Jump to content
Порталът към съзнателен живот
edin_student

Един объркан млад мъж..

Recommended Posts

Здравейте,пише ви един студент на 20 години.Прочетох доста теми във форума и видях на колко хора сте помогнали,затова реших и аз да ви пиша.Объркан съм и не знам откъде да започна..
Откакто се помня,винаги съм бил емоционална и тревожна личност.Още като малко дете,съм се притеснявал за семейни проблеми и такива неща,които изобщо не са ме засягали.Колкото и нескромно да звучи,винаги съм разсъждавал много по-зряло от връстниците си и това са ми го казвали не един или двама учители през годините.
В един момент обаче започнаха да се появяват странни състояния.Всичко започна,когато бях 9-ти клас,на 16 години,след един скандал със съседите.Вечерта,преди да заспя усетих тривиалните симптоми - стягане в гърдите,сърцебиене,напрежение в стомаха,също и в крайниците и естествено си изкарах акъла.На другия ден при личния лекар,диагнозата беше нормална - възпалени нерви от простуда.Тогава като за първи път мина за 1-2 дни и го забравих.След около месец и нещо,бяхме на кино със съученици и изведнъж усетих напрежение в крайниците,веднага си тръгнах и пак по лекари - тук вече започна да става ясно че всичко е на нервна почва.Живота продължи естествено,още около година и половина ту се появяваха такива състояния, ту не,но като цяло винаги като се появеше такова нещо,вярвах че е здравословен проблем.Направил съм си стотици изследвания - кръвни,ЕКГ,при различни специалисти..В нито едно изследване,нямаше каквото и да било съмнение чеи ма нещо нередно.Дойде началото на 12 клас,трябваше да кандидатствам в университет,тогава точно се запознах и с едно момиче на уроците,влюбих се за първи път..Започнах да ходя на фитнес,да се храня правилно,бях амбициран да направя всичко за да я впечатля.Ех,сега като ги пиша тези неща и се натъжавам,каква мотивация имах тогава..Хипохондричните мисли изчезнаха и на тяхно място дойдоха такива за бъдещето ми.Както бях човек без мечти,изведнъж се промених коренно,получавах похвали от приятели и познати,че видимо съм се променил.Нещата с това момиче не се получиха,но това беше необходимия катализатор,който задейства промяната в мен тогава.Приеха ме без проблем на първо желание да уча,завърших най-престижната гимназия в моя град,всичко вървеше по план.След това започна и студентството,нямах никакви проблеми с адаптацията,взимах си изпитите и всичко вървеше.До март месец тази година,когато без някаква видима причина,ме връхлетяха отново неприятни симптоми.Започна с напрежение в корема,в началото си мислех че съм ял нещо развалено и не съм си и мислел че може да се върнат старите неща.Вече ги бях забравил.След няколко дни обаче ми стана ясно за какво става въпрос и отидох отново при личната лекарка,Поне единствено с нея съм споделял за тези състояния,тя ми предписа Стресам,като ме увери че не е нито антидепресант,ни предизвиква зависимост.Тогава бях толкова мотивиран да се оправя,че буквално за 4-5 дена влязох в релси отново и продължих напред.2 години живях без никакви такива оплаквания и ми беше лесно да ги преодолея отново.Всичко беше сравнително нормално,до началото на лятната изпитна сесия,имах 6 изпита за 10 дни и постоянно пътувах от родния ми град,до университета и обратно.Постоянно си мислех че ще се проваля,накрая всичко беше наред,взех си изпитите с прилични резултати,но явно се натрупа доста стрес.Дойде лятото,аз се прибрах вкъщи и явно направих грешка.Започнах да бездействам,уж да си почивам,но започнах да си мисля отново разни глупости и да се сещам за минали моменти.Логично,всичко това отключи старите симптоми и се върнах 3-4 години назад.
