Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mnruzhinov1992

Чужбина и любовта като стимул.

Recommended Posts

Здравейте!

 

От 2 години живея във Великобритания. Бях студент тук, но наскоро прекъснах и сега работя. Обмислям възможно най-скоро да се прибера в България завинаги. Естествено трябва да поразсъждавам известно време преди да взема това решение. Ето общо взето какво се върти в главата ми напоследък:

 

Защо искам да се прибера? Защото не се чувствам щастлив. Нямам много приятели и не се забавлявам особено много. Прекарах цялото лято в много часове работа. Сега работата е по-малко, но свободното си време го прекарвам предимно в четене и тренировки. Засега е окей, но не искам да прекарам така живота си. Липсва ми всичко българско, като осъзнавам, че може би съм си изградил някаква романтична представа за България. Може би ако си разширя кръга от приятели, започна да излизам често, ще бъда по-щастлив.

 

Сега ще се отклоня малко и ще включа мотива за любовта. Защо любовта ми е най-големият стимул и мотиватор? Защо това да намеря някого който да обичам и да ме обича е най-важното нещо за мен? В този етап от живота ми (21 години) парите и успеха не ме интересуват толкова много. Може би защото винаги съм бил финансово добре и пари не са ми липсвали. Наскоро се замислих как бих искал да изглежда живота ми след 5 години. Отговора беше, че искам да живея в София, да имам приятелка, която да обичам и с професията си да помагам на хората. Акцентирам толкова много на любовта, може би защото всичките ми връзки са били ''неуспешни'' досега. Особено напоследък (последните 2 години) любовните разочарования са доста. Наскоро се влюбих в едно момиче от Полша. Нещата не завършиха със щастлив край (тя ме отряза), но ако се бяха получили, може би нямаше да мисля толкова много за прибиране в България. Което ме навежда на мисълта, че ако намеря любовта в Англия, сигурно ще бъда щастлив. Но това е нормално де, понеже любовта е голяма сила и ще те направи щастлив дори и в Африка :D

 

Още причини защо искам да се прибера.. имам семейство в България и мисля, че означавам нещо за тях. Ако остана в чужбина, в следващите 20 години ще ги виждам само на Коледа.. нещо не ми се нрави.

 

 

Кои са причините да остана в Англия? Изцяло материални - ще имам по-висок стандарт на живот 

 

 

Това е.. някой ако иска да ме посъветва нещо, ще съм благодарен :)  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще стане, ако намериш любовта към себе си? Как би постъпил тогава, ако наистина обичаш себе си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз бих ти задала въпросите на Божидар :)

От това, което пишеш, личи че си базиран/зависим отвън.

Ако ти е трудно да отговориш на въпросите в този им вид, помисли - къде щеше да се чувстваш добре, ако нямаше семейство, приятели и роднини никъде?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се прибирай в БГ, тук е гробница за подвижни застаряващи скелети, остани си там и се устройвай

Любовта те чака и в Англия, защо мислиш, че  само в БГ можеш да я срещнеш???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Защо искам да се прибера? Защото не се чувствам щастлив. Нямам много приятели и не се забавлявам особено много. Прекарах цялото лято в много часове работа. Сега работата е по-малко, но свободното си време го прекарвам предимно в четене и тренировки. 

 

 

Това е.. някой ако иска да ме посъветва нещо, ще съм благодарен :)

:) Нямаш представа колко хора в България казват същото, само вчера го чух от двама.

Разнообразното ежедневие не е въпрос на местоположение, а на лична организация.  За да се разшири и обнови кръга от познати и приятели е необходима да се добавят нови интереси, нови места, нови дейности, което не е особено трудно, особено ако човек има и финансова възможност. 

Относно любовта, тя ще те намери навсякъде, особено в днешното виртуално време. :) И в България, както и в цял свят, виртуалните запознанства прерастващи в сериозни връзки стават все повече. 

В днешната действителност, а и в исторически план, човекът е избирал местоживеенето си според възможностите за оцеляване.  Това е основния критерий за избора на място за дом и семейство. Всичко останало се гради на базата на тази основна потребност - сигурност. 

