Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Молитвата. За какво да се молим?

Recommended Posts

Цитат

Ако наше желание е в съзвучие с божията воля, има ли смисъл да се молим за изпълнението му. Ако му е по волята, Бог ще го изпълни и без молитвите ни. Ако е против волята му - молитвите няма да помогнат. Прав ли съм или... Не твърдя категорично. Просто разсъждавам. Питам понеже съм срещал мисленето "дайте да се молим за еди какво си, пък ако е по божията воля - нека се изпълни."

Смисъла може да го формулира търсещия .

"дайте да се молим за еди какво си, пък ако е по божията воля - нека се изпълни." --------това е повърхноста на технологията .

Няма я свободата в расъждението ти .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Извинявам се ако повтарям някой отговор.

Според мен човек може да се моли за каквото си иска, когато и където си иска и на когото(каквото) си иска.

Всичко зависи докъде е стигнал човека.

 

Поздрави,

Петко

Редактирано от Петко_П

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Петко, толкова е обобщено, че няма как да те оборя с твърдение, за това те подкрепям :)

Едно време, докато отговарях за горите от Мелник до НП,,Пирин", в с.Рожен имаше един възрастен човек, на който единият син се занимаваше с дърводобив, а другият беше земеделец.

Един ден в края на август се засичаме около Роженския манастир и след като се поздравихме го попитах дали утре ще вали, че се беше заоблачило. Той ми каза

- Се в г..з! 

Чак след като достолепният, възрастен горски на района, който го познаваше по-добре от мен, ми обясни за синовете му вденах думите :))

Така де, исках да дам пример, че понякога не просто ,,стигаме до някъде", но и сме "водени" от следствия на независещи само от нас причини. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)  :)  ,

Цитат

(Петко, толкова е обобщено, че няма как да те оборя с твърдение, за това те подкрепям :))

А защо трябва да му противоречиш :) . Казал го е хубаво .

mesholari , не си ли виждал деца .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, АлександърТ.А. каза:

А защо трябва да му противоречиш

Защото на времето старите хора казваха, че ,,В спора се ражда истината"! Освен за фанатиците, де...

Така по пътя на търсенето на истината мога да си ,,настройвам" очилата, през които гледам и давам оценки.

За да не стигам до положението на плиткоумно-екскрементната ,,настройка" на Мечолари!

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 часа, kipenzov каза:

За да не стигам до положението на плиткоумно-екскрементната ,,настройка" на Мечолари!

А ти ще увехнеш под сянката на баща си. Но пък горските ще те наторят с простотия, тамън да научиш какво е значението на думата "простак" и форумно да заухаеш в темата за молитвата с техните словесни, просташки изкривявания и понеже си тъп , няма да усетиш как си се отклонил от темата. Просташки си ѝ изменил посоката.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на съфорумника с предния пост! Хубаво е да споделяме краските на вътрешния ни свят, под формата на проектирани оценки. Дано на съфорумника му олекне товара, който си носи!

преди 37 минути, mecholari каза:

Просташки си ѝ изменил посоката

Не мога да се съглася с това твърдение! То е продукт на невеж прочит. Ще разширя историята, от която започна спора, за да може да разбере съфорумника, че тя е по темата.

Когато се вземе предвид, че възрастният човек от с.Рожен има двама сина се вижда, че в зависимост от времето в следващите дни, единият или другият ще имат проблем с работата.

Когато го попитах дали ще вали, за този човек това нямаше значение, защото все един от синовете му ще страда. Така молитвата му за времето отпада като желание, защото няма родител, които да се моли за благото на едно от децата си, а не и за двете.

А молитвата е всяка една мисъл, отправена към бъдещето и последвана от чувството, в момента на излъчването й.

,,- Се в г..з!" е дълбокото осъзнаване и лаконичното споделяне на човека, че наместо да се моли да вали или не, оставя смирено на Бог да реализира замисъла си, без да го съди. Перефразирано подобен смисъл има и изказа - "Такова е!".

А пък ,,добавката" ми към Петко съм сигурен, че той я разбра.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако дърварите бяха хора и се замисляха дълбоко, ето така щяха да разсъждават.

Топола 
 
Момък прашен, уморен, седна до една топола. Със ръка я той погали и целуна я по ствола... 
 
"Прости ми сестро, имам аз голяма мъка, дошъл съм да сека те тука..." 
 
