Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
krisigirl

не знам какво ми е ...

Recommended Posts

 Здравейте! 
От доста време насам ми става лошо. Почвам да имам ускорено сърцебиене, отпаднала съм, нямам желание за нищо , понякога като се изправя на краката си и имам чувството ,че не мога да се задържа права .. ям редовно , не пуша и не пия. Ходих на лекар , правих си кръвни изследвания,  лекарката ми реши,че може да е  от кръвното , защото беше малко по-високо и ми изписа Валидол (което е за ускорено сърцебиене).  Пих го известно време и спрях,защото вече не ми ставаше лошо или по-скоро не се сещах за това . Може и да не на нервна основа или не знам .. просто  като не мисля за това , а  като правя нещо дето да ми е грабнало вниманието и не се сещам , но в момента  в който остана без работа около себе си , се сещам и веднага почва да ми става лошо и  не знам какво да правя... а съм само на 18 :( И след като съм здрава , явно имам някви проблеми с психиката или не знам ..   Дори не знам дали това е този сайт .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, прочетох няколко пъти поста ти, но написаното е много кратко и общо и това затруднява при отговора.

От колко време ти става лошо? 

Какво представлява "лошото"?

Колко време трае, как започва и как свършва? Какво правиш ти, за да си помогнеш до като ти е лошо?

Случило ли се е нещо, което да отчиташ като важно в периода, от който е започнало да ти става лошо?

С родителите си ли живееш? Учиш ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Амии  става ми все едно замаяно и  имам чувството,че ще припадна всеки момент. Обливат ме някакви вълни, почвам да си стискам зъбите, главата ми - все едно нещо ме е хванало и я държи (нещо,като напрежение) и не мога да мисля за нищо друго освен,че ми е лошо и,че ще припадна всеки момент. Това се случва от Септември месец... беше спряло за известно време и сега пак.  Не съм преживявала нещо кой знае какво , но се нервирах много и може би е на някаква нервна основа или не знам  и аз какво да си мисля вече. Живея с  майка ми и приятеля и,а баща ми е в друг град. 12 клас съм и  ми предстои бал , на който дори не ми се ходи,защото като съм сред много хора и почва да ми става лошо или аз си го втълпявам - не знам . На рождения ми ден отидох на дискотека и ми стана така и се наложи да си тръгна и общо взето от септември до сега не смея да ходя по места  с много хора - като дискотеки , заведения и т.н .
 Когато почне да ми става така предпочитам да съм си сама   в къщи , да си легна и да си почивам и да правя нещо на компютъра или да си поспя  или пък ако съм някъде навън излизам да се поразходя малко , но предпочитам да съм сама...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На първо място предопреди майка си какво ти се случва, не е страшно да се говори с родителите за такива неща пробвал съм :)  Купи си медец настъргай вътре няколко корена пресен хрян  има в плод и зеленчука. Разгледай молитви из интернет харесай нещо което ти допада избери сама за себе си  и започни да се молиш 3 пъти на ден преди молитва хапваш по една лажичка. Хряна и Меда не трябва да се допират с метал нещо пласмасово, порцеланено или дървено ... ..

 

Вземи едно тефтерче и всеки ден след като започнеш да правиш това което ти казвам в края на деня слагаш дата и започваш  да си водиш бележки ( от едната страна на страницата пиши всчико хубаво което ти се е случило през деня каквото и да е ( дори и това, че някой ти се е усмихнал) на гърба на листчетата записвай ако случайно помниш нещо от съня си. След една седмица виж дали ще има резултат. (това което съм ти написал бъди сигурна, че няма да ти навреди). Пии повече минерална вода и така ... :) Цялата сила за всичко си е в теб само трябва да си я намериш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей отново Криси, това което описваш е най - общо ( ще се изразя метафорично) играта на страха с тялото ни.

В някакъв момент си се изплашила. Този страх се е запечатал в паметта ти и си играе лоша шега с теб.

Сама казваш, че когато нямаш работа се сещаш за този страх и състоянието се повтаря и пак и пак и пак.

 

Основната схема на влияние на нашето тяло: възприятие - мисъл - чувство - хормон към мозъка - хормонална секреция до органите и клетъчната дейност.

 

Ще ти дам пример със най- често срещания проблем със страха - ходенето на зъболекар.

възприемане на ситуацията - болка, безпомощност, неприятно преживяване , страх, сташна ситуация

мисъл - много ще ме боли, ще се чувствам като вързана с отворена уста

чувство - безпомощност, желание за бягство, безизходица( боли ме , трябва да отида)

Този страх от зъболекаря, започва още от детска възраст, когато неправилно се представя на детето това преживяване, причинили са му травма и то запаметява ситуацията като застрашителна. След това като голям човек, отивайки в чакалнята на зъболекарския кабинет - започва усещане за слабост, прималява му, завива му се свят, дори, започва да чувства напрежение в корема , всички екстри на страха.

 

При теб се получава същото, мисълта отново и отново те връща към закодирания страх, ти дори го търсиш. Казваш, че когато нямаш работа се сещаш и то ти става лошо, а защо се сещаш точно за това? Ако си изработиш друга представа за сещане на нещо хубаво например?

 

Хубаво е да имаш някакъв дневен режим, който да следваш, Да включиш любим спорт или един два часа разходки. Цел по която да ти е приятно да работиш. Прави опити да обръщаш в позитивна всяка ситуация, която по принцип възприемаш като негативна. Бъди смела, експериментирай със себе си. Страхът го изработваме ние и ние сме тези, които можем да го премахнем. 

 

Консултация със специалист, ще ти помогне по - бързо да трансформираш това състояние.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×