Guest valentinus Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 Пис - пис - пис....ррр-мяуууу, съвърррршеннно си пррррава, многоуважжжаема...да го дочакаме, не, да го заслужим с РАБОТА, пък тогава ще видим /но скакво ще видим, като няма да имаме очи?!/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 Личност - има много лични неща, съвкупността от лични качества, темперамент, ум, стремежи, мечти- ако ги има, ценности, опит, самооценка, оценката на другите, обществото, и пр. прилича на Айсберг с пирамида отгоре и по-голяма обърната пирамида отдолу. доста статична, изкуствена и стабилна структура за земните хора, "вълкът козината си мени, но не и нрава", поради това идва смъртта и прераждането периодично разрушение на айсберга с връщане за малко към източника и почване "отначало". Егото е малка част от личността. Камионът е добра аналогия също, само че вместо спящия пилот ми се вижда по-подходящо че шофьора има пъхнал в малкото си джобче номера на мобилния телефон на пилота. Докато се превърне камиона в самолет, доста инструкции трябва да се получат и изпълнят. Да говорим за причинното тяло и Атман може, но трябват добри въпроси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 Много думи, много желание за изяви... Е, има и истини. Но в стремежите за изяви на нормални въпроси решаваме да не отговаряме:Откога я търсих, знаеш ли откъде точно е, от кое съчинение на Платон? И имаш ли точен цитат?В седма книга от произведението "Държавата" се намира една картина, която се представя като "Митът за пещерата" и излага истинските възгледи на Платон. В диалог с Главкон Сократ разкрива следната представа: "Ние хората приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите разговарят, други пазят тишина. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава онова, на което е свикнал - сенките; може да се противи, ако някой реши да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници това, което е видял. Ще се стреми да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 В духа на тези сравнения бих казала , че без воля ще сме като безмоторни самолети - накъдето ни отвее вятъра . Точно свободната ни воля ни дава възможността да реализираме творческата си функция в материалния свят . Всеки един избор , пред който сме изправени е свързан с упражняването на правото да вземем едно или друго решение . А това какво е ако не свободна воля - лична , индивидуална преценка и действие . Вярно е също така и че поемайки по пътя на ученичеството вече имаме друг мироглед , съобразяваме се с висшите закони на Природата , а това лимитира набора от възможни дествия - доброволно . Но конкретните проявления на мисълта ни в материята са си наши и на никой друг ! <{POST_SNAPBACK}> Напълно съм съгласен - волята е една от трите страни на Огнения триъгълник /trigonum ingeum/ заедно с чувствата и разума - те образуват двигателя на нашия микрокосмос. Именно нарушаването на равновесието на тези три сили е довело до сегашното незавидно състояние на човека - превесът на чувствата над разума и волята. Затова е нужно да укрепваме волята и разума си и да неутрализираме господството на чувствата и страстите над нашите системи. В този аспект свободната ни воля е инструмент с изключително значение за вървенето ни по Пътя на ученика Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ocarina Добавено Юли 15, 2006 Доклад Share Добавено Юли 15, 2006 Венцислав, благодаря за точния цитат! valentinus, това ми е познато Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 18, 2006 Доклад Share Добавено Юли 18, 2006 Радвам се, че имаш познание по Универсалното учение, което се еманира под различна форма във всички времена и раси. Моят пост беше обаче в отговор на sabina, от която чакам мнение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Добавено Юли 18, 2006 Доклад Share Добавено Юли 18, 2006 волята и разума си и да неутрализираме господството на чувствата и страстите над нашите системи. В този аспект свободната ни воля е инструмент с изключително значение за вървенето ни по Пътя на ученика Любовта не е ли чувство, страст ? Неутрализирането и води ли до Щастиет о ? Не се заяждам, нито се правя на интересен; просто наистина ми е интересен погледа ти по тези въпроси, valentinus ВСичко Добро, Л=бов+Усмивки.