Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любовта никога не умира


мече

Recommended Posts

Вярвате ли във вечната любов - тази, която никога не умира? Колко сериозно ви звучи обяснението в любов: "Винаги ще те обичам!" Възможно ли е да си мислим, че някоя бивша стара любов ни е вече безразлична, а дълбоко в себе си да пазим огъня на старите чувства жив завинаги?"

 

Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."
 

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 29
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

 "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."

Всеки тълкува духовната литература по различен начин, затова и всичко казано там е написано по начин позволяваш отворено тълкуване.

Този цитат според мен е отнесен към идеята за преражданията. Ако в този живот страстно обичаш любим, след периодично заспиване на съзнанието (смърт), ще го обичаш като майка, а след това като дете и т.н. докато изчистиш тази нишка и я превърнеш в любов, а не в обичане, желание, страст и т.н.

 

За това е нужно време, но онова време в безвремието, а не това което ние познаваме като един човешки живот.

 

Какво казват рамките на човешкия живот!? Има най - общо 3 вида хармонични отношения между любим и любима:

1. когато и двамата са в период на свързване - това най - често е влюбването - желание, страст, себеотричане и т.н.

2. когато и двамата са в период на диференциация - това е когато всеки се научи да уважава личното пространство на другия и работи по изграждането на своето лично пространство с обич и себеуважение.

3. когато и двамата са в период на отделяне - това са личните споразумения, за жителство заради ...... или " да се разделим като приятели", но и двамата го мислят, чувстват и преживяват.

 

Когато любимият отиде в период на отделяне, а любимата, например остане в период на свързвате има мъчително преживяване на връзката. И в рамките на един живот е, да си потъгува, да се смири, да го надживее, да се опита до прояви разбиране, да приеме другата гледна точка. Да заобича, но не другият, а себе си, за да успее да си позволи да бъде щастлив извън връзка, с която е направил разминаване.

Линк към коментар
Share on other sites

Колко сериозно ви звучи обяснението в любов: "Винаги ще те обичам!" 

 

 Придодата не се интересува от любовта по същия начин, както ние. За нас е важно да има вярност по между ни. За нас е важно е да е споделена. Имаме нужда да се вричаме във вярност и да чуваме от другата страна същото. Заклеймяваме човека , в който сме се влюбили със силни думи, че е единствен/на, че е осмислил живота ни, че никога няма да се влюбим в друг/а. Обаче забравяме, че любовта не вземе насериозно нашите клетки и ни принуждава да ги изричаме отново и отново, но не винаги към един и същи човек. Нейната мисия е да продължи веригата...Нейните усилия са насочени към плода на любовта — децата, а не към това какво носи любовта в личностен план — щастие или мъка. Странни сме хората. Днес наричаме човека, в когото сме се влюбили единствен на света, но случи ли се тъй, че да ни предаде, ние нямаме сили да го наречем дори човек. Затова като знаем каква е любовта, че пламва по-бързо от пожар, трябва да се научим, че вричанията във вярност, как ще обичаме любимия/та си, докато смъртта ни раздели са неуместни клетви. Колко много са младите семейства, които не са живяли заедно дори и три години, но вече в главите им минават мисли как да строшат катанците на семейното робство. Любовта по между им е изстинала, също толкова лесно и бързо, както се възпламенила преди време. Започват едни изневяри, които нанасят оскърбление на другия, чиито чувства все още не са охладняли. Затова аз държа повече на думите: Слушай, не съм сигурна дали ще те обичам вечно, но съм сигурна в едно — че стане ли тъй, че любовта ми към теб да охладнее, аз няма да се колебая да спестя истината. Мое морално задължение ще е да ти кажа, че вече не тая същите чувства към теб, а твое — да уважиш свободата ми. Истината никога не може да нанесе обида, но лъжата винаги го прави. Който е разумен в любовта ще вземе на премисъл, че чувствата са по силни от клетвите и дойде ли време да чуе подобна истина ще го направи достойно и с уважение.  Спомена за любовта носи наслада, дори и вече да я няма, стига само да е угаснала по човешки начин, а не чрез изневяри и лъжи.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...
  • 2 weeks later...

