Jump to content
Порталът към съзнателен живот
@ЮлЯ@

За невчесаните, неумитите, с пластмасова чашка кафе в ръка

Recommended Posts

Да, разбирам -  да не пиша в темата, защото приемате моите мнения лично и като нравоучения, а не просто като изказване на мнение!? 

 :) Всъщност това е обществен форум и четата много, много хора и имат право на мнение , различно от желаното ни, или греша?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето в това е проблема.На всички ни , разбира се .Поставиме за някой етикет,,грозен" , и хабим енерия да се дразним всеки път като го видим.А най практичното е да не го забелязваме .

По повод книгите за духовна опитност .Те трябва да се адаптират за живота ,,на улицата".....Човек е многопластово същество и ако не се знае за коя област са напътствията, може да има объркване.

И една закачка: има ли жена която да не си въобразява че може да облагороди другия ? Да го направи спретнат, чист, културно говорещ.

Прощавай за съветите , но едва ли очакваш нещо друго...В подобно преживяване, търсех утехата че добра възможност за подобряване на адаптивността си, работоспособноста , толерантността, дистанцирането.Ако можеш да се наблюдаваш от страни , действаш по обективно.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че да не го забелязваме е решение. Можем да не се дразним, но не и да се заблуждаваме, че няма проблем. Просто не бива да позволяваме това да ни влияе. Човекът излиза неумит, невчесан, неподходящо облечен - това е най-малкото невъзпитано и може да се окаже неприятно за хората отстрани. Ако случаят е единичен, то може да го пренебрегнем, но ако системно се повтаря, то най-малкото следва да си направим съответните изводи за въпросния човек. Да го променим едва ли е възможно, но все пак можем да окажем известно влияние и то само с присъствието и спокойствието си и да го накараме да се почувства неудобно заради самия себе си. Случвало ми се е, не точно в такива случаи, но с хора, използващи цинични изрази. Разлика няма. Просто човека отсреща разбира, че не е на ниво, и то не поради някаква външна причина, а поради нещо, което зависи изцяло от него самия и е във възможностите му да промени. Но за да можем да дадем на някого личен пример, то ние следва първо да придобием нужния респект и уважение. Това няма как да стане с негативно отношение и нервни реакции. Когато другите ни уважават, те ще бъдат по-склонни да бъдат като нас и то без ние да го изискваме от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди години разказах тук за един мой експеримент. Като срещна човек и на ум му казвам "обичам те". Един мъж се обърна изненадано към мен и беше много възмутен, но понеже сам не знаеше защо, беше доста объркан. 

 

Хората обикновено не искат да им даваме любов (или каквото си мислим, че даваме като любов). Искат да си получат нещото, за което егото им да е доволно дори и човекът да се чувства разнебитен.

 

Не знам колко често срещате просяци. Аз почти винаги като ги срещам вътрешният ми отговор е да не им давам нищо. Някои много се вбесяват, особено добре облечените просяци и псуват и се възмущават. Веднъж дадох на една жена, която имаше табелка, че иска пари за сираци, 5 лева. Като ги давах уж случайно тя ми докосна ръката, в ръката ми остана една много тежка неприятна енергия, трябваше да си купувам бутилка вода да я измия. Може би е вярно това, че доста хора, които срещаме по улиците, носят неприятна за нас енергия и чувства.

 

От друга страна и аз понякога ходя по улиците невчесан, неумит, непарфюмиран само дето обикновено съм с картонена чаша за кафе - такива има около нас. И понякога гледам лошо, ама много лошо. Особено, ако съм сънен. 

 

Ако се връзваме на неумитите и намусените, им даваме част от енергията си, която ей така отива нахалост. Те като всичко друго са част от живота. Не можем да захраним с енергия целия свят. Имаме си собствени задачи, не е нужно неумитите да се набъркват в тях :) Учителя казва да не се борим със злото, най-малкото, за да не губим енергия, която бихме могли да използваме по по-умен начин, за да го превръщаме в добро. 

 

 

/////

 

Да изплувам на друго ниво и да започна да си имам работа с хора от друго ниво, но не знам как. В България едва ли някой знае как, все едно да искаш да изплуваш сух от водата в бандитски Судан.....

 
Като следваш вътрешния си глас за вземане на решения, ще почнеш да се движиш по собствената си фрактална линия и ще срещаш хората, които са правилните за теб.....
 
.....ха ха ха, е, има вариант неумитите да са правилните за теб :) шегичка :) 

 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...... Когато другите ни уважават, те ще бъдат по-склонни да бъдат като нас и то без ние да го изискваме от тях.

