Jump to content
Порталът към съзнателен живот
borba

депресия и бременност

Recommended Posts

забременях по време на депресия, но сега стискам зъби и не пия нищо, въпреки, че не се чувствам добре нито физически,нито емоционални и не знам как се отразява топва на бебето и не знам какво да правя към момента нещата с него са Ок, аз съм в 4 месец...... може ли да помогнете......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам, че това което описваш не е депресия, а тревожност.Изразът ,, стискам зъби ,, ме кара да мисля така.

 

Поясни, защо стискаш зъби.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за бързата реакция докторе.... Един „Факт” от моя живот, отключи в мен едно чувство на вина, която ще остане за цял живот, след което дойдоха и физическите, психическите и емоционалните проблеми. Неразположенията ми започнаха преди от около 3 години. И се почна първо по лекари, след което те не установяват нищо и те пращат в графа-на психична основа. От там първо невролог, лекар, който те гледа леко с насмешка и ти казва всичко ти е ОК, млада си, вземи се в ръце, лесно казано нали......... Все пак изписва разни работи, след което се пребивам и чета ужасии в Нета за тях и решавам да не почвам, но ти става пак зле и се примиряваш и започваш да приемаш първоначално така наречените по-леки лекарства. Това е първоначално, казвам си силна съм ще се справя и без тях спирам ги, но пак се почва кръговрата-замаяност, физическа неразположеност, главоболие и други подобни. А при условие, че имам-мъж, дете за които да се грижа, нямам право да съм зле и  да лежа болна. Започвам пак, този път друг лекар-столичен-психиатър. Историята съща-скъпи лекарства, платени посещения и те гледат като касичка, която да обвържат ежемесечно да ходи, но ти нямаш избор, чувстваш се зле.....даваш всичко за здравето. Имаш дни на проблясъци, в които си горе-долу добре, други, в които си зле и така кръговрат, но борбата продължава, нямаш право на отказване-мъж, дете, родители, брат, хора които много обичаш, не искаш да нараняваш и да ги караш да се чувстват зле, заради теб. След година при столичния лекар се отказах да ходя, просто не издържах финансово, а  неговите лекарства ме карах да се чувствам горе долу добре-изписано ми бе ципралекс. Когато се почувствах по-добре т.е. физически по-добре без да съм замаяна и замислена, започвах да прескачам два-три дни да не пия и след това пак, но имах моменти в който не мога да стигна до магазина, защото съм изморена, или имам чувство, че като вървя ще падна, на главата ми и на тялото ми зле,  просто ужасно......тогава пак започваш всеки ден.....да пиеш този ципралекс.... А междувременно не спираш работа, нито домакински задължения, или пак да водиш детето на уроци, просто си живееш така, а и не споделяш много за това, да не притесняваш близките и приятелите ти да не те мислят за различен. След пиене на ципралекс около една година, може би тялото ми привикна към него, така ми обясни следващия по-ред лекар специалист-психиатър и терапефт го заменихме с друг, не помня как беше, че и той след една година се смени  с есобел, нов изчистен уж... И продължавам в кръговрата по добре мие(никога не ми е било на пълно, но все пак) спирам са 2-3 дни на 4-тия пия и пак по-зле мие всеки ден пия. Преди една година разбрах, че съм бременна и въпреки че исках второ дете, не се почувствах готова и направих аборт. Страх ме беше как в това състояние ще се справя.И така продължи живота на приливи и отливи. До преди 4 месеца, когато отново разбрах, че съм бременна , но този път реших да го задържа. Големият ми син е на 6 години, всичко около мен си имат по две дечица и мисля че му е времето, а напълно знам, че няма да се оправя и няма за кога да го отлагам.... Щом разбрах спрях всичко въпреки, че някакви билкови ми изписва психиатъра, по негови думи и по думи на гинеколожката не е проблем, че преди това съм пила антидепресанти. Не знам, знам че сега аз не съм добре физически-замаяност, отпадналост, не способност да вървя пеш, съзнанието ми е в някаква дупка, от която на моменти излизам. За мен не ме страх, свикнала съм вече по този гаден начин да ми минават дните за жалост, но ме е страх за бебчо, как е той при това мое положение ще издържали тези 9 месеца, а след това как ще е след раждането, нали депресията се засилвала, а от това повече накъдееее. Страх ме е за детенцето......., според лекарката към момента всичко е наред с малкото........Искам го, но ми трябват и сили за напред, а не знам от къде да ги взема, като в момента съм тотално изчерпана......на моменти се питам защо живея, я в други си казвам ти си неблагодарница на съдбата......искам отново да намеря смисъла, но не знам къде е....Звуча тотално отчаяно нали, да такова ми е в душата, но хората не знаят-усмихвам се, работя, домакинствам с труд и усилия, защото съм казала, че няма да се предам, въпреки че не се оправям........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен правилният избор е бил да потърсиш психотерапевтична помощ. И днес може да го направиш.За здравето на детето не се притеснявай, но все пак ти в момента със своите хормони формираш неговата нервна система.Щом ти си тревожна би могло да се очаква детето ти да е с един тревожен темперамент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×