Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Молитвата. За какво да се молим?

Recommended Posts

Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега и един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина, вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.

източник: Молитва за Любов; Четирите споразумения. Толтектска книга на мъдростта. Практическо ръководство за лична свобода. стр. 123-126

Молитвата може да използваме , за да благодарим на Бог !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина, вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.

Това е велико! Благодаря! :thumbsup::):)

Всъщност, май пропуснах..

Здрасти на всички! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошъл, Зенон.

Това хубаво слънце на снимката вдъхва голям оптимизъм.

Изгрява слънцето на Мъдростта. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А Бог каза НЕ!

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го доближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че духът трябва да израстне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така както той ме обича

И Бог каза: “Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш...”

Клаудия Вайс

Страхотно е :)

Искам само да кажа, че написаното от Клаудия Вайс, определено внесоха Мир и светлина в душата ми човешка.

Мир и Благословение

:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошъл, Зенон.

Това хубаво слънце на снимката вдъхва голям оптимизъм.

Изгрява слънцето на Мъдростта. :D

Благодаря! :):thumbsup:

Дам, и мен ме кефи това слънце. :D

Да казвам ли, че не случайно е избрано?! :D:D

Редактирано от zenon

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:angel: да има по малко злоба сред хората за здраве на близките си да имаме търпение мъдрост обич . АЗ благодаря на БОГ за децата ми и съпруга ми и за верните ми приятели даи Боже всекиго :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy::angel::feel happy: И аз приветсвам всички новодошли - Zenon i Fosil !

Здравейте, приятели !

:D:D:D:D Поздрави : Ина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Инатари! :):):)

Благодаря ти, наистина много топло и усмихнато посрещане! :feel happy::feel happy:

:):D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Добре дошли и от мен, приятели! :feel happy:

Моята малка молитва сутрин на път за работа е да ми даде Бог светлина и търпение и разум да видя любовта в хората и между хората - най-вече скритата под страха им. Като успеем да я видим, страхът и родената от него злоба сами се топят... :)

Нека се молим да има повече любов и светлина и свобода в душите на хората и между хората... Така, мисля си, ще забравим и злобата, и страха... :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре,дошъл zenon! :D

Молитвата е нашата връзка с Бог.Нямам точно определена молитва която изричам всеки път.Винаги се стремя да съм кратка,тъй като Бог знае най добре от какво имам нужда.Ето една молитва която ми харесва и понякога си я казвам

"Господи,

дари ме със силата да променя нещата които мога,

дари ме с търпение да приема нещата които не мога да променя

и ме дари с мъдростта винаги да виждам разликата между двете.

Амин"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ти,Господи,за всичко,което ми даваш.Знам,че то е най-доброто за мен!

Да тръгна и по долината на смъртната сянка,няма да се уплаша от злото,защото Ти си с мене...

Ти си мое прибежище,защита моя,Бог мой,Комуто се уповавам!

Аум

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молитви, дадени от Учителя , които могжем да казваме всеки ден :

Господи, благодаря Ти за благодатта, която имаш към нас! Ние Те познаваме като Всемилостив, Всеистинен и Всемъдър!

Господи, благодаря Ти, че съм станал днес за да си свърша работата както трябва, дето и да е и да израстна толкова, колкото трябва!

Господи, благодаря ти за всичко, което Си ни дал и за всичко на което Си ни научил!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценната мисъл за деня мисля, че е по темата:

"В света има само две трагедии. Едната е да не получаваш това, което искаш, а другата е да го получиш." (Оскар Уайлд)

Може би именно затова е важно какво искаме, за да не съжаляваме като го получим....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, освен че харесвам горе-долу повечето цитирани, имам си и една своя молитва: Помогни ми да разбирам и да следвам правилно моя истински път в живота! Разбрах, че да се моля за конкретни неща - това в крайна сметка е претенция на егото, считащо, че знае точно какво ми трябва най-много. Ако все пак съм изкушен да се моля, да речем, за някакви качества, доста ми куца постоянството. Цитирам по памет Учителя Беинса: в духовния свят който не се движи напред, той се движи назад. Всеки ден трябва да превземаш царството Божие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Моето мнение за молитвата е като това на Bugi - за мен молитвата е БЛАГОДАРНОСТ, а не измолване на нещо (материално или духовно)

Както самия Дънов казва в една беседа, която скоро четох ("Растете в благодат!" от 07.01.1917г)

ето какво пише:

"Сутрин, като станете, направете опит, кажете си: "Благодаря Ти, Боже, за голямата благода, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си всемилостив, всеистинен и всемъдър." Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мен да кажете каква е температурата на душата ви. Това е всичката тайна!

Ако повтаряте това десет месеца, ще бъде още по-добре. Това е а-то, началото.

Едно време, когато бях на вашите години, когато учих тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах: "Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил." И вие започнете така. Това е велико учение! "

За мен животът е най-големия дар, който ни е даден и затова за мен молитвата се състои в благодарност за този живот; и най-многото, което мога да поискам е, Бог да ме научи как да го осмисля този живот.

Защото виждам, че хората все искат това и онова, искат да направят много неща, но Дънов казва в същета беседа също "Вие трябва да знаете, че Господ върши работите чрез хората. И аз като ви говоря, това не го казва господин Дънов, а цялото небе говори чрез мен."