 

Оооо, нужно ли е другите да бъдат като нас. Каквато и пътека да има всеки, тя е част от еволюционното развитие. Е, понякога може да е задънена улица, но понякога може да предизвика мутация, която да се отрази на цялото човечество. Но без задънените улици не би имало и мутации. 

 

Тук се сещам, че колкото и странно да ни изглежда поведението на някои хора, то може да има смисъл.

 

Да вземем например пътя на нинджите. Ако си го преведем на български в термините на нашата култура, това е "пътят на убиеца". Изкуството да убиваш, без да си навличаш карма. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никое, дори най-мръсното животно не може да се мери с някои индивиди. О, като се сетя за циганите! О, като се сетя за непрестанната им страст към барабаните, към музиката, чалгата! Добре, че живея далече от тях, добре, че се сещам за тях, а не ги виждам. В крайна сметка всеки има личен живот, добре е да знаем това. За всеки, дори за най-мръсния има място под Слънцето. Пред Бог всички сме равни. Като знаем това, можем по-лесно да се справим с негативните емоции.

 

За сутринта и смръщения вид. Не знам защо, вероятно защото сънувам нещо неприятно през нощта, но не са малко утрините, в които не мога да понасям нищо. Като в "нищо" включвам и себе си. Или обратното. Усмихвам се на непознат сутрин, най-вече жена или момиче. По-често ми отвръщат. Но съм имал и случаи, в които на устата на непознатата са думите: "Какво ми се усмихва този, малоумник". И може би е права. Каква полза от моята усмивка, да не би да реша мъката на човека, срещу когото се усмихвам. Бог знае каква мъка го е налегнала, а аз му се усмихвам. Да се усмихваме, ама само на хора, за които имаме съмнения, че са добре. Каква вина има намръщения човек, че е сънувал лош сън или че има проблеми, трудно решими? Реши ли ги, ще се усмихне. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Никое, дори най-мръсното животно не може да се мери с някои индивиди. О, като се сетя за циганите! О, като се сетя за непрестанната им страст към барабаните, към музиката, чалгата! Добре, че живея далече от тях, добре, че се сещам за тях, а не ги виждам. В крайна сметка всеки има личен живот, добре е да знаем това. За всеки, дори за най-мръсния има място под Слънцето. Пред Бог всички сме равни. Като знаем това, можем по-лесно да се справим с негативните емоции.

 

За сутринта и смръщения вид. Не знам защо, вероятно защото сънувам нещо неприятно през нощта, но не са малко утрините, в които не мога да понасям нищо. Като в "нищо" включвам и себе си. Или обратното. Усмихвам се на непознат сутрин, най-вече жена или момиче. По-често ми отвръщат. Но съм имал и случаи, в които на устата на непознатата са думите: "Какво ми се усмихва този, малоумник". И може би е права. Каква полза от моята усмивка, да не би да реша мъката на човека, срещу когото се усмихвам. Бог знае каква мъка го е налегнала, а аз му се усмихвам. Да се усмихваме, ама само на хора, за които имаме съмнения, че са добре. Каква вина има намръщения човек, че е сънувал лош сън или че има проблеми, трудно решими? Реши ли ги, ще се усмихне. 

 

 

Благодаря на включванията на мъжете в темата! Въпросът вече се усещам много по-приземено.

Да, много си прав! Мъжа ми също сподели, че в офиса е бил в добро настроение, разговарял е спокойно и усмихнато с клиент, искал е да му помогне, обаче насреща го е гледал с подозрение, че говори с луд.

Аз му казвам - ти представяш ли си откъде този човек идва? -Нощен задух, отворил е прозорец, бабата отгоре за да икономиса ток, решила да прави обедната запръжка.  Отстрани съседът също е излязъл на "свеж" въздух, усеща се цигарата му, отдолу пък си е извадил навън матрака стареца и се чува как хърка.

На другата сутрин същият вижда тебе, който не е влизал в градския транспорт като него, нито е висял да псува с автомобила в уличното задръстване, а е въртял педалите на колелото до работата, сменил си е дрехите, поизмил се е, усмихнат е, свеж  и му се струва, че не е истина... :3d_157:

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Преди години разказах тук за един мой експеримент. Като срещна човек и на ум му казвам "обичам те". Един мъж се обърна изненадано към мен и беше много възмутен, но понеже сам не знаеше защо, беше доста объркан. 

