Jump to content
Порталът към съзнателен живот
маги13

Не мога да спра да се надявам

Recommended Posts

Здравейте. Ще започна с това, че имах разногласия дали да споделя проблема си. Навярно моят проблем е никакъв, сравнение с далеч по-сериозните проблеми, които имат хората, такива, които наистина си струват сълзите. Но просто напрежението ми идва в повече вече, а е крайно време аз да се оттърся от тази сълзлива фаза, но просто не мога. Случката беше следната: преди година спах с мой приятел, а не е имало нищо между нас. Бяхме приятели доста време, около 3 години, прекарвахме много време заедно, забавлявахме се, той ме караше да се смея много. Проблемът при мен беше, че когато се запознахме имах чувства към него. Тогава, още докато се опознавахме, не разбрах дали чувствата ми са споделени, беше ме страх, бях 8ми клас... С времето се опознахме, разбрах, че е чудесен човек, мислех, че ще бъдем неописуемо щастливи, ако сме заедно. Дори е имало моменти, в които съм чувствала, че правим всичко, което ни свързва заедно, освен секс. Тогава реших, че трябва да се преборя с тези чувства, за да не проваля, всичко, което имахме заедно. Как бих могла да рискувам да го изгубя, толкова много значеше за мен. Така и не знам дали се преборих, просто знам, че държа много на него, искам да е добре, здрав, щастлив, и че не бих позволила някой да го нарани. Всичко беше наред, бяха ни приели в университети в София и ни оставаха няколко месеца в родния ни град. Прекарахме цялото лято заедно, имаше период, в който всеки ден ходех до тях да пием кафе, след това гледахме филми, общо взето ни беше обхванала скука и се чудехме какво да правим. Града ни е малък и нямахме нови забавления. Той ми се оплакваше доста често, че му се ебе и аз споделях чувството му, но не съм го приемала като предложение. Мислех, че и той не го отправя, дори и сега донякъде мисля, че не го е отправял. Но един ден, просто се случи, беше нужда, не беше никак на място. И никак не се получи, чувствахме се неловко, казахме си някои неща, които не бяха съвсем на място. Аз бях стресирана, ако това е точната дума, не знаех какво да направя, как да се държа... Беше неловко.Беше ми първият път. Но не споделям всеобщото мнение, че момичетата се влюбват в първия си, защото аз така или иначе държах на него. И се радвах, че е той, защото го познавам добре, имах му доверие и така. Аз продължих с обичайното си държание към него, правех се, че нищо не се е случило и мислех, че така ще е най-добре. Просто да забравим този неловък момент и да продължим напред, както допреди. Той обаче спря да ме търси, спря да ми вдига, когато евентуално се чуех или видех с него го питах какво има, защо се държи така, какъв е проблема. Той ми отговаряше, че няма никакъв проблем, няма за какво да се тревожа, просто бил зает, имал работа. А аз знаех какво прави, познавах го, знаех, че има време. Но не иска да го споделя с мен и се чудех защо. Този въпрос ме убиваше, започнах да полудявам. Така и не си получих отговоря и до днес, той ми излиза със същите оправдания. А аз знам, че не е заради това, така го чувствам и мисля, че ме лъже. Чудела съм се дали ме е използвал...Общо взето всякакви теории съм мислила.Той ме отряза от неговия свят и не иска да ме вижда повече. Не мога да го приема. Обърква ме и държанието му- честити ми именния ден, не ми честити рождения, от време на време ми пише, повечето пъти, в които му пиша не ми отговаря.  И не мога да приема, че не му пука за мен, някак не мога да го допусна. Че всичко се провали заради една детска глупост, едни тъпи хормони. Молих го да говори с мен, да си кажем нещата, да мога и аз да продължа, както той направи. Отчаяна съм вече. Знам, че е крайно време да продължа живота си без него, но не мога. Уморих се да се самоанализирам, да слушам съветите на приятелите ми "Забравяй го вече". И знам, че те са прави и се чувствам зле, че съм такава, че си пилея нервите за нещо такова.И съжалявам много за това, просто искам някакъв изход, искам да продължа напред, а още съм с надеждите, че всичко ще се оправи и не знам как да ги спра. Ще съм много благодарна, ако някой иска да изрази някакво мнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Срам го е.Срам, че не се е получил половият акт.Обществото е насадили в мъжете грешно убеждение,че ако секса не се получи, то за това е виновен той.При вас не се е получило и момчето си представа как ти си разочарована и той ти е паднал в очите.

