Jump to content
Порталът към съзнателен живот
@ЮлЯ@

За благоуханието идващо от никъде

Recommended Posts

Това ми се случва за втори път.

 

Първият път беше след като започнах да практикувам индивидуално медитации през два три дни. Отивам на сбирка за колективна медитация, оставям си автомобила до една градинка с детска площадка. Излизам от колата и ме лъхва нещо, което прилича на сладко от рози. Оглеждам се - не продават наоколо нито банички нито палачинки със сладко. Извървях пеша цял един булевард и миризмата вървеше с мен,докато непрекъснато се оглеждах да не пекат някъде палачинки със сладко от рози. 

 

Вторият път беше вчера, неделя, преди литургия в една църква. заставам в предверието срещу едни икони и една много хубаван цветна миризма ме лъхва. Имаше там две монахини, които трябваше да приготвят един ритуал за кръстния път на Христос, но незнайно защо не се състоя, дойде друг свещенник. Та ги питам аз някоя дали се е напарфюмирала. Те ми се смеят и си пипат бузите с пръст, че не са. Имаше майка с количка до тях на пейката, питахме я - тя каза не, заради бебето не си слага парфюм. Започнах направо полицейско разследване, само дето ми липсваше значка. Вървях между хората. :3d_157: да усетя откъде е тази миризма. Нямаше я там. Върнах се отново при монахините пред иконите, душих иконите. Монахините взеха да ме успокояват, че някъде от хората е дошло, понеже е затворено пространство. Не, не мирясах. Застанах на същото място в центъра между двете икони до преддверието и пак я усетих хубавата миризма. Наоколо бяха само монахините и майката с бебето, които нищо не усещаха. Само аз я усещах застанала там тази страхотно хубава миризма. :3d_039:

 

 

Службата свърши, навън имаше митинг, прибрах се и започнах да търся с търсачката из нета, намерих "христово благоухание" като израз, но това са все метафори. Нищо конкретно :3d_141:

Какво казва Учителя по въпроса за благоуханията идващи от нищото?

 

Не може да няма някакво обяснение :3d_133:

Моля, помогнете. :3d_095:

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Не знам какво е казал Учителя по този въпрос, но обонятелното сетиво, като всяко едно сетиво, функционира на различни нива. Най-простото физическо ниво е когато усещаш миризмата от околния свят. По-висше ниво е моралността. Не говоря за еснафската моралност, разбира се. Това,което усещаш като благоухание без физически носител, би могло да е именно това. От личен опит мога да кажа, че около хора с обратната характеристика - аморалност на дълбоко ниво, ако е развита тази способност, могат да се усетят изключително неприятни миризми.

Медитацията може да помогне за развитие на по-висшите нива на сетивата, без това да е специална задача.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора.

Значи имаш личен опит с неприятната миризма без физически носител? И не си усетила някой наистина да е мръсен и изпотен.

 

В моят случай на мен първо ми дойде на ума, че ангели благославят участниците и пространството , където предстои да се извърши колективен  ритуал за пречистване. И още - първият път бях около детска площадка, втория път наоколо имаше майка с бебе. Но може да е обикновено съвпадение.

Голямо разследване ме гони...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Имам личен опит и с благоухание, и с неприятна миризма. Няма как да я объркам с пот или мръсотия, защото миризмата е различна, не мога да я опиша точно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опит с неприятна миризма съм имала само на физическо ниво. Досега.

Някой път в обществения транспорт усещам необяснимо раздразнение без конкретен човек причина. Или като чета или гледам във фейсбука някакви албуми с циничен хумор съм имала нарушаване на вътрешния си баланс, усещане за нещо неприятно, погнуса, желание да се отдалеча.  :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юля,

 

прочети тази беседа на Св. Серафим Саровски - За целта на Християнския живот

 

Малко е дълга, но полезна, също има и описание на уханието, което той обяснява на ученика си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Усещаш аромати от петото измерение, скоро би трябвало да "забелязваш" и други неща оттам

Явно медитациите ти, са развили в сетивата ти нови възможности

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Борис Сахаров също разяснява тези неща, както и практиките, които водят целенасочено до тях, в книгите си - "Третото око" и "Йога без учител".

