Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Критици и противници на позитивното мислене - невротизира ли хората?


Recommended Posts

От "Плосък и объл говор"Ю

 

"..Да не говорите излишни работи. После вие да се интересувате само от хубавите работи. Лошото вие го имате, няма защо да се интересувате. Лошото с нас върви. Трябва да се интересувате само от доброто – то е придобивка..."

 

Вие замисляли ли сте се колко вреда е нанесъл на човечеството така наречения хуманизъм. Сега пък се замислям над връзката между хуманизма и позитивното мислене.

Хуманизмът поставя частночовешките интереси над Вселенските закони. Сещам се как Учителя цитира "и косъм няма да падне от главата на човека без Волята Божия" -

 

Каквото и нещастие да се случва на мен или някого, то е по Волята Божия независимо от мащаба му. А интересаът към тези неща е като да се говорят излишни работи. И нормалното човешко съчувствие и съпричастие се изкривява или бива използвано за користни цели. Не съм видял такова нещо тук в темата, но се заговорихме и споделям.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 154
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

,,,Не знам защо се настроих изключително подозрително към книгата на Франкл,,

 

Причината е само една, не си я прочел.Това е линка и за руски сайт-http://www.klex2.ru/3ac. Знаеш руски, а тя е малка.Немя да ти отнеме повече от час -два да я прочетеш

 

,,А защо трябва да четем такива книги?,,,

 

Отговора ми е подобен, когато  прочетеш книгата, ще разбереш, защо трябва да се четат такива книги.

Линк към коментар
Share on other sites

А по повод на въпроса защо трябва да четем такива книги: kръстоносните походи, Светата Инквизиция, концентрационните лагери, всичко това, с което човечеството не може да се гордее, реално е съществувало и най- вероятно продължава да съществува под някаква друга форма. Не ставам и не лягам с мисълта за това, но и не ми приляга на опита да си затварям очите и да съм безучастна. За всеки има подходящ момент,  ден, в който мисълта за нечие страдание надделява. Не ти е комфортно, но няма и как да я отхвърлиш.

 

В този ход на мисли трябва да добавим също атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки. Видяното в музеите на мира (музеите на атомната бомба) в двата града е много ужасно. След посещението на такъв музей всякакво позитивно и оптимистично мислене ще се изпари от главата на посетителя.

 

Hiroshima Peace Memorial Museum

 

http://atomicbombmuseum.org/

 

http://www.pcf.city.hiroshima.jp/top_e.html

 

http://www.pcf.city.hiroshima.jp/virtual/index.html

 

Nagasaki Atomic bomb Museum

 

http://www1.city.nagasaki.nagasaki.jp/peace/

 

 

И все пак, има място за оптимизъм - градовете Хирошима и Нагасаки са построени отново - от нищото и днес са космополитни градове. 

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

                     Този път Станимир успя да ни стресне. :)
Всъщност се опитах просто да покажа значението на мисълта. Дори и тук всяко наше движение се извършва чрез мисълта, предизвикваща нервен импулс и т.н. Ние влияем на обкръжението също чрез мисълта си, но пак не директно, а чрез нервната, мускулната и костната системи. Движим се, говорим, виждаме все чрез мисълта (и инстинктите, които са един вид мисъл превърнала се в автоматичен навик). Дори и чувствата осъзнаваме чрез мисълта. В надземното мисълта действа директно. За да се предвижим, ние трябва да си представим това движение. Няма я нервната и мускулна система, които сме свикнали да посредничат при взаимодействието ни със света. Там материята реагира мигновено на мисълта ни - добра или лоша. Дори самите ние приемаме форма съобразно мислите си. Ние и сега въздействаме по същия начин на материята от менталния план, но това не е видимо на физическия, защото тук материята е инертна и груба, а съзнанието ни е прикрепено към тази сфера.
Линк към коментар
Share on other sites

,,А защо трябва да четем такива книги?,,

 

