Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Recommended Posts

Здравейте,

За пръв път пиша в такъв форум и не съм сигурна как ще се възприеме това, което ще напиша и дали съм на правилното място, надявам се да ми помогнете.

Изминалата 2012 г. беше много хубава, но към края на годината реших да напусна работа. Това беше първата ми работа, която страшно обичах, но смениха шефа ми и проблемите започнаха, въпреки, че страшно ибичах фирмата и колегите си, реших да си потърся друга работа. Така и стана първата работа, която ми предложиха приех. Започнах работа в банка, всичко и там беше наред, но започнах страшно да съжалявам, че съм напуснала предишната, много ми беше мъчно. Поисках да се върна, бях доста добър служител в тази фирма и веднага обещаха, че ще ми помогнат да се върна. Дори излезе свободна позиция, която чаках от много време и хората на по-висшестоящи позиции, обещаха да направят всичко да се върна и да започна на новата длъжност. Писаха препоръки и ми казваха, че няма да има проблем , заслужила съм си това място и изведнъж всичко се провали. От тази година фирмата променя своята политика и вече не връща бивши служители. Това беше силен удар. Аз не съм просто един бивш служител, там бях на ръководна позиция, бях от почти самото създаване на фирмата, от малка фирма до лидерска компания в световен мащаб, обучила много от хората на ръководни позиции и какво накрая аз съм просто една бивша служителка. Стана много сконфузено, много обидно мо беше. Назначиха момиче, което познавам и уважавам, но ми е много мъчно. От тогава страшно съжалявам, че напуснах, страшно много. И вече три месеца не мога да си намеря работа, ходих на пет интервюта и нищо, а знам, че се представям добре, защото съм водила интервюта и знам какво и как да кажа. Но нищо не става, на борсата съм взимам супер малко пари, а бях свикнала да си позволявам повече неща, а сега не мога нищо. Ударих си колата, да сега я оправих, но и това се случи и за капак днес ми казаха, че не съм допусната до защита на магистърската си теза, а се бях посветила на това, поне докато не работя да завърша успешно, но и това се срина. Незнам как ще кажа на семейството ми. Усещам, че и те се тормозят с мен, а не искам заради моите грешки и те да страдат. Вече не мога да спя, будясе постоянно изпитвам страх, започвам да губя вяра, притеснявам се за психическото си и физическото си състояние.

Благодаря на семейството си и на приятеля си за подкрепата, без тях щях да си посегна сигурно. Моля ви кажете как отново да стана позитивна и да събера сили?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей  Corona_Borealis 

много обида има в теб. Ти явно си смел и вярващ в способностите си човек и умееш да се справяш сама с живота си. Това са прекрасни качества и те помагат на човек да се придвижва по - бързо и по - качествено в развитието си.

Проследявайки, обаче хронологията на написанотот от теб забелязвам,че точно тази самоувереност е прирчина за твоите настоящи главоболия.

Амбициозните и самоуверени хора притежават набор от качества на които разчитат,  проблемът идва, когато този човек попадне в ситуация, в която са необходидми друг набор от качества. Както се случва в момента при теб. Кризата настъпва, когато се опитваме да излезем от новата ситуация разчитайки на старите си качества.

И тук идва сложния момент - как да работим с нещо, което не познаваме?

 

Представи си, че стоиш в единия край на 20 см от огромна картина. Аз съм с гръб към картината и те моля да ми я опишеш. Как мислиш би ли могла да опишеш реалния сюжет? Ако говорехме лично щях да изчакам отговора ти, за да продължим, но тъй като сме във форумен формат, ще си позволя да предположа отговора ти - най - често изказвания - "Няма да можеш да ми я опишеш"

Какво трябва да направиш, за да успееш да видиш картината? - Да се отдалечиш на достатъчно добро разстояние. Да си дадеш малко време да я разгледаш и да формулираш описанието.

За това се изисква търпение, спокойствие, самовглъбение, проницателност, креативност и още някои други качества. Припознаваш ли себе си в някои от тези качества? Би ли изброила други необходими за дадената ситуация?

 

Тази метафора визуално представя твоя проблем ( или поне така както аз го виждам). В момента си прекалено "вътре" в проблема,за да можеш да намериш решение. За да се открият скритите ти ресурси, е добре да се опиташ да погледнеш проблема отстрани.

Как става това?

Любимата ми техника на Карнеги за подобни ситуации, в три стъпки:

1. Формулирай точно прблема и го напиши

2. Представи си най - лошото което би могло да се случи

3. Изживей го във фантазията си така все едно вече се е случило

4. Напиши поне 3 решения за  ситуацията на най - лошия вариант

После се върни към настоящата ситуация.

Това е само един от най - бързите варианти за самопомощ, но действа доста успокояващо и дава време на човек да направи нов прочит на проблема.

