д-р Тодор Първанов Добавено Януари 9, 2013 Доклад Share Добавено Януари 9, 2013 Беше някъде 1995 година, когато ми попадна една малка книга озаглавена ,,Смисълът на живота,, от Виктор Франкл издание на Отворено общество. С няколко изречения ще преразкажа какво пише в нея автора, защото то прави така, че тази книга е в първата десетка на книгите оказали най-голямо влияние върху човечеството. Извинявам се предварително, понеже книгата отдавана я подарих, е възможно на допусна някои несъществени грешки в преразказа. В.Франкл е не само известен психиатър, но и основоположник на психотерапевтично направление-логотерапия /от гр логос-смисъл/ и историята, която разказва е покъртителна. Той е евреин, психиатър който заедно с цялата си фамилия е вкаран в лагера на смъртта Освиенцим. По спомен от 17 членно семейство, вкарани в лагера, оцеляват само той и сестра му. За ужаса в Освиенцим няма да пиша. Само ще кажа какво прави като изводи Франкъл от всичко, което вижда и преживява и защо неговите изводи оказват такова голямо влияние върху хората. Първото, което разбира той е, че това дали ще живее или ще бъде убит е въпрос на чиста случайност и той трябва да приеме, че всеки момент може да бъде убит. В подкрепа на горното дава два примера - една сутрин както са строени, германците командват първите тридесет концлагеристи да се обърната на ляво и ги изпращат направо в газовата камера. Франкл е бил тридесет и първи. Другият случай е когато немците товарят ешелон с концлагеристи, казвайки им, че ще ги предадат на червения кръст. Франкл се качва във вагона, но един германец го разпознава и сваля, казвайки му, че като лекар трябва да се грижи за болните. Разочарованието на Франкл е голямо. По-късно се разбира, че само на няколко километра от оградата немците са спрели ешелона и са разстреляли всички в него. Второто, което Франкл проумява е, че германеца не може да влезе в главата му и го командва, какво да мисли и как да се чувства. Както пише Франкл:“ разбрах, че между мен и немеца и всичко което ми се случва има едно мъртво пространство. В това пространство лежи моят избор, как аз да реагирам.Тогава видях, как някои избираха да се самоубият, други избираха да полудеят, трети избираха да бъдат сътрудници на германците и т,н,.И тогава аз избрах да живея достойно и се съхраня въпреки всичко.Знаейки, че никой не може да влезе в главата ми и контролира мислите ми, аз избирах какво да мисля-един ден си представях, че съм сред своите пациенти и цял ден общувах с тях, друг ден си представях как чета лекция на мои студенти, следващ ден бях композитор, който пишеше музика и цял ден си тананиках на ум. Избирах и да съм писател, който пише стихове“ .Виждайки, че за разлика от тях, Франк се чувства добре, хората от бараката го питат как го прави и той им казва како е открил-че никой не може да му забрани какво да мисли и той прави всичките тези избори, за които писах. Разбира се, част от другарите му му казват, че това са фантазии и че е направо луд. Друга част от концлагеристите започвали да правят като него.И както отбелязва Франкл „единствена барака, в която вечер можеше вечер да се чуе песен в Освиенцим, беше нашата“. След войната Франкл продължава да работи и живее до 92 годишна възраст. Третото, което проумява Франкл, е най-важното.То е, че всеки трябва да придаде смисъл на живота си. Едва тогава може да се преодолее каквато и да е трудност-както него - ужаса на концлагера. Но, ако човек не е предал ясен смисъл на живота си…… ПП. представям си,как някой отива в концлагера и казва на Виктор Франкл-„Господин Франкл , вашата способност за задълбочен и цялостен анализ на нещата и за връзка с действителността е нарушена, моля ви, не мислете така, това може да ви травмира и депресира.“ Или-„Господин Франкл, не виждате ли ,че това тук е един ад, свалете розовите си очила и се измъкнете от капана на положителното мислене.“ Затова казвам, че без дефиниция на понятието ,,позитивно мислене,, то не може да бъде нито одобрявано, нито осъждано. Диляна Колева, ISTORIK, Aurora2012 и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Януари 9, 2013 Доклад Share Добавено Януари 9, 2013 (edited) За оцеляването......Поднесено деликатно, артистично,....