраждане и обновление. То е от човека. при тази фаза под влияние на пробудената мисъл, човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза.

5) Новораждане или “пробуждане на човешката душа”; или още “раждане на Аза в човека”. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди човек, трябва да ликвидира с всичката си минала карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всичките неестествени връзки на миналото. Затова Учителя казва: Пробуждането на душата е предшествана от някаква голяма катастрофа в живота. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло.

6) Посвещение. Човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертвата, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота.

7) Възкресение. При него човек става едно с Бога. При възкресението долните тела – физическо, астрално, умствено и причинно – се свързват с Божественото тяло. Това е навлизане в Нирвана. Всичките тела трябва да вибрират в унисон. Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията на човешкия живот. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една много абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Но както Учителя ни е учил, светът за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме чисто механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, в тяхното съзнание и живеем в техния живот."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D

А ето го и процеса за който говорих. Благодаря на Иво - умен човек, добре се справя с мишката. Много точно цитира Учителя - Беинса Дуно. Благодаря му още веднъж.!!! Сега остава и Ваня да го прочете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето, че пак се започна с личните квалификации: тоя бил умен, на оня егото му било голямо, пък аз съм нямала смирение или не съм учител… :o:D

Преди доста време, когато пишех тук, беше същото, по повод тема за смирението…някои не можаха да се примирят с това, което им казах: че истинско смирение има само когато се отречеш от себе си, от своето его (то и друго няма на това ниво…)

С никой не споря, не се обръщам към никой директно, никой не убеждавам, защото знам, че е безсмислено – когато човек не се убеди сам, никой не може да му помогне или да му даде нещо, някакво просветление, посвещение и тем подобни измишльотини.

Но както и да е, карайте нататък, аз съм свикнала. :thumbsup:

Огледал се Илия – пак с тия! :blink:

:whistling::hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За егото - разбира се, че е пречка и то единствената, която ни отделя от Бога. :)

Както и че самото то не може така да се трансформира, че да стигне Бога! :D - стар трик на егото :dancing yes:

Защото ново вино в стари мехове не се налива.

Както и какавидата сама не се превръща в пеперуда - от пашкула се ражда пеперуда, но пашкула няма заслуга за това :D

И с раждането на пеперудата пашкула го няма, той си е изиграл ролята.

Както и не можеш да бъдеш слуга на двама господари :o

:rolleyes::feel happy:

По повод на недуалистичните учения, вижне това:

http://mir45.narod.ru/index.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето, че пак се започна с личните квалификации: тоя бил умен, на оня егото му било голямо, пък аз съм нямала смирение или не съм учител…  :o  :D

:whistling:  :hypocrite:

:thumbsup:

След всичко преживяно и видяно сега си мисля, че май някъде тук се проявяват нивата, за които говори Учителя в цитата на Иво (благодаря за точната информация в точния момент :) ) Когато спрем да се сравняваме с другите, спрем да оценяме себе си и да слагаме критерии за оценка на останалите, когато спрем да се поучаваме..... значи егото в нас отслабва и ние вече не сме зависими от него.

Тогава сме готови да се учим и живеем по божествените закони.... а не по правилата на егото ни

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой може ли да даде точно определение на "его”?

Май идва от гръцки!?

Колкото за новораждането - Живот нов, наново.

Пречистен и решен за този нов живот към и в Бога, човек отхвърля своя ЕГОизъм и отдава себе си!

Тогава Бог се трогва от тази човешка жертва и прибира отново блудния Си син, там, от където е произлязъл и където принадлежи. Едва тогава човек разбира, че никога не е излизал от Бог и винаги е бил съществена, макар и малка част от него и всичко е било...

Методи много, но решимост различно голяма.

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ваня, има и промянка бе, момиче! И форума и хората се попроменят и то в желана посока, самата тема като такава не е ли индикацийка?! Вярно, че сме закостенели кукувци, ама бяхме повече преди... Ама и ти си го знаеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Като чета написаното от Учителя за новораждането, си мисля, че в моята лична съдба май всичко говори за това. Имаше ги и състресенията, и пълното разпадане на стария начин на живот, на старата самоличност като комплекс от ценности, принципи, мотивация, критерии за самооценка... Имаше го и осъзнаването и чистенето на кармата... Понякога си мисля, че то не беше по-лесно и безболезнено от разпадането...

