Jump to content
Порталът към съзнателен живот
haskovokolio

Непоносимост към сърдене

Recommended Posts

,,цветя, говорене, молене, челна стойка, скарване и от моя страна,,,

 

Спираш да правиш тези неща. 

 

Само празнуваш-като подчертаваш, че празника е по-повод на нейното поведение - аз много се радвам,че ти си така сърдита, това ме кара да празнувам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора д-р Първанов, ще се опитвам с празнуването, въпреки че вътрешно ми е трудно. Интересно ми е колко време ще ми се сърдят като празнувам, а не става по нейната. Сега е дълго и то доста като и се връзвам а иначе сигурно ще се сърди по година.

"ПП. Много отдавна се канех да те питам-как се помирявате? Вие имате някакъв ритуал на помирение.

Опиши го."

Ритуалите всъщност са следните:

Аз се правя че нищо не е станало и се усмихвам и закачам, същевременно и се моля да не се сърди и отнема 10 дни.

Другия ако недай си боже нещо ме притесни здравословно в мен и и се оплача, но първо да е минала седмица и след това почва да е по общителна. Тя е малко хипохондрик и явно това нещо и отключва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това с празнуването, когато ти е тъжно е трудно. Отсрещната страна вече реагира бурно, скарване, не говорене.

Все пак някакъв трик, как да не се натоварва човек от лошото отношение и как да отбягва постоянните мисли за ситуацията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук ми се иска да те попитам, какво във вашите взаимоотношения се случва по твоя инициатива?

Колко творчество влагаш във взаимоотношенията?

Рутинно - тя се сърди ти и се умилкваш - .

Дадоха ти нова насока, но тя отново се превръща в рутина - тя се сърди , ти празнуваш - . 

Не само на теб ти доскучава, вероятно на съпругата ти отдавна и е скучно. 

Партньорските взаимоотношения не могат да се ръководят по някакви правила, нещо точно написано с безброй указания за изпълнение.

Прояви творчество, бъди различен. Излез от правилата, от рутината, от сигурното, от това което не притеснява твоя страх. Може пък да и хареса. 

Как празнуваш, празнуването? Тя разбира ли , че ти празнуваш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно това имах предвид. Goshkoto изглежда твърде втренчен, вкопчен в съпругата си, постоянно зает да мисли и тълкува кое, как и защо тя прави. Докато не измести фокуса си от нея към себе си, дали може да става въпрос за истинско празнуване?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато не измести фокуса си от нея към себе си, дали може да става въпрос за истинско празнуване?

 

Разумен въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече месец празнувам, а седмица не ми говорят :D

Ако погледнеш тук ,виж мнение 16 (за свободата) . Ти трябва да си свободен ,но и тя също . Любовта съществува между свободни хора . Има ли раздразнение , нечия свобода е ограничена . Празнуването го разбирам като жест , показващ радоста от любовта и същевременно поставящ я редом , не върху главата ти .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За свободата съм наистина съгласен, но ако човек сам се вкарва в ситуации в които е скаран с целия свят и сърдит на целия свят, на приятелите си, на работата си и Виновникът винаги е партньора му, чия свобода е ограничена. А също до кога да обръщаме внимание и да се чудим как да угодим, май по добре да празнуваме пък когато решат да се върнат на земята

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За свободата съм наистина съгласен, но ако човек сам се вкарва в ситуации в които е скаран с целия свят и сърдит на целия свят, на приятелите си, на работата си и Виновникът винаги е партньора му, чия свобода е ограничена. А също до кога да обръщаме внимание и да се чудим как да угодим, май по добре да празнуваме пък когато решат да се върнат на земята

напълно си прав ако това значи изчакване ... Уморил си се да угаждаш ? :) За кого си го правил , за другите , за нея , за себе си ?  (не си мислил по мнение 16 ) . Свободния сам избира на какво и как да реагира , да се радва или плаче .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук ми се иска да те попитам, какво във вашите взаимоотношения се случва по твоя инициатива?