Как да махнеш срама му? Трудно е, но предлагам да му дадеш  линк, да прочете темата и моят отговор на въпроса ти.

Може пък да пресрами и престане да бяга.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

правех се, че нищо не се е случило и мислех, че така ще е най-добре.

Честа грешка.

Явно той е разбрал тази мисъл и е откликнал на нея.

Или пък си била само бройка. ( Съжалявам, звучи ужасно, но е възможно.)

Или ...

Тук във форума можем само да предполагаме, не познаваме човека.

 

Ако смяташ да възобновиш отношенията си с него ,каквито и да е, направи следното:

вземи странична информация за него от състуденти или  бивши съученици, дали има приятелка, в какви кръгове се движи и се опитай да се сближиш с неговата компания. Ако си върнете пак старото приятелство, а той няма връзка, би могло да се получи и нещо повече, но - полека.

 

Ако това ти се вижда твърде трудно, време е да продължиш напред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви, но не казахте нищо относно как да го преодолея и да спра да се надявам за щастлив край, което смятам, че ми е проблема. Не мога да приема как всичко се завъртя така, че сега вече той не ме помни и не се сеща за мен, не знам може и да не е така, по-скоро се надявам да не е, но фактите са, че той не ми честити рождения ден, молих му се да поговорим, да си кажем каквото мислим и мислех, че така ще приема нещата и ще мога да продължа, но така и не стана...Само ми казва, че е зает и няма време......но това, което искам аз са 30 минути :) а всеки може да ги отдели, ако иска. И съм наясно, че и той може да има проблеми и да не съм му само аз на главата, но все пък може да намери малко време и за мен, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз пак ще се повторя - той никак не е спрял да мисли за теб, щом ту се "сеща", ту не се "сеща", просто понякога не може да се въздържи да не се обади все пак. Просто никак не му е леко след този пръв неумел сексуален контакт (д-р Първанов също е обяснил). И ето и на теб ти е ясно, че при каквито и да са ангажименти и затруднения, който и да е човек, може да отдели 30 минути за нещо. Но той ти отказва тези 30 минути за разговор. Защо? Ами очевидно - не желае този разговор. Ти желаеш обаче. В такъв случай изходът е писмо - дълго, обстоятелствено писмо, в което да се постараеш да му повдигнеш самочувствието относно случая; как ще го направиш - ти ще се прецениш, ти си познаваш човека, 3 години сте били добри приятели. Дали ще успееш ... зависи от теб, какво и как ще му напишеш (пък и не знам какво точно си казала и направила тогава), зависи и от него, някои мъже (май повечето) са прекалено чувствителни на темата, дано наистина да има хепи енд, защото е жалко, една толкова хубава във всяко друго отношение връзка да се прекрати само поради този пръв неудачен сексуален контакт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как можете да бъдете сигурна, че все още мисли за мен щом дори аз не съм вече? Все пак измина ГОДИНА, а аз съм вече толкова объркана, ту си мисля, че не ме е забравил, ту съм напълно убедена, че е, след което естествено рухвам в сълзи и черни мисли и честно казано доста мрачни неща ми изникват в съзнанието, като например, че животът ми ще бъде провален, че никога няма да успея да го преживея, а ако успея е вероятно в бъдеще да съм психопат, защото ще съм си казала "Майната му на всичко и всички" и да супер, как да стана пълната противоположност на това, което съм сега. Осъзнавам, че съм свръхемоционална и приемам почти всичко навътре, но да разбира се, че така ще го приемам щом става въпрос за някого, на когото държа и за когото ми пука. И не мога да го кажа това, не мога и да забравя случката преди да си дам някакъв мир и преди да знам, че той няма да ме забрави. Не мога да живея с тази мисъл, че той би могъл ей така, да не ме помни изобщо, да не помни миговете ни заедно и хубавите ни моменти. Не искам да ме мисли всеки ден, искам просто, от време на време да се подсеща за мен и да се усмихва......да ми честити рождения ден, което той не направи, и празниците....и така...Но доста неща ме навеждат на мисълта, че той е забравил всичко относно мен и ......не знам, не му се занимава с мене като цяло.....