Позитивизмът се завръща в момента, в който се появи решението, плана и самоуверения човек ще заработи с познатите си качества.

До този момент имаш няколко други стъпки, които е необходимо да направиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, много благодаря за помоща, наистина сега осъзнах реално какъв ми е проблема и какво ми е положението. От човек, които беше уредил живота си съвсем прилично се озовах на дъното или по-скоро в началото, но голяма част от проблема е заради моите прибързани действия. Взимам си поука, но най истинския проблем е от страха, да не загубя, както аз вярата в себези така и мойте близки не искам да ги разочаровам и да губят вяра в мен, а ги разочаровах, защото ми казваха да не напускам и да се подготвя по-съвестно за тезата, но почти не им обърнах внимание. Но пък съм сигурна, че рано или късно дори и да ги бях послушала пак щях да го нашата това и пак щях да стигна до тук. За това ще се опитам да се съвзема и да започна на чисто и да продължа да се боря, това е живота. Остава само проблема да съобщя поредния провал на родителите ми за тази година, че не ме допускат до защита и тогава ще ми олекне съвсем.

Направим това, което ми казахте и реално ситуацията може да е много по-зле, да оста без осигуровки и съвсем без никакви пари, да загубя подкрепата си на близките хора и съвсем да се срина, но не е така. Имам осигуровки, имам някакви пари и най-вече всички ме подкрепят, колкото и да е трудно на всички ни. Тази ситуация ще ме направи по-силна и знам, че всичко ще се нареди, защото имам вяра и подкрепа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Такива неща се случват постоянно на младите хора, вкл. и аз съм бил по-неразумен в определени моменти преди години, и именно благодарение на това съм стигал до негативни мисли, депресии и т. н., но в крайна сметка съм си променил нагласите и благодарение на умерения негативизъм, съм станал по-разумен.

Сещам се за един колега, преди около 7-8 години, който иначе е осигурен изцяло с жилище, купонджия човек, обича да ходи по екскурзии и т. н., родителите му също осигурени. В един момент, се хващат с  "малък бизнес" който е сезонен, и влагат около 10.000 лв (които иначе са спечелени от същото това нещо предните 2 години), но за съжаление този път съдбата му изиграва лоша шега и загубва тези пари. Той не работи и разчита на тези пари изцяло. В този момент родителите му имат някакъв финансов проблем, и се наложило той да започне работа в доста необичайно - неприятно за стила и начина му на живот място. Беше ми споменавал че буквално е бил отчаян след като е разбрал че парите са изгубени и трябва да си търси работа. Това със сигурност е бил първият по-сериозен "удар" който получава от живота.

Според мен точно от такива проблеми човек постепенно с годините започва да става по-разсъдлив, започва да заделя някой лев, както се казва, "бели пари за черни дни", защото няма нищо лошо в това човек да е положителен и да се забавлява, но е хубаво да бъде подготвен и застрахован, поне доколкото зависи от него, за неприятни ситуации. Доста проблеми се решават само с пари, и като дойде момента е хубаво човек да ги има, за да търси решение и начин да излезе от ситуацията спокойно.

Успех на авторката на темата!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, че си останала без работа - независимо по каква причина -  не е единичен проблем в днешно време

Постоянно се случва на много хора, то по няколко пъти им се случва

 

Голямо чудо станало, търси си друга работа и това е. Не виждам причина чак толкова да се отчайваш

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, правите, но е ужасен товар да знаеш, че заради грешките ти се тормозят и близките ти и тъкмо, когато дойде нещо и те зарадва, живота бум и ти нанася нов удар. Имам чуството, че съдбата не ми дава да се зарадвам. Вече ме смея да го правя, защото очаквам нещо лошо отново да се случи. Незнам много е неприятно, така ми тръгна цялата година искам са свършва вече. Не съм се отказала боря се, н много трудности ми се събраха не само, че съм без работа. Ужасно е не го пожелавам на никои. Снощи бях на готино парти и се срещнах със старите ми колеги от любимата ми работа. Смях се от сърце, почуствахсе за миг пак щастлива, защото се върнах обратно там от където си тръгнах, много ми липсват, незнам как ще си простя тази грешка, дано е за добро и дано по-скоро свърши този тормоз. Мисля че достатъчно се изтормозих и аз и близките ми. Сега тази седмица ще разбера ще започнали работа. Какво ще се случи с магистратурата ми. Или няма да започна работа и няма да завърша или всичко ще се прави. Надявам се поне едно от двете да стане зада зарадвам с нещо близките ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали можете да ми препоръчате някакви хапчета, временно. Постоянно усещам тежест в гърдите си, не мога да спя, изнервена съм и същевременно тъжна, от време на време ми причернява. Освен силна вола и позитивно мислене, не мисля, че ще се справя без лекарства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че са ти необходими хапчета.

Ако много държиш да заблудиш мозъка, че гълтайки нещо решаваш проблем, много добри са алтернативните методи.