Появиха се нови симптоми - напрежение в тила,на моменти главозамайване,чувство за слабост в краката,прескачания на различни мускули по различно време за моменти.Пак започнах да си мисля за тежки болести - инфаркт,инсулт..Тогава личната лекарка ми препоръча да потърся консултация с психолог.Реших да опитам,защото така или иначе тъпчех на едно място,защо да не опитам нещо различно,На първия сеанс,обясних всички тези неща,които ги пиша и тук,получих някои насоки и се разбрахме отново да се срещнем.След втората среща,вече бях доста по-уверен в себе си и психолога ме убеди да подновя тренировките във фитнеса,Направих го и резултатите не закъсняха,още след първата тренировка се чувствах много добре и същата вечер излязох с приятели и се забавлявах,така както не го бях правил с месеци.Доказах на себе си че нямам физически проблем.И дойде момент в който отново се появиха неприятни симптоми и аз направих едно много лошо за мен разсъждение.След като нямам физически проблем,а се появяват отново симптомите,то какъв е проблема?Логично си отговорих че е психически.Започна едно безразборно ровене в интернет и станах много тревожен.Появиха се натрапчиви мисли,страх от полудяване,страх от това да нараня някого,страх от загуба самоконтрол,страх от загуба на контрол над емоциите.Всичко това е много по-лошо от всичките ми останали страхове от болести през годините.Сега ги няма вече,но се появиха тези,които за мен лично са много по-притеснителни.Станах много неуверен в себе си,всяка една задача която трябва да свърша,постоянно си мисля че ще се проваля.А няма нещо с което да не съм се справил.Последно се наложи да карам родителите си до морето с колата,откровенно мога да кажа че такъв страх не съм изпитвал през живота си,но въпреки всичко се справих и нямаше никакви проблеми.Започна и втората година в университета,страховете ми продължават.Натрапчивите мисли,че ще загубя контрол над себе си и ще навредя на някого също.Постоянно се старая да се самоконтролирам,във всяка една ситуация,вече дори и положителни емоции не мога да изразя от страх,като например да се усмихна и да прегърна някого.Спя неспокойно и се събуждам рано и така се натрупва още повече умора,която ме натоварва още повече.Страхувам се да подновя и активните тренировки,мисля си че могат да предизвикат агресия у мен и такива неща,въпреки че винаги са ми влияли положително.1-2 седмици понамаляха тези неща,но сега от няколко дена пак съм на същата песен,вече не знам.Искам отново да си върна радостта към живота и да живея нормално.Вече не показвам на външен вид че съм разтревожен,но вътрешно в мен има голямо напрежение.Защо все трябва да си мисля че съм луд или че полудявам?Прекаленото самовглъбяване ли ме докарва до тук?Не трябва да се взимам на сериозно,но го правя..Победих някои фобии,но се появиха тези неща.Нормално ли е това?Имам ли психична болест и има ли надежда да се оправя от тези неща..Знам че може би малко драматизирам в момента,винаги съм имал склонност да го правя,но все пак и малка надежда да има да се оправя,трябва да се боря!
Стана прекалено дълго,ако някой го прочете и помогне с мнение и съвет,ще съм много благодарен!Благодаря за вниманието!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! Ще ти споделя моето мнение, макар то далеч да не е експертно. Мисля, че ако се поддържаш зает с нещо това ще ти помогне. Ще започнеш да вярваш в себе си, да се убедиш, че нищо не може да ти се изпречи на пътя и че можеш сам да си изковеш щастието. Лично аз съм изпадала във фази, в които нищо не правя и аз уж си почивам и въобще не се чувствам добре. Не се харесвам и в същото време не предприемам нищо, за да се чувствам добре, полезна. И си мисля, че ако осъзнаваш, че вършиш полезна работа, започнеш да се гордееш с нещата, които си направил, ще ти бъде много по-добре :) Горд и самоуверен :) Дано съм ти помогнала по някакъв начин, успех!