Темата за любовта е неизчерпаема, каквато е самата любов:) Безусловна любов към любимия? Вярвате ли в това? Има моменти, когато се чувстваш неразбран и нежелан от половинката си. Нежността изчезва понякога за дълго. Проумяваш, че любовта е блян по нещо свято и въпреки това се отдаваш на другия, безусловно, знаейки, че само Любовта е тази дето трансформира и обединява.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

И аз вярвъм във вечната любов. Тя продължава през преражданията, и се чудим защо чустваме все едно познаваме този непознат който подминахме. 

Смятам че понякога и да познаеш твоят/а любим/а, понякога те няма да те познаят, или обратното.

Но когато и двамата знаят през каква любов са свърани- товага най сетне е попърлнена тази вечна любов.

През проблемите и другите неща трябва да минат в много живота докато и двамата са заедно <3

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Ъъъъ . Такова ... А какво е Любов ?

 

 

От прочетеното до тук открих много истина. Но и също открих,че всеки тълкува понятието "Любов" както му дойде и му е изгодно да го разбере . Особено голяма разлика в разбиранитя виждам между мъжете и жените .

Повечето жени смятат,че "Любовта" е извинение за всичко и влюбването е любов ...И едва ли не като се влюбим трябва да зарежем всичко до момента и да се хвърлим в новата авантюра и да зарежем всичко и всички след нас и сме извинени..

 

За мъжа . За истинския мъж . Любовта и влюбването са различни неща . И изобщо установих,че мъжете и жените мислят по различен начин и приемат по различен начин взаимните отношения..Примерно жените помнят нещата като първа целувка,първа любов,всичко им е знаково ли помнят и помнят....А аз не помня нищо такова . Това са някакви женски глупости . Помня само с кой съм в момента и толкова . Със никакви стари любови не общувам,не се сещам и ми е весе едно никога не се е случвало . И мисля ,че това много ми помага в живота да съм щастлив. Хора ! Щастието е в доброто здраве и късата памет !

Редактирано от Sam
Линк към коментар
Share on other sites

Разбирането на чувството "любов" е дълбок процес свързан с много преживяване и време за откриване на детайлите и уникалността в природата на човешкото същество.

Бих го изразила метафорично като пакет с ориз.

Ако ни дадат един пакет с ориз и ние се опитаме да разгледаме оризовите зърна, ще ни е много трудно през опаковката да видим каквито и да е особености. За по - прецизно наблюдение трябва да скъсаме пакета и да изсипем ориза. Рискуваме да изгубим някои от зрънцата , но пък болшинството ще остана при нас. В купката ориз гледайки отстрани надали ще забележим много разлики, но ако я разпръснем ще забележим, че има камъчета, които сякаш не са на мястото си. Ако се вгледаме още по - внимателно ще забележим, че някои от зрънцата са с различен цвят, че има напукани, счупени, зрънца изгубили своята цялост, но там скрити в множеството отначало остават незабележим. Ако разпръснем още повече ориза, ще забележим, че има по- кристални и по- мътни зрънца, че има такива които са сменили цвета си изцяло и колкото повече се вглеждаме, толкова повече подробности ще виждаме. А колко ли време ще ни отнеме да сравним формата на всяко едно зрънце, за да установим, че всяко едно от тях е различно. Точно такъв е и процесът за опознаване на чувствата - бавен, изискващ концентрация, внимание, интерес, търпение, желание, любопитство и още много други качества които не всеки е развил в себе си.

И тук идва въпроса - Кому е нужно това?

Да, за  болшинството от хората не е необходимо да знаят структурата на ориза, за да се нахранят, необходим е просто един пакет с ориз, с който да задоволят глада си.  Това е консуматорското отношение.

Има и хора, или поне една  част от хората, които държат да познават дълбочината, детайлите, същността, за тази цел е необходимо да се познава структурата, уникалността на всеки елемент. А това изисква време, преживяване, съпреживяване.

