Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
radhika

Какво е имал предвид Учителя относно Русия?

Recommended Posts

Русия на много места в Словото на Учителя Беинса Дуно е изтъквана като духовна сила.

Ще приемете от нея (Русия – бел.авт.) дан, както Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната ѝ сила и слава тя вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.” из Призванието.

 

„България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век.”

 

"В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми."

"Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи. "

И още - известно е, че едни от последните думи на Учителя са на руски език:

„В каком направлении быть будем жить? Хорошо!”

 

Какво мислите по този въпрос? Какъв е този дан, който България ще приеме от Русия и заедно с това ще благослови Русия в нейната велика мисия?

Не е ли време да обърнем внимание на духовните движения, които са разпространени в Русия и да се запитаме, кои са онези нови форми на бъдещия живот, които сега се изработват в Русия?

Редактирано от radhika

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Какъв е този дан, който България ще приеме от Русия и заедно с това ще благослови Русия в нейната велика мисия?"

Във физически план тази дан се проявява вече второ столетие , а в духовен ; моментът е вече назрял ! Това се изразява в готовността на руската душа да заживее превъплащавайки духовните принципи, които се изучават в Духовната наука! Не става въпрос за религия , защото в многообразните форми на религия, възникващи като отклонили се от духовната наука течения ;липсва най-важното; Духът ! Тази благословия става в надментален план и не е нещо, за което се водят дискусий.

Мир и Любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мелхиседек, чието име означава „цар на правдата”, бил цар на Салем (Ерусалим) и свещеник на Всевишния Бог (Битие 14:18-20; Псалм 110:4; Евреи 5:6-11; 6:20-7:28). Внезапната поява и изчезване на Мелхиседек в книгата Битие е малко загадъчна. Мелхиседек и Авраам се срещат за пръв път след като Авраам поразява Ходологомор и неговите трима съюзника. Мелхиседек дава хляб и вино на Авраам и неговите уморени мъже, като демонстрира приятелство. Той благославя Авраам в името на Ел Елион („Всевишния Бог”) и прославя Бог, че е дал на Авраам победа в битката (Битие 14:18-20).

Авраам дава на Мелхиседек десятък (една десета част) от всички предмети, които е събрал. С този акт Авраам показва, че признава Мелхиседек като поклонник на единия истински Бог, както и като свещеник, чийто ранг е духовно по-висш от неговия. Съществуването на Мелхиседек показва, че е имало и други хора, освен Авраам и неговото семейство, които са служели на единия истински Бог.

В Псалм 110, месиански псалм написан от Давид (Матей 22:43), Мелхиседек се вижда като символ на Христос. Тази тема се повтаря в книгата Евреи, където Мелхиседек и Христос са считани царе на правдата и на мира. Като цитира Мелхиседек и неговото уникално свещенство като образец, авторът показва, че новото свещенство на Христос е по-висше от стария левитски ред и свещенството на Аарон (Евреи 7:1-10).

Някои предполагат, че Мелхиседек в действителност е бил поява на Исус Христос преди въплъщението.

 

       Следователно и Мелкиседек и Авраам са жреци и царе, но Авраам е дошъл по земите на Мелкиседек да търси земя за рода си. Така като и двамата са избранници божии те изразяват братска любов и взаимно уважение. Авраам дава десятък  на Мелкиседек, което е обикновенно дан на мирянин към общата хазна, доброволен акт в името на Бог за укрепване царството му на Земята.   

   Такива десятъци са изплащани и на богомилите в Дубровнишко, Босна и Херцеговина, в знак на благодарност и признателност към чистият им живот и върховенство на учението им.  Предполагам, че процентът имперското мислене и поведение на братска Русия към българите в един момент окончателно ще се разтвори и изчезне. Русия накрая ще признае  и поклони на древните си братя българи, по чийто земи жънат посятото древно българско семе и ще отделят една десета от урожая си.
 

Редактирано от Дамян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Какъв е този дан, който България ще приеме от Русия и заедно с това ще благослови Русия в нейната велика мисия?"

Във физически план тази дан се проявява вече второ столетие , а в духовен ; моментът е вече назрял ! Това се изразява в готовността на руската душа да заживее превъплащавайки духовните принципи, които се изучават в Духовната наука! Не става въпрос за религия , защото в многообразните форми на религия, възникващи като отклонили се от духовната наука течения ;липсва най-важното; Духът ! Тази благословия става в надментален план и не е нещо, за което се водят дискусий.

Мир и Любов.