Колко творчество влагаш във взаимоотношенията?

Рутинно - тя се сърди ти и се умилкваш - .

Дадоха ти нова насока, но тя отново се превръща в рутина - тя се сърди , ти празнуваш - .

Не само на теб ти доскучава, вероятно на съпругата ти отдавна и е скучно.

Партньорските взаимоотношения не могат да се ръководят по някакви правила, нещо точно написано с безброй указания за изпълнение.

Прояви творчество, бъди различен. Излез от правилата, от рутината, от сигурното, от това което не притеснява твоя страх. Може пък да и хареса.

Как празнуваш, празнуването? Тя разбира ли , че ти празнуваш?

По моя инициатива се случват всичките романтични неща.

Творчество - много

Рутинно Не - опитвам се да се усмихвам, но немога да съм постояннен в това, защото ми писва да сме скарани и мисля как да оправя нещата.

Новата насока с празнуването, пак не съм постоянен поради факта че като я видя нея и детето ми си казвам о хайде стига трябва да оправя нещата, какво по дяволите иска от мен.

Дал разбира че аз празнувам, мисля че не го тълкува точно като празник, а по скоро като нейното безразличие.

В крайна сметка мисля да проведа един сериозен разговор с нея, тя какво иска от нашата връзка, какво чувства към мен, че нейното безразличие ме тормози и да ми каже директно ако смята да продължава това поведение, аз също ще превключа на безразличие към нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Gishko, накрая завършваш с

"В крайна сметка мисля да проведа един сериозен разговор с нея, тя какво иска от нашата връзка, какво чувства към мен, че нейното безразличие ме тормози и да ми каже директно ако смята да продължава това поведение, аз също ще превключа на безразличие към нея."

Май като те слушам с разговор няма да стане в твоя случай, но специалистите ще кажат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Тъй като нея няма как да я променя, по скоро да променя своя начин на възприятие на нещата."

​Скъпи Кольо, 

пиша ви от името на всичките жени страдащи от проблема който има вашата жена. Аз съм същата като жена ви, но различното при нас, че аз се научих да не си позволявам да тровя живота на близките ми с подобни манипулативно техники, и съ въздържам от тях. Защо и как се научих ще разкажа по-надолу. А сега да продължа. От името на всички жени като вашата, към всички мъже като вас, които стоите настрани, и нито искате да вземете нещата в своите ръце нито разбирате как да внесете ред, и да й помогнете на нея. Тя ви уполява, да й помогнете да се справите с това нейно его, като започнете да го дисциплинирате, като започнете да й помогнете да победи това нейно зло. А вие не искате да го правите, защото ви е страх. Страх ви е скъпи Кольо. 

 

Тука все ви питаха "от какво ви е страх", и вие все казвате че не знаете. От това ви е страх, Кольо. Да вземете нещата в свои ръца, да й помогнете да си дисциплинара манипулатора в себе си. Защото знаете, че ако поставите точка, и не й позволите да продължава с това, ще стане голям проблем, голям скандал, и ще ви е много тежко. Да, вярно е, тежко ще е. Но това е необходимо, и е ваша отговорност като мъж в семейството, да помагате на тези до вас да побеждават слабостите си. 

 

От името на жена ви моля, помогнете й. Тя затова ви моли! Не може сама! А вас ви е страх, страхувате се че не сте достатъчно силен за да понесете това голямо бреме, но вие сте мъж на семейството, вие сте силен, ще се справите, само да поискате, само да вземете решение. 

Тя ви обича, но не може да спре с това манипулиране, защото то е по силно от нея, помогнете й да се справи. Тя в началото може да ви мрази за това, защото вие ще вземето контрола във вашите ръце, а тя не иска това, тя иска да си задържи контрола в своите ръце. Но ако е мъдра, с времето ще разбере че това е за нейно добро. 

