Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Истинско знание

Recommended Posts

Guest Еси

Какъв е тестът за "достоверност"? :feel happy:

<{POST_SNAPBACK}>

Всеки намира своят "тест за достоверност". Иначе щеше да е универсално т.е. ненужно.

Мога да споделя как е при мен, това е вдъхновението което ме отлепя от земята

и след това усещането, че дълбоко в същността ми аз съм го знаела.

Истинското знание е припомняне и припознаване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Иначе щеше да е универсално (начина, формулата) т.е. ненужно.

(Всеки има свой път/начин по който достига до знанието.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По ми се чини универсалността, но всеобхватна, а дребничките ние вече познаваме частички различни от тази универсалност, нарастващи...

Индуктивно ще са различни тестовете, но противно на собствената ни ограниченост - универсален е. Светлината е Светлина и източника е Един!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

По ми се чини универсалността, но всеобхватна, а дребничките ние вече познаваме частички различни от тази универсалност, нарастващи...

Индуктивно ще са различни тестовете, но противно на собствената ни ограниченост - универсален е. Светлината е Светлина и източника е Един!

<{POST_SNAPBACK}>

ДA!!!

Да истината е една, но начина/пътя по които стигаме до нея май е различен за всеки. Зависи от отвореността му. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте , приятели !

Истината е една , но тя е толкова необхватна и несъизмерима , че ние винаги само ще се докосваме , ще можем да я виждаме частичка по частичка .

Но никога цялата от край докрай . Затова стават безброй много истини , защото я накъсваме , хващаме един детайл , захвърляме го после друг , понякога успяваме да подредим малко по- голямо пространство от истината , но все още сме такива деца , че само разбъркваме парченцата истина, до които се докосваме и загубваме

цялостта .

Мъдреците са тези , които стоят на Пътя , Светиите са част от Пътя .

Но ние трябва да се опитаме да се изправим най- сетне на крака и да проходи това бебе Човечеството . Достатъчно залъгалки и близалки , са ни давани , сега май- вече трябва да порастваме . :):sorcerer::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

как да разберем, че дадено знание е истинско? Какъв е тестът за "достоверност"

лъжата или глупостта са като изпята фалшиво нота

необходим е музикален слух или камертон да се хване

камертонът, Аум може да се чуе от сатвичен човек при концентрация в междувеждието, по-силен е звукът в дясното ухо

от някои демонични изказани мисли чувствителният човек може да го заболи глава и дори да се разболее

затова още като усети вибрацията, той престава да слуша или чете, изключва

Ето едно упражнение което разработих за чуване и осъзнаване на космическия звук, при редовно практикуване води до ясновидство, също неутрализира магии, уроки и т.н.

Влиза се в бърза река, за предпочитане по-бърза от 2 метра в секунда.

В началото експерементирах хванат за подводен камък, тялото се "вее" хоризонтално свободно под напора на течението.

Поема се въздух и се потапя главата. Държейки я под водата,

търси се ъгъла на главата към вертикала, при който бързото течение създава специфичен звук в ушите.

Когато се чуе правилния звук, усещането е комфорт като че ли тялото е обгърнато от нещо топло, дори водата да е студена.

Слуша се колкото може по-дълго, периодично се поема въздух.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Плодът след Приложението...Удовлетворението..тихото и благото :thumbsup:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинско е онова знание, което можем да приложим тук и сега и с негова помощ да направим най-малкото добро. Истинско е знанието, придобито с жив опит. В този смисъл между истинско знание и умение няма разлика.

Истинските неща са постоянни и служат вечно :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Много точно казано.

Остава, обаче открит въпросът:

Кое е постоянно и служи вечно в един свят, непрекъснато променящ се по непредсказуем за нашето съзнание начин?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

EX DEI NASCIMUR

IN YESU MORIMUR

PER SPIRITUM SANCTUM

REVIVISCIMUS!

бележка на модератора: Моля не ползвайте термини на латински без превод. В превод това значи "От Бога се раждаме! В Христос умираме! Със Светия Дух възкръсваме!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинско е онова знание, което можем да приложим тук и сега  и с негова помощ да направим най-малкото добро . Истинско е знанието, придобито с жив опит .

Явно трябва извън този свят да го търсим

:hmmmmm: Тук и сега, възможността да направим нещо, живият опит не са ли елементи на този свят ? :hmmmmm:

И мисля си, ако приемем, че на този свят не можем да намерим истинското знание, от това не следва ли, че е безмислено да го търсим. А от второто не следва ли, че е безмислено да се учим от живия опит и е безмислено да се опитваме да прилагаме доброто, научено от него?

