Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mvm

Панически атаки и разстройства

Recommended Posts

Бих искала да попитам психотерапевтите в този форум, 

а и не само тях разбира се

С какво си обясняват лавинообразното нарастване на случаите на хора

страдащи от панически атаки, панически разстройства , натрапливи мисли

И това са все млади хора

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е много обширна, но... Така - с няколко думи, ако трябва да се обясни...

 

Дистресът. Това е високо ниво на стрес, с чието количество човешкият организъм не може да се справи. 

 

Кое води до дистрес?

 

- високата безработица,

- ниските заплати и безпаричието,

- резките социано-икономически, професионални, семейни и житейски промени и проблеми. 

- всяка промяна може да бъде стресираща.

- неудовлетворението от собствените постижения и от собствената реализация в живота.

 

Приемът на алкохол, никотин, наркотици, успокоителни и антидепресанти не помага за справяне с проблемите. Напротив, техният прием може само да увеличи безпаричието и да увеличи и да задълбочи проблемите. Те само временно премахват някои от симптомите, но не премахват причините за дистреса. Може да предизвикат зависимост и пристрастяване.

 

Как бихме могли да намалим ефектите от дистреса?

 

- чрез физическа активност: физическа работа, бойни изкуства, йога, спорт, разходка, танци, пеене, свирене на музикален инструмент, рисуване... Понякога е достатъчно да измием чиниите, за да се откъснем от проблемите си, поне - за малко.

 

- чрез трезво и разумно обмисляне на ситуацията: откриването на положителните и на отрицателните й страни, без да се поддаваме на излишни емоции

 

- чрез поддаване на емоции: смях, плач, викове и крясъци... Понякога е достатъчно да си поплачем. Сълзите съдържат успокоителни вещества.

 

- чрез психо-емоционални практики: медитация, наблюдаване на аквариум, пълен с рибки и др. 

 

- чрез слушане на музика

 

- чрез игра на компютърни игри

 

- чрез смяна на обстановката, пътуване, екскурзия в друго селище или в друга държава; срещата с морския бряг или с планината може да помогне много.

 

- чрез посещение при психотерапевт и/или психиатър

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние, жителите на Земята, сме се приближили на такова разстояние до Слънцето, каквото е нужно. Ако се приближим повече до Слънцето, нашите очи не могат да издържат на тази светлина и нашата нервна система няма да бъде в състояние да издържи. Някои от вас искате да имате Божията Любов. Тъй, както разбирате, човек не е в състояние да издържи Божията Любов. Един евангелски проповедник се е молил да опита Божията Любов. (Това е било в Бургас.) Той се молил, и нещо му казвало: „Още не си за Любовта.“ Казва: „Аз искам да опитам Любовта, Божията Любов, каква е.“ Молил се е дълго и една вечер иде едно същество и в него се запалва един огън, той ляга на корема си и започва да рита. Рита, рита и казва: „Господи, моля Ти се, ще се пукна, повече не искам от тази Любов.“

В света Любовта разпъва човека. Като влезе, като дойде, тя го надува като гайда, и ако не знаеш да свириш, ще се пукне гайдата. Като се отвори тази гайда, свирѝ. Ако не знаеш как да я отвориш, опасна работа е.

из "Възлюблени"

 

"Два пъти родени" (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София)

"Тогаз те ще просветнат!" (Неделни Беседи, 23.10.1921 г. София)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Обяснявам си го с недобрата инкарнация на съвременните хора, като причините се коренят в спецификата на времето - като се започне от вредната храна и се стигне до "болните" взаимоотношения, стрес и грозота във всичките й аспекти. Това води до трудности в инкарнирането, т.е. в адекватно и здраво навлизане на същността във физическото тяло. Последствие също е и недостатъчно добрите или твърде силните връзки между отделните свръхсетивни части на човека, което води до общ дисбаланс.

Естествено, много е трудно да се противодейства на едно такова състояние, което вече се е проявило. Най-важно е да се разбере къде точно е дисбалансът, затова няма едно лечение за всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене стресът не е основния причинител на паник атаките. 