Напълно подкрепям този компетентен отговор! Именно - моментът е вече назрял!  Затова и пуснах темата.  Да, за всички духовни истини не се водят дискусии! Те просто са реалност във висшия свят! Която обаче не всички могат своевременно да осъзнаят!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубава тема и чудесни мнения. Благодаря! Ще дам и аз няколко цитата от фейсбук групата, които също ще дадат яснота.

 

Русия, славяните са мекият елемент, те ще го внесат за новото човечество. За българите-ние се учим на твърдост и търпение, нужна ни е добрата обхода... Има прекрасни книжки на Друнвало Мелхиседек, които внасят доста светлинка за търсещото съзнание.

 

ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ,
ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Христос преди две хиляди години не дойде ли? Оправи ли света? Не. Защото не Го слушаха.

Никога не възпитавайте един човек. Оставете го да се прояви такъв, какъвто Господ го създал.

Големите певци се изпращат да събудят хората. Те не са обикновени певци.

Новото седи в противоречията. Там, дето няма противоречия, няма ново, има ново, има противоречия.

Ще ви дам един съвет: когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте.

Всяка дума казана на място става. Кажеш някъде:
От мене човек няма да стане. Не става, Каквото кажеш става. Кажеш някъде: От мене човек ще стане. Става.
Внимавайте думите, които казвате, за какво стават.
Има думи, които стават за добро, има думи,
които стават за зло.

Когато някои хора не ви искат, защо не ви искат?
Те ти дават свобода да излезеш из къщи навън.
Като не те искат в затвора, ще излезеш.
Като те искат, ще бъдеш ограничен.

Помнете едно правило:
Божествените работи сами идат при нас.
Божественото не се търси.
Тези работи, които ги търсим, те са човешки работи.

Откровение на Йоанна, 19 глава се отнася за 19 век.
20 глава се отнася за 20 век.
Окултно 20 век почва от 1945 г. на 22 март.

Вие всички, които сте тук сте били навремето в Израил. Каквато служба сте изпълнявали тогава,
такава и днес изпълнявате.

Новият Йерусалим сега е в България!

 

http://friendsoftherainbow.net/node/732  за ерата на Водолея.

 

За България

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

22. БУДНО СЪЗНАНИЕ

Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота. Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си.

На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас. На където искаш можеш да полетиш и да направиш посещение към необятната шир над тебе и около тебе. Прилегнали сме край огъня и се мъчим да заспим. Но дрямката трудно идва в такива вечери. Всеки е под впечатление на прекарания ден. Как ще заспиш при това. А ето до мен една сестра е полегнала, тревожи се за лични грижи, които носи от София и не може да заспи. Не може да заспи понеже грижите са големи и неразрешими. На два метра до нас Учителят също е полегнал на дясната си страна, завил се е с перелината и спи покрай огъня. Уж спи, а по едно време отваря очи, леко си повдига главата, обръща се към сестрата и в тъмнината казва: „Няма какво да се безпокоиш. Ще се уреди." След това отново поляга и заспива. Ето какво значи будно съзнание. Той долови тревогите на сестрата. А само тя ли беше тук? За всеки Той намираше време да каже по една дума, стига ученикът също да прояви себе си като будно съзнание, за да може да направи връзка с Учителя. Ако сестрата не бе с будно съзнание нямаше да разбере, че това се отнася за нея. След няколко дни на езерата се качи един наш близък и той донесе писмо, а в него имаше вест, която завършваше с думите: „Всичко се уреди!" Тази сестра бе Мария Тодорова.

Будно съзнание

 

 

...Сега като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично – само помежду си, – но обединение общочовешко. Славяните трябва да се ползуват от положителната и отрицателна страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.

 

Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека – че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: „От хиляди векове насам всичките ножове де са? Нали трябва да се правят всяка година все нови ножове и точила?“ И ножът и точилото се изхабяват. Най-после, какво печели ножът? – Изхабява се. Какво печели точилото? – И то се изтрива и се смалява. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно точилото и ножът – това е една човешка система, измислена, която не е създадена от природата, няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат. И в живота на славяните има ред доказателства за потвърждение на тая истина. Така стара Русия, след като много време заплашваше Англия в политическо отношение, какво спечели? Спечели Японската война, Общоевропейската война и всички настоящи противоречия. Какво добро ѝ донесе Японската война? – Правилното и тактично отстъпление на Куропаткина. Какво ѝ донесе Всеобщата война? – Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва.

 

Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи.

На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.

Към Великата цел...

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×