професионално. Комплименти! В края на годината видях темите на Лъчезарна и Диана Илиева и първата асоциация, която изникна беше за "Смисълът на живота" и "белезите" от прочита, които си нося и до днес. Максимата на Ницше, която звучеше като лайтмотив: "Имаш ли своето "защо" в живота, ще можеш да понесеш почти всяко "как". " Впуснах се да търся статия с данни за изследване, според което в случаи на инциден ти, катастрофи, неизлечими заболявания оцеляват тези, които знаят защо живеят и ценят живота, посветени на някаква идея, любим човек, конкретна цел. Така и не го открих. Факт е обаче, че голяма част от българите оцеляваме в буквалния смисъл, а инстинктите не биха могли да осмислят живота ни. Мисля си, че можете да ни кажете много повече от това, д-р Първанов, все някакви плюсове и в условия на оцеляване би трявало да има. Редактирано Януари 9, 2013 от Inseparabile Ани и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 9, 2013 Доклад Share Добавено Януари 9, 2013 Ето как велик дух преобръща съдбата, дори и нанася оскърбление! Ето и доказ, че положително мислене и равнодушието често си сътрудничат. В това е най-голямата беда! Ето какво се случва с хората, които поставят дълголетието сред големите блага — напускат ни първи. По начин нито красив, нито пък примерен. Където пътят се разделя Най-великите личности раждали се на тая земя са били оптимисти (това не бива да се оспорва) и от дъното на цялата си душа са вярвали, че могат да изтръгнат из корен злото. Това е положително мислене. Обаче обратното става, когато започнеш да виждаш само добро. Някои са стигнали толкова далеч, че в най-черни тъмници виждат светлини, което е пагубно за всички. Те са като факли в тъмницата — светят, но само за себе си. В тая тъмница ни тласкат авторите на книги за положително мислене, според които достатъчно за доброто съществувание е да станеш сутрин, да си внушиш, че "казано честно всичко ми е наред" и да продължиш със смирение деня. Още се спори по тоя въпрос: дали трябва да си благодарен на малкото, което притежаваш или да се бориш със зъби и нокти за това, което смяташ, че ти се полага като гражданин на тая планета. Много доводи тежат в полза и на едната и на другата страна. Позитивно е да мислиш, че беден е не този, който има малко, а който желае повече, че няма по-страшно от това да си беден в охолство. Другата страна казва, че няма лошо в стремежите за по-добър живот, че желанията сами по себе си не са зло, стига само да не се привързваш към тях. Между тях пък е и най-вярното, което споделят реалистите. Първо, да имаш колкото е нужно, след това, колкото е достатъчно. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 9, 2013 Доклад Share Добавено Януари 9, 2013 Хм, аз мога да кажа за себе си, какво разбирам под позитивно мислене - за мен това е, казано с няколко думи само, когато човек подхожда с ентусиазъм към нещата. И обратно - хората, които имат негативно мислене, по-скоро са такива, склонни към депресия, както биха ги описали с професионални термини хора като д-р Първанов. Чудя се, нямате ли наблюдения, какво се случва най-често, когато човек тръгва с една пораженческа нагласа? Ами точно това - проваля се. Другото характерно за позитивното мислене е, че човек не се отчайва, когато му се случват негативни неща. И не, че му е приятно (все пак не говорим за мазохист), а просто съумява да оцелее, да се съхрани, защото успява да види и положителните страни в ситуацията. Знаем, че и най-тежката ситуация ни дава нещо, нещо много ценно, учи ни на смирение, учи ни да бъдем силни, учи ни да развием и разширим своите виждания и разбирания за света и нещата. Това го казвам не ей така, наизуст или прочетено от книжки разни, а защото е лично преживяно, защото в живота ми съм имала много сериозни сътресения. Разбира се, не искам да ви звуча като някаква героиня или не знам каква - когато се случеше нещо такова, просто се свивах като ранено животно, изпадах в стрес, в дупка направо и т.н. След това започвах да си задавам въпроси: "Защо на мен? Защо това?" и успоредно на това да правя разни неща, за да се съвзема, да изляза от дупката... Чак после, когато мине доста време и вече съм преживяла тежката случка, започвам да си давам ясна сметка защо ми се е случило това, какво ми е донесло, с какво ми е помогнало, макар че тогава съм се чувствала много тежко... В крайна сметка сега, на 45 години, спокойно мога да кажа, че благодарение именно на трагичните събития в моя живот, аз съм се променила най-много и съм станала много по-човек, отколкото от радостните събития. Сега за другите хора - не знам, може би просто аз съм много дебела глава, която може да учи и се променя само с такива методи. Обаче като си помисля, че на всички се случват неприятни неща и ако в резултат на тях ние просто се депресираме и нищо друго ... какъв е смисъла?! Положителното мислене е нужно, не, за да променя виждането ни за реалността (т.