Когато за пръв път прочетох онези етапи от развитието, откровено се сложих в "покаяние". Мислех си, че никога няма да стигна по-нататък... :D Струваше ми се толкова стръмно... толкова невъзможно хубаво звучеше!

Хубаво е, но се и оказа, че е възможно. И наистина усещането е като на пеперуда, излязла от пашкула си. Просто намираш себе си такъв какъвто Господ те е създал и някак вършиш всичко без особено да се замисляш и накрая излиза, че си направил най-доброто без да си го изчислявал...

И пак ще повторя онова "поучение", защото това беше вратата, през която минах. Споделям я, защото и аз така я намерих - благодаря на Бог задето ми прати в решаващия момент подходящите хора и през техните уста и с техните думи до мен стигна Истината. Е, това е моята истина...

Когато спрем да се сравняваме с другите, спрем да оценяме себе си и да слагаме критерии за оценка на останалите, когато спрем да се поучаваме..... значи егото в нас отслабва и ние вече не сме зависими от него.

За справка - "поучение"то е обръщение към конкретен човек(или група хора) - 2л. ед.ч., в което им се отправя критика за нещо и се дава съвет за правилно мислене и поведение.

"Кривицата" е субективно понятие - то зависи от нашите лични критерии за правилност, а те не са от Бога... И само Той е този, който ни учи ( не ни критикува, не ни наказва, не ни поучава) - всички други сме негови деца...

Той ни е оставил свободни - ако искаме да се учим, ако искаме - не. Всяка отделна душа да си отговаря за себе си, да вървим заедно, но всеки своя личен път сам да си го определя - крив, прав.... негов си е! :feel happy:

Откак мисля и се отнасям към хората така, забелязах, че децата ми и учениците ми изведнъж станаха много по-спокойни и отговорни, зрели, не се страхуват от грешките, не се стараят, просто се забавляват докато учим заедно...

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво написано от Учителя? не видях такова..

само на Влад Пашов, а той не го цитира..

Никъде в беседите Дънов не е говорил за такива неща, това са заемки от езотерични течения като Блаватска, Безант и др, с които Учителя се различава.

А тти не си менала през никаква врата (освен въображаема :D )

да не говорим за Новораждане!

Но самомнението на Егото е Голяма Работа :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На "Фантазия" се збрали, на край града.

На "фантазия" се збрали край Хасково.

Събрали се тамо,

дето всеки само,

да празнува може, ной-весело. /2/

На Кенана, да идем както преди.

Да играем и да пеем, чак до зори! /2/

За различните капризи е помислено, /2/

и за тебе дето, само вино пиеш,

вино и ракия с приятели. /2/

На Кенана, да идем както преди.

Да играем и да пеем, чак до зори! /2/

На трапезата голяма са поседнали. /2/

Хайде всички, хайде, да пием за здраве,

Лоско да честитим за рожден ден! /2/

На Кенана, да идем както преди.

Да играем и да пеем, чак до зори! /2/

Че за всеки на сърцето спомен остава. /2/

Хайде всички, хайде, да пием за здраве,

оро да играем и да пеем! /2/

На Кенана, да идем както преди.

Да играем и да пеем, чак до зори! /2/

:whistling::whistling::whistling:

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: " Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога."

цитатче от Влад Пашов в едно книжле - стр 34 - 35

И следва изреждане на степените и пояснения какво означават, които даде Иво в кратце, за което благодаря!

А кой през какво е минал сам си знае.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това цитатче не е доказателство че е имал придвид същото... :)

Новораждане и Възкресение според мен е едно и също. Изчезва старата илюзорна личност, която си се смятал до сега, ограничена от раздвоения ум и се появява космичното Съзнание, което си Ти. Това е Просветлението, единението с Цялото (Бог) – нищо повече!

И до това не водят никакви стълбици, етапи, никакви врати и посвещения. Те са измислици на болни и заблудени умове. То става в един миг. То е като светкавица, внезапно преобразяване. Дънов говори точно за това като Новораждане. Мога да ви цитирам много, но трябва да се поровя.