Започни да пиеш чай от жълт кантарион 3 пъти дневно, има го и на капсули, може да го гълташ.

Ако потърсиш в другите форуми за алтернативни методи - има в сайта - ще намериш добър набор от информация.

Въпросът е какво всъщност искаш да постигнеш с това?

Да забравиш? Да прескочиш времето? Да преминеш през периода с възможно най - малко усилия? Нямаш търпение да се случат нещата....Поспри, помисли, препускането напред може да завърти ситуацията и да се окажеш в кръг.

Седни подреди си нещата по важност и се заеми с най - важното, което не търпи отлагане. И.... само с него. Всичко останало ще следва реда, в който го сложиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновено когато ни се затваря една врата, ни се отваря друга.

 

Може пък по-добре да е станало, че не те вземат отново на старото ти място.

Погледни и от тази страна. Представи си, че се беше върнала и, казваш, че си имала проблеми с новия шеф

затова и си се махнала. Ами те проблемите с новия шеф можеше и да се задълбочат и да ти се стоварят още по-големи неприятности.

Хапчета не ти трябват, жълт кантарион е добре ...и маточина също, успокояват

И горе главата, не се е свършил света

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога, в желанието да ти избодат очите, враговете ти изписват вежди. Не се знае какво печелиш, когато изглежда, че губиш.

 

Може би така е най-добре за теб, но ти все още не си го осъзнала. Изчакай да мине малко повече време - виж какви нови възможности ще се появят... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз виждам няколко неща в написаното от теб...

- това, че много си ангажирана с мисълта да не разочароваш близките си, което до някъде е нормално, но в крайна сметка това си е твоят живот, това са твоите си грешки, които е неизбежно да не направиш, и от които, както сама отбелязваш, се и учиш; най-важно е твоето изживяване, твоите уроци, а не това да не разочароваш някого, било то и близките ти хора, може би си твърде зависима от мнението им, а страха да не ги разочароваш, те натоварва допълнително в тази ситуация; имаш право на своите грешки!

- ситуацията със старата ти работа и чувството ти на обида от тази ситуация... - с риск да задълбая повече в нещата, бих те попитала - имала ли си подобна ситуация в миналото, или по-скоро имала ли си ситуация в миналото, в която си се чувствала по подобен начин? Често имаме много афективно натоварени ситуации в миналото си, имам предвид началото - детството, включително ранното детство, тийнейджърските години, които остават неотработени, и разбира се това води до повторното ни попадане в подобни ситуации, с цел да изживеем тези натрупани емоции и да успеем по нов, по-добър начин да се справим с тях. Така че ако го чувстваш смислено, можеш да помислиш в тази насока; ако вече си позатворила ситуацията и си по-спокойна, няма нужда да я отваряш отново сега.

- относно 'ударите', които нанася животът - мисля си, че често в началото младите хора са доста.. уверени в себе си и са някак неподготвени за това, че ще има и удари, ще има и моменти, в които нещата няма да стават както са ги мислели, моменти, в които ще е тъмно и ще трябва да се справят с неприятни неща, които не са очаквали, че ще им се случат.. Иска ми се някак да ни подготвяха повече за това - в живота има прекрасни моменти, но има и много трудни, болезнени. Именно това да намираш начини да се справяш все по-добре с последните, е ценното! Човек се учи и става по-силен! Също така, когато се е случило нещо вече и не можеш да го промениш, остава да го приемеш.

- не приемай такава нагласа да не се радваш на хубавите неща, включително малките. Напротив, радвай се на всичко хубаво! просто бъди подготвена, че може да се случи и нещо негативно, няма застраховка, но това не означава да си забраняваш радостта или да подхождаш със страх към нея! Защото радостта привлича радост! Т.е. колкото повече положителни емоции изживяваш, толкова повече те се увеличават в живота ти! Може да се каже дори, че можеш да го превърнеш в навик, в начин на живот! - радването! Особено сега когато си в труден момент, трябва да компенсираш негативните изживявания, като си доставяш и радостни такива! Наистина е важно! Затова бих ти препоръчала всеки ден да прекарваш някакво време, правейки нещо приятно за теб, занимавайки се с някакво хоби, и не мислейки в това време за проблемите! Не помня точно, но може би на 17-тата минута от заниманието с нещо приятно започва да се отделя серотонин, това освен, че ще те накара да се почувстваш добре, ще намали и тревожността, а така ще си по-ефективна в работата с трудностите и по-полезна за себе си. За тревожността освен жълтия кантарион и другите билки, можеш да опиташ и релаксация, комбинирана с визуализация, йога, медитация.. мисля, че можеш да намериш материали за това в нета.

Желая ти скорошно благоприятно разрешаване на нещата! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо избра това име? Какво означава за теб? Какво историците пишат за него?....защо трябва да е война?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×