Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
levender

Апатия и деградация

Recommended Posts

Здравейте,

От много време чета форума, без да имам регистрация. Тази вечер си направих такава с цел да споделя какво ме измъчва. Поздравления към всички, които са споделяли своя опит и са помагали на останалите.

Без да изпадам в излишни подробности, ще се опитам да обясня състоянието си така както го усещам и разбирам. 

Мъж съм на 25 години, произхождащ от макък и красив град, с красива природа и добри хора които притежават ценности, които вече не са на "мода". Преди почти 6 години се преместих в по-голям град с перспективата да започна висше образование и паралелно с това да си намеря работа за да съм независим от родителите си.

Приеха ме с отличен, всичко започна добре, малко по-късно намерих и работа. В началото бях като в шок от злобата на хората, студенината им, от излишната показност и тн. По късно се примирих или поне така си мислех. Голяма изненада беше за мен това, че всеки се опитва да те изпързаля, използва и манипулира, без значение дали на работното място или в личните отношения. Нямаше  я откритостта и честността в отношенията, на които бях възпитан и на които държах. Общо взето за един келеш като мен, образно казано дошъл от село, нямаше място в големия град. Това не го забелязвах само върху мен. Наблюдавах го в/у приятели и познати. Едни усещаха това, други не. Едни се ядосваха други се примиряваха.  Давам примери със себе си, но те важат и за познати.

Опитах се да стана по-близък с няколко момичета през годините, но те една след една се оказваха интересчийки и лицемерки, които добре криеха своите истински намерения при започването на една връзка - неограничени превози с коли, разходки из моловете, плащането на големи сметки по дискотеки, и след като се окажеш неспособен да поддържаш този стандарт, се оказваше че връзката "се е изчерпала". Озлобих се. После злобата премина в апатия.

Междувременно преподавателите в университета се оказаха по-големи хиени от тези по филмите. Косите ми побеляха още в ранните 20 :) , но както и да е и това мина някак. По-тежното беше на работното място. Шефовете на първото работно място ме пързаляха ту с пари ту с работно време.. Напуснах и започнах нова работа, оказа се че не са регистрирани по някакъв параграф и не могат да изплащат осигуровки, и там напуснах. След това намерих нова работа, за там дори не ми се споделя.. Толкова години учене лишения, за подигравки?!

Исках да се върна в родния град, но там положението беше повече от плачевно. Сякаш единствената ми възможност беше да напусна България и никога повече да не се върна. А дълбоко в себе си не исках. 

Останах в големия град и продължих да търся работа. Много нощи съм се будил от нервни пристъпи, поради това че съм безработен и си пилея времето.  Обзе ме депресия после тя премина в нещо като апатия. Вече нищо не представлява интерес за мен. Нито спорта, в който бях достигнал големи върхове, нито жените, нито изкарването на пари. 

За тия години здравето ми се влоши. Качих 25 килограма. Преди се хранех само с домашна храна, дишах чист въздух, а в големия град това е невъзможно. Дори ерекцията ми не е това което беше. Чувствам се безполезен , вече дори идеите за бъдещето, които имах преди, бреднеят. Нямам мотивация да продължавам, чувства страхотна празнота в себе си, сякаш не използвам времето и потенциала си правилно и имам усещането, че никога няма да открия причината поради която съществувам.

За тия години, от огромна компания приятели, останах сам. Половината ми завидяха за конкретни успехи (доста изненадващо), другата половина се оказаха интересчии. Никога не съм имал усещането, че с някой от тях мога да се разбирам без усилия, и че винаги ще имам 100% подкрепа. 

Будя се без желание, ставам, храня се без желание, извършвам ежедневни дейности без желание. Нямам сили да продължавам. Забравих какво е онова усещане, че най-доброто предстои. Усешам постоянно напрежение, умора и несигурност. Навсякъде срещам намръщени хора, на които сякаш съм "откраднал хляба". Всеки в пълната готовност да ме прецака ако отпусна аванс. Не съм пълен наивник, знам че това е действителността, но се питам - каква е опцията пред хора като мен?! Назад към малкия град или навън?

