Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Покой на тялото три дена след смъртта

Recommended Posts

Учителя казва, че три дена след смъртта човек не трябва да се погребва, за да може душата да се върне на правилното място. (източник)

Бих искал да ви помоля за вашето виждане и опит как може да се организира това административно в България. С кой трябва да се говори? Лекари, държавни органи и т.н.

Как можем да получим разрешение тялото да преседи три дена и чак след това да бъде погребано?

 

Администраторска бележка: източника е добавен допълнително за уточнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В коя беседа го е казал Учителя това? - защото така общо казано за всички хора, това е невалидно, и особено изразът "правилното място" е крайно неподходящ - кое е "неправилното място?".

 

Има ли задължаващ закон, по който трябва да се погребват починалите в рамките на ... да кажем два дена... иначе глоби?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

След издаване на смъртния акт от лекар, починалият е в ръцете на близките си. Не съм чувала да има санкции при непогребано до 3, до 5 или доколкото и да са дни. Ако смятате да ползвате погребална агенция, уговорете веднага погребението след 3 дни - не мисля, че ще ви откажат, особено ако им се обясни, че се спазва ритуал според вярванията на покойника или близките.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иваил, на това попаднах като редактирах братски спомени за уики-то. Не е нещо неизвестно. Има го в много традиции, също е било традиция и при запорожките българи.

Както казах, моят интерес е как това да се уреди административно в България.

Вече не участвам в дискусии, в които да доказвам нещо. Зададох практически въпрос и това. Детайлите относно тези три дена няма да коментирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро.Божидар,мисля че пътят на душата, във връзка с нейното заминаване отвъд,не е задача а решаване .Да оставим невидимия свят да се погрижи и да се съсредоточим върху своите задачи тук и сега.В общ план веднага се сещам за нещо,което наистина можем да поставим за решаване пред институциите.Да се прекрати часовата смяна на времето в името на икономически интереси,защото това е пречка да се посреща игрева сред природата от хората в трудоспособна възраст. Хубав ден.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Действително, и според нашия фолклор тялото на починалия трябва да бъде погребано (върнато на земята) на 3-тия ден. До тогава една част от душата все още е у тялото и тази част се представя чрез сетивото слух. Дори и днес учените са категорични, че починалият "чува" до третия ден какво се случва около него. А нашите погребални обичаи казват, че именно защото починалият чува до третия ден, до тогава близките му се сбогуват с него, оплакват го и говорят само хубави думи,защото не е редно да се клевети някой, който не може да отвърне на клеветата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, Итое, това е много интересно!

Можем ли да го обясним как се случва?

Ще се опитам. 

По принцип външните въздействия се регистрират чисто механично от физическите органи на сетивата ни; след това етерното ни тяло е това, което провежда импулсите/информацията до съзнанието ни; а астралното тяло изработва реакцията, особено що се отнася до ритмичната система (по терминологията на Щайнер) - дишане, сърдечна дейност и т.н.; чак след това следва мисловното обрабтване на постъпилите усещания. Т.е човек е умрял, но ухото, като мембрана, която реагира на трептения, на практика не е разрушено. А много езотерични източници твърдят, че етерното тяло се откъсва от физическото постепенно, в рамките на до три дни. Оттам явно и всичко това, за което говорим. Предполагам, че също оттам идва и затварянето на очите на покойниците.

Иначе си мисля, че не е добре да оплакваме и говорим на мъртвите. Защо казваме "покойник"? Според мен защото това е човек, който е изпаднал в покой; не бива да нарушаваме покоя му, да го разсейваме и да пречим да се осъществят естествените процеси по отделяне постепенно на всички нематериални тела. Дори съм чувала за редки случаи, когато човек се връща към живота часове или дори ден-два след смъртта, когато около него се разиграе нещо особено разтърсващо (за съжаление някои части на физическото тяло се увреждат тежко и необратимо, колкото повече време е минало).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна трактовка, Дияна. Аз познавам по- добре нашият фолклор и затова говорих от тази позиция, но това, което казваш и ти е свръх интересно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

По принцип външните въздействия се регистрират чисто механично от физическите органи на сетивата ни; след това етерното ни тяло е това, което провежда импулсите/информацията до съзнанието ни; а астралното тяло изработва реакцията, особено що се отнася до ритмичната система (по терминологията на Щайнер) - дишане, сърдечна дейност и т.н.; чак след това следва мисловното обрабтване на постъпилите усещания........

 

Значи затова е съвсем различно, когато човек задава въпрос сам на себе си и когато друг му задава същия въпрос.

Въпрос сам на себе си е мисловна обработка, която като най-силна заглушава всичко останало.

 

Предполагам, че когато друг ти задава въпроса, той явно първо се обработва от телата, астралното тяло, вкл. предполагам висшите чувства и чак това стига до ума. Така явно телата могат да реагират и да има неща като сакрален отговор, отговор на слънчевия сплит, които да могат да се "чуят".

 

Дали се сещате да има някой закон или наредба, която да регулира третирането на тялото след смъртта?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×