Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ISTORIK

Данъчната система в България

Recommended Posts

Данъкът е невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, елемент на бюджетния приход, който заедно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица (недвижими имоти, моторни превозни средства, доход и др.) и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица.
 
 
Амортизиране на данъка
 
Прилага се за прехвърляне на данъка върху недвижими имоти и ценни книжа. Постига се чрез закупуването на тези имоти и ценни книжа по цени по ниски от пазарните. Икономията се инвестира или внася в банката. В резултат на получената лихва се амортизира част от данъка.
 
Рентабилност на данъка 
 
Ефективността или още т.нар., рентабилност на данъка е един от принципите на данъчното облагане. Рентабилността се изразява в минимизиране на разходите по събиране на данъка. С колкото по малко разходи се събира един данък толкова по ефективен е той.
 
Видове данъци:
 
1. Според обекта
- Лични данъци - данъкът се дължи от определена категория от лица. Според Конституцията на РБ от 1991 г. данъците се определят в зависимост от доходите и имуществата на лицата, което означава, че не може да се въвеждат лични данъци
- Имуществени данъци - данъкът се определя в зависимост от имуществото и/или доходите на лицето.
имуществени - данък върху сградите, данък върху МПС и др.
подоходни - данък върху общия доход, корпоративен данък (или данък върху печалбата).
 
От друга страна:
- Всеобщи данъци – облагат се всички доходи, напр. всички доставки при ДДС;
- Специфични данъци - облагат се само някои, напр. енергията, алкохола и тютюна при акцизите.
 
2. Според начина на облагане (или според платеца):
- Преки данъци – начисляват се и се приспадат директно от доходите на данъкоплатците;
- Косвени данъци – събират се от крайните потребители като част от цената на стоките и услугите; видове: данък върху добавената стойност (данък върху оборота), мита, акцизи.
- еднофазен данък – начислява се еднократно, напр. акциз;
-многофазен данък – всяка сделка/ доставка от производството до крайното потребление се облага, напр. ДДС; в крайна сметка размерът на данъка е колкото при едно облагане (некумулативен) поради системата от данъчни кредити.
 
3. Според начина на определяне на ставката:
- Прост данък — данъкът е определен като точно фиксирана сума. Данък с твърда ставка е напр. патентния данък.
Пропорционален данък — данъкът се определя като част от данъчната основа, такива данъци са:
- обикновен пропорционален данък — частта, която се събира като данък е с точно фиксиран размер — напр. т.нар. „плосък данък“ по Закона за корпоративното подоходно облагане е 10%.
- обикновен прогресивен данък — частта, която се събира като данък се променя в зависимост от размера на данъчната основа. Такъв данък до края на 2007 г. в България беше данъкът върху доходите на физическите лица. С увеличаване на дохода, се увеличава и частта от него, която трябва да бъде удържана за данък. Когато ставката намалява, данъкът се нарича регресивен.
- данък с „етажна“ прогресия — той е модернизирана разновидност на обикновения прогресивен данък, направена с оглед по-справедливо данъчно облагане — частта, която се събира също се променя в зависимост от размера на данъчната основа, но се облага не цялата данъчна основа с най-високия размер, а за всеки „етаж“ се прилага съответната прогресивна част — ДОД, ДОДФЛ (до края на 2007 г. в България).
 
4. В зависимост от това, в чия полза се внасят, данъците биват:
- Републикански - в България това са корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, данък върху дивидентите, данък върху застрахователни и презастрахователни премии, данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи, данък върху разходите за леки автомобили по ЗКПО, мита,акцизи и т.н. Друг е въпросът, че част от ДДФЛ се връща в общините, а част от ДДС е собствен приход на ЕС.
- Местни (общински) - данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху превозните средства, такса за битови отпадъци, данък за придобиване на имущество по дарение, патентен данък-от 01.01.2008г е към местните данъци (чл1,ал1,т6 ЗМДТ)
 