Ако виждаш в България по - сигурно място за оцеляване, върху което да градиш бъдещето си, няма нищо по - добро от това да се върнеш, но ако не тази база, а нещо илюзорно и променливо е основния мотив е добре да го обмислиш много внимателно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се прибирай в БГ, тук е гробница за подвижни застаряващи скелети, остани си там и се устройвай

Любовта те чака и в Англия, защо мислиш, че  само в БГ можеш да я срещнеш???

 

Е, леко се възмутих. Лично аз смятам, че освен красивата природа, в България има много повече възможности за предприемчивия млад (млад) човек, отколкото в Англия. А и животът тук може да е много по-интересен, забавен...

 

Другото е, че човек среща подходящите хора на подходящото място. Мястото е първо. Ако господинът не вижда Англия като правилно място за себе си, никаква любов истинска няма да срещне там. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В България младия човек може да успее, не ако е предприемчив, а ако е далавераджия, мошеник на дребно или едро,

ако заема длъжност, от която да получава подкупи и рушвети ...или други подобни дейности,

които никак не са свързани с предприемачество и собствени лични качества и достойнства

айде да не се заблуждаваме, да не заблуждаваме и младежа, който е добре финансово в Англия в момента

Съгласна съм с Диди, тя е казала моите мисли, само че с повече думи и по-обяснително:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забравяме за вътрешния глас... 

На всеки един от нас Той ни шепне различни неща... понякога противоположни..., но винаги най-доброто за нас в момента.

А какво нашепва този вътрешен глас, когато си в България не за седмица, а за повече от месец? Тогава романтизмът и носталгията, които го заглушават, поотшумяват.

 

Контрапункт на някои от съветите и мненията:

- не смятам себе си за  ПРЕуспяла, но смятам, че успях да се реализирам добре ... досега. Познавам много млади хора, които имат добро развитие в България... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...... Познавам много млади хора, които имат добро развитие в България... 

 

мдам, следвай вътрешния си глас. Всеки знае как звучи той

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм от тези,които се връщат,независимо от това ,че могат и да останат там.Живота в чужбина ми помогна не само материално,много повече ми помогна да опозная себе си.Връща ме чувство,което не съм култивирала аз,и което чак сега -след 5 години-откривам в себе си.Ще се опитам да го кажа и по друг начин;там,в чужбина-харесвам и съм доволна,тук в България--обичам.Тук съм у нас,там-на гости.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, леко се възмутих. Лично аз смятам, че освен красивата природа, в България има много повече възможности за предприемчивия млад (млад) човек, отколкото в Англия. А и животът тук може да е много по-интересен, забавен...

 

 

Така ли?!

И къде са възможностите, защото аз наистина не ги виждам?! Говоря за възможностите, когато младият човек е без протекциите, на когото и да било?

 

От много възможности явно и затова протестите продължават толкова месеца. Държавата, в която народът е на улицата що за възможности може да предостави на младия човек? 

За съжаление, картината е, че хората с по-високи доходи си личат вече от разстояние, а тези с минимални заплати се озлобяват все повече... 

 

И да. Екстрите струват скъпо навсякъде. Но някъде просто наистина струват по-скъпо.

 

 

mnruzhinov1992

,

 

 

Любовта започва най-напред от любовта към себе си, от самолюбието, от самоуважението ни към нас самите, от нашата самооценка. От момента, в който се спре да се обръща внимание на другите, какво мислят за нас, дали одобряват постъпките ни или не, за да можем едва тогава да се оценим. Ако самите ние се обичаме ще си имаме доверие, ще останем верни и на онези части от съществото си, които другите не ценят. Само човек, който е в любов и в мир със себе си, може да срещне своето друго Аз...

 

А за неуспешните ти връзки досега, въпреки разочарованието - спокойно, всеки е минал оттам :) Чрез влюбването освен, че срещаме другия, ние срещаме не по-малко и себе си. Чрез всички препятствия ние откриваме собствената си същност. Чрез нараняването или приемането, тя ни моделира и ни подготвя да я приемем, като ни прави по-добри, по-смирени и все по-способни на щастие. Защото единственият начин да бъдем щастливи е като се чувстваме щастливи.

 

Ти си знаел, че имаш семейство и преди да заминеш. А основната ти цел не е ли била да вземеш диплома? Чрез която на по-късен етап да си сбъднеш мечтата, помагайки на хората...

Успех от мен!

