Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Молитвата. За какво да се молим?

Recommended Posts

Guest Христо

Молитвите - те вечно средство за духовно израстване ли са ? Говоря не за всички души като цяло, а за една отделна развиваща се душа - тази душа до определен етап се е развивала без молитви, след това те стават част от еволюцията и ? Има ли момент, в който ще ги остави ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е. Но кой може да ти отговори със сигурност? Може би ще се измени смисълът, който се влага в молитвата, формата й, но дали пак молитвите няма да имат някакво свое съответствие, само в бъдещето ще разберем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

     Здравейте:)........отдавна не съм влизала тук, но ми се породи въпрос.....напоследък се усещам една такава ревлива,като отправям  

всекидневния си призив към Космоса/Бог...от 6м правя сударшанкрия и винаги плача,но с неосъзната  в момента  причина..усещам как мъката от подсъзнанието ми излиза на повърхността на съзнанието ми и навън..и този процес не спира вече толкова време.....като ни въвеждаха в техниката ,инструкторката ми каза,че е нормално да се чистя  и  по никакъв начин да не стопирам това ,но сега дори се задълбочава този процес- само докато започна "Отче наш" и ми става тъжно и се разплаквам...астрологично съм в сатурнова и уранова опозиции, и прогресивно също имам опозиция на пр Луна към пр Сатурн...подчертано емоционална съм по природа.....

 

........Поздрави от мен с пожелание за светъл ден :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Zdraeite priqteli mnogo mi haresa tozi sait.asam sevgin isam ot turski proizhod.vaprosat mie molitvata e ceno neshto v jivota kogato imam vreme hodq na camiq i se molq za zdrave nai veshe za moeto semeistvo i roditeli  temi kasmet harmoniq v semeistvoto mi i spokoistvie v dushata mi.no kato 4eli na momenti mi se odava da otpravqm molitva i kam boga i isus.vie kakvo bihte kazali po tazi tema.blagodarq

Здравейте приятели много ми хареса този сайт.аз съм севгин и съм от турски произход.въпросът ми е молитвата е ценно нещо в живота когато имам време ходя на джамия и се моля за здраве най вече за моето семейство и родители  теми късмет хармония в семейството ми и спокойствие в душата ми.но като че ли на моменти ми се одава да отправям молитва и към бога и исус.вие какво бихте казали по тази тема.благодаря

 

Модераторска бележка: Моля кирилизирайте текста преди да го публикувате. Можете да ползвате кирилизаторите на мейл сайтовете

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако във вашите убеждения присъства "не трябва да се молим за...", моля - споделете, за какво според вас не бива да се молим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат: "Най-силна е благодарствената молитва. Когато благодарим за всичко, което имаме и нямаме, ние привличаме още неща, за които да сме благодарни."

(https://sebepoznanie.com/psihologiq/duhovnost/molitvata/).

Ако благодарим за това, което нямаме, няма ли опасност да го отблъснем от себе си, дори и то да е добро за нас всъщност? Не е ли по - добре да благодарим за нещо, което нямаме, представяйки си, че го имаме (в случай, че го желаем)?

Под статията, някаква жена твърди, че откакто е започнала да се моли, животът и се е сринал, а преди това си е живяла щастливо...Хмм. Имате ли опит с моленето за някакви неща и тяхното получаване/неполучаване? Споделете, ако обичате.

Редактирано от Х. Сивобелия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можем да го кажем и така :) :

Човек е част от космичния живот . Той е в непрекъснато взаймно отношение с всичко в него . Да бъде пасивна част , да е само наблюдател е невъзможно . Той е винаги в съдружие с едни или други космически сили . От това и зависи как ще се отнася космоса с човека . Като съдружник или спънка .

,,Благодарствената" молитва е начин да обединим вътрешната разнопосочност и се присъединим , към общото течение на живота .Въвеждайки благодарноста във вътрешния си живот , като модел на отношение , го структурираме по нов начин . Който автоматично ни приобщава към новите тенденций в разливането на живота .