5. По повторяемост
- Еднократни
- Периодични
 
5. Според механизма на установяване
Данъчната основа може да се определи чрез действия на данъчно задължено лице (напр. подаване на декларация), чрез действия на органите по приходите (напр. ревизия) или чрез двете. По това данъците се делят на:
- Обложни
- Безобложни
В тази връзка, под самооблагане се разбират две различни неща:
- практика на самостоятелно определяне на данък от населението в общините по времето на социализма в България;
- самостоятелно изчисляване и заплащане на данъка. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Данъкът, като сложна система от отношения, включва редица взаимодействащи си елементи, всеки от които има самостоятелно юридическо и икономическо значение. Елементите на данъчното облагане имат универсално значение, въпреки, че структурата на данъците е различна и техният брой е голям. Само при наличието на пълна съвкупност на елементите, задължението за палщане на данъка може да се счита за установено. Ако законодателят не е установил или не е определил макар и един от елементите, данъкоплатецът би имал правото да не заплаща данъка или да го заплати при удобен за него начин.
 
Елементите на данъка са:
 
- Данъчен кредитор - всяка власт, която има право да облага и която има право да изисква погасяване на обложеното. Тази власт може да бъде първична или делегирана. Първична е властта на държавата, а делегираната е властта на самоуправителните тела. В България данъчен кредитор е единствено държавата.
 
- Данъчен обект (обект на облагане) - Обект или предмет на облагане е всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респективно имущество, качество на физическата личност, определени дейности, реализирани обороти, получаване на наследство, сделки, покупко продажби и др. Следователно, обект на облагане са действия, събития, състояния, които задължават данъкоплатеца да заплати данъка. От обекта следва да се отличава източника на данъка - дохода или капитала на данъкоплатеца.
 
- Данъчен субект (задължено лице) - Физическото лице или юридическото лице (фирма), което се намира в отношения на собственост, владение, с обекта на данъка. Субект е лицето, което формално или непосредствено е задължено да внесе дължимия данък. Субект на данъка могат да бъдат местни или чужди лица. Икономическите отношения между данъкоплатеца и държавата се определят според принципа на постоянно местопребиваване или доходите се реализират на територията на страната или зад граница. В резултат на това се различават два вида субекти на данъка:
- резиденти (местни граждани) и
- нерезиденти (чужди граждани).
 
- Данъчен носител (платец) - Лицето, което носи тежестта на данъчното облагане. Именно за сметка на носителя на данъчния платеж данъкът се заплаща в бюджета. Ако данъчният субект и данъчният носител са различни лица, това е доказатеклсвто за т.нар. прехвърляемост на данъка. Тази прехвърляемост е характерна за косвените данъци (ДДС, акцизите).
 
- Данъчен мащаб- определен белег или качество на данъчния обект, въз основа на който се конкретизира данъчното задължение на платеца. Той се определя чрез закона и със икономически (стойностни) и физически характеристики. При измерване на дохода или стойността на стоката се използват парични единици или други характеристики. Например, при един от най-старите данъци най-напред за мащаб е служил броят на огнищата (комините), по-късно броят на прозорците, етажите, кубатурата и сега стойността на сградата (имуществото).
 
- Данъчна единица - една постоянна част от данъчния мащаб, за която се отнася данъчният размер. Например, 100 лв. от дохода, 100 лв. от стойността на имуществото, 1 дка стопанисвана земя, 100 лв. от реализирания оборот (добавена стойност), конските сили при моторните превозни средства и др.
 
- Данъчна основа - представлява количествено изразяване на предмета на данъчното облагане. Данъчната основа служи за изчисляване на данъчното задължение, тъй като именно към нея се прилага данъчния размер (ставка). Данъчната основа може да бъде изразена като стойностна (парична) величина или в натурални измерители. Тя има особено важно значение, тъй като от точността на данъчната основа зависи и размерът на данъчното задължение (вноската в бюджета). Данъчната основа бележи непрекъснато разширяване, с оглед на обхватността и справедливостта на данъчното облагане. Най-просто казано данъчната основа е сумата към която се прилага данъчния размер.
 