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.Защо все трябва да си мисля че съм луд или че полудявам?Прекаленото самовглъбяване ли ме докарва до тук?Не трябва да се взимам на сериозно,но го правя..Победих някои фобии,но се появиха тези неща.Нормално ли е това?Имам ли психична болест и има ли надежда да се оправя от тези неща..Знам че може би малко драматизирам в момента,винаги съм имал склонност да го правя,но все пак и малка надежда да има да се оправя,трябва да се боря!

Стана прекалено дълго,ако някой го прочете и помогне с мнение и съвет,ще съм много благодарен!Благодаря за вниманието!

Тревожните състояния не се преодоляват с две сесии психотерапия.

За съжаление повечето хора в това състояние, след първите 1-2 сесии започват да се чувстват по - добре и прекратяват терапията. 

Абсолютно естествено развитие е симптомите на тревожност да се проявят по различен начин, който е също преодолим, както и физическите симптоми, но се изисква време и работа.

Необходимо е било просто до си продължиш терапията, а не да се опитваш да търсиш отговори в интернет.

На доста места вече е написана схемата по преодоляване на това състояние, но на кратичко още веднъж :

 След запознаване с проблема се изяснява защо и как се проявяват симтомите.

Работи се с упражнения, които трябва да се изпълняват от клиента,  които му помагат да овладее физиологичните проявления на тревожността. Това го прави уверен и той  е в състояние да започне работа по промяна на мисловния модел, който е основния източник на стрес и вкарва в тревожно състояние.

Ако някъде по пътя на този процес клиента реши да прекрати терапията, трябва да е готов за частично, периодично или трайно връщане на симтомите. Както сам забелязваш, дори знаейки, че спорта ти помага, твоя мисловен модел го изкривява и го прави неприемливо решение. 

Мисля че този пример е добър отговор на въпросите ти.

И все пак, ако си решил преодоляването да стане чрез интернет, си попаднал на много добро място :) Има много теми с упражнения, разяснения, хора които са преминали сами или с частична помощ от терапевт през тревожността, прочети и се опитай да подредиш за себе си, някакъв вариант за справяне. Другият вариант е да си подновиш или да започнеш терапията.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за бързото включване.Длъжен съм да разясня някои неща,за да не става объркване.При психолог отидох заради хипохондричните ми състояния и постоянните мисли че имам физически проблем.И мисля че го преодолях,но на неговото място дойдоха тези натрапчиви мисли и постоянния страх че полудявам..Не съм прекратявал терапията,просто съм студент в друг град и нямам възможност да ходя редовно.След една от срещите имаше много добър резултат и психолога ми каза че вече нямам нужда от нея и вървя само напред.След това обаче имах стресови ситуации,които ме върнаха назад.Единствената ми утеха в момента е че въпреки всичките тези неща,продължавам да си правя ежедневните дейности и да не давам външен вид че имам проблем.Това е и най-големият ми страх,да не изпусна себе си от контрол..
Иначе се старая да водя изключително здравословен начин на живот,не съм пушил през живота си,много рядко пиех преди,само по поводи 1 чашка,колкото да си даваме наздраве.Откакто се появиха отново тези неща,не съм близвал..За наркотици и други такива глупости и дума не може да става.Направо ума ми не го побира,как хора на моята възраст пият и се друсат и нямат такива проблеми,а аз който правя всичко възможно да съм здрав - съм в тази ситуация..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

 

Спокойно прочети всичко писано във форума за ОКР.След това, ако имаш, а ти ще имаш конкретни въпроси, ги задай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