Така и Любовта, може да бъде просто пакет с ориз служеща за засищане или пък да е съвкупност от уникални зрънца служеща за развиване на ценни личностни качества.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
  • 2 weeks later...

Любовта има различни проявления, тя трябва да се усети в пълнота.

Линк към коментар
Share on other sites

Много малко връзки вече се крепят на любов!

А, не, не, защо "вече"? Според мен тъкмо напоследък повече връзки се крепят на любовта.

И точно поради промяната на начина на живот много връзки се разпадат, за разлика от преди.

Преди години е имало много повече фактори, които са предпоставяли болшинството връзки да се създават без любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, колко много връзки се крепят на любов :) 

 

Малко интересен е спорът дали умира любовта. Свикнали сме да си мислим, че ние правим нещо, за да обичаме или че от нас зависи дали да обичаме. Love is in the air. Не-Азовото поведение ни кара да мислим, че с любовта нещо може да се случи. Всяка една наша клетка е заредена с любов и ние активно потискаме това, за да можем да се оплакваме, че търсим любовта, която така и така е в нас, само чака да й позволим да се изрази. Човек умира, любовта не. По време на смъртта се познава най-голямата любов в живота. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Възможно е - всеки живее в света, който сам си създава. В едни светове любовта живее вечно, в други... умира вечно...

Линк към коментар
Share on other sites

Не може нещо да умира вечно. Като всичко друго, живее и умира, само че никой не го разбира. Всяко нещо си има край. Защо не го разбираме? Нормално е. 

Редактирано от Деяна
Линк към коментар
Share on other sites

Отричайки Любовта се отрича Живота.

 

А животът няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по Пътя. 

А краят... той просто не идва, той е началото на нещо ново.

 

Любовта е процес, а не статично състояние. Тя е вътрешното състояние на отваряне на Душата. Виждайки знаците, уроците и трансформациите, които тя носи, ние не се превръщаме в жертва и не я обвиняваме.

 

Не случайно се казва, че всяка нова връзка е продължение на всички предишни, минавайки плавно на по-високи нива, ако то не сега, ще е някога. След време. 

 

Всяка бивша любов съществува някъде във Вселената... Никога нищо не се губи.

 

{Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите си, защото тези които обичат със сърце и душа няма такова нещо като раздяла.} ~Руми

 

:3d_044:

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Да бе, тогава нека всяка твоя минала връзка е продължение на всяка твоя бъдеща. Щом това наричаш любов, то нека намериш такава любов. 

 

 Мечтай и дерзай щом така ти харесва повече.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Цитат : "Единствената безусловна любов, която съществува е тази между майката и детето. В тази любов всяка една жертва може да бъде направена. Това не е любов, породена от желанието за прекалено предпазване. Тя не подтиска живота а го стимулира. Стимулацията е много важна, защото развива вътрешната сила. "

 

Няма такова нещо като "вечна любов" Има трансформация във взаимоотношенията между двама души, би могло да има обич, това е моето разбиране...и обстоятелства, за да са заедно. И смятам, че сключването на брак с думите : докато смъртта ни раздели" доста разваля момента :)

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат : "Единствената безусловна любов, която съществува е тази между майката и детето. В тази любов всяка една жертва може да бъде направена. Това не е любов, породена от желанието за прекалено предпазване. Тя не подтиска живота а го стимулира. Стимулацията е много важна, защото развива вътрешната сила. "

 

Няма такова нещо като "вечна любов" Има трансформация във взаимоотношенията между двама души, би могло да има обич, това е моето разбиране...и обстоятелства, за да са заедно. И смятам, че сключването на брак с думите : докато смъртта ни раздели" доста разваля момента :)

 

Разваля го. Всяка връзка е до време. За някои хора може дори да е нездравословно да са в една връзка цял живот

Линк към коментар
Share on other sites

Е, и аз като една романтична душа вярвам в това, че истински стойностната връзка е в "добро и лошо". Но...вечно...по - скоро ако двама души се срещнат в подходящият момент и всеки е минал някаква част на помъдряване и житейски ситуации....биха могли да изкарат доста години.. какво по - хубаво от близостта, доверието, страст ( на кристали ) :) :)

Линк към коментар
Share on other sites

Деяна, on 29 Dec 2013 - 18:21, said:snapback.png

Умира. Умира всичко. Какво я превъзнасяте тази любов? Тя не съществува в повечето. Няма я.