Откакто съществува човекът е живял в стрес - войни, болести, недоимък, 

безработицата и ниските заплати, както и несигурността на съществуването на човека ги е имало винаги

също и семейни и личностни проблеми, като неудовлетвореност и други

 

Освен това млади хора, които сега са студенти например, все още нямат кой знае какви сериозни проблеми, 

не са живяли достатъчно дълго, за да се почувстват неудовлетворени от себе си

Напротив, сега са във възраст, в която животът, кариерата и семейството им предстоят

Вместо да гледат оптимистично, а те и гледат...

Но изведнъж ги сполетяват паник атаки. 

Мисля, че и проблеми в детството не са определящи, Много хора от векове са имали проблеми в детството.

 

Има нещо друго...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също се чудя като гледам, че има хора на по 19-20, че и на по-малко години с тежки форми на паническо разстройство. За мен това е необяснимо, защото и аз мисля, че още не са натрупали толкова стрес, а и няма как организмът им да е чак толкова изтощен на тази възраст, та да не може да се справи с напрежението.

А ти имаш ли предвид нещо, като казваш "нещо друго"?

Зара е много права - нишката между тялото и духовното ни същество е почти прекъсната по прекалено много причини, прекалено много неща ни пречат да бъдем себе си - фалшива храна, фалшиви ценности, фалшиви отношения. Понякога е много трудно да се противодейства на всичко това, а когато станеш достатъчно осъзнат, за да разбереш как средата ти влияе, може и да е късно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не забравяме стреса натрупан в родителите. Това, което го има в тях, се увеличава автоматично у децата им. Като мама и тате постоянно повтарят: "учи се, да да имаш пари, емигрирай, учи се, да да имаш пари, емигрирай,учи се, да да имаш пари, емигрирай,учи се, да да имаш пари, емигрирай,учи се, да да имаш пари, емигрирай....", децата лудват.

 

В най-общи линии това е манията за добър живот, без лошо, без труд, без проблеми. И като се появи някоя реалност, която показва, че това е невъзможно - ето и паник атака.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз имам две обяснения, но ще почакам още някои мнения, ако има. 

 

Интересно ми е какво ще кажат психотерапевтите, които лекуват такива случаи

Не може да не са си задавали този въпрос, - защо все повече и все по-млади хора?

 

Търсих информация по въпроса. Преди три години имаше доста оскъдно инфо за паник атаките

Сега интернета е залят, със случаи, с варианти за справяне с проблема

дори има вече написани книги от рода на - "как преодолях паническо разстройство"

Търсих инфо и за това кога е първият регистриран и описан такъв случай, засега не съм намерила

 

 

Но не срещнах друго обяснение за тях, освен стресът, медиите, които ни заливат с негативна информация за атентати, стихийни бедствия, филми на ужасите.....

Но не мисля че Втората световна война например е оказвала по-малък стрес върху хората, отколкото един филм на ужасите. Филмът можеш и да го спреш, а от войната как ще избягаш?

И все пак паник атаките екскалират в наши дни.

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Всъщност т.нар. стрес е малко по-обширно понятие. Той не е предизвикан само от забързания темп, но е стрес и за организма, причинен от безбройните отрови, приети с храна, въздух, вода. Т.е. стресът има измерения във всички части на човека- физически или свръхсетивни, като във всяка част може да е с различен произход и да води до различни състояния.

Персефона, не че са прекъснати връзките между тялото и "духовното същество", но са неправилно или частично изградени.

Това,което ескалира при един млад човек под формата на различни неприятни психични състояния, е функция от всичко, с което този млад човек се е срещнал от бебешката си възраст до днес. И защо не са толкова много страдащите от по-високата възрастова група- защото са израстнали в съвсем различна среда, в която отчуждението не е било толкова силно, все още е можело да се яде качествена храна и се е налагало животът да е по-активен физически.

 

Като допълнение - лечението може да стане не толкова с лекарства, колкото с работа върху себе си -  засилване на концентрацията в мисленето, засилване на волята, утихване на емоциите за сметка на чувствата.

И тъй като паник атаките са свързани с дишането - много внимателна работа с дишането. Даже съветвам човек с паник атака да изследва своето дишане и да разбере коя фаза му е проблемна. (Дишането няма 2 фази, а 4: вдишване- задържане- издишване-задържане. Задържането е минимално като време, но си има своето място.)