Ето нищо от тук:

Упражненията трябва да започват от усещанията.


1 Упражнение. Седнали право със затворени очи, помъчете
се да почувствате края на носа си. Това не значи да си го представяте
или да мислите за него, а да го чувствате. Едва след няколко секунди ще
започнете да чувствате края на носа по-ясно и по-силно от останалите
части на тялото си. И тъкмо това именно усещане трябва да почувствате с
всичката си сила на устрема, придобит в Пратяхара. (Необходимо условие
при Дхарана е да не се прекъсва “давлението” на това чувство.). И както в
Пратяхара умът следва движението на мислите, така и в Дхарана той
трябва да следи движението на чувстването. Защото Дхарана е също
Пратяхара – но чрез усещанията. И така, чрез уеднаквяване с обекта, а не
чрез задържане на съзнанието, съсредоточението се постига напълно.


След няколко дни или седмици от редовни упражнения ще
почувствате по края на носа си много приятен дъх. Той ще се яви за миг,
но това ще бъде достатъчно, за да ни доведе до възхита, следа от която
ще остане за целия ден. Това именно е Самадхи. Но докато у Адепта на
Йога това идва в миг, у ученика то е последица от редица планомерни
упражнения. Това “разтегнато” Самадхи може да се приложи във всички
случаи, за които се говори в Йога, като за Самияма или за постигане, на
каквито и да било “сили”.


Усещането на дъх, за което споменахме по-горе, настъпва в мига,
когато околното се забрави напълно, както и самата цел на упражнението. С
това отпада обяснението на тоя феномен със самовнушението.


Първом се явява една определена миризма – обикновено тя е една и
съща у всички, както показват опитите – и много напомня дъха на сиамска
смирна (Gummilbenzoe), което обяснява употребата на тамяна, и че той не
е случайна измислица, но неговото назначение е да възвиси човешкото
съзнание до по-горна област от света.Ако се продължава това упражнение
по-нататък, то действието му се продължава няколко секунди и вече се
явява по-рано. Едновременно се променя и характера на миризмата – усеща
се по-друга миризма. Като се продължават упражненията, ще можете да
определяте дъха, който е на по-голямо разстояние, и значително
надминаващо обсега на обикновеното обоняние, т.е. ще проявявате
способността “яснообоняние”. Обаче не бива да се увличате в тия явления,
но трябва да минете към по-същественото.


2 Упражнение. То се състои в съсредоточаване на усещането
по края на езика. Първата стадия е чуден вкус, втората – определяне на
вкуса, третата – “ясновкусване”. По същия начин като извършвате това
упражнение и се убедите във възможността му – преминете към следното:


3 Упражнение. Усещане на средата на езика. Неговото
действие се изразява в особено чувство на усещане на нещо си или на
някого си, подобно на усещането, което изпитва влюбения, когато внезапно
види предмета на своята любов. Това “ясноосезание” има същите степени.


4 Упражнение. Усещане на корена на езика. Висша степен – яснослушане.


5 Упражнение. Усещане на небцето, с неговата горна степен – ясновидството.


Тези са петте основни упражнения в Дхарана. Не е задължително да
се преминат всички. Заемете се с едно, което и да е, макар че е много
полезно да се извършат всички, за да се убедите, че наистина се откриват
висшите чувства. Но в никой случай не се упражнявайте в две или в
няколко едновременно, тъй като не ще постигнете успех нито в едно.


Ако искате да се упражнявате постепенно във всички,
съсредоточете се на една от точките по 1-2 пъти на ден по 15-30 минути,
като най-удобно е да бъде сутрин (но не главни, защото съсредоточаването
изисква голямо напрежение на силите, а известно време след закуска). Не
се страхувайте, ако усещането на избраната точка от тялото доведе до
болезненост: тия упражнения са напълно безвредни както ми писа за това
Свами Абхедананда. Ако обаче се появи главоболие, това е признак за
преумора и трябва упражнението да се прекъсне, за да си починете.