маги13,благодаря за мнението,при мен това е проблема,че осъзнавам колко е абсурдно състоянието ми,но не мога да го преодолея на този етап..
Доктор Първанов,през изминалите 1-2 седмици прочетох почти всички теми във форума и вашите отговори.Набиха ми се на очи постоянните ви отговори че това не е сериозна психична болест,дори не е и болест.Натрапчивите мисли няма как да се реализират и колкото повече ги отхвърляш,те не излизат от главата ти..Няколко дни бях в подем,но след първите по-стресови ситуации,мислите се върнаха като бумеранг..Излишно е да си изливам душевните терзания,слушал сте ги такива достатъчно.Ще се опитам да формулирам няколко въпроса към вас..Благодаря предварително.
- Първият е тривиален,но съм длъжен да го задам.Луд ли съм,или в процес на полудяване с всички тези неща в мен?
- Въпреки че сте го написал 100 пъти точно и ясно,аз пак ще попитам за собствено успокоение - натрапчивите ми мисли в главата,могат ли  да се реализират?Колкото и да се опитвам да се контролирам,мога ли да загубя контрол над себе си и да направя неща противя волята си?
- Чувствам се най-зле при недоспиване.Може ли някакви насоки за да работя върху възстановяване на нормалния сън.
- На моменти,когато се вглъбя в себе си и тези състояния,се изолирам от околния свят и губя реалната си преценка..Това нормално ли е за това състояние и може ли да доведе до трайната загуба на преценка?
- На моменти съм толкова тревожен че не мога да си намеря място и постоянно се чудя какво да правя,а усещам че имам нужда просто да легна и да поспя,но в момента в който легна мислите ми започват да прескачат в главата..Не мога да си изчистя глават от мисли и да релаксирам.Това част от състоянието ми ли е ? 
- Преди имах страх да съм сред хора,който се изразяваше във физически симптоми,сега мога да кажа че това нещо съм го преодолял,но когато съм сред хора се боря с натрапчивите мисли,че ще изгубя контрол над себе си и ще направя неща които не искам..Защо това е така?Нали уж това което не може да те убие те прави по-силен?Защо след като преодолявам едно нещо,аз ставам по-слаб?
-Единственото лекарство което съм пил е Стресам,според всички информации до които съм достигнал е нещо безобидно..Психолога ми препоръча да го пия 1 месец и да е нещо като "патерица" за преодоляването на стреса.Не искам да пия никакви антидепресанти,младо момче съм и не искам да си слагам главата в торбата..Досега винаги съм се борил сам.Какво е вашето мнение по въпроса с антидепресантите при млад човек?
- Преди имах доста амбициозни мечти,имах и идеи и вярвах в себе си.Сега обаче не е така.Не мога да се замислям за тези неща,докато не се оправя.От друга страна липсата на мечти ме притеснява,май прекалено много разсъждавам..
- И последно,най-големият ми страх е че ще се появи сериозна трудност в живота ми и няма да мога да се справя.Трудно ми е да бъда самостоятелен,свикнал съм всичко да е наготово и сега е неприятно..За себе си не мога да се грижа,как да мисля за семейство един ден?На моите години хората се оправят изцяло сами в живота и се справят с всички трудности.Страхувам се че няма да мога да помагам на родителите си един ден,а на тях дължа всичко!
Пак си излях душевните терзания,съжалявам..Искам да си върна удоволствието от живота,защото сега не мога истински да се израдвам на нищо.Тези неща като дете ги приемах за нормални и си мислех че ще ги надживея с годините,но ето че съм на 20 години и продължавам да се държа като дете.Имам чувството че колкото по-интелигентен ставам и се информирам за все повече неща,толкова по-гадно се чувствам.Като си спомня колко потенциал имам,колко бях амбициозен,а сега всичко това ме спъва.Искам да мисля за кариерно развитие,да развия собствен бизнес, да стана уважаван човек сред хората и да помагам с каквото мога.Но как да стане всичко това,след като мисленето ми е такова?
Благодаря ви много за вниманието,по-здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей студент :)

Аз съм с ОКР , за добро или лошо, натрапчивите ми мисли са различни от твоите , но нека това да не те кара да си мислиш, че ги преживявам по-леко ;) Аз съм на терапия заради моето ОКР и заради самата мен. Искам да знаеш, че първото, което трябва да направиш е да възобновиш тренировките си възможно най-бързо. Второто е да спреш да се тревожиш за родителите си от сега- не забравяй, че те са живяли и оцелявали и преди теб;) Така ще бъде и занапред- децата не са длъжни на родителите си, това, че се чувстваш задължен към тях е резултат от начина на възпитание, което са ти дали и мисля че и  пръст има и малко изкривената ни народопсихология.

Сигурна съм- тук ще ти се дадат отговорите на въпросите, които задаваш. Аз няма да пиша тези, които знам, защото би било по-добре да ги прочетеш не от някой, който все още е с проблем. Но все пак искам да ти кажа, че винаги съм си мислила, че лудите хора не си задават въпроса- "луд ли съм?" ;)

Аз не съм писала от години във форума, но като те прочетох и си казах. Ей това момче ще се оправи бързо, трябва да му го кажа! Изглеждаш оганизиран, умен млад човек със самочувствие! Потърси във форума начините за справяне със стреса и как да намалиш нивото на адреналин и ще си вече крачки напред. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря за позитивните думи,Веселка!Мога само да ти пожелая успех и с твоята борба! :)
Просто вкъщи се трупаха доста негативни неща от известно време насам и  си давам сметка че това е основната причина за отключването на стреса.Колкото повече пиша и чета по тези теми имам чувството че тъпча на едно място..Дори си мисля че от прочитането на толкова много проблеми,споделени от хората тук,си докарах сам някои неща..Самовнушението е голяма работа,особенно при хора които имат такава склонност като мен..В комбинация с драматизирането на ситуациите и се докарах дотук.Поне това е скромното ми мнение,не знам дали съм на прав път с разсъжденията.
Живота ме притиска,нямам време да се вайкам и да стоя и да го мисля..В петък живот и здраве ще се видя отново с психолога.Тежи ми това че не мога да се наспя,ако си възстановя съня съм сигурен че ще се подобрят нещата..Може ли някакви практични съвети за това как да понамаля адреналина и следователно стреса?От няколко дни пия магнезий като добавка,но не съм усетил някаква разлика.Спирам да чета всякакви теми на тази насока,че да не си "внуша" още нещо..Само тази тема ще отварям с надеждата да получа отговори :)
Благодаря отново за вниманието,приятна вечер!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Студент,

 

Много си симпатичен. Иска ми се да ти кажа "Не се страхувай", това и на мен си го казвам. Да понамалиш адреналина... всеки тук ти казва: спорт. Какъв е проблема? Поспортувай, поизтощи се, може и да успееш да поспиш.