- Данъчен размер, данъчна ставка - величината на данъка за една данъчна единица. Обикновено е в процент или абсолютна сума. Данъчният размер "свързва" данъчната основа и данъчното задължение за определен отчетен (данъчен) период.
 
- Данъчно задължение - произведението на данъчната основа по данъчният размер. То представлява сумата, която определеният от закона данъкоплатец е задължен да внесе в приход на бюджета за съответния отчетен (данъчен) период. Следователно, данъчното задължение зависи от данъчната основа и данъчния размер, а те, от своя страна, са променливи и зависят от идивидуалният избор на субекта (индивида).
 
- Данъчен кредит - елемент в данъчната област, който не присъства във всички видове данъци. Данъчен кредит е законово дължим и платен данък, който при определени обстоятелства става недължим и подлежи на връщане. Данъчен кредит е най-характерен за ДДС и за акциз. Производителят няма право на данъчен кредит.
 
- Данъчен период - обикновено е календарна година. При опрделен вид данък може да бъде и друг срок. При завършване на годината лицата са задължени за внесат дължимия данък. Това е характерно за подоходното облагане. При други видове данъци срокът е по-къс. При акциза е 15 дни. Когато дадена стопанска организация е създадена след началото на календарната годин,а първият й данъчен период е от времето на нейното създаване до края на календарната година. За ден на създаване се смята денят, в който тя е регистрирана. Когато това е след 01.12 данъчният период е следващата година. При преобразуване за данъчен период се смята времето от началото на годината до деня на завършване на преобразуването, респективно ликвидацията.
 
- Данъчна преференция - Данъчните преференции (или данъчни привилегии) се предвиждат в законодателството и се предоставят на отделни категории данъкоплатци, включително - и като възможност да не се заплаща определен данък. Те не носят индивидуален характер, а се отнасят до хора с ниски доходи, инвалиди и др. Привилегиите се ползват за намаляване на размера на данъчното задължение и за отсрочка или разсрочка на падежа.
Те се подразделят на:
- преотстъпване на данъка,
- необлагаеми доходи. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Преки данъци
 
Преките данъци са данъците върху богатството, върху притежаваното (недвижимо и определени видове по-ценно движимо) имущество, върху промяната на собствеността на недвижимото имущество, върху подходите на физичесите лица и върху корпоративната печалба на предприятията. Облагат това, което "излиза" или "е излязло" от икономиката.
 
Намаляването на преките данъци увеличава търсенето и при наличие на незаети капацитети и резерви и "излишна" работна сила в икономиката може да доведе до икономически растеж.
 
---
 
Косвени данъци
 
Косвените данъци са данъци върху продажбите, потреблението и консумацията. Тзи вид данъци са косвени, тоест се дължат на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност данъкът се плаща от купувача (от крайния потребител на дадена стока или услуга), тъй като е включен в цената на стоките и услугите. Той до голяма степен определя равнището на цените.
 
Понижаването на косвените данъци означава нарастване на предлагането и съответно при неизменно съвкупно търсене - потискане на инфлацията. При същото базово условие, повишаването на косвените данъци може да доведе до ускоряване на растежа на цените и да се отрази негативно върху стопанския растеж и заетостта (да увеличи безработицата).
 
Косвени данъци са:
 
- данъкът върху добавената стойност (ДДС) - 20%
- данъкът върху оборота
- митата
- акцизите 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Акцизите са една от най-старите форми на облагане с косвени данъци. Въведени още през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за администриране данъчна форма. Когато изучава прилагането на акцизите, Адам Смит пише: “Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги”.
 
Акцизите са наричани още “данъци на греха”. Впоследствие с увеличаване потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-широк кръг от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен данък. След появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със старото си класическо предназначение.
 
В България през 1948 г. акцизът е отменен като самостоятелна форма и е включен в състава на данъка върху оборота. През 1988 г. акцизът се възстановява и се прилага в обща законова уредба заедно с данъка върху оборота (ЗДОА). При този закон стоките се облагат или с акциз, или - с данък върху оборота. От 1 април 1994 г. са в сила 2 самостоятелни закона - Закон за акцизите и Закон за ДДС. При тях акцизните стоки се облагат и с ДДС. От 1 януари 2006 г. Законът за акцизите е заменен с новия Закон за акцизите и данъчните складове.
 