Това всичко не дава ли основание на Някого да обяви за невъзможен и Закона на Любовта в този свят :hmmmmm: и да го отложи за "другия" ?? :hmmmmm: А в този свят да настани на негово място своите закони за Добро и Зло? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук и сега, възможността да направим нещо, живият опит не са ли елементи на този свят ? g.gif

И мисля си, ако приемем, че на този свят не можем да намерим истинското знание, от това не следва ли, че е безмислено да го търсим. А от второто не следва ли, че е безмислено да се учим от живия опит и е безмислено да се опитваме да прилагаме доброто, научено от него?

Да - "Космическата илюзия е безкрайна, но досадно монотонна"

"Ако искаш да излезеш от стаята [Самсара], но търсиш вратата по нейния таван, няма шанс да го намериш"

Душата ти не е от този свят. Най добре да намериш човек който е намерил Бог.

"Питай го смирено и му служи. Самоосъзналият се човек може да те научи защото той вижда Истината" Бхагавад Гита

Това всичко не дава ли основание на Някого да обяви за невъзможен и Закона на Любовта в този свят g.gif и да го отложи за "другия" ?? g.gif А в този свят да настани на негово място своите закони за Добро и Зло? g.gif

Големи зли и демонични сили дебнат колебаещите се.

Опасността да се деградира дълбоко след отказване е голяма.

Търси Божието царство и няма да сбъркаш.

"Ако някой е сложил ръка на ралото и гледа назад, не е достоен за Мене"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинското и неистинското знания за света са две идентични понятия. Между тях няма разлика.

Знанието е натрупана информация в паметта на изживяващия. Информацията е една. От нея следват интерпретеции създадени от мисълта. Интерпретациите като производни на информацията са със същите качества т.е. нито истинни нито неистинни.

Има разлика между знание и съществуване.

Знанието е количество информация с възможни интерпретации.

Знанието е предпоставка за откъснатост на Девствените духове от съществуванието-присъствие в същността на Универса.

Съществуванието-присъствие е присъщо на Духа, но не и на знанието-информация.

Материята е информация – изкристализирал Логос производен на Духовете. Материята-информация има форма, а Духовете творейки я, присъстват в нея.

Знанието е неприсъщо за Духа.

Духът не знае Той съществува. Съществуването е творчество.

Знанието е минало. Съществуването настояще.

Знанието откъсва Девствените духове от Отца. Знаейки Духа умира за вътрешното. Съществувайки Той се ражда за вътрешното, което е Новораждане.

Първото знание на Девствения дух е в Едем. С това първо знание Той се е насочил навън и се е откъснал отвътре.

Този летеж във физическия свят е затваряне на Духа в производното Му – информацията-форма.

Това е падението на Девствените духове в Самсара.

Откъсването от знанието е невъзможно. Трансформирането му - цел.

Трансформацията на знанието в съществуване е докосване до Христос.

Тази трансформация на знанието в съществуване е път на Девствения дух към Новия свят, който е бъдещето произлязло от миналото - Едем.

Новата земя е духовната същност на Универса.

Новото небе е неограничената възможност за съществуване на Духовете, творейки в Отца.

Редактирано от Виктор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, момчета, добре, Венци и Виктор! Съгласна съм с вас . И какво от това? Добре, това е Знание, така е. Какво да правим днес? Утре? Вдругиден? Това знание е толкова тежко, че някои дори и не искат да стигат до него! Какво да правим с него?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо, ама наистина нищо. В никакъв случай не трябва да го приемем като част от нас, понеже то е тежест. Разширяване, но на Егото. Не съм напълно сигурен, че докосването до Христа ще се случи само при трансформацията на знанието, а пък си и мислех, че се различават съществуването и живота. И все пак присъствието е наблюдателност и обективност, но в определени степени. Трябва вече доста нещо да си събудил от Първородния, за да може присъствието да е освобождаващо наистина. Иначе освобождава само от моментните товари, но си остава присъствие в Самсара. Някак мисля си, че до Христос ще се докоснем след още някоя друга трансформацийка. Говоря за реално докосване, носещо Живота, а не само скрити импулси. Но и преди достигането му, стремежът трябва да е чист и ясен: Jesus mihi omnia!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Чета постингите и си мисля, че ние може би наричаме с едно име две качествено различни неща.

За мен този свят е светът, който ме заобикаля такъв, какъвто Е - имам предвид Светът, който не се вписва в логическите схеми и понятията, с които го осъзнава моят ум, а съществува независимо от него. Моето съзнание е само едно от проявленията на божествения свят, които всъщност създават този свят.