Каквото и да ти отговоря на този въпрос, то ще бъде мое мнение и едва ли ще ти е полезно. Затова, ако  наистина искаш да получиш  отговор на въпроса си, трябва сам да прочетеш  тази книга .Тогава ще ти изясни, защо е трябвало да я прочетеш.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм! Но как тръгнахме българите преди 20 години? Не беше пораженство. Точно обратното. Имаше огромна положителна нагласа, въодушевление. И какво стана след 20 години? Вчера чух как един министър заяви на работниците от сопотските заводи буквално, че няма нужда от това производство. Че на част от тях ще се осигури нещо друго като доход (не каза какво). А на другата част? Държавата се отказва от своето население (но не и от данъците, които събира), а вие ми говорите за положително мислене! Резултатът е хиляди млади българи зад граница – решили да живеят там за винаги, пълно отчаяние сред населението, депресии, самоубийства. Защо? Защото сме народ от песимисти, хора със слаби характери, които не могат да се справят с трудностите ли? Защото ни липсва положително мислене?   Може би ще кажете, че виждам мъртвото куче, а не хубавите му бели зъби. Може и така да. Аз предпочитам да се възхищавам на зъбите на живо куче. Според мен има времева граница за негативните въздействия и ако тази времева граница бъде премината, пораженията са огромни и никакво положително мислене не може да ги оправи. Освен, ако не се отчита за положително мислене затъването в алкохолни пари по кръчмите.
Проблемът не е в положителното мислене, надеждите и ентусиазма, въодушевлението. Проблемът е че положителното мислене всъщност дефинира нашите текущи желания, а желанията ни привързват и това създава основа за наивност, за бъркането на желаното и реалното. Юлий Цезар е формулирал това гениално ясно: "Човек е склонен да вярва в това което му се иска да бъде вярно", тази човешка склонност и слабост едновремно трябва добре да се познава защото върху нея стоят всички религии и идеологии на управлението. Затова началото на учението на Буда е разбирането и управлението на желанията, на разделянето им на правилни, които водят до развитие и осовобождение, и неправилни коото водят до регрес, сетивни забави и страдание. Резултатите им винаги са конкретни. Положителното мислене не може да осигури подобна яснота. Когато се иска например социален успех трябва да се наблюдава и познава менталната нагласа на голяма част от хората, да се отчита липсата на достатъчно информация, в нуждата от упоритото й търсене и в трупането на практически опит, а оттам и в трудната промяна на системата, която наистина е крайно инертна и контролирана от едно малцинство в България. Всичко това отнема значително повече време и усилия и трябва да се върши поединично защото мнозинството е съставено от индивидуалисти и дребни душици, които трудно се организират за да защитят елементарните си права и жизнени интереси. Това е огромната разлика с развитите страни и е разбираемо защо много способни българи отиват да живеят там и там си прилагат положителното си мислене и усилия за да видят конкретни резултати докато имат още време и здраве за да им се порадват. Доколко хората са за държавите и държавите са за хората е важен въпрос, това зависи от хората и държавите и всеки е в правото си да го реши.
Линк към коментар
Share on other sites

Мерси за линка.

 

                     Този път Станимир успя да ни стресне. :)

Всъщност се опитах просто да покажа значението на мисълта. Дори и тук всяко наше движение се извършва чрез мисълта, предизвикваща нервен импулс и т.н. Ние влияем на обкръжението също чрез мисълта си, но пак не директно, а чрез нервната, мускулната и костната системи. Движим се, говорим, виждаме все чрез мисълта (и инстинктите, които са един вид мисъл превърнала се в автоматичен навик). Дори и чувствата осъзнаваме чрез мисълта. ......


Станимир, ще използвам един чудесен цитат от по-горе. Юлий Цезар: "Човек е склонен да вярва в това което му се иска да бъде вярно".

 

Всичко ли осъзнаваме чрез мисълта? Управлява ли ни несъзнаваното, което всеки човек има и след като е несъзнавано как ще го хванем, че ни управлява? А неосъзнатите мисли. Тях как ще ги управляваме?

Линк към коментар
Share on other sites

Моето мнение за позитивното мислене се припокрива с това: 

 

"Често хората питат:

“Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват “лоши” неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.”

Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене  се смята  създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.

Затова в тази статия ще пиша за това:

  • Какво е всъщност е позитивното мислене?

Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само “хубави” неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме  други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…

Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези “лоши” неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.

Позитивното мислене е всъщност нагласапромяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е “когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада”.

Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.

Заблудите за позитивното мислене:
  • Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно,

когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.

Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не  да подтискаш чувствата си и да си казваш – “много съм добре, всичко е прекрасно”, а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.

  • Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се

случи, че ще дойде “месията” и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.

  • Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите

очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя “сценарий”. Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко “непредвидено” събитие като възможност.

  • Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от

изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: “Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н.” Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: “Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор.”

  • Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е

прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората  несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзьорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.

  • Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е

изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.

Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение,  действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са  такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.

Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.

Изборът, който имаме:
  • Ако сте загубили примерно близък човек :

- можете да се заровите в скръбта си и да не допукате повече радост в живота си.

- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте  преживяли заедно и сте научили един от друг.

  • Ако сте загубили работата си или пари:

- можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.

- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.

  • Ако сте покосени от някаква болест:

- можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.

- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените  всичко, което преди не сте забелязвали.

Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.

Всяко “зло” , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.

Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.

Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне “проблем”.

Всеки може да каже, че е  позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.

Но истински позититивен е човек, когато казва ДА и на “проблемите си”, когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.

Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и  с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.

Споделете вашето мнение за това – какво е позитивно мислене и как то може да промени живота ви."

 

Източник: http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/

 

Този начин на позитивно мислене според мен е най-здравословния - нито живееш в заблуда с розовите очила, нито си някой спекан сдухар, който вижда навсякъде черно. Нека д-р Пламен Димитров да каже, че това е инфантилно мислене. Съмнявам се...

Линк към коментар
Share on other sites

Първо да попитам, после ще чета нови мнения. Божидар Зим, ако съпричастността към човешкото страдание и интересът към истината, дори когато е нелицеприятна, се разглеждат като нещо нездраво, как да възприемам случаите, в които "тези неща" и факти за тях се използват манипулативно, направо йезуитски, в защита на някаква теза и след това забравяме за тях,......защото имат връзка със злото, а пък ние - не. Цитирали сме ги, свършили са ни работа, след което отново стават "тези неща". Говоря за Порталът ,Божидар Зим. Погледни последните теми, в които съм писала. Освен това все по- често ми прави впечатление, че Учителя е казал много неща, диаметрално противоположни на последния ти цитат. И те са наистина много, но никой не се възползва от тях, никой не цитира Учителя когато казва, че зад всяко самоубийство се крият човешко равнодушие и човешки грехове, че сме небрежни и егоистични към ближния, обладани от въжделения и грижата за нас,... само за нас. И като развяваме като знамена общоизвестните случаи, доколкото ни вършат работа, /точно като споменатия от теб продукт/ питам: Като не можем да бъдем честни поне към себе си, как да сме духовни и само позитивни?

А такива ли сме въобще?

Редактирано от Inseparabile
Линк към коментар
Share on other sites

Inseparabile, да Учителя е казал неща, които изглеждат диаметрално противоположни. И не е само това, има много примери.

Също така е казвал да не се критикува, а пък е казвал, че нещата трябва да се казват директно на хората. Също е казвал да не се лъже, но е оправдавал емоционалното въздействие и хипнозата.

 

Всяко нещо си има случая, нуждата и решението. В даден контекст едно е вярно, в друг контекст друго е вярно. Веднъж може да съм позитивен, друг път може да не съм позитивен. Именно така съм честен със себе си! Но не мога да бъда позитивен само, за да правя благи очи и да се харесам на някого. Няма как да стане. Но и това дали съм позитивен или не си е твоя интерпретация. Твоят вътрешен духовен свят. Саморефлектиращото човешко съзнание.

 

P.S. Би ли могла да дадеш точния цитат на това, което цитираш за самоубийството?

