Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Feelings

Какво ми е?

Recommended Posts

Здравейте!

 

Не знам какво се случва с мен, но определено знам, че това което ми се случва не ми харесва и ме плаши. Скоро мисля да ходя на изследвания, но не знам на какви, затова ще помоля някой да ми помогне да разбера какво ми е.

 

Първо да спомена, че преди известно време приемах "Стимулотон", кото ми действаше изключително добре, след това го спрях и наскоро се наложи да започна да го приемам отново. Не знам дали той има връзка със състоянието ми, тъй като проблемът ми се появи в периода, в който не пиех никакви антидепресанти и продължава и сега, докато ги пия.

 

Малко след като спрях да пия антидепресанта първият път, започнах да не чувам или поне така си мислех. Тогава нямах никакво време да ходя на лекар, но когато ми писна да не чувам, отидох. Попаднах на някаква супер неучтива доцентка и тя ми  каза, че са ми увредени вътрешните уши и затова не чувам и нямало и да чувам. Да съм отидела при нея, ако започна да усещам, че това се влошава, тогава щяла да предприеме нещо.

 

След известно време осъзнах обаче, че аз просто не чувам "на моменти". Просто все едно мозъкът ми "изключва" за момент, защото когато ми кажат нещо и аз помоля да ми го повторят, и те ми го повтарят, аз не го чувам правилно, или по-точно - не го асимилирам правилно. Все едно съм някаква бавноразвиваща се, а не съм такава. Знам, че антидепресанта блокира мисленето и чувствата, но според мен проблемът не е в това, защото и преди съм пила същият и не съм се чувствала по този начин а и проблемът ми се появи в период, в който не приемах въпросният медикамент.

Вторият път започнах да приемам Стимулотон-а, в следствие на стрес - сменях работата и най-после започвах работа, която дълго време съм искала. На сегашната ми работа съм вече почти 3 месеца. В началото бях супер разсеяна и нищо не запомнях, сега вече съм много по-съсредоточена и нещата се развиват добре. Просто проблемът с "блокирането" на мозъкът ми на моменти продължава. Не искам колегите ми да ме гледат с недоумение. Знам, че не съм тъпа а и те го знаят това, но от време на време правя глупави постъпки, защото просто не мисля.

 

Някой има ли представа какво може да ми е или към какъв специалист да се обърна? Може би трябва да ми прегледат мозъка. Сега ми е смешно, но понякога ми се плаче. Да спомена и че в семейството ми е нямало хора с подобен проблем.

 

И друго - имам час за ирисова диагностика и скоро мисля да посетя специалиста, но не знам той какви заболявания точно може да ми открие, в смисъл, не знам тези, които са на нервна основа дали ще проличът там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Feelings,

Информацията, която давате не е много, можете ли да отговорите на следните допълнителни въпроси?

Стимулотон от психиатър ли Ви е предписан, и първия и втория път, решението да го спрете първия път Ваше ли беше или на психиатъра?

Какво наложи взимането на първия Стимулотон? Колко време го приемахте ? Колко време мина между първия и втория прием?

Може би трябва да потърсите и второ мнение от специалист уши, нос, гърло.

Също така вероятно, както и Вие самата казвате, има стрес от новата, дълго чакана работа. Колко важна е за Вас тя, с какво?

На колко години сте, сама ли живеете и т.н.

Поздрави

Илиана

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Здравейте Feelings,

Информацията, която давате не е много, можете ли да отговорите на следните допълнителни въпроси?

Стимулотон от психиатър ли Ви е предписан, и първия и втория път, решението да го спрете първия път Ваше ли беше или на психиатъра?

Какво наложи взимането на първия Стимулотон? Колко време го приемахте ? Колко време мина между първия и втория прием?

Може би трябва да потърсите и второ мнение от специалист уши, нос, гърло.

Също така вероятно, както и Вие самата казвате, има стрес от новата, дълго чакана работа. Колко важна е за Вас тя, с какво?

На колко години сте, сама ли живеете и т.н.

Поздрави

Илиана

Здравейте ;)

На 28 години съм, живея с приятеля си от 4 години. Първият път, когато се наложи да приемам Стимулотон ми беше предписан от психиатър, защото получавах панически атаки в следствие на стрес (тогава си мислех, че имам паническо разстройство). Приемах го около година. След като се почувствах много добре го спрях по препоръка на психиатъра и постепенно. Всичко беше наред около година. Тогава се наложи да си сменям работата (това лято). Бях постоянно по интервюта и няколко пъти пробно на няколко места. Когато си намерих работа (не тази на която съм в момента) започнах да получавам нервни кризи (не мога да кажа че бяха ПА, а просто реакции на тялото). Малко преди това започнах да посещавам терапевт, на който съм много благодарна, но не можех да ходя често поради липсата на средства и новите работи, които започвах и спирах. Когато ме избраха за работата, на която съм в момента, реших, че не мога да си позволя да получавам нервни кризи там и се посъветвах с моя терапевт, като той беше запознат какво съм приемала преди и започнах да вземам отново Стимулотон. Известни са ми нежелателните ефекти на антидепресантите и мисля, че мога да различа кога просто не мисля под въздействие на медикамента и кога "мозъкът ми блокира" защото това не е винаги.

Мисля да се посъветвам с друг специалист уши, нос, гърло, но през това време ме притеснява това мое състояние а и няма как много да оцъствам от работата за да посетя терапевта си, знам, че той ще ме посъветва какво да направя.

Доверявам се на специалистите тук (сред които е и моят) и искам да чуя повече мнения. Толкова много се радвам, че ви има и постоянно помагате на хора в подобни състояния ;)

Благодаря ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, ще се опитам да обясня, една различна гледна точка за придобитата глухота. Не го отнасям към конкретния случай, но може да откриеш някакво сходство, което да ти даде посока.

Слухът има най - общо две функции: 1. да приема звука и да придава вибрации към мозъка и 2. умението да слушаме и да чуваме, това което ни се казва.

Понякога се получава психосоматична реакция на частична глухота, която е свързана с нашето желание да се изолираме. При децата се получава, когато често са свидетели на скандали и жестоки сцени, които отказват да приемат, но не могат да изолират. След психологична работа с тях се оказва, че те чуват прекрасно, но са глухи за родителите си или създават свой свят, в който комуникират чрез измислени герои.

При възрастните се случва с цел самоизолация т.е. не желание да се чуе собствения вътрешен глас. Свързано е със страха от несигурност, отхвърляне и гняв. Не чуването отлага реакцията за асимилиране на чутото - отлага сблъсъка с несигурността.

При по -възрастни хора се получава избирателно чуване - по принцип чуват, но не и когато конкретни хора им казват нещо. Това често няма връзка с физически проблем, а с дълбоко не желание да се изправи в пряк диалог, да си даде време за реакция.

Може да обърнеш внимание, имат ли връзка моментите, в които не чуваш и случва ли се по - често при определени хора. Ако има такава зависимост, може да се открие и основното чувство или усещане, което го поражда.

Във всички случаи, мнението на специалиста уши, нос, гърло е от значение.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×