Jump to content
Порталът към съзнателен живот
no_self

Медитация

Recommended Posts

Здравейте ползуватели на форума към съзнателен живот!

Когато истински и силно желая да бъда изцяло свободна от собствените си ограничения, защото всичките ми ограничения са лични, тъй като съм ги приела несъзнателно в и за себе си... да се освободя от погрешните модели свързани с изградените вътре в мен, но не само от мен системи от вярвания и убеждения, аз съм забравила или все още не съм открила, че мога да дишам спокойно и дълбоко, и да се наслаждавам на пребиваването си на това място наречено земя, въпреки всички тях. Подобен успех зависи изцяло от мен и силата на моя стремеж. Духовен стремеж, който ме води до постепенно, но сигурно осъзнаване. Стремеж изцяло вътрешен и свързан с пълната релаксация на тялото, следователно и мислите, а оттам и чувствата вътре в мен. Тялото, мислите и чувствата са само на повърхността на моето осъзнаване. Дълбоко вътре в мен е духът очакващ да бъде открит чрез това, което носи, а именно тишината, спокойствието и радостта от чистото битие или живота като такъв. Това  означава, че вътрешното чувство в центъра на моето същество изразено наяве е нещо като: "Животът се случва, не съм ангажирана вътрешно с него. Не страдам психологически, а когато е така, това е част от процеса на осъзнаването, защото през цялото време има наблюдение. Възможно е външно, на повърхността да изглежда, че съм разстроена емоционално, което означава, че съм в психологически дисбаланс. Духът в мен, притежава непоклатимо спокойствие, което се разстила постепенно навън, към повърхността и утвърждава баланса. И въпреки всичко, което излиза на повърхността за да бъде осъзнато, само този дух  има стойностно значение". Все още ли вярвам, че съм наблюдателят? Погрешно се идентифицирам - всяка идентификация е погрешна. Защо? Защото субектът не е обект. Аз съм субектът и в това няма спор. Близо до истината, но не цялата истина е да се каже, че аз съм част от спонтанно случващото се наблюдение като процес. Това, което вярвам, че съм е следствието от осъзнаването ми и погрешната ми идентификация с осъзнатото. Аз съм част от процеса на наблюдението, който не допуска отъждествяване ("Аз съм това" или "Аз съм такава"), защото е преди него.  Аз съм чистият дух, който е неделима част от абсолютно всичко, който е по-преди наблюдението като процес. Ако изобщо може да се формулира идея за моята истинска природа, за нея може да се говори само с отрицание на всичко, което не съм - такъв е моят път към духовното. Ако искам да се усъвършенствам личностно, вървя в погрешната посока (макар, че и това е част от пътя, но може да бъде лесно прескочена, което ще спести време), защото духът е надличностен. Ако пожелая да се предам изцяло, което означава да се откача мисленно (защото за това иде реч) завинаги от всичко, с което погрешно се отъждествявам, вървя по пътя към това да бъда страдалец, светец и щастлива вътрешно, но не видимо, и не заради себе си, а заради духа, който е вътре в мен. Духът на истината, която не се интересува от мен като личност. Това съм аз, когато е не се страхувам от непознатото. С други думи, когато приемам живота такъв какъвто е, когато не споря с живота и не искам за себе си, защото вътрешната, психологическа съпротива носи страданието на личността. Пътувайки към прозрението, че освен свидетеля има още нещо, което не е само част от битието, а отвъд него, без име, без форма, без определеност, извън рамките на времето и пространството, извън думите, идеите и концепциите, аз съм  откривателя на вечният дух над мен. Разкривам един нов и вечно свеж хоризонт от безкрайни потенциални възможности с неочакван, непредвидим и неопределен характер. 

Поздрави!
:3d_137:  :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А работата е там, че за да се осъществи това:"Ако пожелая да се предам изцяло, което означава да се откача мисленно (защото за това иде реч) завинаги от всичко, с което погрешно се отъждествявам", се минава през онова, което ти смяташ за погрешен път.

Наречи го парадокс, но друг път няма.

Или ако има, то назови/опиши как да стане на практика това. А не само такива призиви да се предадем/откачим.