Струва ми се, че защитниците на тезата, че този свят не може да ни даде Истинското знание, разбират понятието този свят като светът, който съществува само в нашето съзнание и е плод на усилията на ума ни да "стабилизира" някаква картина, модел за това, което го заобикаля. Умът ни е този, който е разделил изкуствено света на Добро и Зло и е съчинил морала, етиката и ценностните системи на човешките общества, които оказват "формиращо" влияние върху психиката, начина на мислене и поведение на членовете си.

Ако наистина е станало това терминологично разминаване, това означава, че всички защитаваме една и съща позиция.

Може би все пак е добре да си доуточним какво разбираме под този свят . :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

този свят
светът на хората

светът в който между другите работи е възможно и се избиват милиони пиленца, агънца, теленца, прасета, планетата се опустошава, порното и насилието по телевизията и нета се изчислява на милиони терабайти в секунда, хората се превръщат в болни дегенерати и т.н.

мислиш ли че си свободна от

изкуствено разделилите
се

Добро и Зло

едва ли

"Косата ми побеля от вашето беззаконие и убийства" Дънов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, Чудно хубаво! Така си представям търсенето, което води до намиране!

Струва ми се, че доста точно формулираш един съществен проблем, макар че той не е от принципно значение. Ще разясня своята позиция, а тя, разбира се, може да не съвпада с тази на другите, те, ако искат, ще си кажат. Освен това ще използвам притчата на Платон за пещерата, тъй като ми се струва, че така е най- лесно. Какво наричаме "този свят"? Считам, че това е светът на сенките, за които говори Платон. Не е невъзможно под "този свят " да се разбират и сенките и предметите, които ги създават, и огънят, заради който има сенки. Обаче нашето съзнание има достъп само до сенките (дори да е много разширено, дори да вижда много тънките му съставки, които повечето хора не виждат...). Така че повечето хора, когато говорят за "този свят", явно говорят за света на проекциите, на сенките. Притчата е важна, но си е притча. Реално светът на сенките изглежда много убедително като пълноценен и самостоятелен. Не е лош, или добър. Само е проекция.

Но ето го и по- сериозният проблем. Както и да наричаме тези светове, и да ги разглеждаме единият като част от другия, или да ги разглеждаме като два различни свята- между тях ние, "проекциите", нямаме връзка. Може да сме я имали, и да сме я загубили, може изначално така да е замислено- да я нямаме, но по някое време да я изградим, но така или иначе имат връзка само тези, които изминат Пътя, който е Истината и Животът. Наистина, терминологията не е толкова важна. Важно е осъзнаването на проекционността на това, което виждаме и съзнаваме, на наличието на Свят (или измерения?) на истинските неща, особено важна е връзката. Но ако някой я има, няма нужда силно да убеждава другите, че я има, то може да се види, при наличие на подходящи очи.

Впрочем, не мисля, че казвам нещо ново за форумците. Нали? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

мислиш ли че си свободна от 

изкуствено разделилите

се

Добро и Зло
едва ли

А защо не? Защо това ви изглежда толкова смешно невъзможно?

Дори мога да си кажа "рецептата".

Първо - Благодарение на втълпените Доброто и Злото зад гърба животът е в пепелища, стои човек на висящ над пропаст въжен мост с две деца, за които все още отговорност носиш пред Богородица, в ръцете и с двама възрастни родители зад себе си - с ужасени и безпомощни очи, че тяхното дете си отива от този свят....

Второ - Повярваш, че това, което пише в книгите на Учителя е възможно....

Трето - повярваш, че Господ ти е дал достатъчно сили и Любов в душата да издържиш изпитанието и да намериш Истината, защото иска от теб да останеш в "този свят" за да се учиш и за благото на своите ближни и всички, които ще имат нужда от теб, а не да бягаш от него, защото животът "боли".

Е, освобождаването от това в което си вярвал и което си превърнал в свое аз, много болеше - то си беше нещо като самоубийство. Ако го нямаше първото условие, може би никога нямаше да се "прежаля" да тръгна дори и да вярвах по вторите две точки.... Да сте чували за майчин инстинкт?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът, според мен, е не в осъзнаването на този свят като проекция на Онзи, нито в липсата на връзка, иначе се обезсмисля идването на Сина.

А сме я имали, но затова и точно сме я изгубили.

Въпросът е да успеем да се слеем с Пътя, ние да станем Път. И как ще стане това. Има Огън на изхода на пещерата, през който трябва да се премине. Това е големият проблем ;) .

Там гнозисът дали ще ни помогне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×