Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ваня

Стария и Новия човек

Recommended Posts

Честно да си призная, не съм наясно с древните риши. Пък и сам го каза , че е под друг ъгъл наблюдението. Но ми се струва и тази класификация коята предлагаш не е особенно точна. Според мене не Душата е пиронът в астралното сърце , а "пиронът" / според думите ти/ на астралното сърце може да се дезинтегрира в умственото тяло и да разтвори астралното тяло и както казваш да се получи една Майя на астралното тяло и да бъде създадена отново от него в желания момент по волята на по- високо стоящия Дух. Виж тук съм съгласен , че освободеният и от причинна карма е както го каза ...

Освободеният и от причинната карма е Свободен Дух, тотално независимият Атман. Тогава Той Е Едно с Параматман, Нероденият и Несътворен Абсолют,

вечно отвъд феномените на вибрационо създадената, поддържана и унищожавана вселена.

Пък аз на това му викам да се съберат заедно Адам, Мелхиседек и Христос и да ти дадат благословията си. Не го знам точно какво значи по смисъл в пълнотата на условията тук в условията на Майя, но ще трябва да е нещо заслужаващо си да поживее човек и да го усети в проявлението му. И да си призная имам и много силно двуумение дали не е възможно и менталното тяло да се дезинтегрира някакси в ядрото на причинното тяло и да станат едно цяло в определени моменти. Несигурноста ми е определено свързана с липсата на отправна точка по вертикала. Пък и то няма как да се получи отправната точка освен чрез наблюдение във условията на съзерцание при определени опитности.

И накрая ... това не е Солта моля ! То си е живо интелигентно изнудване за преразказ по картинка. Щото на ...ей тук са се събрали едни сиерджии, правят си регистрациики във форума и си мълчат. Нищо не казват по същество, а само редактират чужда продукция. Пък това дето го написах май бяха опцийките на Новия човек? И като така , как Стария човек ще редактира Новия, като дори не може и да го опише с думи? Само си питам , ей така от безделие. Днес ми е такъв деня - безделен ... :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

пиронът в астралното сърце
или коренът му, употребих пирон защото като го извадиш,

откачаш се от астралното тяло и астралния свят

- астралното тяло се свива в себе си както лъча на телевизор

като дръпнеш щепсела от захранването

имам и много силно двуумение дали не е възможно и менталното тяло да се дезинтегрира някакси в ядрото на причинното тяло и да станат едно цяло в определени моменти.

причинно същество "в себе си", свободно и от умствена карма се нарича Парамукта

Нямам наблюдения или прозрения как може да стане.

Но със сигурност това е много високо ниво. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

причинно същество "в себе си", свободно и от умствена карма се нарича Парамукта

Нямам наблюдения или прозрения как може да стане.

Ами ние за егото си говорим, дето се идентифицира с мислите и емоциите си, а и за разпятие си говорим, дето тях ги разпъваш на кръст и вече за Освобождение си говорим, понеже сме посяли в тление и ожидаме да възкръснем в нетление! Посял е Духът отдавна, но непорочната Дева в нас още я няма. Ами, непорочна, тя да ни е утроба - несмутена и чиста. Как, знаем, че ни е дадено като пример, но волята още липсва, понеже сме много вътре в земната такава, а тя от Егото си идва, което не ще да ще, да избяга от себе си. Та затуй ни е Девата да е непорочна, а тогаз вече семето на духа ще се развие - ами, новораждане! Да бъде твоята воля, Господи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Процесът на технологичната йога може да изведе много високо,

далеч над смъртта на егото, което е като запетайка в умственото тяло.

Ядрото на умственото тяло е много висше и непознаваемо, не просто "отделност".

Със същия успех можем да го наречем "всеобщност". В сравнение с това Ядро

времето е балонче някакво за детски невинни игри.

Причинното тяло е още много над него.

Съгласен съм по принцип с теб, Венцислав.

Новото раждане на изток е известно като инициация, когато от учителя

се дава така нареченото "тяло на Справедливостта". Пасва 100% с "от вода и Дух".

Това все пак е само началото на истинския духовен път.

Архимед поиска 2 опорни точки за да повдигне Земята.

Трябва опорна точка и това е Бог. Но Кой е Той?