 

 

 

 

Да, изглежда са възмутени с такива експерименти.

За да бъда обективна, ходих на една безплатна групова медитация в йога студио със солара Леа от Лондон.

Та тя разказа  свой експеримент и ми се струва подобен на твоя - искала на всички по улицата да каже "Намасте!" /Или на английски Мир с тебе!/

Някои хора й отговаряли Намасте, но това било рядко. Някои мълчали и се правили, че не чули и отминавали, други виждали, но също безразлично отминавали, трети я гледали като ненормална.

 

Само че при мен в София -  беше без да съм казала нищо, някои гледат лошо. Без да съм ги предизвикала с нищо.

Някакъв вид нашенска улична агресия. Прилепваща.

 

 

 

Хората обикновено не искат да им даваме любов (или каквото си мислим, че даваме като любов). Искат да си получат нещото, за което егото им да е доволно дори и човекът да се чувства разнебитен.

 

Да, някой нагоре също писа - любовта я приемат също като агресия, навлизане в личното им пространство.

Сега вече имам обяснение за душевната им настройка, с която обикновено ходят по улицата - егото им е недоволно.

 

 

Не знам колко често срещате просяци. Аз почти винаги като ги срещам вътрешният ми отговор е да не им давам нищо. Някои много се вбесяват, особено добре облечените просяци и псуват и се възмущават. Веднъж дадох на една жена, която имаше табелка, че иска пари за сираци, 5 лева. Като ги давах уж случайно тя ми докосна ръката, в ръката ми остана една много тежка неприятна енергия, трябваше да си купувам бутилка вода да я измия. Може би е вярно това, че доста хора, които срещаме по улиците, носят неприятна за нас енергия и чувства.

 

Да, аз също се подложих на едно духовно упражнение зимата. Първата точка гласеше, че трябва да дам пари на първия срещнат просяк, за да изпълни Вселената мое желание.

Резултатът беше плачевен. Държах в ръкавицата левче, срещна ме клошар, който рови из кофите и спи върху кашони и протегна мръсната си ръка точно към мен, сякаш знаеше , че държа нещо и това му се полага. Някакъв нахален беше. Ами не му дадох. Досвидя ми монетката. Скръндза, отминах. Голям провал според енергийното упражнение и моята духовност. Чувствах се виновна, неиздържала изпита още в началото.  

Желанието естествено, не се изпълни.

 

Сега на моменти ми изглежда случката бабини деветини, на моменти пък голям провал спрямо еволюцията ми... Много съм объркана къде е истината. :3d_133:

 

 

От друга страна и аз понякога ходя по улиците невчесан, неумит, непарфюмиран само дето обикновено съм с картонена чаша за кафе - такива има около нас. И понякога гледам лошо, ама много лошо. Особено, ако съм сънен.

 

Ако се връзваме на неумитите и намусените, им даваме част от енергията си, която ей така отива нахалост. Те като всичко друго са част от живота. Не можем да захраним с енергия целия свят. Имаме си собствени задачи, не е нужно неумитите да се набъркват в тях :) Учителя казва да не се борим със злото, най-малкото, за да не губим енергия, която бихме могли да използваме по по-умен начин, за да го превръщаме в добро.

 

Не бива да ги захранваме някой с нещо, когато самият той няма желание. Не сме вечен извор на енергия.

На мен притеснението ми идва, че мога да губя изгубя  тонус на улицата, докато стигна до мястото, което ми трябва, вече съм разконцентрирана.  

Ето мъжа ми се справя по-добре в това отношение. Той обаче е с очила и каска и целеустремено върти педалите, а аз имам "духовни очаквания" от непознати като една голяма бяла птица...  :3d_146:

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Хората обикновено не искат да им даваме любов (или каквото си мислим, че даваме като любов). Искат да си получат нещото, за което егото им да е доволно дори и човекът да се чувства разнебитен.

 

Да, някой нагоре също писа - любовта я приемат също като агресия, навлизане в личното им пространство.

Сега вече имам обяснение за душевната им настройка, с която обикновено ходят по улицата - егото им е недоволно.