Редактирано от Зара_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото знам животът в прекалено урбанизирана среда действа зле на човека. Ние генетически не сме програмирани да живеем така - натъпкани един върху друг, без почти никаква природа наоколо, вперили поглед буквално в нищото. Какво да гледаме всъщност - навсякъде все намусени и напрегнати физиономии, трафик, сгради, вместо трева, дървета и небе.

 

И накрая ставаш това, което си правил всеки ден в продължение на много години - бързаш, нямаш търпение да се скриеш на по-приятно място, някъде където би усетил някаква форма на красота и спокойствие, не искаш да гледаш наоколо, не искаш и да те гледат, и от това препускане като "кон с капаци" наистина ослепяваш за истинските неща, които са важни за теб. А и офисите с много хора и компютри - представете си колко се нарушава чисто физическата координация като седиш цял ден и гледаш в една точка, сякаш свикваш да правиш това и след работа, когато си сред други хора. Това също е част от моето обяснение...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, а защо в такъв случай болшинството от вас работят (и подтикват и децата си да учат и да си намерят работа) ... в офис!

Това е някакво универсално клише вече - един младеж (или младежка ;) ), стегнати в едни неудобни костюмчета, усмихнати, но със стъклен поглед, на едно бюрце, с едни бумаги пред тях, или носят едни папки насам-натам. От една страна ясно защо - за да работи човекът на закрито, климатизирано, чистичко и т.н. работно място. Но ... от друга?!

 

На въпроса на mvm - според мен това се определя главно от начина на живот. Докато продължаваме по този неестествен начин да живеем, така ще бъде и по-зле ще става.

Да, физическата дейност е много-много важна; това все повече хора, вкл. учени, лекари се усещат и препоръчват. Но ... пак едно но! Какво се оказва - спортуването помага, но не съвсем. Активната физическа дейност е добре да е смислена, продуктивна, а не самоцелно въртене педалите на велоергометъра! Учителят ни е казал, още преди век, че всяко движение на всеки член на тялото ни, дори тези леки, незабележими жестове, почесвания и т.н. си имат свое значение, показателни са за много неща и имат и обратна връзка върху нас, затова е много важно да се наблюдаваме какво правим, да работим върху себе си вследствие на тези наблюдения и т.н. Пък ние сега му казваме на човека - подтичвай си по алеите в парка, вдигай щангите в залата ... Идеята по принцип е добра, но не съвсем. По-добре е да кажем на човека - виж съседите до теб, нацепи им дървата, прекопай им градинката ... !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Да, безцелната физическа активност само ще влоши нещата. Каква може да в условията на затворено градско пространство: например да започнеш сам да си правиш хляба - от закваската, меленето на зърното до втасването, изпичането. Наглед нещо не кой знае какво, но развиващо много качество и оставящ те активен в процеса. Да не говорим колко е важно да развиваме волята и колко масово липсва тя - една закваска изиква всеки Божи ден захранване веднъж и разбъркване поне 2 пъти. И това не е безсмислено Тамагочи (спомняте ли си?).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитвам се да намеря статистика, какъв процент селски и градски жители страдат от панически атаки

, но не мога

И дали въобще това "заболяване" се проявява при хората, живеещи на село.

Там и условията на живот са по-добри, въздух, природа 

И физическата дейност на хората на село е по-осмислена, направо им е необходима. 

Хората на село са непрекъснато ангажирани с домашна работа, земеделие, домашни животни

