Jump to content
Порталът към съзнателен живот
alan27

Тревожност след спиране на ривотрил и алкохолна зависимост.

Recommended Posts

Здравейте. Аз съм момче на 27г. Искам да попитам дали е нормално 6 месеца след спиране на ривотрил който пих 5 години заради злоупотреба с големи количества алкохол от който развих сериозни панически атаки. Събудих се една сутрин и целия треперех ( краката и ръцете ми изтръпваха и имах чувството че умирам,главата ми пулсираше.) Направих си всякакви изследвания от които всичко беше наред). Когато съм бил малък съм имал един припадък на 9г. но не съм имал епилепсия. Неврологът който като малък ми беше давал 3-4 години ревотрил за припадъка ми назначи пак ривотрил за тези кризи. На еег-то всичко беше наред. Та да се върна днес 6 месеца след като спрях всички медикаменти и още не зная дали това е абстиненцията от Ривотрила или нещо което съм отключил с алкохола преди 5 години. В началото когато влязох в клиника за 2 седмици за спирането на ривотрила ме тъпчеха с антидепресанти и когато излязох бях на всякакви видове докато осъзнах че просто няма лекарство което да ми помага. Всички видове антидепресанти или хомеопатии изобщо не ми се повлияват . В началото невролога ми даваше различни видове антипсихотици или стабилизатори на настроението както той ги наричаше. Всичко беше провал . От тях получавах невиждан ужас и на моменти исках да сложа край на живота си. Сега наистина мога да кажа че съм малко по-добре от преди 3-4 месеца. Преди не можех да заспя и грам след спирането. Сега спя но като се събудя и кризите започват (нервно напрежение,главата отзад ме стяга,много силно раздразнение,като започна нещо по-сериозно свързано с мисловна дейност се сривам веднага - имам чувството че мозъка ми ще блокира). По-принцип съм много емоционален и нещата ги изживявам по-силно. От няколко месеца ходя на терапевт,който всъщност ми помогна да спра всичката тази химия. На моменти съм много объркан. Преди този терапевт ходих при една жена - терапевт и психиатър. Тя ми каза че съм много тревожен и не мога да спра ривотрила като ми предписа и други антидепресанти. Не харесах метода и че искаше да ме лекува пак с лекарства а не с терапия. Смених я и вече съм чист от края на януари. Но кризите продължават - предимно сутрин и след обяд. Вечер съм по-спокоен. На много силна топлина главата ми отново ме разкъсва от напрежение. Моля ви за вашето мнение.
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е свързано с ривотрила, просто си по-тревожен.Нормално е кризите да са сутрин, има денонощно колебание в адреналина-той е най-висок сутрин.Само промени мисленето си и всичко ще е наред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Всички видове антидепресанти или хомеопатии изобщо не ми се повлияват . В началото невролога ми даваше различни видове антипсихотици или стабилизатори на настроението както той ги наричаше. Всичко беше провал . 

 

 

 

Пускам  ти част от обяснението за връзката между мисълта и тялото; психика и физиката, в който се намира отговора на въпроса: Защо хапчетата не са ефективни в тези случаи?

 

Ние използваме своите сетивни органи за възприемане на външния свят, за изследването и преобразуването му. Очите, устата, носът, ушите, кожата – са нашата единствена допирна точка с действителността. Светът е безкрайно разнообразие от всевъзможни сензорни прояви, но ние можем да възприемем само една малка част от това разнообразие. И тази част, която възприемаме, се филтрира от нашия уникален опит, култура, език, убеждения, ценности и предположения. Всеки от нас живее в своя уникална реалност, построена на основата на индивидуалния опит, и ние действаме съответно, като се опираме на тази реалност, на нашия модел на света. Но самият свят винаги е по-богат и по-широк, отколкото субективните идеи, които ние имаме за него. Ярък пример са горският секач, художникът и ботаникът. Когато тримата се разхождат в гората, всеки от тях получава различни преживявания, всеки забелязва различни неща. Арабската поговорка гласи: “Как изглежда хлябът, зависи от това дали сте гладни или сити”. Т.е. филтрите, които слагаме на нашето възприятие, определят онзи свят, в който живеем.

Вътрешният образ на околната действителност са мислите. Но какво представляват те? Има много научни и философски отговори.

Когато мислим за това, че виждаме, чуваме и усещаме, ние пресъздаваме тези картини, звуци и усещания вътре в себе си. Ние отново преживяваме информацията в онази сензорна форма, в която първоначално сме я възприели. Мисленето е очевидно и банално действие и ние почти никога не мислим за него.