Не трябва горепосочените упражнения да се смятат като начини за
развиване на психични способности. На тях трябва да се гледа само като
на начини за съсредоточаване, техните психични въздействия обаче се
явяват само ката награда за усилията и в същото време са проверка на
постиженията. Истинските психични сили идват с пробуждането на
Кундалини, за което ще се говори по-долу. Освен това, при прекратяването
на упражненията, тяхното въздействие отпада само по себе си и, за да се
възобнови, трябва да се почне отново. При пробуждане на Кундалини,
обаче, психичните сили не се губят, но се откриват в желан миг при всяко
усилие на волята и мисълта (Samayama).


Впрочем, упражненията в Дхарана по нищо съществено не се отличават от Самяма, към която преминаваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@ivail,

прочетох беседата,нищо че беше дълга. Оставих ден-два да отлежи като емоция, за   да стигна до смисъла. Накратко, какво разбрах.

Била съм в състояние на подем от навлизането на голямо количество от Св.Дух.  Според не само християнството(понеже първия път благоуханието беше от медитации, несвързани с религия,  а втория път в църква). Трябва да преследвам целите си за благото на земята, като част от развитието. Имам вече подкрепата от друго измерение. Мога и да отправям молби, желателно да не са без необходима нужда.  

 

Най-искрено ти Благодаря. :3d_039:

 

@Ники_

Наистина ти благодаря за препратката към Борис Сахаров.

До вчера бях в някаква депресия заради неотиващата си зима и ми изглеждаше безсмислено да имам прозорец към други измерения. Днес вече не вали, има малко слънце и се събудих обнадеждена.

 

@mvm

Нямам представа какво точно трябва да правя за да развивам новите възможности на сетивата. Мисля, че трябва да продължа с медитациите и неделя в църква, пък някак само ще ми се изясни.

Последните ми две медитации визуализирах доста добре. Успявам да си представям България, София, как се насищат със светлина от ръцете ми. Това преди не ми се удаваше лесно и да го виждам толкова добре със силата на намерението си. Идеята ми дойде от съобщението в този форум за духовен наряд във връзка с протестите.

Само че аз не спазвам часовете , посочени там, но от друга страна визуализациите ми се получават добре и ясни, което преди не беше така, не го умеех толкова добре.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам представа какво точно трябва да правя за да развивам новите възможности на сетивата.

Знаеш.

 Има цяла система, прави се бавно и редовно.

Когато действаш в правилна посока, сетивата също идват на помощ и се получават приятни изненади. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искрено ви завиждам, че имате време за медитации.

Колко минути най-малко е една медитация/визуализация?

И как си осигурявате уединение за медитация, в града, сред близките си?

Аз и една секунда не мога да остана насаме със себе си?:((

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една медитация  в начално ниво половин час. Повече едва ли ще издържиш. И е с водещ на запис.

У нас вечер не се гледа телевизия. Остава на всеки време за свои занимания. Всеки знае другия какво прави в момента - учи, търси в нета по работа или си медитира. 

Малко е скучно, отстрани погледнато, но всеки е решил нещо за себе си да гони и постигне.

 

А, и още - готвенето на манджи сме го отменили. Това също отнема много време.  

Сега сигурно ще попиташ и какво се храним и трябва да обяснявам всеки какво е решил да яде за деня. Това си е цял процес на осмисляне на диетата на всеки.

Детето ми е тийнейджър, би трябвало да е голяма, но някои вечерни медитации ми ги проваля, почва да се бунтува, демотивира се, всичко започва да й се вижда безсмислено, животът в България измама и илюзия, падат едни големи разговори, в които нямам разумни доводи за ценностите и къде сме ние в цялата картинка. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, знам, всичко правя по системата. Не е лошо да ти се отварят канали, даже си мисля, че това е моето бягство от реалността, упование и ако го няма...  не бих се чувствала безпричинно усмихната както напоследък.

 

Но пак застава въпроса - какво ще правим като станем толкова чувствителни и усъвършенстваме ефирните си тела?

Как ще се пътува в градския транспорт, ще се движим през гнусни места като пазара Бъкстон, или пазара на Южен парк? Хе хе хе.

Не излизам оттам усмихната като от петото измерение. Лошите места още ми влияят.

Което ме разколебава.

