Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

242. Добрата земя - Неделна беседа, 20 декември 1925 год.

Recommended Posts

Господнята молитва

Формула:

Аз съм човек, служител на Доброто.

Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.

Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти)

 

 
 
Беседа: Добрата земя - Беседа, държана от Учителя на 20 декември 1925 год. в гр. София.

 

 
Формула: Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

 

 
 

Quote

 

Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава? Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.

Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл....

 

...Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.

 

Аз ви говоря на един разумен език. Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма. Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи. Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор. Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл. Я да го остави сам на себе си, та да види!

 

Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света. Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”

 

Питам ви сега: какво разбрахте вие? Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея. Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти...

 

Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове? – Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили. Влюбването е хубаво, красиво нещо.

 

Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот. Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни! Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества...

 

Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината. По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело! Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език. Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите. За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа. Това са възможности.

 

Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава? Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.

 

Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.

 

 

 

Добрата земя

 

Чудесна беседа, благодаря!

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

 

Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.

Добрата земя

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×