Редактирано от Хармония

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Е, леко се възмутих. Лично аз смятам, че освен красивата природа, в България има много повече възможности за предприемчивия млад (млад) човек, отколкото в Англия. А и животът тук може да е много по-интересен, забавен...

 

 

Така ли?!

И къде са възможностите, защото аз наистина не ги виждам?! Говоря за възможностите, когато младият човек е без протекциите, на когото и да било?

 

.................

За съжаление, картината е, че хората с по-високи доходи си личат вече от разстояние, а тези с минимални заплати се озлобяват все повече... 

 

 

 

Пиша, за да покажа просто друга гледна точка. 

 

Има един закон, който едни хора са нарекли триадата на успеха. Един от тях е с духовно име Селим Айсел. 

 

Успехът се гради на три неща: комуникация, действия, умения. Важността им е в този ред. Във учебните заведения от всеки вид се набляга на уменията (доста далече от нуждата на реалната бизнес сфера), едностранчиво на комуникацията от гледна точка на послушност и много малко на действията. 

 

Голяма е ролята на семейството да помогне на "младия човек" да усвои да общува и да действа....или сам той да го направи. Без това успех няма. 

 

Между другото човек може да си изгради сам дори и протекцията

 

А някои хора с едни голи академични умения искат да успеят. Не им пука за комуникацията, не искат да се потрудят, знаят само да изискват. 

 

Това за протекциите или е ограничаващо вярване, или е обикновено оправдание. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мммм, Хармония, защо така мислиш? Аз съм съгласна с Божидар. В България все още има много по-малко конкуренция, отколкото на запад например и с много по-малко средства може да се подхване частна инициатива. Другото той го е казал.

И още нещо - много хора не работят съвестно; те не се ценят и на запад, и при нас вече също. Също така много хора са едностранно подготвени и въоръжени само с определено нещо (най-често диплома за образование или свидетелство за квалификация) си търсят работа и се учудват, че не им се получава. Възмущават се на обширните интервюта, засягащи привидно несвързани области; почти с гордост обявяват - аз това не го мога, другото не го искам, а онова не го правя, защото аз съм еди какъв си специалист. Е, и какво от това? За да се реализира човек, той трябва да може да бъде комплексно полезен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди няколко дни в един от много известните и стари университети на нашата мила родина

чух разговор между младежи,

единият обясняваше, че завършил средно компютри, сега учел молекулярна биология висше

но работел като диджей и нямал намерение да търси друга работа,

защото никъде другаде нямало да получава по 500 лв бакшиш на вечер

Замислих се, това ли е ценностната система на младите хора в БГ? Рамера на бакшиша?

Другият каза нещо подбно, че учел химия, но работел като сервитьор на зимните курорти

и бил много доволен, защото руснаците давали големи бакшиши

Замислих се също какво правят тези младежи в университета всъщност?

Учат за да кажат, че имат висше, или защо им е това образование?

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възмущават се на обширните интервюта, засягащи привидно несвързани области; почти с гордост обявяват - аз това не го мога, другото не го искам, а онова не го правя, защото аз съм еди какъв си специалист. Е, и какво от това? За да се реализира човек, той трябва да може да бъде комплексно полезен.

:))) Въпросът с намирането на работа е ..... не знам дали е нужен  коментар, само който не е търсил не знае за какво точно става въпрос. Пародията е изключително голяма и стига до там, че така наречения трудов посредник в борсата те пита директно " Е, нямаш ли някакви връзки в тази сфера, няма как да стане иначе" :))))) и това е факт, не подлежи на коментар.

 

А за комплексно полезен, боя се Диана, че това няма как да стане. Например, аз съм психолог и съм вложила пет цифрена сума в образованието си и доста години, време и усилия. Придобила съм специфични знания и опитност,  което предполага, че ще се боря със зъби и нокти да правя точно това, особено ако го считам за свое призвание.

Да, съгласна съм, че всяка втора продавачка е с икономическо образование и знае 3 езика ! Така ли трябва да бъде? 

Има по - амбициозни хора и по - активни, но има и хора, които искат просто да работят, а не да бъдат предприемачи. 

В духа на темата, за съжаление все повече млади хора не се решават да се обвържат и да създават семейства, точно защото не виждат перспектива в себе си и имат страх, че няма да успеят да се справят. 