нар. "розови очила"), а за да ни даде сили да се справяме с реалността въпреки всичко. Лъчезарна, Донка, Cveta5 и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 9, 2013 Доклад Share Добавено Януари 9, 2013 ,,Положителното мислене е нужно, не, за да променя виждането ни за реалността (т.нар. "розови очила"), а за да ни даде сили да се справяме с реалността въпреки всичко.,, Много ми хареса. Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 Най-великите личности раждали се на тая земя са били оптимисти (това не бива да се оспорва) и от дъното на цялата си душа са вярвали, че могат да изтръгнат из корен злото. Това е положително мислене. Обаче обратното става, когато започнеш да виждаш само добро. Сещам се за примери за хора, които не просто са вярвали, ами и са направили всичко по силите си да изтръгнат злото из корен. Например инквизиторите - готови са били на всичко, за да изтръгнат от корен антихриста. И също така френските "изобретатели" на гилотината - направо от шията сваляли главите на злото. А какво да кажем за Мао и Сталин - просто шампиони в една класация за изкоренители на зло, Хитлер и той, но все пак бледнее пред тях. Вледеняваща е мисълта, че те наистина са вярвали, че се борят със злото и носят на народа си само добро. Ето и пример, в който един невротик взел че си сложил розови очила и ... Вървяли по един път ...... Видяли едно умряло куче, което много лошо миришело понеже трупът му вече се разлагал. Всички си запушили носовете, а Х. рекъл: ...."Я какви хубави и бели зъби е имало това куче !!!". Бих завършила с думите в края на мнението на д-р Първанов Aurora2012 и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 ,,Положителното мислене е нужно, не, за да променя виждането ни за реалността (т.нар. "розови очила"), а за да ни даде сили да се справяме с реалността въпреки всичко.,,Много ми хареса. Това е вярно, но защо не отчитате периодът от време през което човек е бил подложен на негативно въздействие. Едно е да излезеш на -12 градуса за няколко часа и друго да стоиш на вън 4-5 дена на -2 градуса. Второто според мен е много по-трудно, макар и градусите да са по-малко. А ако трябва да стоиш на -2 градуса цяла зима? Много ми хареса примерът за оцеляване на Виктор Франкл, но все пак той го е приложил за сравнително кратко време – предполагам 2-3 години. А българите се опитваме да оцелеем вече над 20 години. Вярно не е същото като в концентрационен лагер, но все пак си има едно бавно убиване на болни, възрастни и изобщо непълноценни хора. Чудя се, нямате ли наблюдения, какво се случва най-често, когато човек тръгва с една пораженческа нагласа? Ами точно това - проваля се. Съгласна съм! Но как тръгнахме българите преди 20 години? Не беше пораженство. Точно обратното. Имаше огромна положителна нагласа, въодушевление. И какво стана след 20 години? Вчера чух как един министър заяви на работниците от сопотските заводи буквално, че няма нужда от това производство. Че на част от тях ще се осигури нещо друго като доход (не каза какво). А на другата част? Държавата се отказва от своето население (но не и от данъците, които събира), а вие ми говорите за положително мислене! Резултатът е хиляди млади българи зад граница – решили да живеят там за винаги, пълно отчаяние сред населението, депресии, самоубийства. Защо? Защото сме народ от песимисти, хора със слаби характери, които не могат да се справят с трудностите ли? Защото ни липсва положително мислене? Може би ще кажете, че виждам мъртвото куче, а не хубавите му бели зъби. Може и така да. Аз предпочитам да се възхищавам на зъбите на живо куче. Според мен има времева граница за негативните въздействия и ако тази времева граница бъде премината, пораженията са огромни и никакво положително мислене не може да ги оправи. Освен, ако не се отчита за положително мислене затъването в алкохолни пари по кръчмите и унасянето в чалга... Затова и аз бих повторила въпроса на Inseparabile: ...Факт е обаче, че голяма част от българите оцеляваме в буквалния смисъл, а инстинктите не биха могли да осмислят живота ни. Мисля си, че можете да ни кажете много повече от това, д-р Първанов, все някакви плюсове и в условия на оцеляване би трябвало да има. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) Беше някъде 1995 година, когато ми попадна една малка книга озаглавена ,,Смисълът на живота,, от Виктор Франкл издание на Отворено общество. С няколко изречения ще преразкажа какво пише в нея автора, защото то прави така, че тази книга е в първата десетка на книгите оказали най-голямо влияние върху човечеството. Извинявам се предварително, понеже книгата отдавана я подарих, е възможно на допусна някои несъществени грешки в преразказа. Според мене евреинът Виктор е оцелял не заради положителното си мислене, а поради невероятен късмет, предначертаност на съдбата му или както го наречете. Но това си е мое мнение. Бих искала да помоля д-р Първанов да обясни, с какво тази книга е оказала толкова много...огромно влияние на човечеството??? Освен, че този Виктор е основал направление в психотерапията? Та, какво друго влияние?? На цялото човечество?? Редактирано Януари 10, 2013 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 А, то алкохола и чалгата нямат връзка с тежките условия и оцеляването, още по-малко с мислене изобщо. По скоро това е отказване от мислене. Според мен има времева граница за негативните въздействия и ако тази времева граница бъде премината, пораженията са огромни и никакво положително мислене не може да ги оправи. А може ли да ги оправи отрицателно мислене, обвинение, отчаяние, прехвърляне на отговорността? Тук се сещам, че често се бъркат безрзличието и пасивността с положителното мислене. Да си каже човек "ами няма какво да направя - все същото ще е и затова ще си лежа в тинята и колкото по-малко мърдам, толкова по-малко ще рискувам да пострадам" - това не е положително мислене и изобщо не е мислене. Това е отказване от мислене и е възможно най-негативния изход. Положителното мислене подразбира, както се писа по-горе, намирането на доброто във всяка ситуация и ! използването на това добро. Злото да стане слуга на доброто! - за мен това е истинската същност на положителното мислене. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 Предполагам, че е известен фактът, че най-щастливи се чувстват жителите на някои страни от третия свят, които по стандарт на живот доста изостават от българския. Това се получава защото там отсъства този стремеж към лукса и удобствата, които високият стандарт осигурява. А много от тези удобства не само се привиква, но се достига и до зависимост. Така се получава, че едни изхабени батерии на дистанционното могат да ни направят крайно нещастни, като ни развалят удоволствието вечер от сърфиране между тв програмите.Чалгата и алкохолът са средства с които хората се опитват да си доставят щастие. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Януари 10, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) Хм, аз мога да кажа за себе си, какво разбирам под позитивно мислене - за мен това е, когато човек подхожда с ентусиазъм към нещата. И обратно - хората, които имат негативно мислене, по-скоро са такива, склонни към депресия.Чудя се, нямате ли наблюдения, какво се случва най-често, когато човек тръгва с една пораженческа нагласа? Ами точно това - проваля се. Другото характерно за позитивното мислене е, че човек не се отчайва, когато му се случват негативни неща. И не, че му е приятно (все пак не говорим за мазохист), а просто съумява да оцелее, да се съхрани, защото успява да види и положителните страни в ситуацията. Съгласен съм, но пък се сещам за следното... Имаме няколко много хубави поговорки: - Преклонената глава остра сабя не я посича. - Всяко зло - за добро. - И това ще премине, и това ще се свърши. Този начин на мислене е част от причините за почти двата века византийско и за около петте века османо-турско владичество в нашите земи. Ето още един чудесен пример за положително мислене: Песимистът казал, че от това положение на нещата по-лошо не може да бъде. А оптимистът му отговорил, че може, и още - как! Редактирано Януари 10, 2013 от ISTORIK Inseparabile и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 Според мен има времева граница за негативните въздействия и ако тази времева граница бъде премината, пораженията са огромни и никакво положително мислене не може да ги оправи. А може ли да ги оправи отрицателно мислене, обвинение, отчаяние, прехвърляне на отговорността? Тук се сещам, че често се бъркат безрзличието и пасивността с положителното мислене. Да си каже човек "ами няма какво да направя - все същото ще е и затова ще си лежа в тинята и колкото по-малко мърдам, толкова по-малко ще рискувам да пострадам" - това не е положително мислене и изобщо не е мислене. Това е отказване от мислене и е възможно най-негативния изход. Положителното мислене подразбира, както се писа по-горе, намирането на доброто във