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

                       Ще ми се отвори доста работа, така че със сигурност няма да е днес или утре. Трябва да прегледам доста от беседите, които съм прочела в "Мисъл за деня". Имах намерения за "преговор", но в случая това не е решение. Първо трябва да възстановя във връзка с каква тема, в която съм писала, това ме е впечатлило. С риск да си организирам десетдневен "ад" : ще го имаш, но по- кратки срокове не мога да ти дам. И да сме живи и здрави докато успея! :) Ако разчиташ и си наясно с търсачки и подобни методи, търси първо репутациите в профила ми от септември до края на годината, не съм изчела чак толкова много. Така е обаче, дори в беседата звучеше по- силно и по- категорично. И ако се разтърсиш и го откриеш,......много моля, дай някакъв знак! :)

                       ПП Вероятно не съм прозвучала много ясно: Питам те, но не съм фокусирала вниманието си към теб и още по- малко - като към не- позитивен :). Защо отново прие въпроса ми като критика?

Говоря за установена практика и не изключвам себе си, но последният, чието поведение осъждам в случая, си ти. И ако си ме разбрал така, наистина съжалявам! Има още време, кажи какво точно те е

засегнало и ще го коригирам.

Редактирано от Inseparabile
Линк към коментар
Share on other sites

                    Открих го! Упреквах се, че чета малко. За добро е било! :thumbsup2:

 

                    "Сега да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне

на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се пред-

отврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възмож-

ност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да

обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че е годен за работа, да му намерят такава; ако е

неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото

трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия..........

                ......Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. -- Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота

си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш или разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на него-

вото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през

ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях

да ги застави да променят намерението си......."

 

                                                                                                                       Господар на съботата / Неделни беседи, 13.04. 1930г. /    http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1358

                

               Има още, но не е необходимо в случая. Не знаех, че си писал в подобна тема, но Гугъл те натопи веднага. :)  Интересно се получи....

Линк към коментар
Share on other sites

Мдам, това за самоубийството можем да го разберем и символично. А също, ако в света около нас непосредствено се извършва престъпление, то и ние сме отговорни за това, защото с нашите настроения и мисли сме го привлекли да станем част от него даже директно да не ни засяга. Това е част от истинското позитивно мислене - да можеш чрез себе си да променяш света около себе си. Да можем да пренасочим енергиите на своите вина, страх и ожесточение, за да не могат те да се проявяват негативно около нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако мислим изобщо то бихме анализирали. Например защо се мразят циганите и турците, но чалгата /циганска и турска музика/ е навсякъде около нас? Пак огледалото...

Разбира се и в Америка има недобро отношение към негрите, но джаза, тяхната музика се слуша от всички. И аз я предпочитам.

 

Та нека сме търсещи и да видим, че освен нашите страсти и интереси има и нещо повече, над нас, което води народите, индивидите и всеки, който има положително, гъвкаво, творческо мислене ще може да изживее днешния ден с радост.

Стигаме до разумността и до това, че е по-важно вътрешния си свят да подредим...

 

П. П отдавна не вярвам в политика и политици... Вярвам в човека и будността му.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз предпочитам да вярвам в онзи диамант, който Бог е сложил в душата на човека. Около него често има разни обвивики и петна, понякога дори не се вижда изобщо, но това не отменя неговата ценност. Та позитивното мислене, според мен, е да се учим да виждаме и усещаме този диамант в себе си и в хората около нас..., Въпреки наслояванията... 

Линк към коментар
Share on other sites

Ако мислим изобщо то бихме анализирали. Например защо се мразят циганите и турците, но чалгата /циганска и турска музика/ е навсякъде около нас? 

Кой мрази циганите и турците? Ти ли? 

Ти общувала ли си с цигани и турци? Знаеш ли що за хора са?

А знаеш ли, че измежду тях има много повече позитивизъм

и това положително мислене, което тук се дъвче

отколкото у българите

Ако искате да разберете какво е позитивно мислене, питайте циганите и турците

 

Мразели ги? Кой ги мрази? Ей такива като вас насаждат вражди между населението?