Един от мисловните методи е в съзнателното или несъзнателното възпроизвеждане на картини, звукове, усещания, вкусове и миризми, които сме преживели. При спомнянето ние мислено преминаваме през преживяванията, като използваме сетивните органи с вътрешен метод, за да репрезентираме дадените преживявания. Преживяването е съчетание на спомени и въображение. Голяма част от мисленето е смес от смес от такива спомени и конструирани сензорни впечатления.

Ние използваме едни и същи неврологични пътища за вътрешна репрезентация на опита и за непосредственото му преживяване. Едни и същи неврони генерират електрохимични заряди, които могат да бъдат измерени. Мисълта има непосредствена физическа проява, мозъкът и тялото са една система. Ние използваме своите сетивни органи с външен метод, за да възприемем света, и с вътрешен метод, за да “репрезентираме”(препредставим) преживяванията на самите себе си. Методите за получаване, запазване и кодиране на информацията в съзнанието – картинки, звукове, усещания, миризми и вкусове, са известни като репрезентативни системи. 

 

Всяка работа с информация преминава редица задължителни стадии: въведение, обработка и оценка. В тази връзка се отделят три информациоинни системи на активност на човешкия мозък: водеща (вкарване на информацията), предпочитана (представяне на информацията в съзнанието) и референтна (оценка на информацията). Всяка от изброените системи може да бъде представена визуално, аудиално и кинестично.

За да се репрезентира информацията, първо трябва да бъде получена. Всеки човек има предпочитани средства за получаване на информация. Съвършената памет би съдържала пълен набор от картини, звукове, усещания, миризми и вкусове на първоначалното преживяване, но за да го възстановим, се обръщаме само към една част на набора. Това е т.нар. водеща система: вътрешният канал, използван като ключ за достъп към паметта. Още я наричат система на въвеждането, тъй като тя доставя нужната информация за по-нататъшна обработка, което се осъществява вече с помощта на първичната (предпочитана) система.

Обикновено човек използва всички канали за възприемане, макар в зависимост от ситуацията да обръща внимание на един канал повече отколкото на друг. Например в художествена галерия ние ще се намираме във визуален свят, на концерт – в аудиален. И което е най-чудното, когато мислим, независимо от предмета на размисъл, винаги се придържаме към една система. 

Обикновено това предпочитание се проявява във възрастта между 10 и 12 години.

Много хора могат да създават ясни мислени образи и да мислят в картини. За други това е по-трудно. Те могат дълго време да разсъждават със самите себе си, докато останалите основават действията си на усещанията по отношение на ситуацията. Когато човек има тенденция да се придържа към един канал на възприемане,  този канал се нарича негова предпочитана система. Вероятно той се е оказал по-проницателен и способен да прави по-тънки разлики именно в тази система , а не в другите. 

Богатството и размаха на мислите зависи от способностите да се осъществят връзките и да се мине от един начин на мислене към друг. Ако при мен водещата система е аудиалната, а първичната система – визуалната, ще си спомня друг човек първо по звука от гласа му, а след това ще мисля за него в образи.

Ние получаваме информация, но я репрезентираме вътре в себе си в друг канал. Звуковете могат да предизвикват във въображението визуални спомени или абстрактни визуални образи. Едновременната и неосъзнаваема връзка между водещия и първичния канал се нарича синестезия. Някои от синестезиите се оказват дълбоко вкоренени и широко разпространени. Примерно цветовете често са свързани с настроението: червеният – с гнева, синият – със спокойствието. Говорим също за цветова тоналност в музиката, за топли звуци, за крещящи цветове и пр.

Понякога синестезията се блокира преднамерено. Примерно човек изпитва трудности с визуализацията. В разговор с него трябва първо да го помолим да се върне към чувственото или към аудиалното преживяване на събитието, и с това да облекчим визуализацията. Подобна техника може да възстанови спомените като цяло: в картини, звуци и усещания.

Както преводът от един език на друг запазва смисъла, но напълно променя формата, така и преживяването може да се премести от един канал на друг.

 

Имайки предвид всичко това, взимам последното изречение като пример, ако мисълта ти е зациклила в посока, която отново и отново те връща към едно и също преживяване, няма как да промениш преживяването, ако не промениш мисълта, както ако обясняваш как се плува на български на англичанин, той никога няма да се научи да плува. Гълтането на хапчета няма да помогне на човека да проговори на английски, за да бъде разбран, за целта е необходимо да се положи усилие и да се научи новия език, а за това е нужна ясна мисъл, време и усилие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×