Та...не мога да съм сигурна, че мисли за мен, не мога да съм сигурна и в обратното, постоянно си меня мисленето и общо взето само се побърквам и не знам какво следва...Помогнете

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Маги, ако правилно разбирам "фактологията" , преди 1 година, еднократно си имала интимен контакт с твой близък приятел, който след това не желае да разговаря с теб. Опитала си всичко, но приятелството ви вече не е същото. Поправи ме ако греша.

 

 

Та...не мога да съм сигурна, че мисли за мен, не мога да съм сигурна и в обратното, постоянно си меня мисленето и общо взето само се побърквам и не знам какво следва...Помогнете

 

Всъщност, нищо не следва. Всеки си живее своя живот. Когато един човек в рамките на една година не желае да да разговаря с теб по даден въпрос, не знам дали нещо е в състояние да промени това.

Тази мисъл е добре да излезе от теб по някакъв начин и както е казала Диана , един от добрите начини е писане. 

Седни и напиши всичко онова, което мислиш, това което ти тежи, което искаш да кажеш, на него, на себе си. Помисли, не изтървай нищо. Опиши цялата тази година, терзанията си, болката си. 

Запечатай писмото и го дръж до себе си два - три дена, колкото имаш необходимост и след това го унищожи.

Това е символичен акт на сбогуване, който действа много добре в подобни случаи.

Ако решиш, че искаш да му го покажеш покажи му го, ако не искаш недей, но унищожи написаното, след като си сигурна, че си написала всичко подробно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, мисля да го направя, но все пак ме боли, че така свършва всичко и не искам да го повярвам....Май ще ми се наложи

 

Ами как да го кажа. Някои баби и дядовци са се научили, че животът е двуполюсен. За всичко. Те биха казали така: "Така всичко свършва или може и да не свърши. Но и да свърши, пак ще имаш живот за живеене, а ако не свърши....сигурна ли си, че наистина искаш да не свърши..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една вечер много се разстроих отново, защото мисълта, че ме е забравил и е забравил хубавите ни моменти ме побърква. Така че му писах смс, "Не ме забравяй", за да мога да заспя, опитвах се да си втълпя, че не може да е така. И след няколко вечери видях, че ме е махнал от приятели във фейсбук, при което не можех да повярвам и ми се стори много тъпо. Затова му звъннах, за да чуя какво ще ми каже, без да се налага да си правя изводите, не че не ги направих, но исках той да ми го каже. И изненадващо, той ми вдигна и се правеше, че не ме чува...Понтаряше "Ало, ало" все едно не съм там, после затвори. Аз продължих да звъня и звъня, защото се изнервих, усетих, че ми прави някакъв номер и не можех да повярвам... След сигурно 6тото позвъняване ми вдигна някакъв друг мъж, който ме пита "Кого търсите и какможе да звъните толкова пъти толкова късно" Аз се направих, че съм объркала номера и затворих... Сега май че вече всичко ми е ясно, но още ми е трудно да повярвам, че той би го направил и точно на мен. Понякога започвам да му търся оправдания и един вид го извинявам, но се спирам или поне се старая да го направя, защото разберете, това е твърде много за да го понеса. Или трябва да повярвам, че се е променил много, или да приема, че ме няма за него, както той иска да го няма за мен. А не искам да забравя всичко хубаво между нас, не мога и да го намразя, така че се опитвам да намеря златната среда. Говорих с две от приятелките си и те не ме подкрепят за това, че отделих толкова време и нерви, за да се опитам да го върна, а за мен това беше правилното. Не ме разбират, а имам нуждата да ми кажат "Хей, разбирам те, но вече всичко приключи" , а единственото, което чувам е "Трябваше вече да си го преодоляла, дрън, дрън", все едно съм луда или съм непукист за хората, на които съм държала...Може би съм и полудяла вече, незнам, нищо не знам. Моля ви кажете ми защо той е толкова жесток, в мен ли е грешката, сама ли си го направих това или какво..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Маги, Маги, а ти какво различно направи от това, дето правиш вече толкова време и виждаш, че промяна/полза няма?!

