Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mar4et0o

Сериозните връзки и възрастта - каква е разликата между поколенията?

Recommended Posts

Аз съм момиче на 22 годинии в последно време се чудя над това как хората от предишните поколения са се женели на горе-долу мойта възраст даже и по-малки и са успявали да създадат хубави и здрави семейства.В момента,като че ли никой незнае какво иска,търсят се повърхностни взаимоотношения и младите семейства масово се развеждат.Защо на хората им е толкова трудно да започнат сериозни взаимоотношения?Връзките на хората станаха многобройни,всеки уж търси и иска някой до себе си,но това търсене довежда единствено до безмислени и краткотрайни връзки.

Редактирано от mar4et0o

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във фейбук битуваше една снимка на възрастна двойка и отдолу имаше надпис:

 

" Ние сме от поколението, което не хвърля счупените неща, а ги поправя." Това е разликата.

 

Всеки за себе си решава, дали да се подчини на модната тенденция на едно поколение или да следва вътрешния си глас за ценностите в живота.

 

 

Имам 2 деца на твоята възраст и не наблюдавам да се търсят само повърхностни връзки. И сред тях, както и сред всички поколения, има различни хора.

 

Друг аспект -  "Дървото се превива , докато е младо."

 

И в исторически аспект

- преди браковете са се запазвали формално, но това не изключва нещастието, насилието, физическия и психически тормоз вътре в брака, напротив.

- бракът често е бил основа на икономическото и чисто физическо оцеляване на индивида. Да бъдем благодарни, че сега имаме по-голям избор. ( "Снаха" Г. Караславав, "Задушница" Ел. Пелин)

- От друга страна средната продължителност на живота, войните и епидемиите са прекратявали без време някои бракове. Сега средната продължителност на живота е около 70 г. в България и повече в проспериращите страни. Трудно е да имаш над половин век безоблачна връзка.

 

 

И в бъдеще ще има дълготрайни бракове, макар и не мнозинство. Да се надяваме, че те ще бъдат само щастливи.

По-важно ми се струва родителите да запазят цивилизовани взаимоотношения след охладняването си един към друг. Да обяснят на детето, че не то е причина за раздялата, за да предотвратят травмиране на психиката. Да действат от позицията на разума, зрелостта и добрата ценностна система. Това е факт в по-развитите демокрации... напоследък и при нас.

 

В момента,като че ли никой не знае какво иска,търсят се повърхностни взаимоотношения и младите семейства масово се развеждат.

 

Това е резултат от насаждането на консуматорско мислене. Медиите внушават, че всичко трябва да става лесно, всичко се купува и  се хвърля след употреба.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм момиче на 22 годинии в последно време се чудя над това как хората от предишните поколения са се женели на горе-долу мойта възраст даже и по-малки и са успявали да създадат хубави и здрави семейства.В момента,като че ли никой незнае какво иска,търсят се повърхностни взаимоотношения и младите семейства масово се развеждат.Защо на хората им е толкова трудно да започнат сериозни взаимоотношения?Връзките на хората станаха многобройни,всеки уж търси и иска някой до себе си,но това търсене довежда единствено до безмислени и краткотрайни връзки.

Знаеш ли, може би и да не са били все хубави, поне не и в началото, но определено здрави; поне доста по-здрави от сегашните.

Аз имам за себе си един отговор защо това е така, макар че не претендирам да съм непременно права, най-малко сигурно влияят и други неща, но ето какво мисля аз - животът на хората става все по-лесен, уреден и лек във всяко едно отношение, като се започне от храната и се стигне до образование, здравни грижи и т.н. екстри, на които само до преди половин-един век много малко хора са се радвали, а сега всички ги възприемаме едва ли не като даденост. Хората, свиквайки повечето неща в живота им да стават лесно, при първата възникнала трудност в двойката, поне единият, а често и двамата, са склонни да се разделят и да търсят връзка с друг човек, с който нещата ще вървят по-леко, да не се налага да се влагат някакви по-специални действия, пази Боже усилия ;) А то е ясно, че няма как да стане - такъв някакъв идеален човек, дето да не ни създава никакви затруднения; но това не пречи да се търси :) Явно търсенето е по-леко, отколкото да се поработи върху себе си и върху отношенията.