Дали им остава време да мислят за стрес и паник атаки?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм имала възможността да посетя някои Латино-Американски страни и там познах какво е щастлив човек. Живеят много по-бедно и в много по-неблагоприятна обстановка, обаче имат поведение и се чувстват като че нямат никакви проблеми. Отдавна не бях чувала хора да си пеят или свирят по улицата, да ти се усмихват, заговарят, сами да предлагат помощ, ако видят, че имаш нужда или просто да те почерпят без причина и без да те познават с бонбони. Но това, което най-много ме впечатли е контактът им с природата - деца и възразстни са постоянно в парковете на пикник или се събират да свирят на китара. Тийнеджърите след училище не отиват в кафенето, а на тревата в парка (между другото не видях там ученици в кафенетата). Всички спортуват - предимно тичат, на групи се събират всеки Божи ден след работа, вместо по заведения - на джогинг! През почивните дни няма нито един човек по главната улица, кафенетата са празни, всички са на семеен пикник в или извън града. Аз мисля, че колкото и стрес да си събрал през деня, той веднага бива преработен с приятен колективен спорт. Другото, което е впечатляващо, е любовта им към животните - предимно кучета. Почти всяко семейство притежава куче, а бездомните са на всеобщо отглеждане, при това много добро. Дори кучетата им са щастливи! :) Не видях злобно куче там. Събират се на големи групички да ги разхождат или спортуват с тях. Това може би е друг анти-стрес фактор - контактът с животните.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм  с това, че физическата активност е добре да бъде смислена и предизвикваща определен резултат, от който и други хора могат да се ползват, трябва да има някакво творчество. Но тук отново седи въпросът за средата и съвременното ни общество, за компютъра като основно "оръдие на труда", за полуфабрикатите, хипермаркетите и всичко онова, което ни кара да вършим все по малко неща сами в бита си. За да имаме културата да творим, а не просто да спортуваме и да изразходваме енергия, ни трябва подходящо възпитание. Някой трябва да ни е посочил този път, трябва сами чрез опита си да сме се убедили още от деца кое е доброто, за да може един ден, когато се окаже, че професиите ни изискват работа с компютър, да имаме алтернативата, с която да компенсираме. Така ще изпитваме и приятната умора вместо усещането, че са ни изпили енергията, удоволствието от това да вършим нещо с ръцете си, да променяме реално физическата си среда, а оттам и собствената си жизненост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене стресът не е основния причинител на паник атаките. 

Откакто съществува човекът е живял в стрес - войни, болести, недоимък, 

безработицата и ниските заплати, както и несигурността на съществуването на човека ги е имало винаги

също и семейни и личностни проблеми, като неудовлетвореност и други

 

Освен това млади хора, които сега са студенти например, все още нямат кой знае какви сериозни проблеми, 

не са живяли достатъчно дълго, за да се почувстват неудовлетворени от себе си

Напротив, сега са във възраст, в която животът, кариерата и семейството им предстоят

Вместо да гледат оптимистично, а те и гледат...

Но изведнъж ги сполетяват паник атаки. 

Мисля, че и проблеми в детството не са определящи, Много хора от векове са имали проблеми в детството.

 

Има нещо друго...

Камъкът дали усеща милувката на вятъра, или пък капките дъждовни?!

Когато липсва алармата, пожара не може да бъде известен. А пожарът нещо лошо ли е той за огненения пламък?

 

Днес алармата е факт и тя не е повредена/потулена. Ясно се вижда и звъни, известява за въпросната нередност. Днес се знае, че пожарът причинява страдание, че е бедствие. Днес дори малкия пламък на огъня се усеща силно и болезнено, защото хората са станали по-възприемчиви, по-меки на/за усещане, по-сензитивни.

 

През епохата на Рама,

дяволите живеели наблизо,

в една съседна земя.

 

В епохата на Кришна, дяволите

живеели в нашите семейства.

 

Сега те са дори по-близо,

те са вътре в нас.

Тези дяволи,

ние трябва да убием*, за да успеем.

Те са арогантност,

себичност и завист.

За да придобием покой на ума,

трябва да сме готови да се борим.

Не да се борим с истински оръжия,

а с любов, отдаване и саможертва.

Една битка без кръвопролития.

Само с мир и любов.

Амма

 

"За това не бива да се говори":

 Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!

   Буда го погледнал внимателно и казал:

  — Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.

   Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

   На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло.

   Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.

   Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:

   — За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.

Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?

   Буда отговорил:

   — Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

Ошо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трениращите бойни изкуства и спортуващите могат по-добре да контролират дишането си, за разлика от онези, които никога не са практикували спорт или бойно изкуство. 