 

Какво значи "Той ме забрави, той не помни нашите хубави моменти ..." Че той не е получил амнезия, е съвършено сигурно, всичко прекрасно помни, въпросът е защо не иска да комуникира с теб? А, забележи, ти точно това се опитваш непрекъснато да направиш - да го въвлечеш в комуникация. 

Тук ти писахме няколко човека, включително специалисти с обяснения на ситуацията и различни варианти на реагиране. Аз ти дадох едно предложение, Креми - друго и т.н., ти обаче продължаваш да правиш това, което правиш толкова време и това (според мен) само влошава нещата, не ги подобрява. 

Още веднъж ще проследя веригата, дано разбереш - ти искаш разговор с него, той си мисли това: тя ще иска от мен обяснения, аз не съм готов (или - въобще не желая) да давам обяснения. За него темата е болезнена и свързва целия си срам с теб. Ако искаш нещо да се промени, то ти трябва, но не в пряк разговор, да го убедиш, че това което си мисли той: "аз се изложих" и евентуално "тя го прие лошо", не е съществено за теб, че държиш много на него, че искаш да сте заедно и т.н.

Включително не искай обяснения, защо не говори с теб цяла година - ясно е защо, няма нужда от думи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече нищо от това не мога да направя, явно наистина съм грешала, което ме кара да се чувствам още по-зле. Но исках да ми каже "съжалявам" или не знам просто да го разбера, защото така, без никакви думи оставам с впечатлението, че не му пука особено, не му пука даже, че сега нямаме никакви контакти, а преди сме прекарвали толкова време заедно..И все си мисля, че това няма как да го забрави, но действията му показват друго. Особено последното..Прекрати всякаква връзка с мене, имам чувството, че мече е отвратен и ще направи всичко възможно да забрави, че съм съществувала. Екстра съм. Но не можете да ми кажете, че не можеше поне да ме изслуша. Поне от време на време да ми пише "как си" или нещо от сорта, да се сети за мене. Последно ме попита как съм на 26 март и дори тогава аз започнах разговора. И след това чаках ли чаках да се сети, обаче уви. Което ме разстройваше все повече и повече, докато накрая стигнах до извода, че вече съм извън живота му, при което исках да го видя и да му кажа колко съжалявам за всичко и как хубавите ни спомени винаги ще останат в мен. Е веднъж нервите ми не издържахаи го нагрубих, но смятам че си заслужаваше тогава в онзи момент. И започнах да проумявам как той вече ме е изключил и въобще не представлявам нищо за него. Което ме съкрушаваше, мислех дори директно да отида но универсисета му и..да се сбогувам, колкото и трудно да ми беше дори да си представя. Писах му смс-а, след което се случи онова, което вече няма да повтарям. Да, и как сега да стане аз да го убеждавам в каквото и да е? Аз дори не мога да говоря с него след това, което направи, как бих могла. Той и това искаше. И сега какво правя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,И сега какво правя?,,

 

 

Премахни всичко което ти напомня за него-негови неща и подаръци, изтрий му телефона, мейла и фейсбука.Спри да се интересуващ от него и информираш как живее.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Маги, аз не разбирам какво в крайна сметка искаш. Искаш уж съвет, но дадените ти съвети ти не ги използваш/прилагаш.