всяка ситуация и ! използването на това добро. Злото да стане слуга на доброто! - за мен това е истинската същност на положителното мислене. А да съм написала някъде, че оправянето става с отрицателно мислене? Само акцентирах върху това, че продължителното негативно въздействие се отразява върху положителното мислене, оптимизма. Човек може да издържи на дадено напрежение 2-3 години, но 20-25 - ще издържи ли? Понякога трудностите са опасни не със своята сила, а с дългото си въздействие. Има ситуации в които е много трудно да се намери доброто. И не всеки може да го открие, ако нещастието го е сграбчило така, че му е невъзможно да мисли изобщо, камо ли положително... Не отричам положителното мислене. Но смятам, че човек трябва да може да види и отрицателните страни на някои неща в живота и да се опита да се справи с тях ако може, ако не може - да ги приеме. И естествено, както се казва в една известна молитва - да има разум да различи едните от другите. Интересно е сравнението със страните от третия свят на Станимир, но не мога да приема думите му: Това се получава защото там отсъства този стремеж към лукса и удобствата, които високият стандарт осигурява. В много от тези страни има ужасяваща корупция и огромна пропаст между бедни и богати. В Индия има хора потънали в приказен разкош и други в пълна мизерия. Колкото до щастието на вторите, то е много относително. У нас, в ромските гета също има постоянно усмихнати физиономии, но...само пред камерата. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 ,,,,Според мене евреинът Виктор е оцелял не заради положителното си мислене, а поради невероятен късмет, предначертаност на съдбата му или както го наречете. Но това си е мое мнение.,, Точно това е и мнението на Франкъл- въпрос на случайност и късмет е, дали германците ще го убият или не. Аз съм го написал- ,,Първото, което разбира той е, че това дали ще живее или ще бъде убит е въпрос на чиста случайност и той трябва да приеме, че всеки момент може да бъде убит,,. Въпроса е в избора, който прави –да се съхрани като човек. Това и постига с начина си на мислене.Наистина, трябва да се прочете книгата, за да се разбере измерението на ужаса който е бил в концлагера.Например, как виждаш, че твой приятел заменя порцията си хляб за две цигари и знаеш със сигурност,че утре на каменната кариера, този човек ще умре.Защото, когато носиш камъка и паднеш с него, ако нямаш сила и не станеш веднага германеца веднага те убива.А ,силата се дава точно от тези 450 грама хляб –това е дневната порция храна, които снощи си заменил за двете цигари и това е сделка, в която и на двамата, на даващият цигарите и вземащият е ясно, човека се е предал и избира самоубийството, като преди това изживее удоволствието, което му дават тези две цигари.Или избора, да сътрудничиш на нацистите срещу надеждата да спасиш собственият си живот-точно тези концлагеристи са били ,,ужаса,, на лагера, защото германците просто са убивали, а тези хора са били садисти, не само убиващи, а измъчващи по жесток начин другарите си по съдба. ,,Бих искала да помоля д-р Първанов да обясни, с какво тази книга е оказала толкова много...огромно влияние на човечеството???,, Преди години прочетох данните от една анкета, за книгите, оказали най-голямо влияние върху духовно развитие на човечеството. И понеже съм чел книгата на Франкл, ми направи впечатления,че е в първата десетка.За това и го споменах.Предполагам книгата я има на пазара и който се интересува повече може да си я купи.Има я и безплатно в руските електронни библиотеки. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) Учителят говори за преобразуване на отрицателното в положително и го смята за много необходимо и важно умение за ученика. Но и добавя, че всеки който наистина го умее е голям майстор. Той смята, че това е истинската алхимия на живота. Да се направи от оловото злато. Няма обещания, че лесно се развива това умение, но се поощрява да се развие. С много мъдрост, любов и истина. И както беше отбелязано по-горе, всяка идея може да бъде опошлена. Без изключение. Аз лично съм бил свидетел на "доброжелатели", които скрити зад красиви лозунги и потопени в псевдознание, са причинили много болка и вреда. Кръстоносци има и днес. Но съм видял и хора, които умеят да преработват негативното - често без сложни умствени салта, но с много любов и мъдрост прокарват пътища там, където никой не е вярвал че може да има път. Едгар Кейси казва: " Когато се натъкнете на препречил се камък, използвайте го за