Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Не мога да си простя


Recommended Posts

Имам връзка от 16 години с мъжа на живота ми.Имаме и детенце.
Преди почти една година му изневерих...с колега...всичко продължи само месец, срещали сме се няколко пъти, интимни сме били веднъж...Не знам защо се поддадох...Сега от далечината на времето, дори не знам, какво ме е привлякло в другия.


Отношенията с мъжа ми бяха силно охладнели от много време, нямахме време за разговори, работата му беше много изнервяща, само детето ни свързваше...Опитвали сме се да говорим за чувствата си, но не се получваше...всеки си живееше в неговия свят...А той ме обича...и аз го обичам...Някак се бяхме отчуждили..
След изневярата ми, за която той мисля, че не знае, осъзнах какво имам до себе си...спомних си какво ни беше събрало.Преборихме се отново за любовта ни...плакахме много...и двамата...
Много неща се промениха за добро, работата, изчистихме и други проблеми, общуваме пълноценно, радваме се на живота, на детенцето ни и втория шанс за любовта ни...
Сега сме щастливи, но не мога да си простя...Как да превъзмогна това чувство на вина, възможно ли е изобщо..Изпитвам и страх от това да не разбере, защото ще го нараня ужасно...Съжалявам ужасно много.Знам, че за да се стигне до там, процесът е дълъг и е провокиран и от двете страни...

Тежи ми...и не искам да се завъртя в някакъв омагьосан кръг, искам да продължим напред, искам да спра да се мисля за предател...

Редактирано от vina
Линк към коментар
Share on other sites

След изневярата ми осъзнах какво имам до себе си.

Приеми я като неизбежен етап за преоценка на връзката.

Обещай си да не се повтаря - само на себе си.

Ако не си му казала досега - недей. По-добре угризенията ( макар че се надявам да ги изхвърлиш успешно) да мъчат теб, а не да се мъчи той.

Вътрешно в себе си му дай право и той да извърши същото и си обещай ,че би му простила.

 

Само 4 реда написах, ти ги дръж в съзнанието си - трудно е да изпълниш докрай всеки един. Ако успееш, си освободена

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, Късметче...

4 реда и много вяра...

Обещала съм си...на себе си...

Не мога да му кажа....точно поради тази причина...не мога да му го причиня...той е добър човек...

Опитвам се...и ще продължа..

Неизбежността - за всяко нещо има причина, но ми е трудно все още да го приема...в конкретния случай.

А последното - не ми беше минавало през ума..осмислям го...

Вярвам, че ще се справя, но може би ми трябва още време...

Редактирано от vina
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Вина, ще трябва време, не за да прощаваш на себе си или да намираш причината, а за да успееш да видиш етапа на твоето развитие от позицията на времето. Тогава ще разбереш, всяко нещо си има времепространство, в което се е случило, преживяло и останало там.

То вече не съществува. Освен в мислите  ти, никъде другаде. Извлякла си ценни изводи за себе си, било ти е нужно, за да успееш да  пречупиш нещо в света и мирогледа си. Това е бил начина, нищо не се е разпаднало имаш семейни отношения по - красиви от предишните. Това е било стъпалото. Едно много популярно стъпало, случва се на много, много семейства. 

Може би е добре да си отговориш по - задълбочено на въпроси като:

За какво точно се чувстваш виновна? (защото му изневерих или предадох, НЕ е отговор)

Какво взе за себе си от случилото се? (нещо положително)

Какво е положителното след тази случка?

Ти по - добра ли се чувстваш, харесва ли ти сегашното семейно отношение? 

 

 

 

Епизодите на нашия живот са просто етапи от нашето израстване, при всеки те са различни, един ден, когато сглобиш филма, ще разбереш смисъла на всеки един от тях. Сега е добре да заживееш в следващия епизод.

А относно самообвиненията има едни много хубави думи, които идват от хилядолетията при нас и е добре всеки да си ги повтаря всеки път, когато реши да обвини някого в нещо или да се самообвини:

 

" Да хвърли пръв камък онзи, който никога не е грешил........"

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Пиша ти, защото си се кръстила Вина....

 

Ще ти кажа само, че благодарение на това твое действие, нещата в твоето семейство са потръгнали. Направила си, каквото е трябвало, за да помогнеш на съпруга си и на себе си. Така ти си погледнала вашата връзка отвън. А ти го наричаш Вина. Измисли по-истинско име, по-весело име, което да отговаря на резултатите. Какво име ти дойде в главата?

 

За мен ти си герой!!!

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...