 

Аз лично с проблема със съня се справям като си реша да не мисля за нищо, може би малко странен метод, но на мен помага. Просто лягам и си оставям главата празна. Като дойде някоя мисъл я пропъждам и така след 20-тина минути вече сънувам. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросите ти показват,че не си чел внимателно форума-на тях е отговаряно многократно.

- Първият е тривиален,но съм длъжен да го задам.Луд ли съм,или в процес на полудяване с всички тези неща в мен?

Неудобно ми е но ще повторя за стотен път-нито си луд, нито ще полудееш.

- Въпреки че сте го написал 100 пъти точно и ясно,аз пак ще попитам за собствено успокоение - натрапчивите ми мисли в главата,могат ли  да се реализират?Колкото и да се опитвам да се контролирам,мога ли да загубя контрол над себе си и да направя неща противя волята си?

Тук просто няма да ти отговоря.
- Чувствам се най-зле при недоспиване.Може ли някакви насоки за да работя върху възстановяване на нормалния сън.

Нормално да си зле от недоспиването-стреса от липсата на достатъчно сън усилва натрапливостите.УМОРЯВАШ ЛИ СЕ?
- На моменти,когато се вглъбя в себе си и тези състояния,се изолирам от околния свят и губя реалната си преценка..Това нормално ли е за това състояние и може ли да доведе до трайната загуба на преценка?

Нормално е, но връзката с действителността не може да се загуби, до степен да не се контролираш.

- На моменти съм толкова тревожен че не мога да си намеря място и постоянно се чудя какво да правя,а усещам че имам нужда просто да легна и да поспя,но в момента в който легна мислите ми започват да прескачат в главата..Не мога да си изчистя глават от мисли и да релаксирам.Това част от състоянието ми ли е ? 

Да и тогава веднага трябва да започнеш да спортуваш, след половин час ще с е успокоиш.
- Преди имах страх да съм сред хора,който се изразяваше във физически симптоми,сега мога да кажа че това нещо съм го преодолял,но когато съм сред хора се боря с натрапчивите мисли,че ще изгубя контрол над себе си и ще направя неща които не искам..Защо това е така?Нали уж това което не може да те убие те прави по-силен?Защо след като преодолявам едно нещо,аз ставам по-слаб?

О, това само един много хитър страх.Мени се.
-Единственото лекарство което съм пил е Стресам,според всички информации до които съм достигнал е нещо безобидно..Психолога ми препоръча да го пия 1 месец и да е нещо като "патерица" за преодоляването на стреса.Не искам да пия никакви антидепресанти,младо момче съм и не искам да си слагам главата в торбата..Досега винаги съм се борил сам.Какво е вашето мнение по въпроса с антидепресантите при млад човек?

Ако човек е в тежка депресия, те са много полезни, независимо от възрастта.Но за лечение на ОКР…..не стават.

- Преди имах доста амбициозни мечти,имах и идеи и вярвах в себе си.Сега обаче не е така.Не мога да се замислям за тези неща,докато не се оправя.От друга страна липсата на мечти ме притеснява,май прекалено много разсъждавам..

Всичко е временно.

- И последно,най-големият ми страх е че ще се появи сериозна трудност в живота ми и няма да мога да се справя.Трудно ми е да бъда самостоятелен,свикнал съм всичко да е наготово и сега е неприятно..За себе си не мога да се грижа,как да мисля за семейство един ден?На моите години хората се оправят изцяло сами в живота и се справят с всички трудности.Страхувам се че няма да мога да помагам на родителите си един ден,а на тях дължа всичко!

Е, то няма да бъде все така.

Това е една стара притча- Имало едно време един много богат човек. Имал фирма, пари, семейство и всичко, което поискал. Но един ден всичко се преобърнало. Започнал да се кара с жена си, работата във фирмата не вървяла, започнал да губи пари. 