стъпало." ..................... Редактирано Януари 10, 2013 от Aurora2012 Inseparabile, Ани и Креми (късметче) 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rwanda Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 Човек може да издържи на дадено напрежение 2-3 години, но 20-25 - ще издържи ли? Понякога трудностите са опасни не със своята сила, а с дългото си въздействие. Точно затова, според мен, е необходимо положителното мислене. То е двигателят да не спираш в състоянието, което те прави нещастен, а да търсиш изход. При продължителни страдания позитивният човек ще търси начин да ги ограничи или превъзмогне най-бързо, а негативният ще се спъне във въпросите: Защо на мен ми се случва това? Как все на мен ми се случват тези нещастия? Не отричам положителното мислене. Но смятам, че човек трябва да може да види и отрицателните страни на някои неща в живота и да се опита да се справи с тях ако може, ако не може - да ги приеме. А това не е ли именно положителното мислене? Може би, ако бяхме дефинирали в началото кой какъв смисъл влага в думите позитивно и негативно, щяхме да обединим мненията си. И нека не забравяме, че "Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му." (Страдания с любов - Изворът на доброто) Но само от нас зависи дали ще го приемем като добър учител или зъл враг. Пожелавам усмихнат позитивен ден на всички! Ани и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) Благодаря Ви, д-р Първанов, и за отговора, и за търпението! В подкрепа на казаното от Ани: Безразличието, апатията и пасивността могат да се разглеждат и като регресивни състояния в резултат на продължителни натоварвания като смущаващи дразнители. Първо пяхме "40 години стигат!", сега и 20 са ни достатъчни. По повод на споделения опит на Диана за пораженческата нагласа: Пораженческа нагласа според мен е тази, при която липсват информация, реална преценка и подготовка за това, което ни предстои. Вероятността Виктор Франкъл да е бил голям късметлия въобще не е за подценяване. Приемам все по- скептично крилати фрази и обещания и понякога дори пословичната българска грубоватост от типа "право, куме, в очи" ми е далеч по- симпатична от кухи усмивки и конформена благост. Не мога да приема това, че перфектната външност, благополучието, че дори и щастието ми се налагат като норми, а 50 Cent припява "Стани богат или умри опитвайки се!" Остарявам! Съчувствам искрено на всички млади момичета и мисля, че времето за обгрижване на ноктопластики, екстеншъни и борба с целулита поглъща всичките им шансове да опознаят света и себе си. Интересното е, че те приемат с охота виждането ми, радват се, че някой се досеща колко им е трудно. Ако намерят време да попитат Гугъл за съвет, някъде след 30- 40 страници ще се появи "мъдрото" ми мнение, но по- вероятно е никой никога да не стигне дотам. Друго нещо е Порталът! Има резон в това, което казва Станимир. Дори има страни с въведен индекс на брутно национално щастие, основан на духовни ценности. Ако някой го влече натам : http://bnt.bg/bg/news/view/76108/zelena_svetlina_indeks_na_shtastieto Редактирано Януари 10, 2013 от Inseparabile Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) Бутан е интересен пример. Това е страна с жесток тоталитарен режим и е един отличен пример за опошляване на добра идея. Напомня ми за новините по комунистическо време, когато се съобщаваше за големите постижения на тружениците и ги показваха все усмихнати. Коментарът ме е във връзка с въведения от Бутан индекс на щастието. Винаги е добре да се погледне каква е истината зад думите. От друга страна Учителят никога не обещава щастие на земята. Земята е място за работа и за научаване на определени ни уроци. Радост, удовлетворение, вдъхновение, обич, благодарност за уроците и за наученото. Да! ...Но щастие? Само в духовния свят има щастие. Идеята за щастието, както е описана от Беинса Дуно също може да бъде опошлена и да се намерят доброволци да причиняват болка на ученика нарочно, за да го научат на урок и да му "помогнат" да прогресира. Затова моето разбиране е, че всеки сам трябва да изследва какво е щастие (да не се разбира като отшелник) и какъв е смисъла на живота. Учителят е отворил вратата към знанието, което осветява пътя към щастието и ни води към смисъла на човешкото съществуване. Но тези теми според мене са свещени и всеки сам трябва вътрешно да ги открие, почувства и живее. Редактирано Януари 10, 2013 от Aurora2012 Ани, Inseparabile и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) Позитивното мислене е