 

Точно такава е логиката според мен и относно това, че сега младите хора дъъъълго време се чувстват деца (в лошия смисъл на думата - инфантилност може би трябваше да употребя), докато преди само половин век болшинството хора още на доста невръстна възраст са били дотолкова включени в осигуряване на трудното битие, че са били доста по-отрудени и отговорни ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с горните две мнения. Преди не, че хората са били толкова по-различни просто условията са ги принуждавали да си стоят заедно. Според мене основния ключ за една дълготрайна и хубава връзка е това дали човек обича повече себе си или партньора си. Ако и двамата са водени от щастието на другия имат всички предпоставки за дълга (цял живот) и истинска връзка, ако само единия е воден пак имат шанс, но доста по малък, ако и двамата са водени от личното си щастие каквито са над 95% от хората то работата им е спукана въпрос на време. Няма нищо сложно просто човек трябва да си отговори на въпроса защо търси връзка за да взима или за да дава. Да направиш другия щастлив или да бъдеш ти. Тук много хора биха отговорили, че искат и двамата да бъдат щастливи и да взимат и да дават, но водещия стремеж може да бъде само едното :)

Редактирано от Sorsi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Не само времето, но и хората са били различни. Днес всеки набляга на развитието на Аза си, иска да се утвърди, вкл. в брака. Освен това е предразсъдък, че човек трябва да изживее живота си само с един партньор и на развода се гледа винаги като на нещо нежелано. Понякога, дори и да може да се запази партньорството, това не е задължително най-доброто за развитието на партньорите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет и от мен :).

Мисля, че всеки човек се ражда "отново" с времето и условията, в които живее - т.е имам предвид, че ние си продължаваме да "играем" своите  отредени роли, в конретното време и при конкретните условия, които влияят на нашите най-общо казано добродетели.

Живеем във време на изобилие и пренасищане. На моята баба напр. и е било посочено за кого да се омъжи - тя е нямала друг избор, както и много други по това време. Днес, ако някой срада, защото обича му казваме  - това са бели кахъри - има толкова много други - само избери.... В днешно време избора е огромен - навсякъде психолози и "помагателни" книжки тръбят как трябва да бъдем щастливи и ни най-малко да не страдаме, защото, ако страдаме, трябва да се премахне причинителят на страданието - т.е човека, когото обичаме. А истината е, че не може без страданието - както не може нощта без деня ... Но може би ние сме толкова  толкова устремени към пропагандираното шастие, че дори не се опитваме да погледнем, човека до себе си - да се опитаме да го разберем, да "походим малко в неговите обувки", да плачем с него, да се радваме с него и.т.н  Нещо не ни изнася и хоп - ами разбира се, пълно е и с други, които ще ни раберат. А любовта според мен е да разбираш, не да те разбират -  да даваш, а не да получаваш, да обичаш, а не да си обичан ( молитвата на Св. Франциск )... И така ходим си все "гладни" и ненаситни, защото не искаме и мъничко да страдаме, не искаме и миничко да приближим съцето си до това на другия, за да го чуем, защото все си мислим, че нашето сърце е  най -важно, че то бие  най - правилно  и  ходим още по-нещастни, и още по-празни и ненаситни ...

 

Молитвата на Свети Франциск

 

Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.

Редактирано от Синчец

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм момиче на 22 годинии в последно време се чудя над това как хората от предишните поколения са се женели на горе-долу мойта възраст даже и по-малки и са успявали да създадат хубави и здрави семейства.В момента,като че ли никой незнае какво иска,търсят се повърхностни взаимоотношения и младите семейства масово се развеждат.Защо на хората им е толкова трудно да започнат сериозни взаимоотношения?Връзките на хората станаха многобройни,всеки уж търси и иска някой до себе си,но това търсене довежда единствено до безмислени и краткотрайни връзки.