Линк към коментар
Share on other sites

Щом според мнозина философи по занаят нямаме свободна воля, то следователно и вярванията са ни напразни. Нека заключим така: който вярва в добрия завършък на бъдещо събитие не греши. Обратното. Който вярва в хората, но и в бъдещето на атомните бомби също не греши. И двете страни не грешат. Коя е била права може да потвърди единствено бъдещето ( Бог ) и, докато то не се изкаже по въпроса не можем да кажем, че истината е нито в едната страна, нито пък в другата. Позитивното мислене може би е полезно за доброто здраве, но понеже над нас бди въздесъщ баща, който преценява кога слепия случай да споходи някой от нас, то на практика позитивното мислене се обезмисля. Самият аз губя в момента позитивен приятел стигнат от рака, опасност, която не заслужаваше! Какво можем да променим с мислите си, щом като предопределението има последната дума? Каква е тая сила, която издига едни дотам, на върха на славата, те смаяни хълцат, кършат ръце и повтарят: "О, Боже! Не вярвах, никога не съм очаквал, че ще стана първи в това спортно състезание, музикално, умствено... " Каква гавра! Автори на позитивни приказки предайте се — изобличени сте, къде отидоха наставленията, че положителното мислене променя съдбата? Съдбата не издига никого дотам, че да му позволява повече от това, което му се полага, това са думите на предопределението. Единици са хората, които са били способни да се присмеят над нея и вие не сте от тях! Позитивното мислене е полезно и от настроението прави добро настроение, от нещастието прави щастие, мъката лекува, депресията също, но то по никакъв начин не може да променя бъдещи събития (материално) в полза на позитивно мислещия. Така че който се осланя на идеята внушавана от Джон Кехоу и компания, че с позитивни утвърждения ще получи каквото мечтае( яхта, ексурзия до Марс или околосветско пътешествие ) смятам да поставя в числото на хората застигнати от весела лудост. Чиято лудост е способна да размее и човек в траур. Позитивно мислещия трябва отвреме на време да страда, чрез съчувствието да унива, ако трябва и да се мъчи, нека съзре злината около него, нека усети чуждата болка. Негативно мислещия трябва да търси покой понякога и да разнобразява мислите с хубави неща. Нещата трябва да се смесват.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм ,че горните разсъждения са верни, ако нямахме свободна воля. Моето мнение е противоположното-ние имаме свободна воля.От там идва и огромната роля на мислите и изборите които правим.

Линк към коментар
Share on other sites

mvm, нещо не си разбрала. Отчитам наслоявания в обществото, които виждам в хора около мен, както е във фейсбук... Нямам никакви лоши чувства и отношения нито с цигани, нито с турци, не ме познаваш, за да окачествяваш. Моля не обвинявай, а чети внимателно!

 

Казвам, че е добре и като народ да се вгледаме в себе си, както всеки човек, та да отсеем негативите и да развиваме доброто... Да анализираме и да търсим отговори.

 

 

 

Можете ли да си представите свят, в който хората да са крайно щастливи, да нямат нужда един от друг? Ако съществува такъв свят, какви ще бъдат отношенията между хората? Ако има едно щастливо общество, всички ще го идеализират. Интересно е, отде е дошла в умовете на хората мисълта за щастие. За да търсят хората щастие, тази мисъл все е дошла отнякъде. И онези хора, които поддържат мисълта за бъдещ живот, както и тези, които го отричат, еднакво мечтаят за едно щастливо общество. За какво щастие говорят тези хора, които живеят на земята, и на всяка стъпка се натъкват на страдания и смърт? Умрял вол може ли да се съживи? От камъка може ли да стане дърво? Какъв живот очаквате от изсъхналото дърво? От жабата става ли човек? На тези въпроси аз няма да отговоря, нека религиозните сами си отговорят.

 

тук

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Появи се ново интервю от друг психолог, който се опитва да внесе яснота по темата, повдигната от Пл. Димитров.

 

 

 

 

Еленко Ангелов е роден в Тетевен на 6.11.1975 г. в Тетевен. Завършва психология в Благоевградския университет. От дете се интересува от мистика, митология, религии, алтернативна медицина, медитация и уфология. Има десетки квалификации, сред които и в New York Institute Master Trainer.
 