 

Широка култура на движение (тоест - голям набор от техники на движение, на преместване на тялото в пространството, на извършването на различни дейности) + правилно дишане (ако щете - култура на дишане). Ето това е много важно за физическото и психическото ни здраве. 

 

Движението представлява преместване на тежест(и) в пространството. 

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, точно така - преместване в пространството; и по-точно преместване на една енерго-информационна структура в заобикалящото енерго-информационно поле.

Освен физическия труд, мога да спомена още мудрите, йога, ката, паневритмия, евритмия, танците ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Почти всичко по темата е казано в постовете на Историк, Божидар и Rwanda.

Аз, многократно  съм давал задача на питащите във форума - да си напишат симптомите на ПР  на един лист, след това да напишат в търсачката думите стрес и хроничен стрес и започнат да задраскват с химикал срещнатите в статиите за стрес свои  оплаквания, като накрая им пишех,че ако остане някое оплакване незадраскано аз ще им го поясня.До сега не се е случвало някой да ме пита-всичко се покрива от реакцията, която наричаме ,, реакция на борба или бягство,,.

Ще добавя само,че физиологията ни, не е устроена за начина на живот който водим - това е основната причина.Тялото ни е конструирано да извървява, при мъжете от 10 до 20 километра дневно, при жените те са от 5 до 10 км. дневно.Затова и мозъка ни е станал една перфектна машина за управления на нашето тяло. За съжаление, той не е проектиран да решава с такава интензивност социални проблеми.Тази промяна-от физическо към мисловно натоварване,  е станала само за около два века и ние няма как да се адаптираме към нея.Затова сме в стрес и колкото по-напрегната е работата ни, толкова в по-голям стрес сме.

Както пишеше в една книга-Когато преди двеста години се е раждал човек, първото което е виждал, е било как орача оре с коня.Когато след 40 -50 години е умирал, последното което е виждал, е било пак същото-орача, който оре с коня си.Това е, динамиката днес е убийствена.

Тя дава  много симптоми на стрес, от които хората се боят, свързвайки ги със състояние заплашващо непосредствено живота им.Този страх, допълнително генерира огромно количество стрес и се попада в един кръг от който не се излиза лесно.

 

Така, че  ПР е състояние на остър стрес, породено от това,че човека го е страх от симптомите на  острият стрес-нищо повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докторе, благодаря за отговора:)

Излиза, че човекът е построен да изтърпява физическо натоварване, но никак не е устроен да посреща силно психическо натоварване, стрес, както е модерно сега да се казва. 

Излиза също, че Бог е създал един доста несъвършен човек в такъв случай.

 

Сещам се за един виц, може и да го знаете

 

Умрял Айнщайн и се отправил на небето. Там сам Господ го посрещнал с думите:

- Добре, дошъл, отдавна те чакам за да ми обясниш по-подробно твоята теория на относителността

- Господи, и аз отдавна чакам да се срещнем, за да ми покажеш твоята теория и чертежи, с които си създал човека

Тук обаче Господ се запънал и не искал да показва теорията си на Айнщайн. След дълги уговорки, най-накрая склонил и му подал няколко смачкани листа.

Айнщайн се зачел. По едно време възкликнал:

- Но, Господи, тук има грешка !

Господ сконфузено отговорил:

- Е, да де

 

Това в кръга на шегата.

Факт е обаче, че на острия стрес се приписва и повишаването на честотата и на други заболявания, като инфаркти, инсулти, рак.

 

Дали само стресът е причината?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е много интересно за двестате години и съвременната социална динамика. Не само интересно, а и важно като насока за развитие, за да може човек да живее пълноценно при съвременните условия.

 

Една наука казва, че преди около 200 години (около 1800 г.) човечеството е претърпяло мутация, значителна мутация. Един от ефектите на мутацията е бързото нарастване на продължителността на живота. Докато по времето на древен Рим средната продължителност на живота е била 28 години, то до преди 1800 година средната продължителност на живота е била 30, тридесет и няколко години. След 1800 г. средната продължителност на живота изведнъж започва да нараства и достига в наши години 84 години. Това нарастване може да се види на следната графика http://mappinghistory.uoregon.edu/english/US/US39-01.html.