Много мои роднини и приятели са в чужбина, много им е мъчно за България, връщат се, но когато останат повече от 2 седмици виждат безперспективността и липсата на възможност за реализация или инвестиция. 

Пиша малко по - емоционално, защото за съжаление съм лично засегната от случващото си и бягството в емиграция. За което горчиво съжалявам. 

Разбира се има  хора, които са се реализирали по някакъв начин и се чувстват удовлетворени, но това не е модел, а по - скоро изключение.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По повод на това, че човек сам може да си създаде протекциите

да, може , обаче на каква цена

ако е девойка , особено хубавка, може да си създаде протекции доста лесно, но това не е начин за успех за много жени, само за някои

ако е младеж или девойка..мда....с подлизурство на нужното място в нужното време на нужния човек, може и да си създаде протекции

също не е начин за успяване на всички младежи, някои се отвращават от подобни неща

мал шанс е някой да попадне в среда, където да бъде оценен заради качества и компетентност и така да получи протекции

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар,

 

Освен другата гледна точка аз пиша и от позицията на млад 26-годишен човек  :) 

Какво предлагат университетите в България – знам добре. Учила съм в държавен, а в момента и в частен, и мисля, че имам добра база са сравнение. Запозната съм с мухлясалите учебници, старата база и начин на преподаване на първите и високите такси на вторите...

Ясно е, че ролята на родителите е водеща и то не едва при младия човек, а много преди това. Без здрава основа – няма строеж. Без липса на говорене няма да има оформяне на мирогледа.

За протекциите не разбирам, какво искаш да кажеш. Първо пишеш, че човек сам може да си я направи, после, че била ограничено вярване???

 

По-съгласна съм да се доверя на думите на Алберт Швайцер, който казва:

Успехът не е ключът към щастието - щастието е ключ към успеха. Когато правим това, което обичаме, със сигурност ще успеем.

 

Е, колко хора в България работят това, което искат и това, което ги прави щастливи?

 

 

Диана,

 

За каква конкуренция говориш изобщо?! България все по-устремено достига дъното.

 

За каква частна инициатива става въпрос, ако нямаш финансова подкрепа например от семейство, партньор и т.н.? Или опираме отново до банка и кредит, и поемането на огромния риск, в който по никакъв начин не си защитен.

Докато в САЩ, например всеки един студент има право да изтегли кредит за своето обучение с доста облекчения и да го изплаща след като завърши и стартира работа в срок до 3г. Ако не успее банката се задължава да му намери такава. 

А за интервютата, често там ситуацията е смешна. Когато интервюиращият е с по-малко квалификации и изобщо не разбира естеството на работа. И когато пред теб застава чалгаджийка с глава гледаща от високо, но за съжаление празна :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

много ви е паднал духа и то трайно. къде остана "да събудите окултните си сили" или пък това, че когато всички врати са затворени пред вас, Господ ще ви направи път... винаги има начин и той ви чака. и на мен ми пада духа често, особено последната година, но паралелно знам, че това е временно и то се оказва дефакто наистина временно. ами защо четете толкова и знаете толкова, като не може да си помогнете с това знание?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Духът ни не е паднал, тук коментираме обективната реалност, тя е малко по - различна от фантазната такава.

А дали ще се влюбваме в България, Англия или Франция, за мен няма особено значение, въпрос на личност и взаимоотношения. Къде по света ще работим, също.

Понякога, обаче, единият от партньорската двойка намира призванието си в една държава, другият в друга и тогава идва време за тежки решения. Любовта, работата, страната  ..........  

Когато човек е изправен пред подобен избор, еднозначен отговор няма и всичкото знание на света не стига, защото става въпрос за чувстване,.

Авторът на темата без да иска е проектирал за себе си подобна ситуация с това уточнение, че работата и страната са му реални, а любовта фантазна, но намирайки отговора на тази дилема сега, може би ще си помогне за в бъдеще.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар,

 

....

За протекциите не разбирам, какво искаш да кажеш. Първо пишеш, че човек сам може да си я направи, после, че била ограничено вярване???....

 

Човек да е успешен, необходимо условие е да бъде себе си. Когато си себе си, обаче, разбираш, че ставаш много неудобен за околните и роднините. Просто като си себе си, разбираш, че твоята среда е друга и когато намериш собствената си среда, там е и успешната работа и добрите приятели. 