Дали ще отблъснем или привлечем фокусния обект в молитвата , Зависи от нейното провеждане , от искреноста ѝ , от любовта изразена с нея . Зависи дали сме в съгласие с Божията воля или с нещо и противоречим .Няма значение дали ще поискам стол или нещо друго .Зависи само , дали този стол го има в Божия план със съответните взаимоотношения . Нали :) , защото ако се заседя повече може разширени вени да получа .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Защо Бог често не изпълнява молитвите ни?" Интересна православна статия за молитвата: http://www.pravoslavieto.com/history/20/1912_arhim_Seraphim_Aleksiev/nashata_molitva/9.htm. Авторът е архимандрит Серафим Алексиев.

Който желае да я прочете и да коментира. Може би написаното в нея в голяма степен е сродно с проповядваното от Учителя Дънов.

Въпрос. Трябва ли човек всячески да се мъчи, да се насилва в това да се предаде на божията воля? Или може би е по - разумно, ако ще работи в тази посока, да не е фанатик? В различни духовни текстове (включително в гореспоменатия, но и в езотерични) съм чел, че трябва да обединим волята си с божията, да не действаме против божията воля, да се предадем на божията воля! "Да бъде волята ти". Но не мисля, че човек може от раз да постигне 100%-ово отдаване на божията воля. Може да повтаряш "да бъде волята ти, да бъде волята ти", но да не си абсолютно искрен и пак тайничко да се надяваш на това или онова. До каква степен човек да се бори в това да се откаже от своите желания в опитите да обедини своята воля с божията? Да се молим или не за някакви тленни неща или всячески (дори когато чувстваме някаква съпротива) да упорстваме в това да възприемем колкото се може по - пълно максимата "да бъде волята ти, предавам се в твоите ръце, защото ти знаеш кое е най - добро за мен".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,  Въпрос. Трябва ли човек всячески да се мъчи, да се насилва в това да се предаде на божията воля? "

Човек , трябва постоянно да има стремежа за овладяване  на егото си . Да се откажем от неговата воля , става въпрос .То човека не се мъчи , егото се мъчи . Когато то определя мисленето , резултата винаги е спорен .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Който желае да я прочете и да коментира. Може би написаното в нея в голяма степен е сродно с проповядваното от Учителя Дънов. "

:)  Да в голяма степен , със съществени разлики .

,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. "

,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. "

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат: "Да в голяма степен , със съществени разлики ."

Дай пример. Не ми се чете в момента цялата статия отново, макар че като я прегледах отгоре отгоре ми хрумна какво би могло да бъде определено като съществена разлика. Мога да гадая какво точно визираш под съществени разлики, но не ми се занимава сега. Ако искаш ти посочи едно нещо, което определяш като съществена разлика. И да речем едно нещо, което намираш за прилика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо трябва да се противопоставят мненията .Те са си различни  в своята ценност за различните хора . Можеш да погледнеш от кога съм в портала ,От тогава чета  беседите и не се смятам за знаещ по много въпроси . Искаш да сравнявам със статията .Като я чета не ми харесват някои неща , но го отдавам на своята некомпетентност . А иначе точно е писал за молитвата . Човек може да се поучи ..

Но по ми харесва есенцията за молитвата от новото учение . Тя  , молитвата е общение с Бога . А обясненията ги има написани .  Примера ще го повторя защото е съществен .

,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. "

,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. "

Този пример  е (не аз а Бог в мен ). Това е позицията на Учителя . А позицията на  всичките църкви ги знаем , не от вчера . Не ми се говори за тях .Не съм толкова учил  :) .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо трябва да се противопоставят мненията .Те са си различни  в своята ценност за различните хора . Можеш да погледнеш от кога съм в портала ,От тогава чета  беседите и не се смятам за знаещ по много въпроси . Искаш да сравнявам със статията .Като я чета не ми харесват някои неща , но го отдавам на своята некомпетентност . А иначе точно е писал за молитвата . Човек може да се поучи ..

Но по ми харесва есенцията за молитвата от новото учение . Тя  , молитвата е общение с Бога . А обясненията ги има написани .  Примера ще го повторя защото е съществен .

,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. "

,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. "

Този пример  е (не аз а Бог в мен ). Това е позицията на Учителя . А позицията на  всичките църкви ги знаем , не от вчера . Не ми се говори за тях .Не съм толкова учил  :) .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз: "Може би написаното в нея в голяма степен е сродно с проповядваното от Учителя Дънов." Дотук няма и намек за противопоставяне на мнения! :) 

Александър: "Защо трябва да се противопоставят мненията ."

Иииии...алеееее хоп...