Имаше тук и друга такава група, дето отричаха всичко и все копнееха за едно новораждане. Само дето не знаеха как да се новородят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът се проявява чрез личността. Тя е като цвят - развива се и увяхва, но все пак не е ненужна. Просто трябва да бъде оставена да изпълни предназначението си. Вечното се изявява чрез преходното, безформеното - чрез формата, безкрайното чрез крайното. Развива се формата, съзнанието, проявеното. Духът се разгръща в своето проявление. Развива се индивидуалността, като проявление на духа, създавайки личност след личност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откажеш ли се от света,печелиш живот .Това е идея за размишление,за отказване от ежедневните лични желания ,която ни вдъхновява и дава крила. Откажеш ли се от света,печелиш живот. Но, всеки е дошъл тук с някаква задача.Ако напуснеш не навреме,най вероятно ще те върнат обратно .Търсенето на истината,на контакта с божественото е да разберем как по добре да служим на създателя.Как да помогнем за слизането  на Неговото царство ,тука на земята..Когато те посети духа,всичко засиява със чудна красота.Всичко, застава на точното място...Спомена за този миг изпълва вселената и те тласка,да търсиш и  го задържиш.Да раздадеш радостта ,която сякаш няма край.Какъв е смисъла да напуснеш едно божествено място,и да отидеш на друго?Там по божествено ли е?Ние не познаваме този земен свят.Още възможностите  му не ги знаем

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откровение от Йоана 2 глава

1 На ангела на Ефеската църква пиши: Така казва който държи седемте звезди в десницата си, и който ходи посред седемте златни светилника:     
2 Зная твоите дела, и труда ти, и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите, и опитал си тези които наричат себе си апостоли, и не са, и намерил си ги лъжци;     
3 и търпел си, и имаш търпение, и за моето име си се трудил, и не си се уморил.     
4 Но имам нещо против тебе защото си оставил първата си любов.     
5 И тъй, помни от къде си изпаднал, и покай се, и стори първите дела; ако ли не, ще дойда при тебе скоро, и ще дигна светилника ти от местото му ако се не покаеш.     
6 Но имаш това, че ненавиждаш делата на Николаитите, които ненавиждам и аз.     
7 Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от дървото на живота, което е всред рай Божий.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А работата е там, че за да се осъществи това:"Ако пожелая да се предам изцяло, което означава да се откача мисленно (защото за това иде реч) завинаги от всичко, с което погрешно се отъждествявам", се минава през онова, което ти смяташ за погрешен път.

Наречи го парадокс, но друг път няма.

Или ако има, то назови/опиши как да стане на практика това. А не само такива призиви да се предадем/откачим.

Имаше тук и друга такава група, дето отричаха всичко и все копнееха за едно новораждане. Само дето не знаеха как да се новородят.

 

Самото словоизлияние е вече грешка спрямо тишината. Директният път към нея е мълчанието. Самият акт на мисленето-вътрешният шум я отрича. Макар че, тъй като е всеприсъстваща тя е вечния фон, който в повечето случаи остава незабелязан. В повечето случаи човек е повърхностен, т.е. не е задълбочен навътре в себе си или не е свикнал дотолкова с липсата на мисли, че тишината да е станала по–силна от шума на живота наоколо.

На повърхността могат да си текат противоречиви мисли, но те не докосват тишината. Тя ги разстваря. Това бе идеята.

И в крайна сметка, тъй като тишината като дума и като идея вероятно е обратното на това, което приемаме за шум, тя също е част от феноменалния свят, т.е. какво ни остава? Оставаме с празни ръце, без да отричаме нищо. Празнота. Не в лошия смисъл. Просто липса. Липса на мисли. Само дух и бъдене. 

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок.

Но въпросът остава - КАК да останем с празни ръце? Оказва се, че не е ясно. Защото мълчанието не е достатъчно, перманентната медитация не е възможна към момента, а дори да е възможна, също не е достатъчна (говоря от опит). И т.н.

Затова такива призиви на мен ми звучат малко отвлечено, да не кажа неадекватно.