толкова много видове, колкото на брой са човеците на планетата Защото всеки си има мислене, което си го смята за позитивно, дори то да не е толкова позитивно в очите на другите Пример: Днес съобщават по новините, че ЧЕЗ ще увеличава цената на тока, защото мисли позитивно и ще инвестира за по-добро обслужване на клиентите Клиентите обаче никак не се радват на това позитивно мислене на ЧЕЗ, за тях това е негативно. Позитивно мислене за едни е как да натрупат пари от далавери, как да вземат пари хем по клинична пътека, хем на ръка от болния, как да си искат подкуп, така че да изглежда като дарение. Позитивно мислене за други е да заминат в чужбина и да не се върнат, или да си купят модни парцалки и последен модел айфони, или да не си пропуснат часа на фризьора. Позитивно мислене може да бъде и това, да живеем по-скромно и смирено, но с честен труд, което за някои би се сторило голяма глупост. Та така, според мене за позитивно мислене няма дефиниция ПП. Благодаря на д-р Първанов за отговора Редактирано Януари 10, 2013 от mvm Ани, Донка и Aurora2012 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) В отговор на МУМ. Човешкият дух е трудно да бъде "опитомен" и както казвате няма универсални норми. Кое е положително? Да продължа Вашата мисъл. Колко щеше да е лесно всеки да си работи тихо, скромно и смирено. Комунистите се опитаха да създадат такъв ред, където неработещите трябваше да се подписват в милицията и от всеки се очакваше да е много тих, скромен и много примирен. Не че има нещо лошо в идеала за скромност и смиреност и във високата моралност. Няма нищо лошо и са качества нужни на ученика. Чудя се защо, когато българските евреи виждат, че комунистическите порядки идват в България, всички се изнасят от страната и заминават за Израел. Защо този негативизъм от тяхна страна? Или по-скоро още един пример, че положителното не може да се наложи със закон. И че често наложеното отвън има потенциал да се превърне в насилие и жестокост. Неотдавна слушах разказа на млад мъж, който пеш отива до северния полюс. Първият му опит е неуспешен. За втория се готви три години. Не работи редовна работа, а само по идеята и по подготовката. Намира спонсори. Успява. Каква е стойността на такъв "подвиг". Сигурен съм, че е изтормозил майка си, която не е знаела какво ще стане със сина й. Но как така е убедил спонсорите да го субсидират за нещо толкова непродуктивно?! Защо не си е намерил работа като всички други така наречени "нормални" хора, където да е полезен на другите и да си изкарва хляба с честен труд, а не с авантюристични пътешествия и чрез спонсори? Защо историята му е интересна за много хора? Включително и на мене... Какво получаваме и научаваме всичките регистрирани слушатели от нея? Това е допълнителен пример за това как духът в човека не може да бъде предсказан как ще се изяви. Кое е за добро и кое е положително. .... разбирам много добре идеята на МУМ. За значението на идеала, на духовните ценности, на моралните закони и че те не бива да бъдат пожертвани в името на повърхностни "положителни" изяви, които изяви да се окажат по-късно кухи и непрогресивни. Живеем в двойнствен свят, който изисква силна морална яснота и устойчивост, и в същото време меко ( така нареченото "благо" ) поведение. Затова Учителят казва " Будни бъдете". Редактирано Януари 10, 2013 от Aurora2012 Диана Илиева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 Не знам защо се настроих изключително подозрително към книгата на Франкл. Думата, която ми идва е "пропаганда". Когато се прави пропаганда се използват най-чудесни мисли и съвети. ....Борба за душите на хората... Относно положителното мислене.....Както съм казвал, аз мисля, че хората се делят сами на добри, лоши и нормални. Според вас как се отнасят нормалните хора към положителното мислене?! За тях положителното мислене е просто едно средство.....като тоалетната хартия. Вие какво внимание обръщате на тоалетната хартия?! АлександърТ.