И другото, за което бих се помолила е, да осъзнаем тази истина, че Бог действа чрез нас, чрез всяко живо същество. А ние сме само служители, изпълнители.

Редактирано от Ваня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвайте си често молитвата " Отче наш " - ЦЯЛАТА!

Ех... Бих добавила: Да я живеем, не да я казваме! ЦЯЛАТА!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен животът е най-големия дар, който ни е даден и затова за мен молитвата се състои в благодарност за този живот; и най-многото, което мога да поискам е, Бог да ме научи как да го осмисля този живот.

:thumbsup:

Казвайте си често молитвата " Отче наш " - ЦЯЛАТА!

Ех... Бих добавила: Да я живеем, не да я казваме! ЦЯЛАТА!

И да я казваме и да я живеем според мен... В нея, като че ли са дадени най-важните насоки за какво да се моли човек... в Добрата Молитва също...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се! Обаче по- лесно се казва, отколкото се живее и като така има опасност да спрем още при казването. Но да не разберем, че сме спряли... :dancing yes: Самият ни живот показва спряли ли сме, или продължили!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не можем да я живеем, когато сме спрели да я казваме. А с казването се започва...

Молитвата е най - пряката връзка на човека с Божествения свят.

В молитвата, извираща от дълбините на душата, се крие спасението на човека.

Молитвите се чуват, когато са искрени, по резултатите се разбира до къде сме стигнали.

И вярно показва животът ни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако извира наистина от дълбините на душата, значи я живеем. Принос казването няма. Живеенето на молитвата не се придобива след умствено насочване към думите, а с коренна вътрешна промяна, неидваща от личността, а насочена към нейното стопяване. "Отче наш" по същество представлява именно отдаване на Отеца, отваряне на място за него в Сърцето ни. Разбира се, твое е интерпретация, която всеки може да си индивидуализира, но това именно показва, че сме далеч от истинското живеене на молитвата, въпреки че някои могат да са против. Е по плодовете си се познаваме, а нашите са още само тленни, каквито са и мераците ни. Истинското насочване към непреходност няма как да не се предшества от пълното отказване от ограничената ни земна изява. "Който изгуби живота си за мен, ще го спечели" за да бъде "в света, но не от света".

Какво да ви кажа приятели, дори самото ни участване във форума показва, че сме още много в света. И въобще не го разбиам буквално, но разбирам, че пътя е дълъг, а ние и да сме стъпали на него, сме само в началото му.

Та за какво да се молим. Можем да се молим за най-святи божествени прояви в нас и другите, но колкото и да се молим, няма нищо да получим наготово, дори и да сме правилно насочени и затворени в тайната стаичка. Да работим и да живеем за Живота, тогава същността ни ще бъде молитва, а насочеността и присъствието в тайната стаичка ще се превърнат в състояние, екзистенциално за допир до Христовия дух. Знам, че доста хора усещат този допир и без това, според тях, но това за мен е превръзка на очите и нежелание за познаване на истината. Вярно, че Христос е атрибутивен за човека, но няма и капчица възприятие той за собствената си същност. А търсенето на тази същност е било насочване от много достойни Бели братя, жертвали себе си в името на общочовешкото пробуждане. Но общочовешкото заспало положение не е в състояние да приеме импулсите на освобождение в сърцето си, а спекулира с менталните си псевдовъзможности и изкривява единния смисъл.

Някой ще рече - черна картинка, но не, само насочване. И не на вас, не. Всеки е свободен да възприема каквото си иска, макар тази свобода да показва жалкото ни състояние на окованост. Себе си насочвам само, а ако на някой му хареса примера, добре...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Господнята Молитва

Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.

Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата и Славата завинаги.

Според моето скромно житейско разбиране Молитвата е синтезирала същността на отношенията личност - Бог.

Не се стопява личността ни, а се смирява пред Божията Воля и се хармонизира с Нея, защото разбира, че Бог е този, който знае какво е най-добре за нея сега и тук.

Личността е благодарна за насъщното, няма желания, породени от Гордостта и суетата.

Личността се учи да се отнася към света си както Бог се отнася към живота и самата нея - с Любов безусловна. Тя се учи да прощава - да разбира смисъла на всичко, което не се побира в нейните представи за добро и да го обича и оставя свободно - както и себе си.

Личността разбира, че причината за страданията и са "изкушенията", които са в нея самата - гордостта, ревността, суетата - и лекарството срещу тях е вярата в Божията Воля - Любов и Свобода.

Така си ги разбирам аз тези думи - така ги живея и съм щастлива, че става това, което Бог реши да стане - аз само внимавам да приемам каквото дойде с благодарност и да правя всичко и само това на което съм способна в конкретния момент - това е моята личност - аз съм пратена в този свят от Бог в "дрехата" на тази моя личност и моят дълг е да я пазя и поддържам чиста каквато ми е подарена с Любов, за да се уча и служа на Бог каквато ме е създал сега и тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислете се над корена на думата "личност", а оттам и значението и в общия човешки план. Тя е от приближените на цар Его. Личност - резултат от разрива с общност, но онази вътрешно-абсолютна общност, която по-скоро е била цялост преди да изберем онова дърво...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×