 

Всеки има нужда от любов, но истинска, не "напомпана" са разни думи като "намасте" или "обичам те". Ако не обичаш, нито го казвай, нито го мисли на зорлем. Не само хората, но и животните усещат  изкуственото и това ги дразни. Като агресия се приема всеки фалш. Бъди себе си и толкова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юля, с риск да ме заклеймиш за втори път

но като изчетох темата ....и как отговаряш на психоложката особено

То стигнах до извода, че проблемът е в теб, я не в хората около теб

 

Прочети още веднъж съветите на Диди, но не от висотата на собственото си намръщено Его

а се опитай да ги преосмислиш през един по-позитивен поглед

И въобще бъди по-позитивна към всички, и тук и в реала

 

Забелязала съм те и от други теми, че ти твърде лесно се палиш

и обикновено се държиш остро с хората , когато не са съгласни с тебе 

Ама чакай, всеки си има мнение и може да го напише  и не е задължително да бъде като твоето

Ти като че ли искаш нещо, но когато не го получиш, като не го чуеш както го искаш, изпускаш контрола

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юля, с риск да ме заклеймиш за втори път

но като изчетох темата ....и как отговаряш на психоложката особено

То стигнах до извода, че проблемът е в теб, я не в хората около теб

 

Прочети още веднъж съветите на Диди, но не от висотата на собственото си намръщено Его

а се опитай да ги преосмислиш през един по-позитивен поглед

И въобще бъди по-позитивна към всички, и тук и в реала

 

Забелязала съм те и от други теми, че ти твърде лесно се палиш

и обикновено се държиш остро с хората , когато не са съгласни с тебе 

Ама чакай, всеки си има мнение и може да го напише  и не е задължително да бъде като твоето

Ти като че ли искаш нещо, но когато не го получиш, като не го чуеш както го искаш, изпускаш контрола

 

 

Как съм се държала с психоложката, моля?

Тя си има някакви свои идеи.. Не обичам някой нещо да ми натрапва без грам да ми влезе в положение и да разбере за какво става дума. Да, проблемът ми е че на улицата се разконцентрирвам лесно и губя енергия. 

Тя разбра ли че това ми е темата?

Не.

Почва се нравоучение как трябва да си позитивен и да приемаш всички. Приятно ли ще ти е някой да ти каже - абе ти защо не си позитивен бе? Как може да не харесваш циганите?

Мутрата като те задмине със 150 и те оглуши с клаксона - защо не дишаш с пълни гърди пушилката от олово и защо не му благодариш за духовния урок?

 

Аз може и да паля бързо, откъде знаеш? Въпрос на лесно възбудима нервна система.

Пък може и от медитациите да съм станала по-чувствителна. Четох, че в градски условия човек нормално е човек са си свива аурата, за да се защити.

А моята в момента е с по-голям обсег, но и по-уязвима.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мутрата мене като ме задмине със 150 не му се ядосвам, ами си казвам:

"ей го тоя, ще го видя някой ден кацнал на някое крайпътно дърво"

И си затварям прозореца, за да не му дишам дима, докато отмине :)

После пак си го отварям, защото нямам климатик в колата :)

 

И аз бях като тебе - всичко и всички ме дразнеха и се ядосвах, този защо така казал, онзи защо така направил

Хора, не пряко свързани с мене, но просто като наблюдател ме дразнеха с поведението си

Сега съм като пън, много малко неща могат да ме извадят от равновесие, много малко и за кратко :)

 

 

Наскоро се бях хванала да работя допълнително, между временно напуснах, и си намерих по-добра допълнителна работа

Та докато работех на първото място колежките много ги беше страх от шефа

Непрекъснато го обсъждаха какво щял да каже, как щял да им направи забележки и да им се кара

Аз ги слушах, слушах и най-накрая им казах 

"И какво се шашакте толкова? Като ви направи забележка какво от това? Да няма да ви обеси? Или да ви изгони? Няма да ви изгони, защото и без това трудно намират кадри/."

 

Най-интересното е, че понеже на мене не ми пукаше от шефа, той самият не ми правеше никакви забележки, макар че допусках грешки като нова работа, не знаех тънкостите. 

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Хората обикновено не искат да им даваме любов (или каквото си мислим, че даваме като любов). Искат да си получат нещото, за което егото им да е доволно дори и човекът да се чувства разнебитен.

 

Да, някой нагоре също писа - любовта я приемат също като агресия, навлизане в личното им пространство.

Сега вече имам обяснение за душевната им настройка, с която обикновено ходят по улицата - егото им е недоволно.

 

Всеки има нужда от любов, но истинска, не "напомпана" са разни думи като "намасте" или "обичам те". Ако не обичаш, нито го казвай, нито го мисли на зорлем. Не само хората, но и животните усещат  изкуственото и това ги дразни. Като агресия се приема всеки фалш. Бъди себе си и толкова.

 

 

 

Съгласна съм с това.

