Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Чарли

Аборт и чувство за вина.

Recommended Posts

Здравейте, никога не съм писала във форум, изпитах желание да се напиша, да споделя и да чуя мнения. Историята е много дълга, ще се опитам да я съкратя... Та аз и Иван се познаваме от деца, той винаги ме е желал, аз винаги съм го отблъсквала. Не се бяхме виждали от около десет години, той замина в Брюксел аз се омъжих и разведох той до колкото бях чула също се обенил, но брака му не вървял имат и дете на три. Иван винаги е си е намирал поводи да ме чуе и е следял живота ми, по- късно разбрах. След като аз се разведох, започна да ми пише постоянно. Покани ме при него в Брюксел, посетих го няколко пъти, най- щастивите ми дни, не съм очаквала, че той може да е талкова прекрасен. За първи път се почувствах жена, истинска жена. По стечения на обстоятелствата той се върна в България. Аз живея в София, взехме апартамент за него и мен. Съпругата му и детето живеят в Пловдив, не живеят заедно. Но той не успя да си намери работа в София и остана в Пловдив, живее сам. Всяка седмица пътуваме, за да се видим. Запозна ме с част от семейството си дори. Направи първа крачка да се разведе, обясни ми, че цял живот е искал да бъде с мен, че целия му живот е лъжа и аз съм единственото истинско, че не е обичал никога, че преоткрива света. Като ученици сме когато сме заедно, гледаме се в очите и се държим за ръка. До момента в който аз забременях, бях шокирана но реших да задържа детето. Той каза, че не иска детето да е причина а следствие на нашата връзка. Обяснил на сестра ми че не вярва, че го обичам и не вярва, че го желая наистина. Преминах през кошмарни дни. Той каза, че ще застане зад моето крайно решение, каквото и да е. Видях в очите му страх и паника. Реших да го махна. Направих го и сега не мога да спра да мисля за това, всеки път когато ме докосва по корема се сещам, всеки път когато видя дете се чудя какво ли щеше да е нашето. С жена си е правил опити години наред да има, а с нас стана без да сме го планували. Всичко това става за период от шест месеца...Нашето начало, неговото връщане след години отсъствие, развода му, аборта и незадоволителната му работа в България. Той е на 33, аз на 27, не мога да спра да го обвинявам за аборта. А той сега чертае планове как ще се премести заедно в трети град и ще живем щастливо. На дни съм от тази промяна, но все не мога забравя оня изплашен поглед. Да, признавам си търся му оправдание за да го забравя и да продължим на чисто, заедно. Можете ли да ми помогнете с мнение? Нормален ли е този страх в очите му? Как да преодолея чувството за вина и как да спра да го упреквам?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един мой добър приятел има термина "мистификатор". За всеки, който ти гради въздушни кули, без да е стъпил на земята. 

 

Може да е мое разбиране, но всеки мъж, който не иска да има дете от теб.....не е твоят мъж.

 

Остави го и върви по пътя си. Напред и нагоре......

 

Случват се такива работи.....Важното е да продължиш

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не отворите темата в раздел "Психология и психотерапия"? Аз, лично, не мисля, че тук има значение какво, примерно, аз мисля, тъй като ситуацията не може да се представи като бяла, черна или сива. Предполагам, че всяка една реакция от Ваша или негова страна, всяко ваше чувство на страх, съответно вина, са неща, на които Вие за себе си трябва да намерите отговор. Правилните въпроси, според мен, могат да ви помогнат да формулирате психолози.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×