Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Страх от агресивно поведение,ситуации и хора


Recommended Posts

Здравейте!

   Ще започна с това ,да  разкажа историята си и да се опитам да Ви обясня точно от къде идва проблема ми! До 13 годишна възраст имах прекрасно детство,след като навлязох в пубертета отношенията на родителите ми се обтегнаха- заради изневяра от страна на баща ми ! Той от както се помня има проблеми с кръста -диагностираха го с дискова херния след години ходене по лекари - през това време то ходи и на психиятри,психолози и прочие! Там му поставиха друга диагноза - характеропатия! През годините  се е изнасял от вкъщи два пъти от който първият път бях на 15 години и майка ми ббеше в командировка ,той ме посрещна с пълна с багажа му кола и некеза къде отива , а на въпроса ми Защо го прави? Отговора беше -да се научим всички в къщи кое е правилно! Вторият път когато се изнесе се изнесе за 6 месеца и се усамоти в планината! Когато решиха пак да се съберат с майка ми след тези 6 месеца ,аз бях против,но тъй като имахме кредити, а ми предстоеше бал явно родителитеми решиха ,че ще правят компромиси един с друг! В последните 4 години баща ми взе да става все по-агресивен през 2011 с майка ми от скадал се стигна до по страшно и гадно нещо-бой! В тази ситуация ,майка ми изпадна в шок и докато той я влачеше по земята и и биеше шамари - аз бях между тях държах 110 кг мъж за гушата и едвам го удъжах! След това аз бях твърдо против той да се върне вкъщи,но отново те се събраха! До този момент простих и изнасянията му от вкъщи и караниците и обидите ,но след тази ужасно грозна постъпка и до ден днешен ме е страх от агресията му! От тогава не е посягал на майка ми или мен! Но вече до такава степен не може да владе е емоците си ,че може да те обижда и крещи дори за това ,че си му загорил при претоплянето яденето! Преди месец отново битувизъм го изкара от кожата му ,този път агресията му се насочи срещу мен  ,като ми викаше ,аз вече не издържам психически на тази агресия по скоро с която ме гледа ,като омраза и отвръщение -тогава ме изгони от стаята ,но аз го приех твърде лично и отидох за седмица при приятелят ми! Аз незная как да разговарям с него, когато съм по тиха,плаха-той го тълкува като лицемерие и казва ,че само пискам,защото в такива моменти от страх ми изтънява гласа,ако се дъжа по уверено ,пък съм се правила на голяма или на учителка съм му се правила или подобни епитети! От какво е породено желанието ми за помощ от ваша страна- вече съм станала толкова чувствителна ,че снощи  когато се прибрах у нас усетих ,че отново са се сдъпали и изпитах отново този страх от него даже неможех да го погледна в очите! Тази сутрин това чувство на страх продължаваше да ме дъжи, неможе вечено да ме е страх ,защото това се прехвърля във всеки един аспект от живота ми  и ми пречи да живея! Моля ,ако може да ми дадете някакви насоки как да се справя със стаха си от агресията и с тези паник атаки защото имам чувството ,че ще полудея в такива моменти? 

   PS: Искам да кажа ,че страшно много обичам баща си, за да има такива ситуации между двама души винаги и в двамата има вина! През живота ми няма нещо което съм поискала и баща ми да не ми го даде,но това е в моментите в който е в добро настроение!

Линк към коментар
Share on other sites

Баща ти няма да го промениш.

Майка ти също сама си решава дали да остава с него или не.

Защо не помислиш да се изнесеш оттам? Спомена, че имаш приятел, ако наистина ти е такъв, би било редно да не седи някъде безучастен, а да вземе отношение и да ти окаже подкрепа.

 

Била съм в тази ситуация и от опит мога да ти кажа, че докато живееш в една къща с тях, нищо няма да се подобри, защото ти нищо не можеш да направиш в случая, само ще се тормозиш: всеки отговаря за себе си, техния живот си е тяхна работа и отговорност, тяхна, а не твоя. Мисли за себе си, гледай си твоя живот и остави майка ти и баща ти на самите тях. Знам какво е да гледаш всичко това и да не можеш с нищо да помогнеш...дори и когато физически се дистанцираш, пак не можеш да се откъснеш, пак техните проблеми са и твои, пак те засяга...няма начин да не те засяга като ги гледаш, че са нещастни...  остави ги тях и гледай себе си да имаш образование, професия, да не си материално зависима, да не живееш в едно жилище с тях и да си стоиш на краката сама.:)

Линк към коментар
Share on other sites

 Моля ,ако може да ми дадете някакви насоки как да се справя със стаха си от агресията и с тези паник атаки защото имам чувството ,че ще полудея в такива моменти? 

   PS: Искам да кажа ,че страшно много обичам баща си, за да има такива ситуации между двама души винаги и в двамата има вина! През живота ми няма нещо което съм поискала и баща ми да не ми го даде,но това е в моментите в който е в добро настроение!

Една от първичните потребности на човека е нуждата от сигурност. Когато тя е нарушена, цялото същество - мисли, чувства емоции, действия се насочват към това да я удовлетворят. Човек  приема "бойна готовност" цялото съзнание е в това състояние. Докато тази потребност не бъде задоволена т.е. човек не постигне състояние на сигурност, няма как да мисли или да чувства нещо друго.

В тази ситуация има основно два варианта за справяне:  да неутрализираме  опасността като и се повлияе пряко или като се отдалечим на достатъчно безопасно място.

Положението което си избрала е много сходно със сюжета на филма "Животът на Пи" ( по - конкретно тази частq в която Пи е в средата на океана, сам в лодка с див звяр) , може да го гледаш и да видиш различните варианти за справяне в ситуация, в която се налага да стоиш сам с агресор на тясно пространство дълго време. След като го изгледаш, ще разбереш, че ако едно такова състояние продължи твърде дълго настъпва пълно изтощение и изчезване на физически  по -слабия, пък дори и той да е по - умния. 

Ще се радвам ако го изгледаш и решиш да го коментираме, според мен там ще видиш решението и фазите през които се минава и да избереш искаш ли да ги преминеш или не.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...