Най страшното е че, тази апатия и чувство за безсилие ме завладяват все повече и повече. Странното е че от пълна апатия преминавам към ненужна агресия.. Имам чувството, че не съм пригоден за действителността, такава какавато е навън! И колкото повече се опитвам да я проумея, толкова по голяма апатия и нежелание ме обземат!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, това което споделяш засяга проблем с житейската ти философия, твоята визия за живота. Като прибавим към това стреса, който си развил и ето го проблема. Предлагам ти един материал за Житейската философия, който можеш да използваш, за да опишеш себе си според изброените опции. Опитай и виж като какъв човек се определяш.

 

Житейска философия
Философията на живота - способността да виждаш по различни начини себе си, света и хората около теб.
Според възприемането на живота, изградените житейски ценности и стратегии, в съответствие с избрания или приетия начин на живот, у всеки има изградена житейска позиция ; система от убеждения, кое е правилно и кое не, към какво трябва да се стреми.
"Никой на никого нищо не дължи" ; "Най-силният печели", "Всичко зависи от мен" или "не можеш да вярваш на никого" - най - често срещаните житейски вярвания. В зависимост от стабилността на жизнената философия, тя е ефективна или не, благоприятства развитието на личността или го стопира.


Философията на живота може да бъде както положителна, така и отрицателна, оптимиста или песимистична, с акцент върхусебе си или върху други хора, с различена житейска позиция (творец, потребител, паразит, романтик), насочена към развитие или създадена, като  психологическа защита.
Житейската философия, добре прозира при изработване на лична метафора за живота.
Елементи на житейската философия

1. Общия поглед за живота
 - животът е само един или твоят Аз пребивава от живот в живот, като преминава в различни тела
 - животът е радост или тъга или преминаващ от едното състояние в другото
2. Вярванията за себе си и другите
 - когато аз съм добре и ти си добре, заедно сме силни или Всички са врагове, не трябва да се доверяваш на никого
 - аз съм малък човек, умея малко неща, не претендирам за нищо ..... или жизнената философия на Победителя " Светът ми принадлежи"
3. Преимуществена жизнена стратегия, житейски способи и принципи.
 - позицията на Жертвата или позицията на Автора
 Ако мислите, че вашите проблеми е длъжен да разреши някой друг, а не вие самия, то вие работите с неуспешната  житейска философия, с нея много трудно ще вървите по пътя на живота. Учете и насочвайте себе си към позицията на Автора - "Аз го мисля - аз ще го направя", след това, между другото, ще ви бъде много по - лесно да общувате и да си сътрудничите с другите. Хората могат да ви помогнат , това е прекрасно, но могат и да ви използват, в това няма нищо страшно.


Промяна на философията на живота
Как мога да променя своята житейска философия? Да общувате с хора, чиято житейска философия ви харесва и да опитате да прерисувате своята Лична житейска метафора. Може да изглежда невероятно, но възприятието за живота може да  бъде променено, картината нарисувана от всеки от нас може да бъде заменена с друга. Чрез работата с Житейската метафора, може да промените не само своята жизнена философия, но и тази на другия човек, ако той няма нищо против.
Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

МИСЛИ ПОЗИТИВНО !!!

Ти си се загробил в някакви негативни мисли,

да, така е, хората в големия град не са като в малкия, и въздухът за дишане е по-тежък и храната е по-лоша

Отношенията към хората от провинцията е подобно на това, което описваш, особено ако си попаднал в столицата,  девойките са интересчийки

Но ти като че ли забелязваш само това....

 

Помисли си, че и в големия град има свестни хора, и жени и мъже,

с които би намерил общ език и общи интереси.