Задуха вятъра, последна песен зашепнаха листата в миг.. А момъкът във себе си унесен сълза отрони, стон, сподавен вик.. 
 
Кажи ми Господи, 
защо за да живея, смъртта по стъпките ми ходи, сърцето ми в любов копнее... ръцете ми, отнемат те животи? 
 
Смъртта тогава го погали, целуна го по морната глава... "Ела със мене друже, премного си добър ти за света..." 

……………..…..

А ти е требало да станеш миньор, се да си в тъмните тунели, където слънце не изгрява и дъжд не вали. Меркантилно се ще си напред.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, mecholari каза:

А ти е требало да станеш миньор

Аз какъвто е трябвало да стана, Бог го е решил и съм станал!

Не се бъркай в неща, които не разбираш!

Но, ако питаеш поне малко, човешко уважение към мен послушай ме! Излъчената ,,навън" агресия се връща към източника й, и то май в повече. Пиша от личен опит! Не си ,,слагай таралеж в гащите", защото ,,филмът на героя, преминаващ през лепкавата тъмнина, воден от лъчът светлина" винаги ще се развива на фона на ,,неприветливия, мрачен свят". ,,Каквото почукало, такова се обадило!"

Всичко е от ,,настройката на очилата", с които гледаш света.

,,Опознай себе си, за да обикнеш света!". Дори и тъмната си половина. Нейната роля е градивна, колкото и да е неприятно чувството, минаващо през егото ни.

Когато осъзнаем тъмнината в нас, вече не я виждаме извън нас. Така ежемоментните ни Молитви започват да ,,съдържат" и друго освен Разделение и Отчуждение.

П.П. А за ,,дърварите"! Прекрасно е да си застъпник на екологичната функция, както тези еколози, които даваха интервюта на площада на с.Стара Кресна, докато горските гасяхме пожара горе в планината.

Освен екологична, гората има и социално-икономическа функция. Когато и да съм изправял еколог пред натиска на тълпата, чийто поминък е Гората, всеки път си ,,гътат граматиката" и бягат с констатацията - ,,Оправай се!" или ,,Леле кво стана?!". Чак тогава еколозите разбират, че има хора и по селата, с техни си проблеми. Тази тема е дълга и определено няма много общо с Темата за молитвата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 17 часа, kipenzov каза:

Петко, толкова е обобщено, че няма как да те оборя с твърдение, за това те подкрепям :)

Едно време, докато отговарях за горите от Мелник до НП,,Пирин", в с.Рожен имаше един възрастен човек, на който единият син се занимаваше с дърводобив, а другият беше земеделец.

Един ден в края на август се засичаме около Роженския манастир и след като се поздравихме го попитах дали утре ще вали, че се беше заоблачило. Той ми каза

- Се в г..з! 

Чак след като достолепният, възрастен горски на района, който го познаваше по-добре от мен, ми обясни за синовете му вденах думите :))

Така де, исках да дам пример, че понякога не просто ,,стигаме до някъде", но и сме "водени" от следствия на независещи само от нас причини. 

Следващите ти постове обясняват до някъде това мнение . Но съм сигурен че още има хора , които няма да се досетят за какво си мислил , когато си написал това .

Интересно е свързването на клипа за ,,опростачаването " със текущите мнения . Мисля , че  това има в предвид и mesholari  визирайки първото ти мнение . Но го показва доста агресивно .

Извинявам се , но не се възползвам и набутвам като арбитър , по между ви . Вече не виждам смисъл да се ръчкам за глупости . Само гледам да бъда обективен , до колкото мога :) .

преди 16 часа, АлександърТ.А. каза:

Петко, толкова е обобщено, че няма как да те оборя с твърдение, за това те подкрепям :)

Цитат

А защо трябва да му противоречиш

 

Цитат

 

Защото на времето старите хора казваха, че ,,В спора се ражда истината"! Освен за фанатиците, де...

Така по пътя на търсенето на истината мога да си ,,настройвам" очилата, през които гледам и давам оценки.

За да не стигам до положението на плиткоумно-екскрементната ,,настройка" на Мечолари!