Това се случва само когато си готов, но без твоите усилия, а по Божия милост, то е като Божия Благодат. Затова няма етапи, които да водят до там, етапите са усилията на егото, а точно то е ограничението – откъдето се получава и порочен кръг…

Но егото има свойството да се смята за голямо, велико, да си приписва заслуги, да полага усилия да “расте”, то смята че със собствени усилия и заслуги от това, ще получи като награда това състояние. То смята, че полагайки усилия ще стане почти като Бога, а защо не и равно?

Но забележете, че то самото е измислило Бог по свой образ и подобие, за да се сравнява с Него!

Това е най-голямата заблуда на човешкия ум, откъдето тръгват религиите.

А истината е много проста, без его всичко е кристално ясно. Но около тая Истина е натрупан толкова много боклук, ненужни неща, с което тя така се е усложнила от религиите (и повечето т.н. езотерични учения), че почти се е загубила. Малко са чистите недвойнствени учения, които са много прости, необременени.

Дънов казва в беседата си “Слабият и силният”, че слабият, малкият не боледува, по-малко страда от големите хора, чието страдание “произтича от това, че понякога се съзнават като богове”. Той казва също: “Сега хората са в едно болезнено, анормално състояние. Тепърва трябва да се лекуват, да дойдат лекари от невидимия свят.”

Характерна черта на егото е самомнението, горделивостта, себеизтъкването. “Това са анормални състояния на човешкия дух, тъй като не произтичат от закона на любовта”

За мен, както аз чета Дънов, виждам закона на Любовта поставен на първо място в учението му.

Егото е болест и само Любовта може да ни излекува. То се явява малко след раждането (към 2-3 год.) и непрекъснато укрепва и расте, огражда се, трупа богатства материални и духовни. Защото в основата му лежи борбата и страха от смъртта, страха да не изчезне, борбата за надмощие и оцеляване.

И когато човек осъзнае това, пътищата на егото, не с борба, а с осъзнаване, се освободи от тази болест на егото – само тогава е възможен скока в цялостното Съзнание, което е Новия истински Живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Новораждане и Възкресение според мен е едно и също.

Не е едно и също :) .

Всяко ниво на съзнание има 7 степени. Пътят на Ученика също има 7 основни, една от които е Новораждането. Тези степени си имат и подстепени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубу :)

И като се изкачиш по тия степени, ми се обади :D

И ми отговори кой (ако не егото) се "качва"

Каквито и да се степените, те са ОГРАНИЧЕНИ

с поздррав

Ваня :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Егото това, егото онова... Абе, питам се, като се осъзнае човек, дали такова внимание голямо ще му отделя на това его?

А за пътя, мисля си - път ще е, няма да е точка, от която да не помръдваш. И така изведнъж хоп, нищо не става, че и процеса на умиране на същото това его, процес ще е, но стигнем ли до завършека му, тогава ще разберем.

Новораждане и Възкресение и те са степени по пътя, а то детето като се роди, не хуква веднага да бяга, бая мляко от майка си трябва да изсуче.

Айде, дайте да го родим първо, че тогава да го караме да спринтира с препятствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Егото си е его, всеки го знае - творение на ума, илюзорна представа за себе си :D

Вие нещо друго ли разбирате?

Значи, не е важно кок ще го наречете – Взкресение, Новораждане, Пробуждане т.н. То е едно и също и аз описах маханизма, който е много прост.

А това със степените е точно потвърждение на това, което казах за усложняването на Истината от ума, само за да я отдалечи от себе си.

Мисля че казвам много прости неща, но за да се разберат човек трябва да е на същото или по-високо ниво на съзнание… :harhar:

И най-вече да си стреми към истината, а не да си играем с думите, като се доказваме колко сме умни и на кое стъпало сме по стълбицата :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, хайде един компромис :feel happy:

да го кажем така:

Може би има път и степени, защото самия живот е непрекъсната промяна...

Да го наречем подготовка за скока :)

-но после следва внезапен скок, за който нища не можеш да направиш, не знаеш коя стъпка ще те заведе или кога ще стане!

Защото то е извън времето, което значи и не подлежи на описание от логиката както на ума/егото му се иска.

Дребного илюзорно его изчезва и раздвоения ум осъзнава че е безкрайно съзнание, обхващащо в себе си всичко :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×