Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
obsessive_vanity

Телесно дисморфно разстройство

Recommended Posts

Привет,

Радвам се, че намерих този портал, където всеки може да сподели тревогите си. Лично на мен това ми е много полезно понеже съм горд човек и не бих разкрил себе си пред приятел. Имам доста познати, но за жалост много малко приятели, и дори тях държа на разстояние от проблемите си. Мога да споделям само на родителите си, но някак си вече се чувствам егоистично и ме е срам да ги безпокоя. Струва ми се, че вече нещата отиват към нужда от специалист. 

След като днес цял ден прекарах в тревожност, паника и самосъжаление породени от ужасни мисли за външния ми вид, си помислих че може би наистина съм развил психичен проблем. Разрових се в wikipedia и попаднах на https://en.wikipedia.org/wiki/Body_dysmorphic_disorder. Разгледах подробно симптомите и поведенията и се оказа, че отговарям поне на 70% от тях с "да". Винаги съм бил малко суетен, дори когато нямах никакви физически дефекти, но тогава тревожността я нямаше. До 18 годишна възраст си живях доста безгрижен живот и бях оптимист за бъдещето, защото знаех че един ден ще съм успешен човек. Предполагам звучи плитко, но под успешен разбирам - добра професия, приятна външност и готина жена. Докато първата точка вече е изпълнена, за останалите все повече губя шансовете си и това направо ме съсипва и съм обзет от страх, че цял живот ще съм все така самотен както съм сега. Как се стигна до тук?

Когато навърших 18 и напуснах дома на родителите си започнаха проблемите. На куп ми се струпаха доста неща - много сериозни семейни проблеми, тежко акне и за капак проблеми в университета. Идея си нямам как всичко това ми дойде на главата в рамките на 2 месеца. И така се стигна до момент в който трябваше живота ми се поеме в друга посока, ако исках нещата в него да се подредят. Цената за това беше самота, изолация и голямо постоянство. Така проблеми в университета се решиха, семейните проблеми времето и забравата постепенно ги лекуваше, но акнето продължи макар и да полагах неистови усилия за лечението му. В продължение на 5 години(уж най-хубавите), то систематично разрушаваше кожата на лицето ми, а с това и привлекателността ми. Знаех, че един ден ще отмине, но това което ме ужасяваше бяха трайните белези, които останаха по цялото ми лице. Мисля от там започнаха и психичните ми проблеми. Така и не успях да създам контакти с жени през този период поради факта, че се срамувах от външния си вид. Въпреки, че често забелязвах интерес от жените около себе си бях(и все още съм) прекалено несигурен за да предприема действие. Преди година когато акнето намаля, започнах да виждам светлина в тунела и си мислех, че след интензивно лечение на белезите може и да постигна приемлива външност и евентуално да имам пълноценния живота който винаги съм искал. Но преди да успея да свърша това, дойте още по-тежък удар. Този път беше косопад, поредното изпитание за психиката ми. Вече от година се боря с него, но това е борба която не спира до живот и ако гена ти е лош, няма как да излезеш печеливш. И така от симпатичен младеж се превръщам в зле изглеждащ мъж - оплешивяващ и с белези. Има мъже които изглеждат добре дори без коса, но това не е моя случай. Изгубя ли косата си, губя и шансовете си някога отново да изглеждам добре, а с това и да имам човек до себе си. Ужасен съм от самотата и не мога да изляза от порочния кръг.

До скоро бях постоянно зает, имах много задачи и мисълта ми бе фокусирана върху тях, опитвах се да не мисля толкова много за тези неща. Успокоявах се, че когато задачите ми свършат ще имам  повече време за себе си за да се боря с проблемите. Не стана така, сега когато имам малко повече свободно време мисля много повече за тях и те ме обсебват. Подобни чувства съм изпитвал и преди и знам, че не са нормално нещо. Не са нещо преходно, те са резултат на разбитите ми амбиции и страха, че ще продължавам да живея този жалък, самотен живот до самия край.

Мисля, че е време да се консултирам лично със специалист. Ще се радвам, ако ме насочите добър терапевт. Знам, че това няма да помогне да имам външността която желая, но поне се надявам, че ще успея да се приема такъв какъвто съм и да намеря човек до мен с който да се чувствам приятно. 