Редактирано преди 16 часа от kipenzov

 

 

  Ако махнеш епитета ,,старите" , ще се съглася .(Тези които знаят повече ; натрупалите опит). Но така не мога да подмина илюзията , че в спора се ражда истината . Думата ,,ражда" , подсказва че се отнася за нещо друго . По точно може да се каже , че в спора се появява възможност за търсещия истина , да насочи внимание в правилна посока . Нищо повече .Истината си съществува и от човека зависи как ще я види ...Това май означава , че съм фанатик :):) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, АлександърТ.А. каза:

Но съм сигурен че още има хора , които няма да се досетят за какво си мислил , когато си написал това 

Ами обясни им го! И без това най-накрая разбра, че често влизаш в ролята на медиатор.

Аз не пиша за всички. Просто си споделям мнението. Знам от личен опит, че болшинството няма да ме разберат, но ще има и такива, които ще!

Така, че спри моля те да ме ,,свързваш" с простомери. Още първия път, когато мечолари се оплака, че липсвал линкът към филма "The race to zero point", а пък аз го имам филмчето и субтитри към него и ги шернах, ми направи впечатление простотията му. Даже и не благодари!

После зададох въпрос, а ми отговори с цитати, щото явно като всеки невежа се крие зад чужди думи. Пък и смеси концепция за ,,будно сънуване" с розенкройцерска практика за астрално проектиране. Така вече знаех що за фанатик имам пред себе си. Фанатизмът винаги е продукт на невежество, а докарването на хората до последното е задължителна стъпка за постигане на тотален контрол. 45 години имаше опити за изследване на този феномен.

Та, ако и след това, което написах, правиш опити да ме свързваш с това ,,кълбо от негативни енергийни суеверия", което смазва вътрешно съфорумника ни, вече ще го приема като агресия от твоя страна.

Също така не ми зачертавай думите, ако обичаш, защото без тази ми констатация, оставям мечлето да се гаври с проекцията на личността ми в неговото съзнание. А това грам няма да му е полезно, ако изобщо иска да види границите му. Също така и аз правя здравословно дистанциране!

 

преди 1 час, АлександърТ.А. каза:

Ако махнеш епитета ,,старите" , ще се съглася

Че кой си ти, та да се съгласяваш. Прегледай статията, би ме разбрал.

Изкуството на аргумента или как да водим дебати?

„В спора се ражда истината.” твърдели старите римляни. Преди тях в древна Гърция Сократ изпитвал събеседниците в дълги диалози си в опит да стигне до истината. Заниманието на Сократ никак не било безобидно, тъй като в крайна сметка му коствало  живота."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10.08.2019 г. at 15:04, Петко_П каза:

Здравейте,

Извинявам се ако повтарям някой отговор.

Според мен човек може да се моли за каквото си иска, когато и където си иска и на когото(каквото) си иска.

Всичко зависи докъде е стигнал човека.

 

Поздрави,

Петко

От една страна е така... От друга - не. Човекът може да си мисли, че се моли, но всъщност да изисква и очаква изпълнение на някакви желания. Никой не ни учи какво съдържа една молитва. Особено след десетилетията атеизъм и в един технократически свят, "молитвата" може да бъде проекция на ценностите на този свят.

В темата доста е коментирано по това, така че само ще спомена двете основни отличия на молитвата от искането - благодарност и приоритет на Божията воля. Започва с първото и завършва с второто. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, получава се някакъв разговор :) .

Ще ви припомня и на двамата .При раздразнение ума се фиксира в областа на говоренето . Колкото и да се сили раздразнения не може да излезе от там и само хвърля спомени/нишки , към познати и малко познати области . В стремежа да бъде разбираем , прави усилия да освети тези спомени , но забравя най важното , партньора . Щото и в насрещното мнения има истина .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 12.08.2019 г. at 3:04, Донка каза:
В 10.08.2019 г. at 21:34, Петко_П каза:

Здравейте,

Извинявам се ако повтарям някой отговор.

Според мен човек може да се моли за каквото си иска, когато и където си иска и на когото(каквото) си иска.

Всичко зависи докъде е стигнал човека.

 

Поздрави,

Петко

От една страна е така... От друга - не. Човекът може да си мисли, че се моли, но всъщност да изисква и очаква изпълнение на някакви желания. Никой не ни учи какво съдържа една молитва. Особено след десетилетията атеизъм и в един технократически свят, "молитвата" може да бъде проекция на ценностите на този свят.

В темата доста е коментирано по това, така че само ще спомена двете основни отличия на молитвата от искането - благодарност и приоритет на Божията воля. Започва с първото и завършва с второто. 