Александър: ":)  Да в голяма степен , със съществени разлики."; "А позицията на  всичките църкви ги знаем , не от вчера . "

 

Редактирано от Х. Сивобелия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  Няколко думи от човек на вярата .

http://dvamazahristos.org/site/blog.php?viewpost=89

Божието оръжие

Помолен от хиляди хора да сподели начина, по който се моли, пасторът на най-голямата църква в света (с един милион членове) Пол Йонги Чо разказва за своя молитвен живот. Нарича различните видове молитва: свободна, тематична, утвърждаване на позицията ни спрямо Бога, вълнообразна, според образеца на Скинията, Господна, с размишления, с хваление, както и молитва на чужди езици. Днес говорим за една от тях.


 

 
П-р Дейвид Йонги Чо разказва:

„Веднъж Бог ми показа Скинията в пустинята. Израилтяните бяха излезли от Египет и бяха на път за Ханаан. През време на пътуването до Ханаан, Бог искаше те да Му се покланят. Затова Бог показа на Мойсей образеца на скинията и той я построи в пустинята според Божията инструкция, след което израилтяните влизаха в нея и се покланяха на Бога.

Сега обаче, тази скиния сме аз и ти - всеки вярващ поотделно. Ние сме храм на Святия Дух. Не се нуждаем да ходим в пустинята и да търсим скинията на Мойсей, за да се покланяме в нея. Ние сме скинията, храмове на Святия Дух, но можем да се покланяме на Бога вътре в сърцата си, според образеца на Скинията.

Цялото учение в Стария Завет е символ или преобраз на духовните неща, които бяха на път да дойдат. Можете да имате една чудесна раздвижена молитва, като преминете през Скинията.

Първото, което ще срещнем в нея е Медният олтар, където свещеникът колел животните и изгарял телата им пред Господа. Тук грешниците получават прощение и помирение с Бога.

Медният олтар е преобраз на Голготския кръст. Пред кръста благодаря на Господа за спасението и всички благословения, произтичащи от него.

След Кръста продължаваме към Умивалника, който е мястото на освещението. Тук свещениците се измивали и очиствали, преди да влязат в Скинията.

От Умивалника преминаваме към Святото място, където е Златният Светилник, символ на Святия Дух - единствената наша светлина в този свят.

След Светилника се придвижваме към Присъствените хлябове, които символизират тялото на Христос - Божието Слово…

Отиваме напред, вече сме пред Кадилния олтар - преобраз на хвалението на Божиите светии…

След Кадилния олтар влизаме през завесата в Пресвятото място, където е Ковчегът на Завета, преобраз на Исус Христос.

Накрая стигаме до трона на Бога и се молим за всичко това, от което се нуждаем.”


5center.gif

Пол Йонги Чо
Неделя, 21 април 2002

Стих: Лука 18:1-8

Тези, които са се молили, трябва да са усетили, че не е лесно да получат отговор. Когато Исус се молеше в Гетсимания, Той плака и стена. Писано е, че капките пот по челото му се превърнаха в капки кръв. Можем да си представим колко усърдно се молеше Той. Молитвата е като духовна война. Не приключваме бързо. Никоя война не приключва лесно. Може да продължи дори цял живот. Молитвата е тази, чрез която се борим срещу дявола и злите духове, които ни пречат да бъдем с Бога. Затова се нуждаем от търпение. Понякога е толкова трудно, че можем да се отчаем.

Исус ни казва да продължаваме да се молим и да не се обезсърчаваме. Той ни предупреди чрез притча, че молитвата е много трудна. Лука 18:1-3 „Каза им една притча за това, как трябва всякога да се молят и да не отслабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: „Отдай ми правото спрямо противника ми.”

Какво предствлява вдовицата? Тя е самотна, нали? Откакто е загубила съпруга си, тя е самотна, мизерна и немощна. Когато е имала съпруг, тя е била приета, но без него е изоставена и презряна. Хората я пренебрегват. Обществото и заобикалящите я се отнасят с нея зле и не й обръщат внимание.

Когато я сравняваме със съдията, който имаше огромна сила и власт, тя изглежда толкова бедна и нищожна. Как би могла да му повлияе? Но тя отиде при съдията, за да се защити: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Трябва да е имала тежък живот, откакто е останала сама, безсилна, безпомощна, пренебрегната и злочеста. Обиждана и притеснявана от хората и без никой, който да й помогне, тя отиде при този зъл съдя и започна да настоява: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Съдията я игнорира казвайки: „За какво ми досажда тая беда жена?”. Никога не я изслуша.