 

От два века нещата са запознали да се променят. Съвременният човек съзрява чак на 42 години. Така че всичко е нормално :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С течение на времето хората се развиват и се променят - променя се тяхната личност, променя се физиката им.

 

Може да познаваш половинката си още от училище, от детството си. Но един ден осъзнаваш, че човекът до теб е съвсем различен от човека, в когото си се влюбил(а). Напълнял, отслабнал, поумнял, оглупял и така нататък - в зависимост от настъпилите промени. 

 

Разбира се, съществува възможността с течение на времето да настъпят промени, които да те накарат да харесаш и да заобичаш човека до себе си още повече! Ако това се отнася и за двамата - прекрасно!

 

Но единият може да се е развил в положителна посока, а другият - в отрицателна. В този случай единият все повече заобичва и се повече се влюбва, а другият все повече разлюбва и все повече намразва. 

 

А търпейки нетърпимото, човек намразва не само човека до себе си, но - и самия себе си. 

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

 

А търпейки нетърпимото, човек намразва не само човека до себе си, но - и самия себе си. 

 

 

Това е гениално вярно. Важното е да си позволим да бъдем себе си, винаги, на никоя цена да не предаваме себе си. 

 

P.S.

 

За сериозните връзки възрастта няма значение. Мъжът е пълноценен сексуално поне до 80-90 години.

 

А и не е нужно да се концентрираме толкова във секса. Във връзката има още четири огромни центъра освен сексуалния, които могат да бъдат в резонанс. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За сериозните връзки възрастта няма значение. Мъжът е пълноценен сексуално поне до 80-90 години.

 

 

Не съм съгласен с това. Но  повечето от тия връзки са на базата пари. Много малко то тях са по любов!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За сериозните връзки възрастта няма значение. Мъжът е пълноценен сексуално поне до 80-90 години.

 

 

Не съм съгласен с това. Но  повечето от тия връзки са на базата пари. Много малко то тях са по любов!

 

Има пет области, в които двамата партньори се свързват и се поражда любовта. Сексът е само една от тях. Ако си концентриран в секса, то би ти изглеждало, че всичко е за пари :) 

 

Между другото парите и успехът са един от начините двамата човека да се обичат, защото са успешни заедно. Но това пак е резултат от това, че са заедно. Парите не идват от вакуума. Дори любовта да изглежда, че е за пари, то парите са резултат от любовта между двамата. Всичко друго е опростяване и израз на лично негативно отношение. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много точен последен коментар. Съласен съм със всичко. МОга да кажа че не съм привърженик на връзките които имат голяма възрастова граница!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хехех, тя темата беше отворена със съвсем друго съдържание - как предишните поколения са създавали още в съвсем млада възраст трайни връзки, а сега младежите дори и над 30-те все разни кратки и нетрайни ... Ето един отговор блесна - нетърпението например в сегашните поколения като цяло е по-голямо (ето, явно не достига търпение да се седне и прочете темата от началото).

 

Разликата в годините между партньорите - по принцип не е сериозен проблем, то и е доста обусловено кой какви партньори ще го привличат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, разликата във възрастта не е проблем. Разните парадигми, които боравят със семейни отношения (които познавам), нямат входен параметър разликата във възрастта на партньорите. Възрастта може да породи културологични различия, но тези такива между двама на една възраст може да са дори по-големи. 

 

И аз мисля, че основното е нетърпението. Ама защо другият не направи това и това? защо не веднага?....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, разликата във възрастта не е проблем. Разните парадигми, които боравят със семейни отношения (които познавам), нямат входен параметър разликата във възрастта на партньорите. 

 

Всъщност, позволете ми и аз леко да се отклоня от темата – но, се изкушавам да кажа, че има много ясно дефинирана антропологична формула по отношение на максимално допустимата разлика във възрастта на партньорите.

 

Изчислява се по следния начин: Вземат се половината от годините на партньора + добавят се 8 години.