Акцизите изпълняват 3 основни функции в икономическата система.
- Фискална функция - основен мотив за облагане с акциз.
- Регулираща функция - класическа функция на акциза, регулираща производството на акцизни стоки, като “натоварва” техните цени.
- Статистико-контролна функция - чрез постъпленията от акцизните плащания в държавния бюджет се получава информация за количеството на легално-произвежданите акцизни стоки и услуги.
 
Използват се различни начини за облагане с акциз.
- Облагане на площите, засети с култури, от които се добиват акцизни стоки: като лозя, тютюневи ниви, плантации със захарно цвекло или захарна тръстика и други. Платеният акциз се включва в цената на материалите и суровините.
- Облагане на суровини и материали за производство на акцизни стоки.
- Облагане на съоръжения и инсталации, с които се произвеждат стоки, облагани с акцизи.
- Облагане на готовите изделия - често с бандерол, както напр. - цигарите и алкохолът в България.
 
Данъчният размер и вида на акциза при различните акцизни стоки са различни:
- Бири - в абсолютна сума в левове за литър на база екстрактно съдържание, определено в тегловни проценти.
- Вина - като абсолютна сума в левове за един литър.
- Спиртни напитки - абсолютна сума в лв. за всеки обемен % действително алкохолно съдържание на литър.
- Тютюневи изделия (цигари) - в абсолютна сума в левове за един къс цигари плюс % спрямо продажната цена.
- Вина и ракии, произведени от собствени суровини - в абсолютна сума на литър вино и алкохолен градус ракия.
- Хазартни игри - в абсолютна сума на тримесечие на всеки игрален автомат, маса и други игрални съоръжения.
- Стоките и услуги от внос - митническтата стойност, увеличена с митата и митническите такси.
- Лотарии и томболи - в % от реализираните приходи.
- Течни горива - в левове за един тон. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Митото представлява такса или налог, определяни от страна на изпълнителната власт по отношение на вноса или износа на стоки и услуги от или в дадена държава. Митата водят началото си от борбата между парламента и краля в Англия през XVII век, когато се приема, че монархът има право да налага такси за осъществяването на търговията.
 
Митата днес са фискални инструменти, употребявани по- често във връзка с осъществяването на конкретна икономическа политика, отколкото като средство за набиране постъпления в бюджета.
 
- Вносните мита (митата при внос) се налагат най- често за защита на селскостопанския сектор на дадена държава или група държави (Митнически съюз) с цел подпомагане на местното производство и селско стопанство от чуждестранните им конкуренти. Ефектът им се изразява в повишаването на крайната цена на вносните продукти, което ги прави по- трудно реализуеми на местния пазар. По- нататъшна стъпка при преследването на тази цел представлява и налагането на определени митнически квоти и плафони, т.е. определянето на количества вносни стоки, които могат да бъдат допуснати до даден пазар. Таблицата с вносните мита на една държава или група държави се нарича митническа тарифа.
 
- Износните мита (мита при износ) се налагат предимно върху износа на суровини, най-често от държави с доминиращ селскостопански сектор с цел поддържане на определено минимално ниво на международните цени и осъществяване на контрол върху предлагането на суровините. В редки случаи износните мита се налагат и върху други стоки, за да се предотврати евентуален негативен ефект върху развитието на търговията в световен мащаб. Като доказателство за това е и налагането на износни квоти както в индустриалните, така и в най-слабо развитите държави. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за ценната информация - сбито най-важното и на език, разбираем за обикновените хора. 

Имам въпрос:

Когато данъците се събират, то те в един общ казан на бюджета ли отиват или отделните постъпления се насочват към конкретни сфери. Например, постъпленията от акцизите би трябвало да се насочват към здравното осигуряване и спортните дейности. Доколкото съм чувала тотализаторът плаща за развиването на спорта, но така ли е наистина? И за кой спорт плаща - за този, за който се залага или за масовия? 