По същия начин, когато се молим, но не можем да разрешим проблемите си, се чувстваме отчаяни и често се намираме в състоянието на вдовицата, която се защитаваше пред съдията. Макар да коленичим и започнем да се молим на Бог, ние сме толкова подтиснати и обременени, че се чудим дали Той би отговорил на молитвите ни. Често сме объркани. Затова Бог ни каза тази притча, за да ни окуражи.

Няма значение колко безсилни, обезсърчени и разочаровани сме, не можем да се сравняваме с жената, която отиде при този зъл съдия. Господ ни казва чрез притчата, че както вдовицата търсеше правото си пред злия съдия, въпреки че имаше ужасни проблеми, така и ние трябва да отидем при Бог, въпреки че срещаме много изпитания, които изглеждат неразрешими. Второ, в Писанието ние виждаме, че вдовицата беше напълно пренебрегната, защото съдята не я слушаше. Помислете за нея. Тя се стремеше да даде най-доброто от себе си, за да превъзмогне тази тежка ситуация.

Можем да научим сташно много от тази вдовица, която се опитваше да разреши ужасния си проблем. Тя взе твърдото решение да не позволява с нея да се отнасят несправедливо, отивайки при съдията. Това се превърна в повратна точка в живота й. Ако си мислим, че няма значение дали Бог чува молитвите ни или не, няма да получим отговор и не бихме могли да променим безнадежднато си положение. Но въпреки, че вдовицата беше в много мизерна ситуация, тя взе твърдото решение да не позволява с нея да се отнасят несправедливо, да я пренебрегват или унижават.

Много болни са идвали при мен през тези 44 години, карайки ме да се моля за тях и открих някои общи принципи, които действат при тези, които получават отговор. Всички те си мислят: „Не трябва да страдам повече от тая болест!” Те не си мислят: „Добре съм си, без значение дали съм здрав или не.” Всички са взели твърдо решение: „Повече аз не трябва да страдам от тази болест! Няма да живея повече по този начин! Трябва да реша да живея по нов начин! Дори да умра, молейки се на Бог, няма да живея вече по този отчайващ начин. Трябва да се променя!”

Тези, които са вземали подобно твърдо решение, до един са били изцелени!!!

Трябва да сме твърди в решенията си. Знаете ли, когато Исус се е молил на Бог за помощ в Гетсимания, Той се е молил настойчиво. Той се е молил, стенейки. Молил се е толкова усилно, че капилярите му се спукали и потекла кръв. Много хора казват, че светиите от Yoido Full Gospel Church (църквата на Пол Йонги Чо - бел. пр.) се молят много шумно. Много са ни критикували за това. Както и да е, напоследък не много светии се молят по този начин и това е, защото те не са отчаяни. Ако са силно притиснати от проблеми, ще викат към Бог.

Преди много хора идваха в Yoido Full Gospel Church, защото бяха сериозно обременени. Те идваха в нашата църква, силно се молеха на Бог и получаваха отговор на молитвите си. Молитвата към Бог е като война. Знаете, че войната не свършва за няколко дни. Ще се чувстваме безсилни и разочаровани, но ако превъзмогнем изпитните и тревогите, ще победим.

Трето, Господ казва: „Чуйте какво каза злия съдия.” Господ ни казва, че трябва да научим какво каза този зъл съдия, което значи, че трябва сериозно да размислим. Защо злият съдия в края на краищата прие молбата на вдовицата? Защо злият съдия отвори сърцето си? Колко силно решение взе вдовицата? Чрез тази притча Господ ни казва следното: „Когато дойдете при Мен, за да Ме молите, трябва да вземете твърдо решение, като това на вдовицата. Ако сте вече на моста, не трябва да мислите как да се върнете назад.

Уверете се, че сте взели твърдо решение – или да получите отговор на молитвата си, или да умрете.

Вземете твърдо решение!!!

„Извикай към Мене и Аз ще ти отговоря, и ще ти открия велики и тайни неща, които не знаеш.”, казва Господ. Той не ни казва да се молим тихичко, но да се молим високо и непрекъснато. Така че, трябва да се молим продължително сутрин, обед, вечер и през нощта. Не трябва да спираме да се молим.