Работил е като мияч на коли, бодигард, радиоводещ, психолог консултант на свободна практика. Сега е мотивационен лектор. Обучава мениджъри и тв кадри как да се държат пред публика. Популярен е от телевизионния екран, където развива ексцентрични теории за свободата на мисълта и световната конспирация. Пише книги и прави психологически семинари из цялата страна. Владее руски и английски език. Ерген.  
 
- Г-н Ангелов, като автор на рецепти за лично щастие и специалист по психологическа подкрепа как ще коментирате вълната от критики срещу позитивното мислене?
 
- Прочетох интервюто на д-р Пламен Димитров, както и коментарите на поддръжниците му, и с повече от половината неща съм съгласен. Това, което той критикува, е повърхностното схващане на теорията за положителното мислене. Той има предвид хората, които прочитат 1-2 книги, посещават 1-2 семинара и решават, че ще се променят, но прибирайки се, потъват в битовизмите и продължават по старому - да търпят гнета в дома си и на работното си място. 
 
Положителното мислене има смисъл, само когато е комбинирано с действие. Когато започваш промяната, трябва първо да се погледнеш в огледалото и да си признаеш доколко си "наркоман". Ако си пристрастен към отрицателните си емоции и мисли и не можеш да ги контролираш, вече не става въпрос за психология, а - за физиология. Всяка човешка дума, мисъл, чувство и действие формират хормони, които, най-общо казано, са на любовта и на страха. Човек има нужда и от двете.
 
Т.нар. негативно мислене е част от страха и стреса, благодарение на които ние сме се запазили като вид. Но когато 24 часа в денонощието си под стрес, защото мислиш отрицателно за половинката си, за семейството си, за работата си, ти сменяш рецепторите, "ключалките" на клетките си, и те не могат да се хранят пълноценно. Тогава се разболяваш. За съжаление, това е масово явление. Споделям тъжната констатация на един приятел, че Хейтър Петър (от англ. hate - мразя) е новият национален герой. В комбинация с някои традиционни предразсъдъци от рода на "Какво ще кажат хората..." или преклонението пред богатите, например, резултатът е страшен.
 
- Значи само добрата теоретична подготовка не върши работа?
 
- Не. Щастието не е крайна гара, а - постоянно пътуване, при което сменяш хората около себе си. И аз съм против розовите очила, предписани от стотиците източни и западни гурута. Преди 3 седмици имах шанс да се срещна с Джон Кехоу - световноизвестния канадски мислител, автор на бестселърите "Подсъзнанието може всичко", "Практика на щастието", "Квантовият воин или възможностите на подсъзнанието в квантовия свят" и "Успехът и парите", който неотдавна дойде в България. Наистина той е прекрасен учител, продал е милиони книги по света. Но е учител за първокласници. Това, което липсва в целия спектър на този тип концепции, е справянето с битовизмите, с предизвикателствата на работното място, с това, че сме забравили да сме личности и сме се превърнали в "човешки ресурси".
 
- Как би могло да се промени това?
 
- Първо трябва да сключиш споразумение със себе си - че си жив човек, и да започнеш да изискваш същото и от половинката си, от най-близкото си обкръжение. Една от най-мощните рецепти за щастие е на Гьоте: "Искате да бъдете щастливи?! Тогава внимавайте с глупаците - това  са всички, които ви крадат от времето и настроението едновременно." 
 
Българинът е свикнал с модела "Левски" срещу ЦСКА", "позитивно срещу негативно". Но нещата не са толкова елементарни. Наивни са тези, които си мислят, че прочитайки за закона за привличането и представяйки си новата лъскава кола, ще я получат. 
 
Но пък трябва да осъзнаем, че каквито са мислите и чувствата ни, такива са и хормоните, и клетките ни. Вибрацията на клетките определя какво привличаме. Това не е някаква глупост в момичешки лексикон или ню ейдж измислица, а - закон (като този за гравитацията) - подобното привлича подобно. 
 