 

Всяка разлика над този максимум – се счита за антропологично неразумна и за психологически и физиологически неприемлива (с други думи – за извращение).

Тоест, например за един мъж на 40 години – допустимата граница ще е 20 (половината от годините му) + 8 = 28 години допустима минимална възраст за  партньорка.

 

Въпросните доводи са базирани от една страна на това, че наличието на отклонения от тази допустима граница е признак не само за инфантилност и незрялост в избора - но и признак за психологически проблеми, сексуални отклонения и перверзия.

А от друга страна, най-вече се базират на това, че едно физически и психически здраво потомство - може да бъде резултат само на разумното съчетание на гените на двама зрели физически и здрави психически индивида, които имат културна съвместимост. (Което е невъзможно, ако например единият партньор е тинейджър, а другият е пред пенсия :D).

Тоест, няма как един застаряващ мъж (или жена), който задоволява нагона си с двойно по-млада партньорка (или партньор, ако е жена) – да очаква „плодовете” на този нагон да бъдат здрави физически и психически, при условие, че първоначално връзката им се основава на физическа, умствена и психологическа несъвместимост и само по себе си намерението им за подобна връзка – е явен признак за незрялост и патология у самите тях.

 

п.п.1.  Впрочем, от антропологична гледна точка, не е особено приемливо и това жената да е по-голяма от мъжа – защото тук вече връзката и потомството биват подложени на доста рискови от психологическа гледна точка матриархални фактори.. Но нека, да не се отклоняваме чак толкова от темата, все пак  :D

 

 

п.п.2. А пък според Учителя - идеалният вариант е когато мъжът е по-голям от жената най-малко с 9 и най-много с 12 години..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Я колко интересна станала темата. 

 

Да, ако младеж на 20 години се интересува все от жени на 70, това си е отклонение....както и реалният случай мъж да не може да прави секс, ако не се намира в ковчег...

 

Има някакъв резон в тези сметки, но пък ето какво казва Учителя за възрастта: "...Отъ 1 до 40 години ти си младъ. Отъ 40 до 80 години ти си възрастенъ. Отъ 80 до 120 години ти си вече въ старость...." (от "Приятно занимание"). Интересното е, че това го намерих точно преди да прочета последното в темата. 

 

Според мен много важно е как са се събрали двамата. Ако (по твоя пример) 40-годишен мъж търси все жени около 28 години като цел, то вече тук има нещо съмнително, предпоставка за обсесия. 

 

Ако двамата, не са се търсили специално, а са се събрали на място, което е значимо и за двамата (не нощен бар :) ), ако в процеса на общуване се окажат културно съвместими, психически съвместими, така че да им е приятно да са заедно, то връзката се създава и сама независимо от разликата във възрастта им.

 

Ирина мисля, че в твоя материал има културологични особености :) :

 

Поставя се на първо място генетичния императив, но той не винаги е първи.

Освен това се смята, че двама като се съберат, то ще е за цял живот. Всяка връзка има начало и край. Е, ако е за цял живот, добре, но не е нужно хората да са заедно стоящи в агония. Докато са съвместими, те ще са заедно. Животът е по-голям от желанията на хората.

Смята се, че една връзка трябва да осигури потомство, което според мен е социално наложено. Творчеството в една връзка не се изразява само в раждане на деца. Примерно - двама музиканти или двама учени и т.н. Те пак творят. 

Матриархалните фактори - може да е съграждащо за един мъж да има връзка с по-възрастна жена. 

Предполага се, че двамата съзнателно се избират с определена разлика в годините. Все едно като се запознават двама веднага си казват годините :) А пък, ако съдбата е събрала двамата, то те реално при запознаването си не виждат такива неща като разликата в годините. 

Предполага се, че двама като са на близка възраст са културно съвместими. Не е така :) Може да са абсолютно културно несъвместими, както са културно несъвместими учениците в един клас и си изграждат отдели групички на общуване. 

Ако има любов, предполага ли се, че трябва да ограничим любовта, заради някаква формула и това, което "се счита"?! Да живеем живота си, както обществото иска или счита?