Макар че пролетта идва и си отива, както и лятото, есента и зимата, макар да сме отчаяни, трябва да се молим на Бог непрекъснато.

В Библията Исус ни казва и друга притча. Един човек почука на вратата на съседа си в полунощ. Съседът му попита: „Кой е?” Човекът отговори: „Аз съм, твоят приятел. Дойдох, за да ми дадеш три хляба, защото нямам хляб у нас.” Съседът отговори: ”Извинявай, но не мога сега. Цялото ми семейство току що заспа, така че не мога да стана, да ти дам хляб. Ела утре.”

Приятелят му каза: „Извинявай, но няколко приятели ми дойдоха на гости и хлябът ми трябва заради тях. Моля те, дай ми хляба сега.” Съседът отговори: „Не мога да изляза сега.”

Какво мислите, че направи приятелят в нужда? Може би си мислите, че се прибра в къщи. Не, той остана там, тропайки по вратата: „Дай ми хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб!” После се развика: „Хляб! Хляб! Хляб! Хляб! Хляб!”

В спешна молитва не трябва да използваме красиви думи. Когато е спешно, трябва да викаме много прости думи като: „Хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб! Хляб, хляб, хляб, хляб... Изцели ме! Изцели ме! Изцели ме! Изцели ме!” Трябва да викаме с прости думи.

Съседът е бил изненадан от виковете на приятеля си. Децата му се събудили, а и той самият не могъл да спи. Децата му вероятно са казвали: „Тате, моля те бързо му дай хляб, че не можем да заспим.”

И така, бащата станал, запалил лампата, взел три хляба от кухнята и казал на приятеля си: „Не мога да не ти дам хляб. Но не, защото си ми приятел, а поради настойчивотстта ти. Взимай.” Исус казва същото: „Отговарям ти не, защото си Ми приятел, но поради настойчивостта ти.” И така, когато молим Бог за нещо, трябва да Го молим с горещо желание да получим отговор.

Лука 11:9-10 казва: „И аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.” Това, което Бог казва е – да искаме, търсим и хлопаме. Това наричаме гореща молитва. Продължавайте да искате, търсите и хлопате! Това е настоятелна, силна молитва.

Евреи 10:38 казва: „който е праведен пред Мене (Гр.: Моят праведник), ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". Яков 1:6 също казва: „Да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко, защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.” И така, трябва да се научим как да премахваме съмненията си.

5center.gif
 
В Матей 15:21-28 виждаме молитвата на жена от района на Тир и Сидон. Исус отиде на почивка с учениците Си в Тир и Сидон. Ханаанка от покрайнините на града дойде при Него, викайки: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Дъщеря ми зле страда, обладана от демон.”

Исус въобще не й отговори, така че учениците Му дойдоха при Него и Го караха да я прогони: „Отпрати я, че не спира да крещи след нас.” Той каза: „Аз Съм пратен само до изгубените овце от Израел. Няма да лекувам езичниците.”

Учениците казаха на жената: „Господарят ни каза, че не е дошъл заради езичниците. Той не може да те изцели. Сега се махай.” Обаче жената отиде и коленичи пред Него: „Господи, дъщеря ми страда ужасно, обладана е от демон. Моля Те, изцели я.”

Но Исус й каза нещо шокиращо: „Не е правилно да взема хляба на децата и да го хвърля на кучетата.” Това означава, че тя е куче! Ако чуехме това, бихме казали: „Какво?! Ти ме нарече куче?! Не ме интересува изцелена ли е дъщеря ми или не!” Тя чу толкова обидна дума, нали? Чу я от Исус, Божия Син. Така че, вече нямаше шанс да получи отговор на молбата си. Господ я нарече куче и й каза, че няма да вземе хляба от децата Си, за да го даде на кучето. Това е ужасно отхвърляне.

Обаче, тя каза: „Така е Господи, но и кучетата ядат трохите, паднали от масата на господарите им.” Исус беше силно впечатлен и отговори: „Жено твоята вяра е голяма! След като каза това, можеш да се върнеш у дома си. Демонът напусна дъщеря ти.”

Ха! Вижте молитвата на ханаанката! Тя раздвижи Бог. Той се впечатли от това, което тя каза.

Тя не се отчая, не се отдръпна, а се смири, въпреки че с нея се отнесоха като с куче и в крайна сметка, получи отговор на молитвата си.