Напротив, правиш едно и също нещо пак, и пак, и пак, с надеждата следващия път да последва различна реакция. Ама това е твърде нереалистично. Все едно да си мислиш, че като подскочиш не 2, не 20, ами 200 пъти, при опит №201 няма да се приземиш на земята, ами ще полетиш. :)  Ако човек наистина иска различен резултат, ще предприеме различно действие.

Казваш "Но не можете да ми кажете, че не можеше поне да ме изслуша." - няма да повярваш, ама точно това ти казваме всички: Да, не може да те изслуша, защото не иска, защото никак не му е приятно от станалото между вас. Не и в пряк контакт/разговор. Защото той знае ли, че ще искаш само да те изслуша? И кой ще му гарантира, че ще се наложи само да те изслуша? Не е ли много по-вероятно да поискаш от него обяснения, отговори, решения дори (например за или против общото ви бъдеще)? 

 

В крайна сметка установявам следното - че ти не толкова искаш да си точно с този човек или каквото и да било друго, ами просто искаш нещата да стават така, както е в твоите представи. И когато действителността не съвпада с представите ти, се чувстваш наранена. Но твоите представи са си само твои и никой друг не ги споделя. Би трябвало той да ти каже "съжалявам", би трябвало "от време на време да ти пише 'как си' ", би трябвало "да не те забравя" и т.н. Ама кой е казал, че точно така "би трябвало". Ето, че животът показва, че май-май няма да стане така.

И последно пак пишеш: "Да, и как сега да стане аз да го убеждавам в каквото и да е? Аз дори не мога да говоря с него след това, което направи, как бих могла." Колко пъти вече да кажа - ами той не иска да говориш с него. Не и комуникация, няма да се получи. Напиши му нещо едностранно, от теб към него, в такъв формат и съдържание, което не предполага непременно отговор (ако хартията е много демоде за писмо, има и-мейли за целта). Ако въобще искаш да му кажеш нещо, де, ей така на раздяла, както уж си искала; както и евентуално да промениш нещата. Но ти явно по-скоро искаш да изтръгнеш от него отговор или поне това въпросно "съжалявам" и "как си". След това писмо или ще получиш окуражителен сигнал от него до седмица или най-много месец (примерно ще те впише пак във фейсбука или скайпа), или ще си сигурна, 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