А., Aurora2012 и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) Ще ви дам още един пример. Ние виждаме огромна разлика в качеството на две енергии, равни в количествено отношение и изразходвани от двама души, единият от които например отива към мястото на своята всекидневна спокойна работа, а другият се насочва към полицейския участък да предаде свой събрат, докато представителите на науката не виждат тук никаква разлика. И също така ние (но не и те) виждаме определена разлика между енергията на движение на вятъра и въртящото се колело. Защо ли? Защото всяка мисъл на човека при проява преминава във вътрешния свят и става активна същност, присъединявайки се (бихме казали сраствайки се) към елементала – т. е. към една от полуразумните сили на природните царства (вятъра). Тя продължава да съществува като активна разумна същност – едно породено от ума създание – за по-дълъг или по-кратък период от време, съразмерно на първоначалната интензивност на мозъчната дейност, която я е породила. Така че добрата мисъл се съхранява като активна благотворна сила, а злата мисъл – като злобен демон. По такъв начин човек постоянно заселва своя поток в пространството със своя собствен малък свят, изпълнен с рожбите на своите собствени мечтания, желания, пориви и страсти; и този поток взаимодейства с всяка чувствителна или нервна структура, съприкосновяваща се с него, в зависимост от неговата динамична напрегнатост. Будистът нарича това „скандха“, а индусът – „карма“; адептът развива тези форми съзнателно, другите хора ги плодят несъзнателно. ... 11.1880 г.Писма на Махатмите до Синет. Редактирано Януари 10, 2013 от Станимир Inseparabile, Креми (късметче) и Aurora2012 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 Живеем в един грубоматериален свят, което всъщност ни предпазва... докато сме живи (въплътени). Ние тук трудно можем да видим директно последствията от мисълта си. Какъв ли ужас щеше да настане, ако всичките ни мисли се реализираха моментално тук на физически план? След смъртта обаче мисълта ще привлече човека към съответстващата й сфера, и е добре преобладаващата част от мислите ни да са чисти. Aurora2012, Креми (късметче) и Inseparabile 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 (edited) Към Франкъл ли, Божидар Зим, въз основа на данните в Уикипедия, или към книгата, която се чете на един дъх, но буквално белязва? За мен няма никакво значение дали Франкъл е прекарал в Аушвиц 3- 4 дни или 3- 4 години, дали е бил обикновен лагерник или член от екип, изследвал себеподобните си. Книгата звучи като искрена изповед, а самите факти са разтърсващи. Аз пък напоследък / не го приемай лично / съм настроена подозрително и имам конкретни основания за това, към хора, които писаха книги как се спекулира с броя на жертвите от концлагерите, за да издраскат на политическия небосклон. За мен не е толкова важно дали броят на жертвите е преувеличен. Дори само стотина да са понесли това, което е описано в книгата, фактите не трябва да потъват в забрава. И за да освежиш паметта си, разгледай малко клипчета с документални снимки в YouTube. А ако проявяваш интерес към темата, си представи, че Франкъл не е истинският автор на книгата и я прочети. Няма да я захвърлиш недочетена, гарантирам. Редактирано Януари 10, 2013 от Inseparabile Aurora2012 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 10, 2013 Доклад Share Добавено Януари 10, 2013 А защо трябва да четем такива книги? Аз например не чета криминалните хроники по сайтовете, умишлено ги избягвам, не чета книги за войни и убийства, не гледам филми-хоръри и онези другите - трилъри Всичко това ме натоварва адски много психически, защо трябва да си го причинявам? Чета общо взето позитивни материали? Поне които на мене ми харесват и ми се струват позитивни Станимир, много си прав, добре че не ни се материализират мислите веднага. А то освен положителните, биха ни се материализирали и всички страхове, които ни спохождат така или иначе. Диана Илиева и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Януари 11, 2013 Доклад Share Добавено Януари 11, 2013 (edited) Този път Станимир успя да ни стресне. Събуди стари мои детски спомени как ме плашеха с Торбалан и аз отказвах да заспя, за да не го сънувам. mvm, аз също избягвам криминалните хроники, след това избягвам злободневните теми и всякакви скандали и клюки, с намерение да се уважавам и като избегна и стандартните политически престрелки, остават смешките и клипчета, които качвам в "Забавно" . А по повод на въпроса защо трябва да четем такива книги: Кръстоносните походи, Светата Инквизиция, концентрационните лагери, всичко това, с което човечеството не може да се гордее, реално е съществувало и най- вероятно продължава да съществува под друга форма. Не ставам и не лягам с мисълта за това, но и не ми приляга на опита да си затварям очите и да съм безучастна. За всеки има подходящ момент, ден, в който мисълта за нечие страдание надделява. Не ти е комфортно, но няма и как да я отхвърлиш. Редактирано Януари 11, 2013 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.