Срещни смело предизвикателството на вечно новото мощно разбиране

Духът ще отговори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали си убеден в идентичността на термините - Новата душа е именно Нова и не притежава никакви диалектични причинно-следствени връзки, а и вече не гради. Дървото на познанието ни ги доведе, а Новораждането ни предоставя Дървото на Живота, Живот вечен. Причинноста е функция на времето, а константната скорост на светлината може да сведе времето до нула, или безкрайност. Пожелавам ви безкрайността, където не съществува вече и пространство!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

а и вече не гради
:thumb down:

"синапеното зърно е най малкото от всички зърна,

но като порасне става огромно дърво

Небесните птици долитат и свиват в него гнездата си"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Момчета, благодаря ви от душа за всичко това , което пишете :v: засега съм на ниво размишление и преживяване :sleeping: помагате ми :D

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен съграждането на новия човек е процес на личностно израдстване , облагородяване на характера и извисяване на мисълта .Особено важна роля има волята на всеки от нас , стремежа към просветление . Но не натрапчиво , а плавно като танц . Новият човек е в нас . Нашата най-съкровена божествена искра , свещта на личния ни храм , която трябва да поддържаме . Лично за мен от особена важност е опитността извън тялото , за да усетя единението със самата себе си , смирението и хармоничното съжителство на Бога и човека .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Новия човек е този, който е победил света, който е "В Света, но не от Света", който не гради вече нищо на диалектично ниво - Освободеност. Едно е Семето и когато жената у нас бъде повдигната се развива, но същността му е Живот, безусловен. Безусловен!

Благодат и Мир да ви е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-великото посвещение - умиротвореното единение , достигането на цялост , самодостатъчност , завършеност . Най-висшата степен на мълчанието , най-гръмката истина на словото , изначалната мъдрост и чистота на помислите . Малцина са Владиките бродили по Земите на съвременните човеци и това бе посланието на словото им . Затова чуйте и си спомнете за блаженството от единението с вашия Отец . Живейте чрез Бога във Вас !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

важна роля има волята ... , стремежа към просветление ....[към]Новият човек в нас

:):thumbsup:

блаженството от единението с вашия Отец . Живейте чрез Бога във Вас

:feel happy::angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен съграждането на новия човек е процес на личностно израдстване , облагородяване на характера и извисяване на мисълта

А как да разбираме думите на Йоан Кръстител : "Аз трябва да се смалявам, а друтият да расте."? Кой расте? И кой се смалява?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Незнам дали точно тази тема е най-подходяща, но според мен трябва да маркираме разликата между личност и индивидуалност. Личността е временната дреха на индивидуалността през всеки един живот. Тя е смъртна и преходна, а плодовете от нейната дейност стават владение на безсмъртната ни индивидуалност. Личността трябва да служи на индивдуалността, на безсмъртното и вечното. Егото, за което част от приятелите тук споменават, е именно свързано с личността. Разбира се - егоизмът не е Белият път, към който ние всички се стремим. Но, и както каза Васил някъде по темите, обезличаването също не влиза в Божия промисъл. И именно индивдуалността е нашето истинско, висше Аз - тя е уникална, а не безлична и е лишена от оковите на бедния егоизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм . Точно чрез индивидуалните ни стремежи и преживявания позволяваме развитие на колективното информационно поле . Тоест сформираме груповата ни опитност . Нали точно в това е уловката - всички сме едно и същевременно всеки е сам за себе си . Как е възможно ли - Бог е един - навсякъде и никъде :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че:

Духът на Исус Идва от Божието царство, ражда се без "земно-еволюирало", тоест от животно умствено тяло и взема астрално тяло от ангелската йерархия, чрез Архангел Гаврил, който "зачева" Исус в третото око на Дева Мария.

При кръщението в река Йордан, доста неща стават, които не може да се кажат в този форум. Сред тях е даването на Висшето умствено тяло от Йоан на Исус и много от силата му.

Не е случайно, че Йоан е обезглавен, нито думите с които Исус издъхва на кръста.

"Аз ще се смалявам" са думи на Йехова в първо л. ед. ч. в смисъл на

"Аз ще се смирявам"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

индивидуалността е уловка, измислена от "духовните" за да запазят личността и егото си

значи, индивидуалността била една неегоистична личност? :))))

колко безлично, бездарно измислено, капан за наивници (или удобно пристанище за свръхегото)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Благодаря, че влязохте успешно..." :D

то пък твоето е следствие увлечението по Щайнер, който пропагандира усилване на егото чрез издигането до Аза / или стигане до Аз (свръхего) чрез разширение на егото :D

не давате определение за индивидуалност

изяснете си откъдето сте го прочели какво значи и го сравнете с едно его /личност без егоизъм, добричка личност :D:D

висшият аз в източните дремни писания - това е Атман, той е БЕЗЛИЧНОСТЕН

но това, което сте като личност трябва да отпадне

това което ще остане е Атман,

но вашето тяло-ум /психосоматичен апарат/ с вашите индивидуални наклонности, гени - ще остане. Само това може да се разбира под индивидуалност, безличностна.