Да, най-вероятно посоката е натам, накъдето сочиш ти. Но освен соченето не предлагаш нищо друго. И кой знае защо отричаш всички идеи на другите за вървене в посочената от теб посока, като ги заклеймяваш като неподходящи, погрешни, водещи другаде ... Ще се радвам да посочиш начин(и) за отиване там, където сочиш! Но не такива - ами просто да бъдем, ами да станем само дух; нито е просто, нито е ясно, докато не обясниш конкретно и детайлно КАК. А ако не можеш да обясниш, дали е етично да призоваваш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок.

Но въпросът остава - КАК да останем с празни ръце? Оказва се, че не е ясно. Защото мълчанието не е достатъчно, перманентната медитация не е възможна към момента, а дори да е възможна, също не е достатъчна (говоря от опит). И т.н.

Затова такива призиви на мен ми звучат малко отвлечено, да не кажа неадекватно.

Да, най-вероятно посоката е натам, накъдето сочиш ти. Но освен соченето не предлагаш нищо друго. И кой знае защо отричаш всички идеи на другите за вървене в посочената от теб посока, като ги заклеймяваш като неподходящи, погрешни, водещи другаде ... Ще се радвам да посочиш начин(и) за отиване там, където сочиш! Но не такива - ами просто да бъдем, ами да станем само дух; нито е просто, нито е ясно, докато не обясниш конкретно и детайлно КАК. А ако не можеш да обясниш, дали е етично да призоваваш?

Стремежа за обяснение разваля ,,магията",пречи на преживяванията .Всеки пътува своя път ,и той минава  през - опознай себе си.Направи тялото си храм божи,и тогава Той ще те посети.Щях да падна от стола  ,когато една мацка  два ,три пъти идваше с кафе ,на занимания  по йога.Всичко което поставяме в тялото си ,влияе на преживяванията.За усвояването на всеки залък се впряга интелигентността на милиони клетки,след  което те се променят.Всеки залък ни дава и променя нещо,там в ,,главата"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само дух всеки един от нас ще стане, когато му дойде времето и когато го прибере "Оная с косата"

След като обаче сега имаме едно физическо съществуване, 

да се опитваме да живеем в някаква илюзорна тишина, откъсвайки се от реалността

(защото аз така разбрах поста на авторката)

Ми се струва малко несериозно и като опит за бягство. 

А след като сме тук, би следвало да се опитваме да се развиваме, всеки според силите си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок.

Но въпросът остава - КАК да останем с празни ръце? Оказва се, че не е ясно. Защото мълчанието не е достатъчно, перманентната медитация не е възможна към момента, а дори да е възможна, също не е достатъчна (говоря от опит). И т.н.

Затова такива призиви на мен ми звучат малко отвлечено, да не кажа неадекватно.

Да, най-вероятно посоката е натам, накъдето сочиш ти. Но освен соченето не предлагаш нищо друго. И кой знае защо отричаш всички идеи на другите за вървене в посочената от теб посока, като ги заклеймяваш като неподходящи, погрешни, водещи другаде ... Ще се радвам да посочиш начин(и) за отиване там, където сочиш! Но не такива - ами просто да бъдем, ами да станем само дух; нито е просто, нито е ясно, докато не обясниш конкретно и детайлно КАК. А ако не можеш да обясниш, дали е етично да призоваваш?

Миналото е минало. Общо взето усещането ми е, че не зависи от мен как и доколко ще бъда разбрана. Капацитетът за разбиране при всеки е различен.

Аз само споделям, не призовавам.

Някакъв извратен опит за карма йога, който явно не сработва. 