Тази мутация съвпада с откриването на планетата Уран. Въпрос е дали са я открили или се приближила, за да бъде открита.

 

Дилема е дали научно-техническия прогрес е резултат от увеличаването продължителността на живота или продължителността на живота е резултат от научно-техническия прогрес. Едно е ясно. Човекът е имал много повече време в един живот да се учи, да съзрява, да трупа опит, да поправя грешките си и да твори научно-техническия прогрес.

 

Един ефект от всичко това е следният. Преди 1800 г. животът е бил 30 години. Хората са съзрявали и са се женели на 15-16 години. Сега средният живот е 80-84 години (зависи от страната). И ако се усетите, ще забележите, че съвременният човек не съзрява и на 20 години. Не съзрява и на 30 години. Съвременният човек съзрява истински на около 42 години и тогава чак е готов за своя съзнателен и творчески живот.

 

А всички по инерция и нетърпение искаме всичко да стане много бързо. Да живеем, колкото се може по-бързо. Да се женим на 18 и да станем милионери на 20, и да се пенсионираме на 40. А новите ни тела (защото това е съвсем нов организъм сравнено с пред 1800 г. ) не са пригодени за този стрес. Просто не са пригодени. Налага се наистина да се отдадем на подготовка за живот след 40-та година и на всичко дотогава да гледаме на учебен процес и да не се самоубиваме при всяка грешка. Обратното е еквивалентно на тонове стрес.

 

Съвременният човек не знае как да живее при новите условия, тялото му е пригодено за нов начин на живот, но инерцията на ума ни държи в средните векове. Тези нови условия изискват и нови начини за вземане на решение, което е в основата на управлението на стреса в живота.

 

Друг ефект от мутацията е, че всички учения на хиляди години, вкл. разните източни учения, йоги и т.н. вече не за валидни за новите условния и новите тела. Както предупреждава Учителя, те не са за източния човек. Меко е казал това, че те не са за съвременния човек. Не казвам, че някои учения не са се адаптирали, ами то и такива неща като чакрите са се променили. Вече ги няма седемте чакри. Има нови енергийни центрове, които са по-различни и са девет на брой.

 

В новите условия, за оцелее човек психически и физически трябва да живее по нов начин, да осъзнае новите естествени етапи в живота и да се научи да взема решения по правилен начин, решения, които са подходящи за самия него и за новите условия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Действие на магнитното поле на Земята върху човека

 

Всички живи същества на Земята, в това число и Човекът трябва да живеят, да се движат и да спят намирайки се винаги в радиус не по-малко от 3-5 метра, а в идеалния случай - това е до 1, 5 метра от Земята.  Намирайки се на разстояние до 3-5 метра от земната повърхност, всички живи същества са в благоприятна магнитна зона на Земята и тя защитава живите организми от вредни и опасни въздействия на окръжаващата среда и космоса. 

Хора, живеещи на 10-ти етаж например, са отдалечени от Земята на около 20 метра. Освен това тези хора са изолирани от магнитното поле на Земята с десет бетонни плочи, което 5-10 пъти намаля защитното въздействие на магнитното поле. 

Преди 50 години известният японски учен Накагава описал нова болест, от която страдат огромно количество хора на земята и я нарекъл "синдром на дефицита на магнитно поле". Доктор Накагава стигнал до сериозния извод, давайки възможност да се лекуват много заболявания. Той описал "синдромът на дефицита на магнитното поле" като водещ за образуването на десетки патологични процеси.


Главни проявления на синдрома са: патологии в нервната система, понижена работоспособност, проблеми със съня, болки в главата, болки в ставите и в гръбначния стълб, патологии на сърдечно-съдовата система, високо и ниско кръвно налягане, нарушения в храносмилането, кожни проблеми, проблеми с простатата, гинекологични проблеми и редица други процеси. 

Ние можем да живеем, не подозирайки на такава височина от Земята, където действието на магнитното поле е толкова малко, че може да предизвика "синдром на дефицита на магнитно поле". Тъй като магнитното поле едновременно защитава човека от опасни слънчеви и космически излъчвания, то и намаляването на магнитното поле на големи височини увеличава риска от опасни за организма въздействия.