 

Има една шегаджийска история, която е истинска. Жена била много недоволна от мъжа си и го изпратила да иде на психоанализа, за да се "поправи". Ходил няколко месеца мъжът на психоанализа и вследствие на това му дошъл акъла в главата да се разведе с нея. Та ...."поправил" се. 

 

Ограничено вярване е да мислиш, че всичко става с протекции. Когато се освободиш от него, разбираш, че сам може да си създадеш протекции. 

 

Също така не забравяй, че доста от хората, които много успешно се "оправят" в живота, са такива, защото са преживели определени травми през живота си, които ги подтикват за вършат действия, които да прикрият травмата. Успешен не значи щастлив, а и ти самата въобще не знаеш все още какво значи да си щастлива......иначе щеше да си, нали :)

 

Човек е щастлив, когато е удовлетворен от решенията си. Може да има малка къщичка на село, да се изхранва от градината си и пак да е щастлив. Същевременно вечер да съзерцава цветята си и да постигне до много повече духовни прозрения от някого, който се е заровил в библиотека и чете книга след книга, за да постигне духовни прозрения. 

 

Животът е пределно прост. Но съществуват 987 фрагмента в човека, 987 фалшиви малки Аз-чета, които се опитват да го усложнят :) .... не ни е лесно, но пък е гот :) 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По повод на това, че човек сам може да си създаде протекциите

да, може , обаче на каква цена

ако е девойка , особено хубавка, може да си създаде протекции доста лесно, но това не е начин за успех за много жени, само за някои

ако е младеж или девойка..мда....с подлизурство на нужното място в нужното време на нужния човек, може и да си създаде протекции

също не е начин за успяване на всички младежи, някои се отвращават от подобни неща

мал шанс е някой да попадне в среда, където да бъде оценен заради качества и компетентност и така да получи протекции

 

Качество и компетентност е и способността за комуникиране, за общуване. Ако те за теб се изчерпват с красота и подлизурство, тоооооо може да си кажеш, че може да има и други начини за комуникация :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отново прочетох писмото, с което започва тази тема. Едва сега го забелязах:

Кои са причините да остана в Англия? Изцяло материални - ще имам по-висок стандарт на живот 

 

Може би авторът трябваше да го сложи в заглавието на темата, защото неговата, а и на други като него дилема не е чужбина и любовта, а по-високият стандарт на живот и/или любовта като стимули.

Понякога неусетно за самите нас прикриваме от себе си това, което наистина имаме да си кажем или истинските въпроси, на които имаме да си отговорим, за да вземем важни решения в живота си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Комуникация с цел получаване на протекции се нарича по народному - подлизурство

другата комуникация, може и да не доведе до протекции и високи кариерни достижения

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко се изненадах от толкова "реалистични" коментари в този форум, но може би не трябва...

 

Пиша от позицията на доста млад човек, който се върна не много отдавна от няколко месеца английско жителство. Пътувала съм и другаде с "нетуристическа" цел, но това може би не е от голямо значение. Към авторът на темата бих се обърнала със следното: Животът ни е непрекъснато пътуване, без значение дали си заспал в купето, дали го сменяш на всеки 2 часа или си помощник машинист. Повечето сме във влака. Остани там където чувстваш че трябва да бъдеш и си върши работата както намираш за добре, не се води нито от чужди мнения, нито от политическата или икономическата ситуация, нито от това къде жените са по-хубави. Тук става въпрос за нещо съвсем различно, а гореизброените са подробности с които ще се справиш ако си изясниш приоритетите и защо искаш да бъдеш това към което се стремиш.

Моят опит в чужбина беше много шарен и интересен, имаше много приятни и много неприятни изживявания, хич не съжалявам, че отидох, нито съжалявам че се върнах. Мога да кажа просто, че това до каква степен ти "вървят" работите си зависи главно от теб и от желанието да се справиш с проблемите си. Много пъти съм чувала "невъзможно" отвън, и "трябва/искам" отвътре, познайте какво, в 100% от случаите когато съм слушала "вътрето" нещата са си излизали прекрасно и понякога почти без спънки.. Не се ограничавайте сами в някакви фалшиви "реалности"... Практичността е едно, но аз не съм срещала човек, който може да каже кое е реално без да сгреши..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×