 

Има много особености и всеки случай е за себе си, 

 

Разбира се, идеалният вариант би бил разликата във възрастта да е 9-12 години мъжът да е по-голям, но да не забравяме, че когато се оставим на живота, то това, което ни събира с другия, са основно силите, които ни водят. Особено, ако човек по-дълбоко се е оставил на тези сили. А и другият ни се дава, за да си учим уроци. Любовта няма нищо общо със секса, тя ни събира, за да учим. Сексът е просто един бонус. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидаре, разбирам накъде вървят разсъжденията ти - но, явно ти не си ме чел внимателно  :D

Защото никъде не съм казала, че човек трябва да се фиксира и фанатизира в някакви си възрастови ограничения. Даденият от мен пример не беше за това, че един мъж на 40 трябва да бъде само с жени на 28.. а че в случая под този праг не е приемливо да слиза, според антропологията (като се има предвид, че изчисленията са индивидуални за всеки, според възрастта).

Може би, не си ме разбрал - и защото аз приведох научни данни, а не свое мнение.. :D

 

Ако трябва да изразя лично мнение, то ще е следното:

Мисля, че има основателен резон в тези твърдения - но, разбира се, човек не трябва сляпо да се ръководи от тях, защото в междуличностните отношения имат значение и редица други фактори.

Също така, антропологията и науката винаги се базират само и единствено на това, кое би било приемливо и благоприятно за еволюцията на човека като биологичен вид. И според тях - вероятността партньорите да създадат  и отгледат здраво потомство, е именно когато те са в тези посочени параметри (включващи възрастовите и културни близости).

Да, това важи за връзките от типа "секс" и "семейство". И да, човешките отношения не се изчерпват само с тях. Както и никой не твърди, че по презумпция трябва да се приема, че двама души трябва да общуват само заради секса и създаването на потомство, както и не е задължително те да са интелектуално, емоционално и културно близки, само защото видиш ли били "от едно поколение"..  :D

Ако става въпрос, има дори и още по-сурова статистика, според която циклите на привличане между партньорите продължават до 4 години - достатъчно време, за да си кажат думата хормоните и да бъде създадено дете. И това също е в подкрепа на твоето изказване, че "Всяка връзка има начало и край" - и че този край обикновено е следствие на това, че между партньорите са се "изпарили" хормоните и онези ефимерни неща, които най-често са в основата на създаването на връзките в днешно време.

 

Аз от личен опит и от психологическата си практика през последните десет години - мога да кажа, че наистина не съм срещала изключения от това. Защото, колкото и човек да избира "по сърце и сантимент" даден партньор - то ако между партньорите не са налице физиологически, психологически, интелектуални, творчески и културни сходства - то въпросната връзка е нетрайна като розов балон и е въпрос на време да се разпадне. И тогава най-добре е хората са се разделят, за да не стоят както казваш ти "в тази агония". Да, ако имат вече деца - тогава те може геройски да понасят агонията неопределено време - но, така или иначе връзката вече се е разпаднала отвътре.

 

А относно твоето романтично изказване, че "Ако съдбата е събрала двамата, то те реално при запознаването си не виждат такива неща като разликата в годините." - аз да ти кажа честно, не вярвам в подобни абстракции като "съдба" и т.н. Защото, според мен, това са извинения - чрез които човек оправдава собствения си избор, приписвайки отговорността на някаква Сила или обстоятелства извън него.

Истината е, че това, което на пръв поглед може да изглежда метафизично (като съдба, карма, синхроничност и т.н.) - не е нищо повече от сложен масив от причина и следствия, чрез които ние самите сме станали причина за дадена среща или събитие в живота си - защото в действителност светът се обосновава и ръководи от много точни и рационални закони. И ако ние решим да се отклоним от тях - то ще си носим последствията, за които самите ние сме си виновни, а не "Бог, Съдбата.. или някой друг".