Решил да сложи край на живота си. Взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Стигнал до едно дърво и вързал въжето на един клон, тръгнал да се беси, но в това време дошъл един овчар. „Защо ще се бесиш?” – попитал го овчаря. 

И човекът му разказал как всичко му било по мед и масло и как един ден всичко се обърнало наопаки. Като чул цялата история, овчарят извадил едно листче от джоба си и написал нещо на него. Подал го на човека и му казал: „Прибери се вкъщи и прочети, това което съм написал на листчето.”.


Човекът го послушал, прибрал се вкъщи и прочел бележката „Няма да е все така!”. От този ден нататък всичко отново се наредило. Работата пак му потръгнала, оправил отношенията с жена си, започнал отново да печели пари. Един ден се сетил за овчаря. Отишъл пак в гората и го намерил. 


Разказал му как всичко отново се оправило и добавил: „Ти ми спаси живота. Искам да ти се отблагодаря и ще ти дам каквото поискаш.”. Овчарят го погледнал и казал: „Ти май не си чел скоро бележката…”.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите,д-р Първанов!
В момента наистина не спортувам редовно,но след цялото това недоспиване нямам и сили да го  правя..От 2-3 дена спя по 2-3 часа на денонощие,постоянно чувствам напрежение в главата,крайниците и стомаха.Осъзнавам че всичко си го правя сам,мисленето ми не е правилно,драматизирам много,постоянно съм обзет от негативни мисли за бъдещето си,виждам се как ще се проваля тотално,ще рухна психически и няма да мога да се справя със живота.Възможно ли е да съм в депресия,а не да имам ОКР?Или и двете? 
Парадоксално е как съм постоянно сред хора и се държа напълно нормално,жестове ,разговори..Контролирам състоянието си въпреки всички тези неща.Понякога забравям за "състоянието си".Остана ли сам обаче,започвам да се самосъжалявам,да си казвам че съм слаб характер и не мога да се справя с това,че не мога да съм конкурентноспособен на връстниците си при тези обстоятелства..Липсва ми това чувство че най-доброто от живота ми тепърва предстои,много ми се иска да повярвам че "няма да е все така"..
Ще се прибера за няколко дни в родния си град и ще направя среща с психолога.Не знам дали това е правилния ход,но съм длъжен да взема някакви мерки.В момента тъпча на едно място.
Благодаря за вниманието,до-скоро !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно от толкова много четене си внуших доста неща..Прибрах се в родния си град преди малко и веднага отидох при личния лекар.Толкова време сдържах емоциите си и пред него допуснах да се разплача..Изслуша ме внимателно,поговорихме си и ми предложи да ми даде направление за психиатър.Нямаше как да откажа,толкова ми е помагала.Знам какво ще ми изпише и още от сега се чудя какво да правя.Честно казано в момента съм много емоционален и изобщо не съм убеден дали не съм в депресия..В главата ми в момента са само едни картини и мисли,как по цял ден ще лежа и ще рева и няма да мога да правя нищо..Накрая да не направя някоя глупост..Нали това са само натрапливости?Още не съм се видял с нашите,на тях пък не знам какво да казвам.Ама вече ще им призная,чувствам че трябва да си излея мъката на глас..В задънена улица съм,не знам по кой път да тръгна.Този с антидепресантите крие много неизвестни,дали ще мога да се справям в университета,как ще ми влияят,дали няма да привикна..Изобщо в много лоша дупка влязох,трябва да излизам възможно най-скоро!
Моля ви,д-р Първанов за вашето експертно мнение!Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Послушах съвета ви и отидох.Изписа ми золофт,флуанксол и ксанакс,като ми натърти че дозите са възможно най-малките..Забрани ми да чета в интернет повече,освен тази тема няма да отварям други.Явно е че ми влияе много зле.Не съм много оптимистично настроен,но след като и снощи спах не повече от 2 часа,трябва да предприема нещо..Надявам се че ще подобрят ситуацията временно,за да мога да поукрепна и да започна след това евентуално психотерапия.
Какво е вашето мнение,д-р Първанов?Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да опиша и първите си впечатления..Вчера на обяд,веднага след първия прием на флуанскол и ксанакс ми се премахна напрежението.За кратко и натрапчивите мисли.Снощи спах от 12.30 до 6,което си е постижение с оглед на предните дни,Само че веднага след ставането,започнах да се самонаблюдавам,дали всичко с мен е наред,мога ли да мисля правилно и да се контролирам..
В момента натрапчивите ми мисли са свързани главно с това,дали е възможно от антидепресантите да загубя възможността да се контролирам или да стана агресивен..Понеже не смея да отворя каквото и да било по темата в интернет,за да не си изкарвам допълнително акъла,се обръщам към вас за тези неща.Постоянно се наблюдавам,дали не правят изменение в психиката ми.Объркан съм доста.Преди поне сам се оправях,знаех че съм напрегнат,но поне си бях аз и не съм се изпускал никога от контрол.Сега ме е страх да не стана роб на тези лекарства и да не мога да ги спра,възможно ли е това?Исках да преодолея тези неща сам,но цялото това безсъние стана нетърпимо и трябваше да взема някакви мерки.Само се надявам да помогнат положително,да ги спра и да започна психотерапия след това.Нали не трябва да спирам да излизам и да контактувам с хора?Как стои въпроса с университета и следването?И последно отново поредния ми глупав,параноичен въпрос - има ли възможност от комбинацията на антидепресанти и постоянните ми такива мисли да полудея ?
Благодаря отново за вниманието ! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приеми, че в теб има един враг.Един страхлив но хитър враг.Той се нарича страх и любимото му действие е да се маскира  като различни мисли и картини свързани с някаква заплаха.Получава се, сякаш ни говори уж нашият разум, но в случая това не е така.Всички въпроси които си ми задал са негови, не твои.Ако аз им отговоря, това ще му предаде сила и веднага ще започне да генерира нови опасения и страхове.Има един начин да се справиш с него-като го игнорираш и не му обръщаш внимание.