Още през 50-те г. на XX в. учените влязоха на прословутото квантово ниво, на което са нашите чувства и мисли, и видяха, че положително заредените частици привличат положителни и обратно. У нас това е криворазбрано. Хората се опитват по мързеливия начин да оправят живота си и затова не им се получава.
 
- Участвате често в тв предавания, където по странен начин комбинирате темата за силата на мисълта с теория на конспирацията. Това е доста необичайно за един психолог.
 
- Само на пръв поглед тези неща си противоречат. Като истински съвременен психолог не мога да не засегна банките - тези пари от нищото, с които сме заробени. Психичните проблеми на българите са свързани с банките. Не мога да подмина кемтрейлс - климатичните оръжия, които са пред очите ни, исторически конспирации - за 11 септември, за убийството на Кенеди, да не проследя кой управлява света. Влязох в тези теми, за да разгранича безумните теории на конспирацията от ясните факти. Човек трябва да е наясно, че са му сложили хомот.
 
- А има ли алтернатива? Нямаш жилище - теглиш кредит.
 
- Плащаш една панелка на цената на три. Това нормално ли е?! Това е един от безспорните факти на конспирацията. Идеята е да си заробен и като хамстер да въртиш колелото от сутрин до вечер нонстоп, да преливаш от пусто в празно и да си все с 2-3 лева в джоба. Разбира се, че това е конспирация. През 1913 г. навръх Коледа по времето на Удроу Уилсън в САЩ се решава, че частни банкери ще печатат пари и ще командват цял свят. Много е елементарно. БНБ е подчинена на МВФ, а МВФ работи със Световната банка. Навсякъде, където са стъпили МВФ и Световната банка, има проблеми. 
 
На 15 минути телевизиите въртят реклами на преливащи от щастие красиви хора, много от тях - много известни, които са взели кредит от банката. Това е социален дизайн на властимащите, които членуват в клубове, в които аз, ти и още много като нас не са поканени. Идеята е криво-ляво да си платим сметките и да ни останат пари за хляб и кренвирши. Ти и аз трябва да сме втора ръка в Европа и в света. И това се случва. Малцина успяват. Но аз се стремя да провокирам хората да мислят. Тази истина ще ги направи свободни. 
 
Да си добре приспособен към едно болно общество не е добре за психичното ти здраве. Аз не се примирявам.
 
Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

                        Историк, като го чета това интервю 15 минути и след това отделя още два- три пъти по толкова, за да се изкажа, / че Земята да продължи да се върти :D /, не мога да разбера кой е глупакът и кой - окраденият откъм време :3d_077: , според както ме съветва Еленко Ангелов. Само за настроението нямам забележки. :D  Добре, че се роди момчето, за да прогледнем всички отвъд черно - белия спектър и да ни бъде цветно и не толкова хейтърско!  Хейтър Петър обаче ми хареса! :D Чудя се ......като е имал шанса да се срещне с Дж. Кехоу, дали го е запознал с позицията си, дали е стигнал дотам да го посъветва да пише за второкласници...... Къде е дистанцията като хигиенна мярка? Някои пишат мнения, други-  книги, трети- само четат и се подсмихват. :D

 

         P.S.  И за да не развявам и думите на Учителя само като знамена : "Бай Ганьо" на Ал. Константинов първо е бил само хит, после е станал мит, а сега, въз основа на натрупан опит, може "да се пораз-

говорим", да попитаме кой е авторът на хита "Хейтър Петър" / или "хейта" за Хитър Петър /, какво работи, каква кола кара,....българин ли е въобще......

 

        Още един P.S. Ми този човек не знам как смогва да даде интервюта навсякъде където го канят и ми внушава, че сме "другари по съдба" , защото и той като мен не бил поканен в някой от клубовете на властимащите. Симпатичен, "секси", с пояснение, че е ерген....., да не се двоумят фенките.....

Редактирано от Inseparabile
Линк към коментар
Share on other sites

Аз и двамата не ги познавам, за пръв път чувам за тях. 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...