или ако не последва нищо, ще си сигурна, че нещата с него са до тук и правиш това, което д-р Първанов пише.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви много за отделеното време и съветите ви, макар и да не ги използвах навреме. Разбирам, че от една гледна точка бяха правилни, но аз съм с големи надежди винаги, за мое нещастие така се разочаровам и по-често. Но просто си оставам с убеждението, че аз трябваше да бъда изслушана поне. Девствеността ми беше важна за мен, още по-важното беше да не е пропиляна, да не съжалявам, че съм била с човека, с когото бях. А сега той дори не иска аз да мога да се свържа с него. Но предполагам, че нямам избор просто, трябва да се справя с това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви Диана, мисля, че сте права в частта, че искам да става както в моите представи и това е основната ми грешка. Като се замисля това е основата на проблемите ми, навивам си нещо на пръста, както е правилно за самата мен и не го пускам, докато не го постигна. Коствало ми е много понякога. Дори мисля, че трябва да поговоря с някого за това, защото смятам, че това е основата на всичко. Не съм много добра в частта с примиряването, но и не осъзнавам на моменти, че това се налага и просто трябва да оставя нещата такива, каквито са. Странно, но досега го приемах като мое преимущество. Особено за този случай винаги си казвах "Не, не мога да го оставя да си замине от мен, аз държа на хората, които са ми близки, не мога ей така да го забравя и да забравя всичко, което ни се е случвало". И да наистина не оставам хората важни за мен с лека ръка и никога няма да го правя, но тогава предполагам не съм разбирала, че не зависи от мен и това е нещото, с което трябва да се примиря и един вид да приема, че не само аз съм права. Защото бях много убедена, че съм и затова бях толкова настойчива да постигна своето. И винаги съм разбирала съветите ви и съм смятала, че са наистина правилни, но излиза така че не съм можела да приема това, че този път не съм изцяло права и че няма да стане абсолютно по моя начин, така както смятам, че е правилно. Честно казано сега малко ме е страх, че съм луда и нещо съвсем не ми е в ред. Излиза така, че имам мания за контрол, какво мислите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти си го казала така добре в последният си пост, че просто няма какво да се добави.Придържай се към изводите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви Диана, мисля, че сте права в частта, че искам да става както в моите представи и това е основната ми грешка. Като се замисля това е основата на проблемите ми, навивам си нещо на пръста, както е правилно за самата мен и не го пускам, докато не го постигна. Коствало ми е много понякога. Дори мисля, че трябва да поговоря с някого за това, защото смятам, че това е основата на всичко. Не съм много добра в частта с примиряването, но и не осъзнавам на моменти, че това се налага и просто трябва да оставя нещата такива, каквито са. Странно, но досега го приемах като мое преимущество. Особено за този случай винаги си казвах "Не, не мога да го оставя да си замине от мен, аз държа на хората, които са ми близки, не мога ей така да го забравя и да забравя всичко, което ни се е случвало". И да наистина не оставам хората важни за мен с лека ръка и никога няма да го правя, но тогава предполагам не съм разбирала, че не зависи от мен и това е нещото, с което трябва да се примиря и един вид да приема, че не само аз съм права. Защото бях много убедена, че съм и затова бях толкова настойчива да постигна своето. И винаги съм разбирала съветите ви и съм смятала, че са наистина правилни, но излиза така че не съм можела да приема това, че този път не съм изцяло права и че няма да стане абсолютно по моя начин, така както смятам, че е правилно. Честно казано сега малко ме е страх, че съм луда и нещо съвсем не ми е в ред. Излиза така, че имам мания за контрол, какво мислите?

Е, сега пък луда. Те болшинството, да не кажа всички, хора мноооого искат нещата да стават тъкмо така, както те си представят и както те искат. И всички точно това си мислят, че именно те са прави и нещата точно така и ТРЯБВА да си бъдат, че техния начин е най-правилен ... :) Погледни малките деца - искат; и ако не стане - плачат и се тръшкат и т.н., но така или иначе с годините се убеждават, че няма как да става така, както на тях им се иска. И не става въпрос за примиряване, а просто за приемане. Защото има твърде много съвсем обективни, независещи от нас неща. Например ако завали дъжд на сватбата ти, колкото и да се сърдиш и недоволстваш и т.н., нищо няма да се промени. Здравословната реакция е, не да се разстроиш и така още повече да си провалиш тържеството, а да се усмихнеш и да кажеш, че ето, ще ви върви по вода :) Същото е и с хората - ти не си Господ Бог да им контролираш думите, действията, убежденията, настроенията ... Може да ти е неприятно, но в действителност ние можем да контролираме само себе си и нищо друго. Да не говорим, че и себе си ни е трудно да контролираме, че то ако можехме, д-р Първанов нямаше да има никаква работа :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз не смятам, че е същото, защото за разлика от облаците, хората могат да комуникират. А аз се тревожа защо не иска да комуникира с мен и от този факт си правя изводи и то много крайни, които ми се иска да не са правилни, а в крайна сметка дари не знам дали тези изводи трябва да си направя. И откачих. И не съм искала да контролирам действията му в никакъв случай, просто вярвах, че по някакъв вълшебен начин всичко ще се изясни и двамата ще сме щастливи. И щом разбрах, че явно той вече е продължил исках и аз да го направя, да се видя с него и да му кажа всичко, което мисля и чувствам и да се сбогувам с него. Но уви, не стана по-моята, той не искаше, очевидно. Защо да иска сега щом не искаше преди 6 месеца...Страхувах се да не би да ме мрази и да ме мисли за луда, не че няма да е прав, аз си бях, и долу горе с правото си да бъда, но не искам това за му остане и това да му е първата мисъл, когато някой ден се сети за мен и май пак ми остава да вярвам, че няма да е. Сънувам го вече 2 нощи подред и то все хубави сънища и ми става още по-гадно. Поне да бяха кошмари, че да не ги мисля. А пък знам ли, един ден може някак си да преглътнем всичко, което се случи и да си простим. Всичко е възможно. Трябва да се притеснявам по-малко и да държа на мисълта си и на хубавите спомени и да знам, че и той ги помни. Мисля, че му го дължа, защото сме имали разговори, в които аз съм го упреквала, че не му пука за мене, правила съм му сцени, но той пак е бил до мен. И ми е казвал, че тези неща няма нужда да се казват дори. Казвал ми е много пъти също и че живея в някакъв си мой свят, с мои си някакви представи и че съм си правила малоумни изводи и всеки път ей така ми е прощавал  е спирал да ме слуша дори като започна да дрънкам такива неща. Сякаш знае, че понякога откачам. А аз си откачам понякога наистина, то всеки откача, не че това ме оправдава. Но мисля, че това трябва да ми е достатъчно доказателство, че ще помни хубавите ни мигове и също, че съм голяма глупачка.И даже на негово място доста отдавна да съм се отсвирила. Всъщност една моя приятелка ми каза, че не съм и никаква приятелка и аз точно това и направих. Така че сега май ми остава да живея с това, колко съм тъпа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Така че сега май ми остава да живея с това, колко съм тъпа.