Прави следното-Всяка мисъл която те безпокои обозначавай като негова, например казвай  си

1. Това е една натраплива мисъл 

2.Тя е идва от страха

3.Веднага започни да мислиш нещо друго.

 

,,Нали не трябва да спирам да излизам и да контактувам с хора?,,-разбира се,че ще излизаш.

 

,,Как стои въпроса с университета и следването?,,-предполага си забелязвал, когато се съсредоточиш в нещо страхът млъква, така,че повечето състуденти с твоят проблем  са добре по време сесия и зле през

ваканциите.

 

 

,,, има ли възможност от комбинацията на антидепресанти и постоянните ми такива мисли да полудея ?,,

този въпрос е зададен от твоят страх, а  аз нямам намерение да комуникирам с него.Ако ти отговоря бих довел до временно успокоение, но след това той ще се върне с нова сила.

 

И накрая- СПРИ ДА СЕ САМОНАБЛЮДАВАШ.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох това ваше мнение над 10 пъти подред и ми подейства много добре.Подновявам сериозно тренировките си във фитнеса,дори и да трябва да се насилвам в началото да го правя,просто ще си го наложа.Дисциплинирам ли се ще подобря доста нещата,сигурен съм.Старая се веднага щом ми се появи натраплива мисъл,да не реагирам с паника и тотално отричане,а просто да си казвам това което сте ми написал.Самовглъбяването също ще правя всичко по силите си да го изкореня,но при мен е доста засилено на моменти и ще трябва време да отвикна.Да разкажа една леко комична ситуация от сутринта - излизам да разкарам малко колата навън и след едно тръгване,толкова се бях самовглъбил че около 10 минути съм карал на дръпната ръчна спирачка,без да забележа и в еедин момент гумите започнаха да пушат яко и си викам запалих ли се :D
Последно да ви попитам :
Иначе се хванах на хорото с антидепресантите,трябва да продължа терапията нали?
Всички тези мисли които ми идват на моменти и започват да ме напрягат - като например че съм безперспективен,ще се проваля тотално и няма да мога да се изправя на крака,че съм готов да се откажа на момента..Те също са плод на страха ми нали,страха от провал който имам,не са мои?
Благодаря!
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,,Иначе се хванах на хорото с антидепресантите,трябва да продължа терапията нали?,,

Започни веднага и психотерапия, не я отлагай.

 

Всички тези мисли които ми идват на моменти и започват да ме напрягат - като например че съм безперспективен,ще се проваля тотално и няма да мога да се изправя на крака,че съм готов да се откажа на момента..Те също са плод на страха ми нали,страха от провал който имам,не са мои?