Даа :) , тъжна картина . Спомням си този период на греяна ракия :) . Не може да се пие постоянно , та през повечето време ти е мъчно , тъжно . Чак пролетта след поредното пречистване , си върнах вкуса за живот.

 

Това което виждам е , че любовта е сила ,а ние сме нейни извори . Страха е нашата тиня размътваща възприятията .
Можем да насочваме тази сила , към детето си , към любимия , към родителите , приятелите , съседите , само ако контролираме страха си . Можем и това не зависи от обекта а само от нас . От обекта зависи конкретното преживяване , не силата извираща от нас .
,,Вечната любов" ,това е романтичен начин да изкажем грандиозноста на силата грижеща се за вечноста на земния живот .
Казвам , да разберем страховете си , за да ни се ,,случи" любовта .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Точно любовта между мъжът и жената е променливата величина. Иначе Любовта, онази Божествената, е Неизменната, Неделимата, Постоянната.

 

Щом има полярност, значи има раждане и смърт, начало и край. Не само на физическото тяло, но и на физическите чувства.  Раждане и смърт на всички онези емоции, които егото провокира в неразумното сърце. Тогава има болка и неудовлетвореност. На земното.  

Линк към коментар
Share on other sites

Когато срещнеш погледа на  влюбен .Виждаш,чувстваш, засияваш , в онази златна светлина , на радостта .Сърцето ти запява ,умът ти просветлява , олекваш и политаш над света ...

Да край има .Не онзи  край мислим , настъпващ със спирането на сърцето , а краят нам подвластен ,зависещ от ума ни .

Човешките същества страдат и като се обикнат. Отначало силно се обичат, а после изменят на този закон – гледат да се завладеят. Ала завладеем ли един човек, Бог е вътре в него и Той расте там: и като се разгори този огън в него, ще го пуснеш и ще бягаш. После ни е страх, че могат да ни завладеят. Всички вие страдате от две неща: страхувате се да не ви завладеят и искате да завладеете. С тези две идеи – че могат да ни завладеят и че можем да завладеем – ние се самоунищожаваме както точилото и ножа.Трябва да се освободим от такива заблуждения.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%94%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0

Линк към коментар
Share on other sites

Когато срещнеш погледа на  влюбен .Виждаш,чувстваш, засияваш , в онази златна светлина , на радостта .Сърцето ти запява ,умът ти просветлява , олекваш и политаш над света ...

Да край има .Не онзи  край мислим , настъпващ със спирането на сърцето , а краят нам подвластен ,зависещ от ума ни .

Човешките същества страдат и като се обикнат. Отначало силно се обичат, а после изменят на този закон – гледат да се завладеят. Ала завладеем ли един човек, Бог е вътре в него и Той расте там: и като се разгори този огън в него, ще го пуснеш и ще бягаш. После ни е страх, че могат да ни завладеят. Всички вие страдате от две неща: страхувате се да не ви завладеят и искате да завладеете. С тези две идеи – че могат да ни завладеят и че можем да завладеем – ние се самоунищожаваме както точилото и ножа.Трябва да се освободим от такива заблуждения.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%94%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0

 

Да ме прощаваш, ама пълна глупост :) Гледайки по този начин, всичко е загубено....Този завладял, онзи завладял...Божествена Любов...Мисля, че е хубаво да се гледа по -земно на нещата :) Божествената Любов ( както я наричате ) е....начин на хората да намерят вяра някъде.. Може и да прозвучи тривиално, но, ако има Бог, той е в нас и Любовта е това, което Човек носи в себе си. 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...