Та, моля ви Кольо, изправете се, застанете като мъж, и понесето това бреме, и издърпайте жена си и себе си от тази церна дупка. Вие сте силен, вие ще се справите! 

 

Съвета на доктор Първанов е много добър, но той не решава проблема в кореня! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Та тъй като мисля, че нея няма как да я променя, по скоро да променя своя начин на възприятие на нещата. Благодаря за всички съвети и очаквам още, аз вярвам че живеем за да се развиваме.

​И така вие цял живот ще се променяте, а тя цял живот ще се ползва от манипулативните тактики, понеже не може да се справи с себе си, и със слабостите й, а и вие не й помагате. Вие сметнахте че има 2 изхода от ситуацията, или да промените нея или да се промените сам. Но има и други варианти, защо не ги разгледате? Може, просто да й помогнете, и да обуздаете нейното его, така че то да не взима контрол върху нея, и съответно да мъчи вас. Но това не искате да го правите, прекалено сложно е, а и ще има голям сканадал (може и месец да не ми говори). Затова, по-добре да се променям аз. Нали? Но, това не е по-доброто. Пожелавам ви най-доброто!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Защо и как се научих ще разкажа по-надолу.

Вероятно ще е интересно за повечето да споделиш именно твоя опит.

 

но той не решава проблема в кореня! 

На нещата с корени не им ли викат растения (или зъби)?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И мен това ме мъчеше, мъчеше ме силно и ме потискаше, че цялата отговорност нашите отношения да са нормални "висят на мен". Когато го повдигах на въпрос получавах яростен отпор. Един хубав ден, преди няколко месеца, реших, че повече няма да го правя това - като иска да се сърди, нека се сърди. След няколко месеца прилагане на този подход, тя си намери друг, прехвърли цялата отговорност на мен, че не съм я зачитал, обичал, не съм правил нищо за нея, захвърлял съм отношенията на вятъра. Направи всичко възможно, за да напусна апартамента където живеехме, оправдавайки грозното си отношение към мен с това, че е "претръпнала" заради моето държание. Е, аз знам истината, но благодаря, колкото и да ми е тежко, че точно това, че се опълчих ми показа какъв човек стои до мен. Ако не бях се опълчил и казал "майната ти, аз повече няма да се поддавам на тези манипулации", можеше наистина да се стигне до дете и брак. Понякога животът ти дава шанс да откриеш пътя на пред, но от теб зависи как ще го видиш! Голяма част от хората показват същността си, когато са поставени под напрежение - "когато изстискаме портокал, излиза портокалов сок. Така е и с хората - когато са притиснати, тогава показват какво има вътре". 

Бъди смел, дори да боли. Тази смелост ще вдига самооценката ти с всяка малка победа!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Препоръчвам книгата "Емоционалното изнудване" на Сюзън Фаруър. Освен начините, с които ни изнудват или ние сме се научили да го правим, като част от общуването си, там са представени и правилните стратегии за излизане от подобни отношения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, аз имам подобен проблем. Преди месец започнах да излизам с една жена. На втората седмица тя ми сподели, че иска да се чуваме всеки ден и че когато веднъж не се чухме се чувствала зле. На третата каза че приятелка я попитала дали иска да й уреди среща а тя отказала т.е. попита ме дали искам да сме във връзка. Само седмица по-късно обаче беше постоянно уморена и не намираше време да се видим. Оплаках се от това, а тя се ядоса че съм прозвучал сякаш я обвинявам за това че сме заети. Аз веднага отидох до тях и й споделих че така както тя има нужда да се чуваме аз също имам нужда да я виждам поне за 5 минути и 2 дни по-късно се чухме за последен път. От тогава тя не ми вдига телефона....най-добрата й приятелка ми каза че е добре тъй като се притесних, просто имала много работа...мнения?

 

Благодаря ви

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За какво точно искаш мнение?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×