 

Разбира се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

един студент,

твърде много енергия си хвърлил да описваш подробно състоянията си и ходенето по доктори

по-добре впрегни тази енергия в нещо по-реално и по-ползотворно

докато се блъскаш над собствените си мисли какво ти има, няма да се оправиш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!През последните дни в които не съм писал бях в лек "подем",възстанових си съня и апетита,както и поднових тренировките.Дали се дължеше на лекарствата или не,не знам,но факт е че ефект имаше.Ходих  на втори преглед при психиатъра и тя остана много доволна от мен,вика ме след 2 седмици отново,когато според нея ще започнем да намаляме постепенно медикаментите.Проблема обаче е че от 2 дена пак не мога да спя и отново се появи напрежение вследствие на безсънието предполагам.Натрапчивите мисли се старая да ги игнорирам,но на няколко пъти получих нещо като мини паник атаки,които също овладявам.Вчера например след безсънната нощ,пих едно кафе и не знам въобразих ли си или не ,но доста ми въздейства.Опитах се да тренирам,не се получи по най-добрия начин и реагирах с паника..Прибрах се и трябваше да ходя в университета,
Тогава не знам как се случи,но се стегнах казах си "няма болка,няма страх",изгледах едно мотивационно видео в интернет,станах и тръгнах.Без да мисля.Изненадващо симптомите намаляха и съвсем утихнаха..Не знам как го направих,но за първи път бях толкова решителен пред паник атака и това колкото и да е е малък повод за гордост за мен :) Дава ми надеждата че нещата вървят в правилната посока.
Сега се прибирам вкъщи и довечера имам среща с психолог.Ще слушам внимателно и съм решен да спазвам препоръките.Вярвам че ще реша проблема си.Няма да си пиша натрапчивите мисли,излишно е.Те са плод на страха ми.Единствено ме притеснява това безсъние,въпреки наличието на медикаментозна терапия,на какво може да се дължи,д-р Първанов?И като цяло на правилен път ли съм?Благодаря,поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!
С удоволствие искам да ви съобщя че овладях паническите атаки и вече нямам никакви проблеми от това естество.Хипохондричните мисли за болести също са минало.Тренирам редовно,справям се добре и в университета,като цяло нещата лека полека потръгват.Все още обаче,не съм овладял натрапливостите,както и тези спадове в настроението ми.Не реагирам с паника на тези неща,но са ми неприятни и искам да изчезнат.Иначе онази вечер трябваше да поема инициативата сред колегите за да организираме къде ще ходим на студентския празник и съм много доволен от себе си.Организирах всички и нещата се получиха.Почувствах едно такова удовлетворение,което не съм изпитвал от много време.Почувствах се отново силен,макар и за малко :) Оптимистично погледнато,според мен съм на финалната права от няма да го кажа връщането обратно,а от изграждането ми в един по-добър човек.
В момента имам проблеми с натрапливостите и с неща,които на моменти ми убиват ентусиазма и настроението на моменти,а не трябва.Като подчертавам,тези неща са на моменти.
Доктор Първанов,ще се радвам да чуя Вашето експертно мнение,ако можете да ми отделите 2 минути.Благодаря за вниманието!По-здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Времето малко не ми позволява,но се старая през 2 седмици да се виждам с психолога.Даде ми насоки за релаксация,работим над промяната в мисловния процес.Последния път обсъждахме,какво щях да правя,ако нямах този проблем.Малко трудно ми е да го обясня,но определено лека полека си променям представите за света и живота.Все повече започвам да чувствам,че всичко това което ми се случва е нещо положително и е било необходимо за да се изградя като една по-съвършенна личност,нещо като част от личностовото ми развитие.Не знам дали е така,но просто така го усещам.Когато поемам инициативата за каквото и да било се чувствам много добре,харесва ми да контролирам ситуацията,чувствам се силен.Лека полека си възвръщам самочувствието,особенно в моментите когато трябва,започнах отново да го имам.Когато остана сам,пак се случва да започнат старите въпроси и неувереност,но когато трябва да проявя качества,не мога да се оплача.Определено съм по-оптимистично настроен и се надявам час по-скоро да  изляза напълно от тази ситуация,че ме чака пълноценен живот да живея както се казва :) 
Пак се извинявам че не мога ясно да ви обясня какво точно правим,но главното което мога да кажа е че ми действа положително,което мисля че е най-важното :) Поздрави и приятен ден ! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×