Дано никога не се откажеш, както не се отказа и тя. Словото казва: „колко повече вашият Небесен Отец ще ви даде!”

Лука 18:6-8 казва: „И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?”

Чрез притчата за злия съдия и вдовицата, Господ ни казва, че нашият Бог не е безмилостен и коравосърдечен като съдията, но е добър и ни обича. Така че, ако Му се помолим, няма ли да ни чуе?

Писанието казва: „Вие сте избран народ.” Писано е в І Петр. 2:9: „Вие обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина”.

Самият Бог те е избрал. Когато пазарувате в магазина, какво си избирате? Купувате каквото ви хареса – дрехи и храна, които ви харесват. Защо те е избрал Бог? Защото те обича. И така, знай, че Бог не те избра от кофата за боклук. Щом те обича, те избра да си Негово дете. Следователно ти си обичан от Бог. Моля, кажете на съседа си: „Ти си обичан от Бог.”

Колко е голяма Неговата любов! Съдията беше безмилостен, но Бог те обича. Така е, Той ни харесва. Ако дойдем, Той радостно казва: „Много се радвам да те видя! Добре дошъл.” Толкова сме щастливи, че имаме толкова добър Бог.

Матей 7:9-11 казва: „Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!”

Колко впечатляващо! Ако поискаме хляб, Бог не ще ни даде камък, ако поискаме риба, няма да ни даде змия. Дори земен баща знае как да даде добри неща на децата си, а колко повече Бог би ни дал?

Родителите обичат децата си толкова много, че искат да им угодят във всичко, ако е възможно. Виждали ли сте някога родители, които да са против онова, което искат децата им. Ако сте отхвърлили желанието на децата си, бихте ли вдигнали ръка? Никой не вдигна ръка. Защо? Защото обичате децата си.

Тогава, какво Си мисли Бог за нас? Той изпрати Сина Си Исус, чрез Чиято смърт на кръста ни откупи. Ще ни отхвърли ли после? Той работи за нашето щастие. Дори когато не ни отговаря, е за наше добро. Мълчанието също е отговор. И така, Бог не е доволен от неискрена молитва. Той не иска да спираме да се молим.

Господ иска ние да продължаваме да се молим, независимо че пролетта идва и си отива, идват и си отиват лятото, есента и зимата.

Писанието казва: „Избраният, който вика към Бог ден и нощ.” Това означава, че трябва да викаме към Бог ден и нощ. Ела при Него, моли Го и викай към Него. Понеже Бог иска искрено да викаме към него.

Йоан 14:13-14 казва: „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.” Ако гледаме на сериозната ситуация, в която сме, е много трудно да повярваме.

Вземете за пример Мария и Марта. Брат им беше мъртъв от четири дни и вече започваше да мирише. Исус им каза да преместят надгробния камък. Никой не смееше да премести камъка.

Плачейки, Марта се обърна към Исус: „Господи, брат ми е мъртъв от четири дни и вече мирише.” Какво отговори Исус? Той ясно й каза: „Марто, казвам ти, ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Бог ни казва да вярваме.

Трябва да вярваме дори, когато сме отчаяни. Проблемът ни е според вярата ни. Не зависи от неща като факта, че човекът е вече в гроба, мъртъв е от четири дни, мирише лошо. Това не е нашият роблем, защото не можем да го разрешим, но Господ може. Това, което трябва да направим, е, да вярваме. Не можем да направим повече от това.

Как да възкресим мъртвец, който се е вмирисал? Само Бог го може. Така че, Исус казва: „Казвам ти, ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Дори обстоятелствата около теб да са толкова черни, че да изглеждат като огромна скала, това не е твой проблем, но е на Бог. Това, което трябва да правиш, е, да вярваш. Жив или мъртъв, благоденстващ или погиващ, успешен или пропаднал, трябва да вярваш. Дори да умреш, докато се молиш, трябва да вярваш.

Молитвата не ни служи само за получаване на отговор, но и за покаяние, хваление, поклонение, благодарене и общуване с Бог.

И така, молите ли се, докато получите отговор?
Помнете на какво ни учи Бог чрез притчата за молитвата на вдовицата, която продължително викаше към злия съдия.

Мислете за молитвата на вдовицата, която победи злия съдия и обещанието, което Бог ни е дал. Тогава няма да се отчайваш, но ще получиш отговор на твоите малки или големи въпроси и ще бъдеш победител!

