Jump to content
Порталът към съзнателен живот
koricimu

Депресия , тревога - посъветвайте ме за насока

Recommended Posts

Здравейте, казвам се Кръстина Атанасова , на 27 години съм  и имам проблеми свързани с депресия , постоянна тревога и натрапчиви мисли . Ще започна разказа си с малко предистория.

 

Живеех в  голям град преди 4 -5 години (Велико Търново) , живеех си самичка , работех си ... с други думи бях независима , щастлива ... . въпреки че парите не ми стигаха , аз бях доволна от това което бях и правех.

 

Срещнах едно момче - влюбих се , бях на 7 -мото небе от вълнение и щастие, живеехме заедно , докато не се наложи той да се върне при родителите си . Покани ме да дойда при него (в Козлодуй) да живеем заедно . Приех почти без да се замисля . Напуснах работа , стегнах багажа  и дойдох и всичко си беше както го пише по книгите.Намерих си работа която харесвАХ . 

В началото не усещах каква промяна съм направила в живота си ... сякаш скрих чувствата си някъде  дълбоко и не ми пукаше .

Неусетно се отчуждих от приятели , роднини , близки. Все по рядко се чувах и виждах с тях .... Приятелят ми по цял ден беше  на работа и нямаше много време за излизания , за срещи с нови хора а и самия той не си пада по тези неща . Примирих се някак си  - подтиснах чувствата си а и в последствие явно почнах и доста често да подтискам всякакви други чувства , не говорех с никого как се чувствам а си го държах в себе си /за което сега се обвинявам , защото вината си е изцяло моя и сега не знам как да започна да го променям този мой страх да споделям чувствата си / . И така се трупаше трупаше и в един момент рухнах в депресия . Почнах да нямам настроение , да се чувствам отпаднала , всичко да ми е безразлично . Посетих психиатър , който каза че имам от лека до средна депресия . Изписа ми деанксит , почнах да го пия и в началото сякаш виждах лъч надежда че нещата ще се подобрят , но за съжаление беше кратък този период , върнах се в начална позиция само след месец прием на лекарството.

Изписаха ми по силни анти депресанти от които пък се чувствах много зле. Спрях ги и си казах  няма да пия никакви лекарства , ще се справям сама , но уви - не ми се получава.

И докато правих опити да се справям сама в какви ли не филми не се вкаравах... че няма да се оправя никога , че ще полудея , почнаха и паник атаките които сама си предизвиквах с мислите си , че нещо лошо ще ми се случи.

Станах като гъба за негативното и спрях да виждам изхода от ситуацията .

От толкова четене за тия състояние почнах да имам мисли от сорта " Аз съм в депресия , тия хора имат мисли за самоубийство , ами ако и аз пожелая да го направя " и въобще е някаква каша от мисли в главата ми...

Казват ми "Спри да мислиш за глупости" нищо страшно няма да ти се случи ! Ами не мога да спра да мисля , опитвам се да си контролирам мислите но не се получава ...става даже по лошо , идват все по натрапчиви и страшни .

 

Лекарства отказвам да пия ! Мисля да се запиша на някакъв спорт , казват че помагал при такива състояния . Ако тръгна и на терапия при психотерапевт смятам че може би ще има още по голям ефект .  Кажете ми в правилна посока ли съм тръгнала , към какво друго да се насоча .

Не се чувствам пълноценна , не се чувствам щастлива и удовлетворена .

 

Приятелят ми се опитва да ме успокоява , че всичко ще е наред  ,че мога и трябва да се спрявя сама с това положение , но явно неговите думи не са достатъчни . Трябва си ми здрава ръка която да ми помогне да "стана" , да ме побутне в правилната посока  и в последвстие да продължа сама !

 

Понякога усещам , че просто имам нужда да споделям мислите си с някой който ме разбира , да ми каже няколко успокоителни думи и почвам да се чувствам добре.

 

Съжалявам ако текста ми е малко объркан , но такива са ми и мислите в главата . Объркана съм и отчаяна за изхода от състоянието в което се намирам. Дайте ми насока , стъпки по които да се водя !

 

Благодаря ви предварително за отговора .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На правилен път си, спорта  от една страна намалява тревожността, от друга повишава настроението-вдига нивото на ендорфините.

Потърси и психолог и нещата ще се оправят.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново ,

Тъй като живея в малък град (Козлодуй),  психолог трудно се намира . Дали можете да ми препоръчате ваш колега от Враца или региона, искам да ходя на терапия но не мога да си позволя да пътувам често до по големите градове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Галя К беше много доволна от колегата с който е работила. Погледни и постовете и се свържи с него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Върни си поне 2/3 от условията, в които си била добре.

 

Ако приятелят ти се беше запознал с тебе сега - такава , каквато изглеждаш в момента - дали би те харесал?

Проблемът ви е по-скоро социално- битов.Рязка смяна на условията на живот.

И е проблем на двамата, затова той да не се крие зад разрешението да вземаш хапчета.

Седнете и честно разнищете ситуацията.

Може би ти си надценила силите си да се справиш с новата ситуация.

Може би той не е достатъчно активен в това, да ти създаде за теб подходяща среда.

Условията на живот могат да се променят с промяна на мястото, но може и без това - запишете се на спорт, станете инициатори на нещо ново в градчето. Планирайте по-чести пътувания, за да се виждаш със стари познати, които ти липсват.

Направи списък с това, от което си се отказала и това, което си придобила. Премисли кое от старите неща ти липсва наистина много и искаш да си го върнеш, кое можеш да замениш с друго.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×