Пътният данък директно ли отива за пътищата или минава през общата хазна и после се разпределя? 

Струва ми се по-справедливо всеки данък да си отива по предназначение, а не да се хвърля в казана и после от общото да се гребе... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Български кмет на голям град отива на официално посещение на гръцки кмет на голям град.

Гъркът се хвали с новопостроената си къща.

Българинът пита от къде е намерил пари за нея

- Ей, оная магистрала виждаш ли я?

- Виждам я

- От двете страни по 20 см спестихме и ето ти пари за новата ми къща

 

След известно време гръцкият кмет отива на гости на българския. Той също се хвали с новопостроения си палат, с всякакви екстри в него., вносни мебели, диаманти вместо камъчета в градината, златни пауни

Гъркът пита откъде пари за тази огромна луксозна къща

- Ей оная магистрала виждаш ли я?

- Не, нищо не виждам

- Е, да, де, как ще я видиш

 

 

Мисълта е, парите от данъците се разпределят незнайно как за обикновения гражданин и селянин,

но знайно за някои други

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за ценната информация - сбито най-важното и на език, разбираем за обикновените хора. 

Имам въпрос:

Когато данъците се събират, то те в един общ казан на бюджета ли отиват или отделните постъпления се насочват към конкретни сфери. Например, постъпленията от акцизите би трябвало да се насочват към здравното осигуряване и спортните дейности. Доколкото съм чувала тотализаторът плаща за развиването на спорта, но така ли е наистина? И за кой спорт плаща - за този, за който се залага или за масовия? 

Пътният данък директно ли отива за пътищата или минава през общата хазна и после се разпределя? 

Струва ми се по-справедливо всеки данък да си отива по предназначение, а не да се хвърля в казана и после от общото да се гребе... 

 

Републиканските данъци влизат в републиканския (тоест - в държавния) бюджет. Това са обикновено преките данъци - корпоративния данък, данъкът върху доходите на физическите лица... Там отива и косвеният данък върху добавената стойност (ДДС). В закона за бюджета на Р. България за съответната година е указано по какви направления трябва да се разпределят данъците, постъпванщи в реп. бюджет (държавна отбрана, здравеопазване, култура, образование, държавна администрация и др.). Понеже бюджетът на страната в един момент беше изпразнен, под давление на министъра на финансите Дянков, премиерът Борисов бе разпоредил да не се възстановява ДДС на фирмите. Което ги обрича на фалит, понеже ги лишава от свежи пари. И в същото време, бюджетът се пълни. Затова, фирмите масово обжалват ревизионните актове, съставени им от НАП и си искат ДДС-то. А данъчните търсят под вола теле, само за да намерят основание да им откажат връщането на ДДС. 

 

Местните данъци - данък сгради (определя се въз основа на данъчната оценка на имота), такса смет (определя се по различни методики), и др., съгл. закона за местните данъци и такси, влизат в местните общински бюджети. Техните размери се определят от всяка община. За тяхното увеличение трябва да има някакво основание (например - повече боклукчийски контейнери, по-често сметосъбиране и др.). Обаче, копирайки методите на държавната администрация, общинската администрация може да ги увеличи по някакво друго свое усмотрение. В общинския бюджет е заложена схемата за разпределянето на постъпилите пари. Например - подобрение на общинската инфраструктура (пътища, осветление, мантинели, озеленяване), ремонт на общински сгради, болници, училища и така нататък. Пътният данък и таксата за гаражните клетки спадат към местните данъци и такси. Тези пари се харчат за ремонт на местната пътна мрежа и уличната мрежа в селището, за почистването на пътищата през зимата... 

 

Осигуровките (които не бива да се бъркат с данъците!), посредством НАП, където се плащат, влизат в бюджета на НОИ. После НОИ ги разпределя за пенсии, социални помощи, детски, майчински, обезщетения за безработните и др.  

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×