Здравейте!   На 23 години съм и имам напъно нормално семейство - никога не сме имали пробеми от типичнити битови за всяко семейство. Причината, поради която ви пиша са едни доста натрапчиви мисли, които не ме оставят на мира вече близо 3 години. Историята като цяло е дълга, но ще се опитам в съвсем синтезиран вариант да ви я представа.   Всичко започна още в невръстна детска възраст - дядо ми почина, когато бях 4-ти клас. Въпреки че бях мъничка, доста се уплаших и започнах всеки път, когато неприятна мисъл, свързана със смърт или нещо лошо, мине през главата ми, да правя малки "защитни" ритуалчета. В началото не приемах нещата на сериозно (може би защото все още бях малка) и си мислех че с годините всичките тези ритуали и щуротии ще отминат. Да ама не стана точно така.    През пролетта на 2011 нещата доста се влошиха. Като всеки нормален човек и аз съм се страхувала от неизвестното, от това какво ми е писано да се случи, замисляла съм се кога и как ще умра, но всичко е било в рамките на една определена граница и не съм зацикляла чак толкова много над тези теми. Един ден обаче нещата доста се промениха. И сега си спомням първият път, когато със страшна сила ме връхлетя паниката - седях на пейката с баба, говорехме си (а някоко дни преди това по телевизията бяха излъчили репортаж за някакъв човек, който искал да се самоубива) и изведнъж мисълта за самоубийство ме налегна - не се уплаших толкова от самата мисъл, кокото от това, че я почувствах като някакъв импулс или желание. За първи път изпитвах толкова много паника, ужас и страх. Сами може да си представите как съм се чувствала през следващите дни - не знаех къде се намирам и постоянно си мислех че ще направя някоя глупост. След като изчетох доста по темата малко по малко започнах да се поуспокоявам, че не съм единствената с подобен проблем. С течение на времето паниката съвсем затихна и нещата горе-долу се нормализираха. Но за съжаление не приключиха дотам.   Малко след това, след поредния репортаж за катастрофа, започнах да се страхувам и от това - да не би и на мен да се случи, да не би да умра млада, страх от това, че не зная какво ме очаква утре... Отново периоди на паника - дори бях стигнала до момент, в който отказвах да излизам от вкъщи от страх да не би това да е последният път, в който виждам близките си. Малко по малко и това започна да отшумява. Но както може би вече се досещате - дойде друго. Страх да не нараня близките си - и там бяха големи кризи, но някак и с това се справих (или поне моментно). После и от болести се страхувах, след това от неизвестното, после отново от самоубийство, убийство и т.н. до ден днешен се въртя в един омагьосан кръг, от който няма излизане. Тамън успея да преборя единия страх и се успокоя за няколко дни и после хоп - изневиделица друг ме връхлита. А сега съм в някакъв смесен период - страх ме е от всичко горе-описано едновременно - мисля си постоянно за бъдещето, за това какво ме очаква и как не искам да ми се случи нещо лошо и да умра млада, но в следващия момент щом си затворя очите и веднага ми изникват грозни картини от погребения... представям си своето и тръпки ме побиват Не мога да спя по цяла нощ, през деня съм като парцал, постоянно усещам напрежение в стомаха и имам чувството, че главата ми ще експлоадира от токлкова много отрицателна енергия... Нон-стоп съм притеснена без причина и се тъпчам с Валериани, за да се успокоя...   Моля ви, посъветвайте ме какво да правя! Как да се науча да контролирам тези ужасни натрапчиви мисли и да не се страхувам от тях? Има и опасност да направя някоя глупост? Имам чувството, че съм  някаква сбъркана побърканячка и никога няма да водя нормален начин на живот като останалите млади хора