Само че не става въпрос за духовно лицемерие.

Много хора се опитват да бъдат в едно любящо нормално състояние и разбират, че това е нормалното човешко състояние.

Само че дали успяват да го задържат или поддават от обкръжението?

 

Вчера един мъж на 20 изведнъж хукна по нанадолнище с раница на гърба  с отворени ръце и щастлив. Уличката беше малка, не главно шосе. Нещо хубаво изпитваше. Сетих се и аз на неговата възраст как изпитвах изведнъж по улицата телешки възторг. Скачах и се смеех без причина. Тогава се чудех защо големите хора не го правят и не го разбират. Какво им има??? :3d_133:  Не смятах, че намръщените възрастни са нормалните. Бягах също като това момче, да се налудувам в пресечките, и да не ме зяпат, натоварени с техните проблеми.

 

А сега какво? - Правя физически и духовни упражнения, за да не си загубя усмивката и радостта от живота. Малко скучно и самотно ми се получава...

 

 

Четохте ли, че духът на Учителя Петър Дънов на 19-ти август се е явил пред деца, смял се е, радвал се е и е показвал упражнения?

 

Дете видя духа на Петър Дънов -  ето линк: http://znanie.eu/?p=8058

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мутрата мене като ме задмине със 150 не му се ядосвам, ами си казвам:

"ей го тоя, ще го видя някой ден кацнал на някое крайпътно дърво"

И си затварям прозореца, за да не му дишам дима, докато отмине :)

После пак си го отварям, защото нямам климатик в колата :)

 

И аз бях като тебе - всичко и всички ме дразнеха и се ядосвах, този защо така казал, онзи защо така направил

Хора, не пряко свързани с мене, но просто като наблюдател ме дразнеха с поведението си

Сега съм като пън, много малко неща могат да ме извадят от равновесие, много малко и за кратко :)

 

 

 

 

Е, аз не искам да съм пън. Писала съм в началото на темата "затворен сандък", но е същото.

Ама ти си затворена и в пространството на колата. Това е един вид защита.

 

Непукизма спрямо шефа е също вид психологическа защита.

Лозунгът на непукистите е:  Тоя пък какво иска. Що не си гледа работата.

Малко като житейско анатемосване срещу уроки ми прилича.   

 

Да, става. Само че при мен и засилката да му ударя и две-три майни също понякога сработва. Лесно мога да се набримча. :3d_146:  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според моите лични опитности ключът е в разбирането - да се научи човек да превключва от своята "кожа" или "обувки" (англ.) в тези на другия - особено на този, който не ни допада, дори ни дразни...Раздразнението изчезва като с магическа пръчка...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според моите лични опитности ключът е в разбирането - да се научи човек да превключва от своята "кожа" или "обувки" (англ.) в тези на другия - особено на този, който не ни допада, дори ни дразни...Раздразнението изчезва като с магическа пръчка...

 

Нали писах, това го правех около 2-3 години с няколко човека.

Да, спехтих си много нерви. Да, настройвах се на тяхната вълна.

В името на общото благо - обезличих се.

В един момент се разболях, самата бях не на ниво. Никой не ми влезе в положение. Бях изненадана - толкова пъти влизах в "чуждите обувки". Приели са го като даденост. Когато съм болна - в моите никой не пожела. Получих в замяна клюки зад гърба и тайно злорадство. 

В момента в който се разгневих и избухнах - се свиха по кошарите. Явно наритването по кокалчетата има повече ефект, от две годишното ми самарянско отношение и винаги духовна подкрепа.  

 

Това ми дава повод понякога да си мисля, че съм една наивна глупачка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, влизането в обувките на другия не само не изключва, а понякога предполага наритване по кокалчетата, защото този човек в този момент точно от това има нужда :) важно е да се нарита с любов...за нас си е важно, не за него. за него е важно да приеме наритването с любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как става това наритване с любов.

 

Е, влизането в обувките на другия не само не изключва, а понякога предполага наритване по кокалчетата, защото този човек в този момент точно от това има нужда :) важно е да се нарита с любов...за нас си е важно, не за него. за него е важно да приеме наритването с любов.

 

А-а-а от такова наритване с любов, което за мен е било важно, един господин вече 10 години помни и отмъщава. :3d_077:

Имам лош опит от наритването с хуманитарна цел...

или другояче казано от вкарване в правия път с любов! 