Когато външното магнитно поле е отслабено или отсъства, организмът се оказва в критична ситуация. 

Мозъкът на човека,  живеещ в такива "екстремални" условия на многоетажните домове се намира в състояние на стрес. След няколко години, при хора живеещи постоянно в стрес се появяват редица болести, които можем да наречем условно "градски". 
На първо място това са нервните болести, свързани с изменения на психиката на човека, които се проявяват като - неврози, страхове, депресии, тревожни състояния, синдром на хронична умора.
Една от главните причини за нервните болести на градския човек, заедно с други причини, аз считам живеенето на човека на големи височини в многоетажни бетонни домове. 

Даниил Земляк


превод със съкращения от :

https://sites.google.com/site/ooodepol/magnitnaa-terapia/magnitnoe-pole-zemli/dejstvie-magnitnogo-pola-na-celoveka

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди 50 години известният японски учен Накагава описал нова болест, от която страдат огромно количество хора на земята и я нарекъл "синдром на дефицита на магнитно поле". Доктор Накагава стигнал до сериозния извод, давайки възможност да се лекуват много заболявания. Той описал "синдромът на дефицита на магнитното поле" като водещ за образуването на десетки патологични процеси.

Главни проявления на синдрома са: патологии в нервната система, понижена работоспособност, проблеми със съня, болки в главата, болки в ставите и в гръбначния стълб, патологии на сърдечно-съдовата система, високо и ниско кръвно налягане, нарушения в храносмилането, кожни проблеми, проблеми с простатата, гинекологични проблеми и редица други процеси.

 

От личен опит мога да кажа, че агорафобийните ми кризи настъпват точно тогава, когато не усещам връзка с енергията на мястото, на което съм. Не знам дали аз се свивам и се затварям за нея или има общо и с излъчванията на съответното място, но винаги усещането е за рязка отделеност, която сякаш ме лишава не от въздух, а от нещо друго ценно колкото въздуха. Не се задушавам, но физически изпитвам липса на ценна енергия, вероятно етерна или магнитна. Винаги ми е било много важно как се чувствам някъде, не толкова дали е красиво около мен, а дали имам този усет за свързаност и попадане в среда, която разчитам като естествена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЕМП - електромагнитните полета

Това са полетата, които излъчват всички електроуреди, дори и ел. крушката

всякаква електроника, компютрите, мобилните устройства, телефони, джипиеси и т.н.

и въобще всички нови технологии, които ни заобикалят.

Ние живеем и работим и пазаруваме сред електромагнитните полета,

които с всяка година, с всяко ново изобретение, стават около нас все повече и повече

Доказано е, че те действат на биополето на човека по същия паталогичен начин,

по който действа отслабеното магнитно поле

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намерих следното обяснение за една от причините за панически атаки според руските сайтове.

 

 

Панически атаки - причини


На панически разстройства  са податливи тревожни хора. Но представата за това, че от панически атаки страдат хора неуверени, слаби и инфантилни е мит. Много по-често паническите атаки настигат силни, волеви, социално успешни хора. Важна черта на тези хора се явява тенденцията да сдържат своите чувства - гняв, обиди, радост. Също така за тези хора е характерен стремежът да държат всичко под контрол - както окръжаващите ги, така и себе си. Такива хора се страхуват да загубят контрол. Противоречието между образа на силния човек и пристъпа на паника болезнено наранява самолюбието на такъв човек. А опитът да вземе своя страх под контрол само усилва пристъпа на паническа атака. 


Освен това силният човек често е вътрешно неуверен. Затова независимо от силния му характер, в него се крие вътрешно-личностен конфликт, който поражда тревога. Тенденцията да сдържа чувствата си (особено гнева) също увеличава нивото на тревожност. Постепенното натрупване на енергия на неизразени негативни емоции и неразрешими вътрешно-личностни конфликти от типа "искам, но не мога да си позволя", още повече усилва тревогата. На тази основа под въздействие на минимален стрес може да възникне пристъп на паническа атака. Това прилича на изкипяването на врящ котел. 


източник : http://www.psihosomatika.com.ua/napravlenija-raboty/326-chto-takoe-panicheskie-ataki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×