Редактирано от Ирина - Horus - Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар: "Според мен много важно е как са се събрали двамата. Ако (по твоя пример) 40-годишен мъж търси все жени около 28 години като цел, то вече тук има нещо съмнително, предпоставка за обсесия."

Какво се има предвид под обсесия в случая? Желание да е доминиращ ли? Или че поради някаква причина, идеята да са с 12 г. по - млади му е станала фикс идея, натрапчивост? То е естествено мъжете да харесват млади жени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 4/21/2013 at 14:38, mar4et0o каза:

Аз съм момиче на 22 годинии в последно време се чудя над това как хората от предишните поколения са се женели на горе-долу мойта възраст даже и по-малки и са успявали да създадат хубави и здрави семейства.В момента,като че ли никой незнае какво иска,търсят се повърхностни взаимоотношения и младите семейства масово се развеждат.Защо на хората им е толкова трудно да започнат сериозни взаимоотношения?Връзките на хората станаха многобройни,всеки уж търси и иска някой до себе си,но това търсене довежда единствено до безмислени и краткотрайни връзки.

Много просто - живели са в система която им е налагала модел на поведение и стремежи. В момента моделът е Холивуд, при който когато филмът свърши, всичко отида по дяволите. Преди моделът е бил - развод - недопустимо, какво ще кажат хората (а още по-навремето и напълно невъзможно). Вярно е, когато подобна система не ти дава да шаваш много, хората са гледали по-сериозно на това да оправят взаимоотношенията си и да живеят по-лесно заедно. Но отдруга страна може да превърне живота в жив ад когато хората са просто тотално несъвместими. Когато разводът е на една ръка разстояние обаче, и има нулев обществена натиск (защото вече е приет за нещо съвсем нормално), е изключително лесно да се отървеш от проблемите... или поне така си мислиш. Това е и особено благоприятно за жените в днешно време, тъй като лесно ще си приберат децата, както и голяма част от парите на мъжа си, пък и издръжка. Хората не са се променили за 50 години - системата се е променила. Защо се е променила, или по-точно я промениха, е въпрос на друга тема. Всяко време си има положителни и отрицателни страни. В това време според мен няма място за хора търсещи сериозни връзки, но поради липсата на обществен натиск в тази тема има място за други 2 противоположни категории - безкрайни любовни драми/флиртове, или самостоятелен живот. Неща които навремето са били много трудно постижими. Това което е било навремето сега е много трудно постижимо. По-интересното е, че за разлика от преди, сега единствената пречка е самосъзнанието на хората, или по-точно липсата му. Но тази пречка е даже по-силна от всеки контрол наложен отвън. Нещо, което поне аз на 22 не исках да го призная, но по-нататък става очевидно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 4/14/2016 at 13:26, Сингам каза:

Божидар: "Според мен много важно е как са се събрали двамата. Ако (по твоя пример) 40-годишен мъж търси все жени около 28 години като цел, то вече тук има нещо съмнително, предпоставка за обсесия."

Какво се има предвид под обсесия в случая? Желание да е доминиращ ли? Или че поради някаква причина, идеята да са с 12 г. по - млади му е станала фикс идея, натрапчивост? То е естествено мъжете да харесват млади жени.

Факт е, че мъжете имат нужда от повече време да съзреят (естествено ако има потенциал нещо изобщо да съзрее). Като се има предвид, че жените живеят десетина години повече от мъжете, и подобна ( че и по-голяма разлика) в годините не е спряла никоя жена, малко безсмислени спорове. Когато вече разликата е такава че мъжът влиза в ролята на баща (т.е. вече наближаваме 20 г), може да се говори за проблем, но такъв е глупаво да се търси само в мъжа, защото явно го има и в жената щом се е хванала на хорото. И при подобно положение, кой може да им забрани да си го изживеят... Най-типичният случай е с успели мъже и хубавелки, чийто мотиви са напълно материални. Но и кой мъж би върнал млада жена която си търси тати? Не е обсесия, а природа, и ако от двамата някой има по-голям психически проблем, то това е жената...

Редактирано от iti

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×