Много термини, които объркват човек и той си мисли, че като си живее по старому със двоята личност, но Я УСЪВЪРШЕНСТВА - ще СТИГНЕ като награда анкрая до Бог, бож. Съзнание. Нищо подобно!!!

ЦЯЛАТА ЛИЧНОСТ/ЕГО ТРЯБВА ДА ОТПАДНЕ. Това ан практика е усещането чети си ДЕЯТЕЛАТ, ИЗВЪРШИТЕЛАТ на действията.

Егото приема върху себе си тая фалшива идея за АВТОРСТВО, за свободна воля - затова то е най-милото ви за което се държите и не пускате - свободната воля!!

НО НЕ! - Не моята воля Господи, а Твоята!

И това не на думи, а така се живее

Човека е механизам, организам тяло-ум, ЧРЕЗ който Бог се проявявя. Тук няма място за никаква свободна воля. НЕ ТИ си автор на действията си, а Бог живее чрез теб. Бог – това е Съзнанието, което само То съществува и нищо друго!

НЕ Съзнанието съществува В твоето тяло, НЕ ТИ притежаваш съзнание, а ти жевееш В Съзнанието, ти си като образ в Съзнанието, чрез който То се проявява.

Това ако можете да арзберете...Чоевк е организам, програмиран...

И Дънов казва същото – животът е сцена, хората са само актьори, като кукли на кfнци, а не автори на действията си. Това не е реалния живот, а сянка на Живота.- Само Съзнанието съществува и всичко става чрез Него и във Него.

Когато човек се пробуди от съня си /разбирай премахне фалшивите, ирюзорни претенции за авторстно на действията си и за това, че е отделен независим субект – тогава човек разбира че неговата истинска и вечна същност е самото Съзнание. – То е Наблюдателят на тази илюзия-игра като на сцена, но същевременно То е и авторът на сценария; То е и действащите актьори също!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Сънчо, позволи ми да илюстрирам елементарно мисъл - формата ти:

Микрокосмосът /съвкупността от части и атрибути на същността/ е сведен до един камион в процеса на Грехопадението. Шофьорът му е Аза - той има силата и уменията за тази длъжност. Започва процеса на Трансмутацията - камионът се превръща в самолет. От каросерията /сърцето/трябва да бъде съживен /събуден/пилотът, който има необходимата сила и умение да кара самолета, нали? А шофьора трябва да да отстъпи щурвала на пилота...А какво е усъвършенстването на личността? Да превтъщаме шофьора в пилот в движение? Ясно е, че следва неминуема катастрофа. Пък и защо, като имаме готов пилот /Новия човек/, който от еони време спи мъртвешки сън в сърцето ни... :)

И Дънов казва същото – животът е сцена, хората са само актьори, като кукли на кfнци, а не автори на действията си. Това не е реалния живот, а сянка на Живота.- Само Съзнанието съществува и всичко става чрез Него и във Него.

Когато човек се пробуди от съня си /разбирай премахне фалшивите, ирюзорни претенции за авторстно на действията си и за това, че е отделен независим субект – тогава човек разбира че неговата истинска и вечна същност е самото Съзнание. – То е Наблюдателят на тази илюзия-игра като на сцена, но същевременно То е и авторът  на сценария; То е и действащите актьори също!!

<{POST_SNAPBACK}>

Притчата за пещерата

Във връзка с неспособността на човека да възприема реално действителността, Платон прави следното сравнение:

Ние хората седим от детството си завързани в една пещера, така че не можем да обърнем главата си към изхода, а сме принудени да гледаме към вътрешната стена на пещерата. Вън пред входа й гори един огън и неговата светлина попада вътре в пещерата. Между входа и огъня преминават всякакви предмети, така че сенките им се открояват върху тази вътрешна стена на пещерата. Виждайки ги, завързаните хора мислят, че сенките са действителността. Те спорят върху тяхната поява и изчезване и смятат, че науката има за задача да ги изследва. Но ако развържат един човек, така че да може да излезе от пещерата, той ще види реалните предмети и вместо сенките ще познае действителността. Така нашето познание се състои само от сенки. Всичко земно е само една алегория на реалността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Незнам дали точно тази тема е най-подходяща, но според мен трябва да маркираме разликата между личност и индивидуалност. Личността е временната дреха на индивидуалността през всеки един живот. Тя е смъртна и преходна, а плодовете от нейната дейност стават владение на безсмъртната ни индивидуалност. Личността трябва да служи на индивдуалността, на безсмъртното и вечното. Егото, за което част от приятелите тук споменават, е именно свързано с личността. Разбира се - егоизмът не е Белият път, към който ние всички се стремим. Но, и както каза Васил някъде по темите, обезличаването също не влиза в Божия промисъл. И именно индивдуалността е нашето истинско, висше Аз - тя е уникална, а не безлична и е лишена от оковите на бедния егоизъм.