 

 

 

 

 

 

Нямам представа какво точно трябва да правя за да развивам новите възможности на сетивата.

Знаеш.
 Има цяла система, прави се бавно и редовно.

Когато действаш в правилна посока, сетивата също идват на помощ и се получават приятни изненади. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но пак застава въпроса - какво ще правим като станем толкова чувствителни и усъвършенстваме ефирните си тела?

Как ще се пътува в градския транспорт, ще се движим през гнусни места...

 

Питаш точния човек.

Живее се и така.

Трудно. Но винаги, когато не ме боли ( а често дори и тогава) усмивката е на устата ми. Не заменям това за обикновения живот преди.

1. не пътувам в градския транспорт, поставила съм си го за цел.

2. Не се движа през такива места, освен ако е крайно наложително ( не ги наричай гнусни, там са хората с много страдание)

3. Има кой да помага за всичко.

4. Ще се събираме все повече, динозаври като нас и по-млади.

5. Чистиш всичко - затова всъщност сме тук.

6. Можеш да забавиш процеса, ако пожелаеш много силно. Дали си струва?

7. Чела ли си Сал Ракели?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но пак застава въпроса - какво ще правим като станем толкова чувствителни и усъвършенстваме ефирните си тела?

Как ще се пътува в градския транспорт, ще се движим през гнусни места...

 

Питаш точния човек.

Живее се и така.

Трудно. Но винаги, когато не ме боли ( а често дори и тогава) усмивката е на устата ми. Не заменям това за обикновения живот преди.

1. не пътувам в градския транспорт, поставила съм си го за цел.

2. Не се движа през такива места, освен ако е крайно наложително ( не ги наричай гнусни, там са хората с много страдание)

3. Има кой да помага за всичко.

4. Ще се събираме все повече, динозаври като нас и по-млади.

5. Чистиш всичко - затова всъщност сме тук.

6. Можеш да забавиш процеса, ако пожелаеш много силно. Дали си струва?

7. Чела ли си Сал Ракели?

Трудно е преминаването от Кристалното ниво към Диамантеното. При първото лесно, от само себе си се оцветяваш, докато при второт си напълно независим от външните условия, от средата в която се намираш, от влияния и пр..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е това оцветяване как се оцветяваш?

 

Аз сега, почивните дни се разболях от грип, със всички симптоми на третото измерение - температура, силно главоболие, болки в ставите и зачервено гълно. Всички симптоми  от третото измерение, явно не мога да се похваля с изградено Кристално ниво. :3d_130:

 

 

 

Но пак застава въпроса - какво ще правим като станем толкова чувствителни и усъвършенстваме ефирните си тела?

Как ще се пътува в градския транспорт, ще се движим през гнусни места...

 

Питаш точния човек.

Живее се и така.

Трудно. Но винаги, когато не ме боли ( а често дори и тогава) усмивката е на устата ми. Не заменям това за обикновения живот преди.

1. не пътувам в градския транспорт, поставила съм си го за цел.

2. Не се движа през такива места, освен ако е крайно наложително ( не ги наричай гнусни, там са хората с много страдание)

3. Има кой да помага за всичко.

4. Ще се събираме все повече, динозаври като нас и по-млади.

5. Чистиш всичко - затова всъщност сме тук.

6. Можеш да забавиш процеса, ако пожелаеш много силно. Дали си струва?

7. Чела ли си Сал Ракели?

Трудно е преминаването от Кристалното ниво към Диамантеното. При първото лесно, от само себе си се оцветяваш, докато при второт си напълно независим от външните условия, от средата в която се намираш, от влияния и пр..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди  време ми се случи нещо подобно. Усетих сладка миризма,не мога да я определя точно.Помня,че беше като хубав парфюм, като най-хубавия парфюм. Излязох на терасата и спря. След малко ми се стори, че идва от другата стая. Отидох там и изчезна. Няма никакви напарфюмирани хора, наоколо, няма пране, а и миризмата беше абсолютно обсебваща. Тъкмо да се сетя на какво ми мирише и зациклям. Това продължи дни наред, а аз така и не можех да разбера  нито откъде идва, нито на какво точно мирише,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×