 

 

Оттук си направих извода - по-добре излей си чернилката да ти олекне, това по-лесно се възприема. После може да се извиниш, че си бил невчесан и неумит, но поне ще ти имат страха и уважението, отколкото да превъзпитаваш и да те намразят и осмиват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Излея ли чернилката, пак ще ми се събере - научих се да не я изливам докато не я филтрирам, докато не разбера защо НА МЕН  ми е черно. Не е виновен другия, черното се ражда у мен - той само ми предоствя условята да го видя и усетя. Обикновено ми е черно, защото съм очаквала нещо по-различно, защото съм приемала, че той мисли, чувства, оценя и планира като мен... Аз не че го наритвам, просто си пазя личното пространство. Той и камъкът ни наритва крака, ако не го вземем предвид  :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Оттук си направих извода - по-добре излей си чернилката да ти олекне, това по-лесно се възприема. После може да се извиниш, че си бил невчесан и неумит, но поне ще ти имат страха и уважението, отколкото да превъзпитаваш и да те намразят и осмиват.

Даа, аз така правя от години и съм много доволна от ефекта. След като им "излея чернилката" директно в очите, 

после много внимават как се държат. Дори не се извинявам....

 

Той сигурно затова предпоследния ми шеф, за когото разказах по-горе не ми правеше забележки. Защото още след първия работен ден като ме попита как е, му се озъбих, че тази работа, която ми даде, за да може да се  свърши, трябва да си назначи сторъката богиня. И куп други неща в тоя дух му наприкавзах. При което той вместо да се разсърди, взе да ме успокоява, че съм щяла да свикна......

 

Та така, уважаеми дами и господа, да се влиза в чуждата кожа не ми харесва като идея. Тя и Диди беше предложила нещо подобно в темата "какво бихте направили ако бяхте бог" - ако не бъркам

Стойте си във вашите си кожи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как става това наритване с любов.

 

Е, влизането в обувките на другия не само не изключва, а понякога предполага наритване по кокалчетата, защото този човек в този момент точно от това има нужда :) важно е да се нарита с любов...за нас си е важно, не за него. за него е важно да приеме наритването с любов.

 

А-а-а от такова наритване с любов, което за мен е било важно, един господин вече 10 години помни и отмъщава. :3d_077:

Имам лош опит от наритването с хуманитарна цел...

или другояче казано от вкарване в правия път с любов! 

 

 

Оттук си направих извода - по-добре излей си чернилката да ти олекне, това по-лесно се възприема. После може да се извиниш, че си бил невчесан и неумит, но поне ще ти имат страха и уважението, отколкото да превъзпитаваш и да те намразят и осмиват.

Донка бе написала че разбирането е важно.Нали за това сме в този форум , търсим движещата причина .Иначе житейската мъдрост е да заобикаляш лаещите кучета .Това не е уважение ,дори страх не е .

убликувано: Вчера, 12:13

Според моите лични опитности ключът е в разбирането - да се научи човек да превключва от своята "кожа" или "обувки" (англ.) в тези на другия - особено на този, който не ни допада, дори ни дразни...Раздразнението изчезва като с магическа пръчка...

 

Нали писах, това го правех около 2-3 години с няколко човека.

Да, спехтих си много нерви. Да, настройвах се на тяхната вълна.

В името на общото благо - обезличих се.

В един момент се разболях, самата бях не на ниво. Никой не ми влезе в положение. Бях изненадана - толкова пъти влизах в "чуждите обувки". Приели са го като даденост. Когато съм болна - в моите никой не пожела. Получих в замяна клюки зад гърба и тайно злорадство. 

В момента в който се разгневих и избухнах - се свиха по кошарите. Явно наритването по кокалчетата има повече ефект, от две годишното ми самарянско отношение и винаги духовна подкрепа.  

Донка споделя духовни упражнения имащи за цел общо балансиране,доближаващи  егото до душата .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Александър, за разбирането. 

 

Да влезе човек в обувките или кожата на другия човек, особено на този, който ни създава някакъв дискомфорт не означава да се откажем от своята позиция, но да разширим ъгъла на своя поглед към света. Да разберем поведението на другия не означава да го последваме, но помага да преодолеем порива да осъдим, да се възмутим, да излеем чернилката си... 

Човек не се мърси с това, което влиза в него, а с това, което излиза (излива се) от него самия.... 

 

В една от беседите през празничните дни имаше прекрасен откъс за това... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И все пак, колкото и да влизаме в кожата на другия с любов и разбиране

има моменти, в които е по-добре да си кажем нещата в прав текст

А пък то има кой да отсъди греховете ни дали са били грехове

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×