Здравей Донка,

Струва ми се че добавеното от теб е само част от възможностите или…

Поздрави,

Петко

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз имам една молитва, която често ползвам. Тя е от Елеазар Хараш. "Господи, ако се появи гордост в мен искам да я изпепелим заедно".

Така е, пред Бог и пред Учителя съм невежа. Всъщност всички хора са нива, степени на невежество пред тях. Затова имам друга молитва "Научи ме, Господи, Боже мой, Учителю Благи".

И така имал съм някаква опитност и съм я споделил, след това съм я намерил в Слово от Учителя или Розенкройцерите. Не се крия зад тях, но определено има много още какво да уча. Също къде и с кого да споделям, защото има случаи съжалявам, че навлизам в разговори с определени личности. Ето им Словото сами да си търсят отговорите на въпросите. Сигурно съм им безполезен за високото ниво на което се намират. НО веднъж сънувах осъзнато Учителя и Той има изключителен такт и доверие, за никъде не бърза. А одобрението и вниманието на Учителя струва повече от неодобрението, критиката и безлюбието на целия свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искаш ли да ти кажа нещо ?...Питам , щото , както казва нашия съфорумник , кой съм ,че да се обаждам  :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, АлександърТ.А. каза:

Искаш ли да ти кажа нещо ?...Питам , щото , както казва нашия съфорумник , кой съм ,че да се обаждам  :)

Искам.

Иначе преди време ползвах много една формула от Учителя: "Искам да изгладя всички спорове и недоразумения, които са възникнали между мен и Бога, както и между мен и ближния ми и да върша Волята Божия". Тъй като акцента е между мен и Бога, първо с Него трябва да си оправиш отношенията, а това с ближния, не всеки ти е ближен, изобщо другите са свободни да се изявяват такива каквито са, изобщо когато се занимаваш с недостатъците на хората и тяхната нечистота, сам се цапаш и трябва след това да се чистиш (а днес на лагера на Рила беседата се акцентира върху чистотата). Изобщо общуването е проблематично, защото хората изкривяват информацията, а отклониш ли се и на една сто милионна част си вън от разбирането. Снизходителен, снизходителен, до къде и с кого? Не и със себе си...

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иска ми се да обърнеш внимание на състраданието . А ето и мое мнение за неговата полезност .Всеки нарушен конфорт , всеки дисбаланс , можем да кажем че е страдание ..Имайки това ,като звънче на ухото , можем  лесно да разпознаваме страданието у другите . Тогава защо да не им съчувстваме ? Това отношение се основава на  вяра във връзката с Бога . Вяра и тъсене на божественото във всеки .Умението да състрадаваш е изблик на вътрешна сила . Най малкото няма да съжаляваш че не са те разбрали

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чел ли си , че Учителя е минавал през десет невероятно силни Божествени страдания? Той ги нарича реторти.

За да можеш да си състрадателен трябва да вземеш от страданието, да го почувстваш. На мен Бог веднъж ми даде да почувствам невероятно силно страдание, което беше и на животните, особено морските. Това направо ме "прекърши". Малко си дават сметка какво е да носиш страданието на света дори и за мигове, за да бъдеш след това "състрадателен". И въпреки всичко има разумни и неразумни страдания и ако ретортите са разумни, и  всъщност, най-голямата Божия милост, неразумните са плод на егото и неправилните желания. От последните трябва да се освободим. Така че не мога да съм състрадателен към човек, който ги има.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да , забелязах . Забравих да спомена , че част от  състраданието е снизхождение . Може би това е близо до егото , но :( . А когато някой ме наранява , то е защото имам слабост , и за него мисля че е или глупав или не разбира . :)  Нали се сещаш за мъчителите на Христос . Е , поне това е стремежа :) .

Стремежа към вътрешно съвършенство е добре да ползва  всичко  по пътя си . И неразумното е добро стъпало . Състраданието не е обвързване с низшето , за да се пазим . То е търсене на идея за преодоляване на неразумното , за да е на близо ако я поискат .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци.
Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация...

"Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;"
Преподобни Теогност

В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота...

"... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов

"И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава.
...
Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух .
...
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
...
И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
...
И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството."
Свети Григорий Синаит

"След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган.

И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.

Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"."
Свети Григорий Палама

Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце.

"Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... "
Св. Григорий Палама

"Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това...
Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)."
Св. Симеон Нови Богослов

Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния.

Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи.

Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва

Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.

Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.

Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.

Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.

Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.

Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×