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 18, 2006 Доклад Share Добавено Юли 18, 2006 Суматоха на нищожни песъчинки в плоскост и аз съм там, и аз се суетя, но само се въртя около ос и толкоз, а ща във вси посоки да летя! И дал ми Някой капчица съзнание - да видя моята и общата безцелност, фиктивни точки от фиктивно разписание на лъжлива общност и измислена отделност. Все пак разбирам, че свободата на посоките и познаването на реалността едно са, на Суматохата, обаче, не нравят се въпросите, а силно мрази за летенето въпроса. И тъй се търсещ става! И разбираш, че външните стени не ще пробиеш и в собствената тъмнина се взираш - Живота абсолютен да откриеш. От безнадеждно начало се ражда Надежда и щом с Нова Душа ти бъдеш готов обличап сияйната златна одежда и встъпваш в едничкия брак по Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 19, 2006 Доклад Share Добавено Юли 19, 2006 Суматоха на нищожни песъчинки в плоскост и аз съм там, и аз се суетя... фиктивни точки от фиктивно разписание лъжлива общност и измислена отделност. и се взираш Живота абсолютен да откриеш. ражда се Надежда с Нова Душа ти обличаш сияйна златна одежда и встъпваш в едничкия брак по Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 19, 2006 Доклад Share Добавено Юли 19, 2006 Любовта не е ли чувство, страст ? Неутрализирането и води ли до Щастиет о ? Не се заяждам, нито се правя на интересен; просто наистина ми е интересен погледа ти по тези въпроси, valentinus ВСичко Добро, Л=бов+Усмивки.. <{POST_SNAPBACK}> Човешката любов е карикатура на истинската, божествената любов, за която, надявам се, всички пишем. Тя е абсолютна и безусловна и е основният двигател на вселенската изява.. Тя е самия Бог, нашият Отец. Щастието като абсолютна величина е да станем служители на Любовта, колони в Храма Божий. Извън това няма щастие, а само бледа неустойчива имитация Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 19, 2006 Доклад Share Добавено Юли 19, 2006 happy: Да Човешкият потенциал е изключително голям, необхватен. Безсмъртието ни е право по рождение. Няма по голям грях от потъпкването на себе си, безсмъртния дух :feel Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 19, 2006 Доклад Share Добавено Юли 19, 2006 happy: Да Човешкият потенциал е изключително голям, необхватен. Безсмъртието ни е право по рождение. Няма по голям грях от потъпкването на себе си, безсмъртния дух :feel <{POST_SNAPBACK}> С цялото си сърце ти пожелавам да си прав! Дано наистина всички, които си пишем в този форум сме от горепосочената от теб категория хора! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 10, 2006 Доклад Share Добавено Август 10, 2006 happy: Човешкият потенциал е изключително голям, необхватен. Безсмъртието ни е право по рождение. Няма по голям грях от потъпкването на себе си, безсмъртния дух :feel Много, много, много вярно! Ние сме Божии чада! Бог не ни натоварва с непоносими товари. Тъпченето, счупването, смазването не е негово дело. Изкуственото подтискане може да вкара в състояние на самоотричане и води до едно единствено нещо - депресия. Лекарството е приемането и градивното преобразуване. Лекотата на пеперудите и Радостта на птиците ви желая! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 11, 2006 Доклад Share Добавено Август 11, 2006 Роден, "Отделил Се" - Поел Пътят на Познанието - Познал, "Новородил Се" - Завърнал Се, Слял Се в Това, към което принадлежи, но вече ОБогатен = Вечният кръговрат = Смисълът. Тогава разбира, че никога никой не се е отделял от Всичкото, защото всичко е част от Всичкото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 11, 2006 Доклад Share Добавено Август 11, 2006 "И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. „Познай себе си!“, казва Сократ. Какво означават думите „познай себе си“? Какво трябва да познаете в себе си: висшето, или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано: Да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат в вас. Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре, и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това? Самият грънчар. Какво прави той тогава? Счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно всякога висшето смачква формите на низшето, като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по-съвършена форма. Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по-устойчиви и съвършени?" Дънов - 24.02.1922 източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2006 Доклад Share Добавено Август 12, 2006 Ценна мисъл за деня: Ние не възприемахме великите просторни равнини, красивите хълмисти възвишения и лъкатушните потоци като "диви". Само за белия човек природата беше пустош и само за него земята гъмжеше от "диви" животни и "свирепи" хора. За нас тя беше питомна. Земята беше щедра и ние бяхме обградени от даровете на Великата Тайна. Едва когато косматият човек от Изтока дойде и с брутална ярост започна да обсипва с неправди нас и нашите любими семейства, за нас настъпи "дивотата". Когато самите животни от гората започнаха да бягат от неговия обсег, тогава започна "Дивият Запад" за нас. (Лутер Стоящата Мечка) Замислих се като прочетох това - кои човек е бил Старият и кой Новият там по това време? Дали Новият човек няма да е добре забравеният Стар? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 12, 2006 Доклад Share Добавено Август 12, 2006 ... стар косматко Пък за грънчаря да си кажа. Не е майстор тоя, дето прави криви грънци. Помислил се е за майстор, ама е чирак и то от лошите. Кривите форми, както казва Учителя, Господ не ги е създал. Друг бил...дето после с лека ръка ги трошал. Един съвет - като си търсите майстора, хайде Баш - Майстора да е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Август 12, 2006 Доклад Share Добавено Август 12, 2006 Хи хи ... ха ха .. И аз така мисля. Мисля, че меко казано не е коректно да се говори от името на Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 20, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2006 "И докато не си постигнал това да умреш и да станеш отново, ти си само тъжен гост на тъжната Земя" "Дълго се съпротивлявах и най-накрая се предадох когато старият човек се превърна на прах, тогава израства Новият човек" Йохан Фолфганг Гьоте Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 (edited) Ех, Гьоте също е бил тъжен... Обичал е хората - за това. Но е бил виждащ - малко иззад булото на смъртта, малко повече от нас. Редактирано Ноември 21, 2006 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Замислих се като прочетох това - кои човек е бил Старият и кой Новият там по това време? Дали Новият човек няма да е добре забравеният Стар? Винаги най - новото е най - добре забравеното старо. Дори и в краткия си настоящ животец на колко нови и най - нови и още по - по- най - нови нещица съм се нагледала... Добре, че паметта има това прекрасно свойство - от време на време да я хваща липсата, та и съвсем последното ново да не види, че е най - първото старо. А може и да види...и това да е новината, че е забравило да вижда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Жалко, че и паметта е преходност. Горното ако се отнасяше до по-генерален поглед, щеше да има голяааам принос. Но в сравнение с тази полза сега това са само буквички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Винаги съм се чувствала странно свързана със Земята. Като дете четях много книги за индианци и винаги се възмущавах от арогантността на белите Колко много мъдрост са пазели. Но и по нашите земи траките, Орфей... после и славяни и прабългари... Все хармония и мъдрост А ние не трябва ли да сме събрали мъдростта на земята вече? Нови ли сме или стари? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Че сме стари - стари сме, но трябва да се обновим, защото в Бог липсва застой! И така от цикъл на цикъл през вечност. Старият става нов само от вътре на вън. Староста не може да е вечност, следва я младост, после отново е старост и така в безкрая на "дните". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 (edited) Общо взето виждам близост в някои аспекти на нашите възгледи, Синева. Но можем ли да търсим в непреходността преходност? Е, твърде сме ограничени за ясна представа на неизменната Истина още, но някъде и малкото момиченце Логика може да попомогне. Само дето тя е полусирак и не познава майка си - Обективност, а бащата много миткосва и все по ръзлични ъглища се намира. Но хора - какво да се правим, всички сме най и всички по. Редактирано Ноември 21, 2006 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.