"Как да останем с празни ръце?" Не знам, не затова пиша тук. То се случва и не зависи от теб. Можеш да имаш силен стремеж, да направиш всичко необходимо и пак да не се случи, защото не зависи изцяло от теб. Наричат го blessing. Трябва само самото то да се случи, да се стекат някакви обстоятелства, в следствие на стремежа ти...имам предвид болезнен стремеж сякаш това е единственото, което има значение - истината - да търсиш учителя вътре и извън себе си ... вътрешният ти учител те води и/или да срещаш много и различни външни учители. Можеш да гледаш на всичко като на учител -  към какво те води сърцето и вътрешния ти усет, какво те привлича и ти говори ясно (не като мен) за да обогатяваш познанието си... или да имаш един учител, на който трябва да си абсолютно посветен, което означава да му повярваш и да му се довериш изцяло. Повечето хора не са готови за това и не го искат, нямат толкова силен вътрешен стремеж... да претърсиш всички идеи и учения, когато всички учители мълчат и отсъстват да търсиш сам... но като цяло няма да стане с чужда помощ, някой може само да те побутне, сам се влиза навътре, практики бол. Като се измориш, откажеш и видиш, че не е в книгите и в буквите, не е във форумите, a e вътре в теб, но мнооооого на дълбоко... само самото то изплува, точно когато си най-отпуснат и тих .... то си ти, но ти не го знаеш, нито то знае за теб...  доста е странно. Започваш да преразглеждаш всичко. 

Диана, ако не ме разбираш, защо не останеш с неразбирането си, остани немълчалива и нетръпелива, както и всички, които не понасят постовете ми. Свободна си да не четеш и да не коментираш. За теб ще бъде най-лесно да приемеш, че това е моята психотерапия. Нима наистина очакваш от мен да ти посоча път, който да ти хареса и затова да го последваш, и отгоре на всичко накрая да останеш доволна. Аз няма да мога да бъда твоят вълшебник. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Миналото е минало. Общо взето усещането ми е, че не зависи от мен как и доколко ще бъда разбрана. Капацитетът за разбиране при всеки е различен.

 

Аз само споделям, не призовавам.

Някакъв извратен опит за карма йога, който явно не сработва. 

"Как да останем с празни ръце?" Не знам, не затова пиша тук.

...

Ами според мен разбирането е двустранен процес. Аз искам да те разбера, интересно ми е до какво си достигнала ти, какво ти си е изяснило, по какъв начин си достигнала до това нещо. И никак не те подценявам. Бъди сигурна, че не отхвърлям никого и нищо ей така, с лека ръка, защото аз мисля иначе примерно или защото някак не ми харесва.

Ето това "Не знам" ме притеснява. Казваш "Не затова пиша", добре, за какво тогава?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, ще те послушам.

Макар че като е написано във форума, защо да не се обаждаме? Ако искаше да не се намесваме, не би ли било по-подходящо да е публикувано в блог, например?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно иска да разбере каква ще е реакцията на тези форумни медитации, знам ли, хора разни:)

Както ми се струва, очаква отговори и коментари само от съмишленици

Но след като човек пише във форум, би следвало да понесе и мнения, несъгласни с неговите идеи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да пишеш е потребност някаква.Дали се чувстваш със възторг препълнен ,или съмнение те мъчи?Значение има само за душата,баланса търсеща, понякога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок.

Но въпросът остава - КАК да останем с празни ръце? Оказва се, че не е ясно. Защото мълчанието не е достатъчно, перманентната медитация не е възможна към момента, а дори да е възможна, също не е достатъчна (говоря от опит). И т.н.

Затова такива призиви на мен ми звучат малко отвлечено, да не кажа неадекватно.

Да, най-вероятно посоката е натам, накъдето сочиш ти. Но освен соченето не предлагаш нищо друго. И кой знае защо отричаш всички идеи на другите за вървене в посочената от теб посока, като ги заклеймяваш като неподходящи, погрешни, водещи другаде ... Ще се радвам да посочиш начин(и) за отиване там, където сочиш! Но не такива - ами просто да бъдем, ами да станем само дух; нито е просто, нито е ясно, докато не обясниш конкретно и детайлно КАК. А ако не можеш да обясниш, дали е етично да призоваваш?

Познаването,определянето на целта е по голяма част от пътуването.Знаеш ли крайната цел,ти си с единия крак  там.Преместването на другия е рутинна работа.Например медитативни размишления върху мъдри мисли.Откажеш ли се от света печелиш живот вечен  Не значи ли това ,че като спреш ума(вътрешния диалог),се преместваш от преживяване на физическия свят,към нещо по мащабно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой е погрешния път? Кой е единствения път? Къде е парадокса? 

Накъде соча? Към какво се стремиш?

Ще се радвам да ми отговориш Диди :)

Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×