 

Благодаря Ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей приател.Не съм от специалистите ,които отговарят тук но все пак мисля да ти дам един съвет.Задължително гледай филма ''Тайната''.Аз също имам стаховити проблеми и мен лично този филм ме накара да преосмисля много от тях и да ги погледна по друг начин.В този филм ще намериш отговор на повечето си въпроси и ако си направиш труда да го гледаш ,гарантирам че ще мислиш по друг начин.Общо взето в този филм ще получиш отговор  това ,което ще ти кажат и тук специалистите в този портал.Не се отчайвай,решение и изход винаги има.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей obsessive_vanity

Имаш реална причина, за появилата ти се тревожност. Ти разбираш много добре, основата на проблема и ти е ясно, че справянето със ситуацията изисква доста основна промяна във възприемането на себе си, на живота, може би смяна на основните приоритети и ценностната система.

 

 

До скоро бях постоянно зает, имах много задачи и мисълта ми бе фокусирана върху тях, опитвах се да не мисля толкова много за тези неща. Успокоявах се, че когато задачите ми свършат ще имам  повече време за себе си за да се боря с проблемите. Не стана така, сега когато имам малко повече свободно време мисля много повече за тях и те ме обсебват. 

 

Разбрал си, че при подобни състояния свободното време не е най - доброто решение, да не кажа - никак не е добро. Усетил си как си префокусирал и фиксирал негативната мисъл и как тя работи не против, а ЗА задълбочаване на проблема.

Човек може да почива и работи за проблема си ефективно и работейки. Има цяла система от упражнения, как да става това. От една страна е свързано с преразпределяне на мисълта, от друга с реалното течащото време. Често не си даваме сметка, колко голяма част от времето пропиляваме мислейки си, че го оползотворяваме. Голяма част от хората имат дефицит в пребиваването на "Тук и сега" пространството, те живеят или в планиране на бъдещето - какво ще се случи след час, ден, месец или се отнасят в миналото или бъдеще в миналото - ако бях направил това, ако не беше ставало така и в един момент усещат, че са пропуснали днес, този час, тази минута. За да се справя с подобни проблеми, човек първо трябва да се научи да живее Сега.

 

Филмът "Тайната", който ти препоръчва bobibs е една добра американска продукция има и продължение освен "Тайната" 1 и 2 има и "Тайната на водата" 1 и 2 . В тези филми, както и в много други е показан капацитета за справяне, с който разполага всеки човек. Проблемът е, че просто да знаем, че имаме капацитет, не означава, че умеем да го ползваме. Това е все едно да знаеш каква е болестта, да знаеш, че има изход, но да не знаеш как точно да го приложиш на себе си и оставаш със заболяването, за което просто знаеш малко повече. 

Действително във форумен формат, няма как да се кажат конкретни неща, тук отново можеш да получиш една обща информация и насоки.

Понякога, обаче, самото написване и споделяне на проблема се явява като един вид самопомощ. Изказването и структурирането дават яснота на самия пишещ.

Терапия би ти се отразила добре, изброил си много минуси, за себе си, най - лесното нещо е да направиш от минуса - плюс. Има няколко важни момента, първо да знаеш, че има нещо такова като "+" за това състояние, после да знаеш къде точно да го поставиш - акцента, и накрая да го нарисуваш - промяната на фокуса. Всичко това можеш да пробваш да направиш и сам - книги, филми, добро обкръжение, форуми, групи за себепознание и т.н.  Но щом пишеш тук, явно ти трябва още нещо, което да ти помогне, изборът ти за терапия е добър. На въпросът ти за добър терапевт, обаче няма как да отговорим. Клиентът определя кой е неговият терапевт, и най - добрият терапевт може просто да не е "твоят", затова заложи на собствената си преценка в избора.

Преди време един мой треньор казваше, "Когато постигнете бърз успех с клиент, не си мислете, че сте много добър, просто сте на една вълна с него, в едно и също светоусещане." 