Скъпи Господи, в живота си се сблъскваме с много изпитания и страдания. Господи! Татко! Толкова често се нуждаем от Теб, но понеже не знаем как да се молим, не получаваме отговори. Моля Те, помогни ни да се научим на твърдост и постоянство от молитвата на вдовицата, която викаше към злия съдия и го накара да отговори. Помогни ни да се молим като нея. Ти си десетки хиляди пъти по-добър от съдията. Ти ни обичаш и искаш да ни отговориш на молитвите. Моля Те, помогни ни да не се отчайваме, но да вярваме. Молим се в името на Исус. Амин.


Превод от английски:
Мартин Стоименов

Мексико, 19.06.2006 г.
 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

"Защо Бог често не изпълнява молитвите ни?" Интересна православна статия за молитвата: http://www.pravoslavieto.com/history/20/1912_arhim_Seraphim_Aleksiev/nashata_molitva/9.htm. Авторът е архимандрит Серафим Алексиев.

Който желае да я прочете и да коментира. Може би написаното в нея в голяма степен е сродно с проповядваното от Учителя Дънов.

Когато се сравняват 2 неща , .Те се поставят едно до друго и образно казано се мерят . Или с подробности се премерват ( противопоставят) отделни елементи . И със възможностите на сравняващия , се вади  някакво заключение .Това е правилно за сетивната реалност . За духовната не става . Там нещата са много плаващи и може да се расъждава точно само от позицията на Духа . Или от позицията на личната опитност за Духа (също трудно сравнимо). За това се базираме на авторитети признати от мнозина , чиято лична опитност се припокрива с тази на авторитета .{просто обяснявам реакцията си}. Така че всяко мнение , на когото и да е , ще се припокрива с мнението на авторитета , И то е просто защото това на авторитета е по всеобхватно , То е по близко до истината за Духа .

Когато чета подобни съчинения се стремя да усетя личноста на пишещия , Неговата индивидуалност , влиянията на средата и т.н. . Мисля примера с молитвите на Йонги Чо и свещенника са отчетливо различни и може да се види за какво говоря . .....До като при Дънов не мога да усетя личност . Или тя се е размила в съвършенството на Духа .

За молитвата , не може да се каже че нещо е по лошо от друго .Такива квалификации важат спрямо отделния човек , зависят от неговите конкретни нужди .На скоро срещнах интересно сравнение :  ,, Смешно е да си представим Исус със запалена свещ в ръка , устремил мисълта си към Бога ".....Да , той е друг , неговата връзка с Бога става по друг начин . До като за обикновенния човек , може би , е важно да се усамоти , да се прекръсти , да падне на колене . Едва , после тези фикусиращи техники , може да насочи вниманието си към Създателя .А най вече зависи от състоянието на вътрешния свят . От личния мироглед .Зависи от реализирането в човека на молитвата,,отче наш" . Нали :) ,,Да бъде твоето царство , както в небесата , така и тука на земята "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Усещам Моленето като израз на Любов и Доверие в Бога, а Бога е и в нас, и във всичко около нас и така всъщност всичко е едно, вечно прогресиращ вортекс.

 

Когато живееш в любовта и доверието, страдание няма, защото знаеш, ще всичко и всички, които те срещат са твои учители и ученици, с които заедно откривате нови листенца в цветето на сърцето си - своето собствено и Вселенското в едно. 

Но да се отпуснеш с доверие е... Цял един път за вървене!

 

Обикновено се моля за това да видя смисъла на случващото се, да не поставям себе си и своето его в центъра на събитията, а да имам мъдростта, разбирането, светлинката да видя пътя по който да разреша "трудността", да мина по житейския баир без да помитам другите и себе си от обида и суета. 
 

Накрая на всяка молитва винаги казвам "Да бъде волята Божия", с това изразявам доверието си към всичко  което посрещам. 

 

Не изповядвам никоя религия, имам любов към духовното. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Молитва за България

Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава.

Амин."

Какво мислите за тази молитва? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искрата в сърцата, която Той е вложил - Любовта

свободата и правдата - за нас и за всички други народи според Божията Воля

просвети ни!!!! - разум, мъдрост са ни нужни

смели и доблестни (но не горди)

да живеем и работим! - в мир и съгласие с другите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×