Мисли позитивно, за такива хора, а не за другите, които не харесваш

 

Мислите привличат неща - проверено - колкото повече мислиш , че хората са такива и онакива

ти все повече привличаш към обкръжението си точно такива хора, и потъваш все повече

Това е една порочна спирала, която те дърпа надолу, в следствие все повече се отчайваш,

докато стигнеш до този форум да се оплакваш

 

Просто мисли позитивно - за добрите хора и за хубавите неща, а не за лошите:))))))

Мисли си, че ти си по-читав от надутите граждани и по-кадърен от тях, повиши си малко самочувствието

доста си се отпуснал

С девойките пък е още по-лесно. Те по облеклото и по бижутата, и по поведението си се познават дали обичат шопинг по скъпите молове или не. Ти явно си падаш по по-засукани девойки. Ами поогледай се, има красиви момичета и сред по-скромно облечените .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, да се присъединя към казаното за девойките, а и не само за тях :)

Знаеш ли, зависи към какви хора се стремиш. Явно се стремиш към, както хубаво го е казала mvm, "по-засуканите" хора (не само девойки), но ти определено не се вписваш и те искат да се дистанцират/отърват от теб, като се държат надменно. Аки искаш да си с тях и да те приемат като равен, ти трябва ни повече, ни по-малко да станеш като тях; при това не толкова като собственик на определено количество финикийски знаци, ами като ценности, като начин на живот, като интереси и т.н. А аз не вярвам да искаш и да можеш да бъдеш като тях.

При това положение просто търси хора, които са като теб!

Вярно, че онези, другите, се държат много нахакано, приличат на доволни, на успели, на победители - повярвай ми, не е така; това са комплексарски изпълнения. Да не говорим, че много от хората с наистина много пари, някои несъзнателно, но други съвсем съзнателно, са в шок и ужас - по дяволите, имам толкова много пари, а животът ми нито е щастлив, нито е подреден, нямам истински приятели, нямам истински любим/а, не виждам смисъл ... и т.н. И наистина, като се замислим, какво могат да ти дадат многото пари - Ок, ще си купуваш все по-скъпа кола, после яхта, после самолет и ... после какво?!?

 

Намери своя си път в живота, според своите си разбирания и такъв, какъвто го харесваш.

Лошото е, че според мен си живял с едни илюзии, как малкия град, от който си, е хубав, но големия е по-хубав, по-перспективен, въобще по-привлекателен; твоите приятели и роднини в малкия град са добри, но в големия град хората са по-силни, по-умни, по-успели. Ако е така и след като си се убедил как е на едното место и как на другото, прецени кое е по-ценно за теб. Включително усещам, че за теб връщането в родния град е равносилно на провал, на несправяне. Малкият град има и недостатъци - всички се познават, всеки знае (почти) всичко за другите и е съвсем нормално да те разпитват за личния ти живот, може и да има шушукане и коментари, как големият град се е оказал "голяма лъжица за твоята уста". Не се впечатлявай от това. Остави хората да си мислят и говорят каквото си искат. Хорското мнение никога на никого не е помогнало. И ако се огледаш, ще забележиш, че другите се съобразяват повече с тези хора, на които не им пука от общественото мнение. Гледай своя си живот.

 

П.С. Не знам какво образование имаш, но в момента има много програми, по които човек може да направи свой малък агробизнес например или нещо друго; огледай се и помисли и в тази насока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най страшното е че, тази апатия и чувство за безсилие ме завладяват все повече и повече. Странното е че от пълна апатия преминавам към ненужна агресия.. Имам чувството, че не съм пригоден за действителността, такава какавато е навън! И колкото повече се опитвам да я проумея, толкова по голяма апатия и нежелание ме обземат!

 

Може и да не си пригоден. Аз също съм от провинцията и на мен ми го натресоха лафа на големия град: "Остави я, тя е от село, не може да излъже. "

Говориш за всеобщото лицемерие и да се подчиняваш на хора и обстоятелства, които те карат да сложиш маска, да се правиш на такъв, какъвто реално не си. Ставаш приспособенец, иначе те хапят вълци и не оцеляваш.

 

Има и друг вариант - да си създадеш вътрешни устои. Да имаш цел - да ходиш пеш, да внимаваш с какво се храниш, да  отслабнеш тези 25 кила с избрана от теб диета. Да не сядаш в кръчми, за да не мешаш алкохол с храна. Да си отстояващ личната позиция за новия начин на живот. Това означава, че и не трябва да плащаш сметките на жените, да се правиш на велик повече от необходимото. Редно е да си търсиш такава, която сама си изкарва парите за дрешките и тоалетите. Това означава, че ще е умна и работлива. Последното как да е, но първото е доста трудно за преглъщане от мъжкото его. ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×