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@bobibs благодаря, гледах филмът. Знам, положителното мислене е хубаво нещо. Нямам против да мисля за нещата, които искам, а не за тези които не искам. Работата е там, че съм човек, който рядко приема нещата за чиста истина. Има много неща в живота за които съм мечтал най-чистосърдечно, представял съм си че се случват, искал съм ги толкова много че дори съм ги сънувал многократно. Но уви, най-мечтаните и най-желаните още не са се случили. Имам чувството, че е по-добре да изградя други представи, да създам нови цели към които да се стремя и за които да се боря, с надеждата, че те ще ми донесат щастие. Пишейки това се чувствам пораженски, до сега никога не съм се отказвал от значима за мен цел, а сега съм на път да направя точно това.

 

@didi_ts и на теб благодаря. Може би трябва да открия нова страст, която да запълва времето ми, нещо на което да се отдам, така че да съм далеч от негативните мисли. Но това ми се струва като добра терапия на проявата, но не и на самия проблема. Както споменах и друг път съм бил в подобно състояние и то се завръща безотказно.

Аз съм един от хората, които живеят в бъдещето. Често пъти не взимам това което искам на момента и го отлагам за после, когато ще съм достоен и готов за него. Струва ми се, че така никога няма да го получа. Трябва някак си да приема, че никога няма да постигна идеалния аз или просто да го преформулирам по такъв начин, че аз самия да го харесвам.

Може би наистина ми трябва ново обкръжение, среда в която разбиранията за живота са различни. Среда която да ме привлича и да обикна, но къде за бога да я намеря?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А търсиш ли такава среда?

Особено сега, когато има толкова много връзки и информация за най-различни хобита, интереси и иницативи е много лесно. Потърси първо виртуално хора от твоята "порода", а като намериш, със сигурност ще се сдобиеш и с такива на живо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А търсиш ли такава среда?

Особено сега, когато има толкова много връзки и информация за най-различни хобита, интереси и иницативи е много лесно. Потърси първо виртуално хора от твоята "порода", а като намериш, със сигурност ще се сдобиеш и с такива на живо.

 

Всъщност не съм търсил до сега. Нямам представа какво да търся, май нямам и "порода" като се замисля. Не съм имал хобита, поне не и такива които да са колективни. До сега почти цялото ми свободно време беше заето с не развлекателни занимания и май съм забравил какво е да си нормален човек. Още повече, че в момента живея в пълна апатия и всичко ми е някак безинтересно. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 Подобни чувства съм изпитвал и преди и знам, че не са нормално нещо. Не са нещо преходно, те са резултат на разбитите ми амбиции и страха, че ще продължавам да живея този жалък, самотен живот до самия край.

 

 

Диана ти е дала много добър съвет за смяна на обкръжението, това е един добър начин да избегнеш зараждаща се депресия, освен това помисли над дейностите, които ангажират денят ти, вероятно дневния ти режим търпи промяна в положителна посока.
 
Тези думи които съм цитирала дават отговор на въпросите ти. 
Амбициите трябва да са насочени към нещата от живота, които подлежат на промяна от нас, в противен случай водят до големи разочарования.  Няма как да имаме амбицията да имаме нещо, което не зависи от нас. Проблемите не се "борят" те се приемат и се трансформират във вид подходящ за приемане от нашето съзнание. 
Друг е въпросът с оценките. Ние сме тези които си поставяме оценки на себе си - аз съм грозен, аз съм глупав, аз съм нещастен. Всичко това се контролира от нас, ние няма да сме такива, ако не се изживяваме като такива. Звучи лесно, но е много трудно, ако картината в главата ни е вече нарисувана и ние я виждаме всяка сутрин с отварянето на очите си. 
Правилата по които живеем си ги създаваме ние. Едно от тези правила ти си го заявил много категорично - "Изгубя ли косата си, губя и шансовете си някога отново да изглеждам добре, а с това и да имам човек до себе си."  
 
Това е вярно само за теб, няма някой друг който да мисли така за теб. 
Но ако ти го вярваш толкова много, че то да не подлежи на обработка в съзнанието ти, ще го предадеш и на другите, така както го предаваш на мен, например. Аз няма да приема това за истина, но няма да съм в състояние да променя вярването ти, защото ти така си решил да го заложиш за себе си. А след като ти дълбоко вярваш в това твое правило, няма как да повярваш, че никой друг не мисли като теб.
Това е порочния кръг на нещастието - Бих бил щастлив с това което нямам. 
За да промениш поне малко картината, помисли какво имаш и как да го използваш в полза на твоето пълноценно съществуване.
Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×