Изглежда все пак е по- добре да се изясни този въпрос, че започва да прилича на препъни- камък по пътя на осмислянето на темата за стария и новия човек. Напълно съм съгласна с Ради. Ако човек внимателно и непредубедено чете думите му, ще разбере, че старата егоцентрична личност е нещо, което безусловно трябва да си отиде, но при това няма да изчезне индивидуалността. Не мога да твърдя, че съм изчела всичко по въпроса, но наистина в нито едно писание, свързано с Универсалното учение (а идеята за стария и новия човек се среща именно там, независимо от формата и времето за разкриване на това учение пред хората), не съм срещнала твърдение за изчезване на индивидуалността. Само че тук има един друг скрит препъни- камък- как да стане това- умирането на стария и идването на новия човек. Като се напъваме? Стараем? Трудим? Като вярваме, че някой да го е направил вместо нас? В Евангелие от Лука, глава 3 се казва, че Йоан обикаля цялата страна около Йордан , както е реченото от пророците: " гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му"- ще рече- има работа и за личността (да не се страхува да не остане без задачи!), но да знае, к о г а да се дръпне. И пред

к а к в о . Сигурно Иоан Кръстител е разбирал добре това, защото без излишни приказки е виждал ясно задачата си (Евангелие от Йоан1 гл.3, 30 ): " Той трябва да расте, пък аз да се смалявам."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Многоуважаема Черна пантеро - съвършено си права за индивидуалността -те е иманентен атрибут на Същнотта, докато пребивава с Светът на Формите /Кама рупа/. Тя, както добре знаеш, е Космичното Съзнание и се локализира в Ауричното същество /безсмъртна част на микрокосмоса/. Но в процеса на трансмутация и последвалия процес на трансфигурация се стига до подготовката на Същността за напускане на Светът на формата. Тогава Космичното съзнание става излишно - и следва да бъде ...е, много се увлякох :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за притчата за пещерата!

Откога я търсих, знаеш ли откъде точно е, от кое съчинение на Платон? И имаш ли точен цитат?

А и сравнението с пилота ми хареса. На изток си имат други сравнения, понякога и Дънов ги споменава: за колата, конете, кочияша и Господаря, който се вози (но той казва дъде да се ходи и той дава горивото)

Наистина е добре точно да се определи какво се разбила под индивидуалност.

И как се стига: наистина без напъни и усилия, защото кой е този, който прилага усилия с определена цел, като смята че ще получи определени резултати и в следствие на това ще му се даде Царството Небесно? - амо то си е същото его/претедиращо че може всичко, дори и да стигне Аза.

Мисля, че то се посгиа с разбиране, без усилие, с пълно отпускане в ръцете на Това, Което Съществува Вечно и ни дава Живот. (смирение ли да го нарека?) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В духа на тези сравнения бих казала , че без воля ще сме като безмоторни самолети - накъдето ни отвее вятъра . Точно свободната ни воля ни дава възможността да реализираме творческата си функция в материалния свят . Всеки един избор , пред който сме изправени е свързан с упражняването на правото да вземем едно или друго решение . А това какво е ако не свободна воля - лична , индивидуална преценка и действие . Вярно е също така и че поемайки по пътя на ученичеството вече имаме друг мироглед , съобразяваме се с висшите закони на Природата , а това лимитира набора от възможни дествия - доброволно . Но конкретните проявления на мисълта ни в материята са си наши и на никой друг !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Многоуважаема Черна пантеро - съвършено си права за индивидуалността -те е иманентен атрибут на Същнотта, докато пребивава с Светът на Формите /Кама рупа/.

Р-р-р-р-р! (пантерско възклицание)

Мисля, че е добре да говорим за това, което знаем. Другото, като го узнаем- тогава ще говорим за него. Би трябвало, обаче, тогава да нямаме нужда от говорене... (въх, какво ще правим тогава?!?) :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×