Ето тук ти е проблема. 

Не ти е толкова важно какво и защо се е случило с вашите взаимоотношения, а търсиш някаква своя вътрешна самооценка в неговото мнение.

И понеже точно тази самооценка е свързана по някакъв начин с тези взаимоотношения ти е важно точно ТОЙ какво мисли за теб. Което е чиста загуба на време.

Преди години изживях нещо подобно на твоята история, но с една приятелка.

Бяхме почти неразделни , всеки ден , пикници , работа, общи интереси много близки. В една неделя, беше рождения ден на дъщеря и, на който разбира се бях поканена. Какво беше моето огромно учудване, когато в деня на рождения ден, когато и се обадих да уточним часа, тя не ми вдигна телефона. ....... и повече не го вдигна. Ей така без обяснение, без да знам защо, без да иска да говорим, да се виждаме, пълен игнор. Нямах, абсолютно никакво обяснение. Нямаше и как да имам. Една от най - близките ми в този период, с която съм била предния ден , смях, разходки , уговорки, изведнъж, съвсем в изневиделица напълно ме игнорира. 

Може би около половин година го преживявах много тежко. Не за друго, а защото нямах информация. Не ми беше дадено изконното човешко право да се защитя, да разбера, ако нещо съм сгрешила в какво, защо. Дори на хората със смъртна присъда са им давали право на едно последно желание - а моето беше да разбера какво се случи за 10тте часа от уговорката вечерта до следващата сутрин. И до ден днешен , не знам. 

Много е тежко.

Това е една от най - лошите форми на агресия спрямо някого, да не му дадеш правото да се защити или поне да е наясно със ситуацията.

Много хора, много често постъпват така във взаимоотношенията си. Вземат решение за себе си и не се интересуват от чувствата, мислите и преживяването на другия. Истината, обаче е, че ти нищо не можеш да направиш. И това не те прави тъпа, в никакъв случай.

Край теб ще има много мъже, както край мен има много приятелки и този, който наистина се интересува от теб, никога няма да те накаже с подобен тип агресия. Това което можеш да направиш е да дадеш правото на този човек да съществува така, както е избрал, без да свързваш неговото преживяване с твоето, защото двете нямат нищо общо.

Често хората влизат и излизат от живота ни ненадейно и ние не сме в състояние да контролираме нито едното , нито другото. Но имаме контрол над избора. 

Избери добрите спомени, запази ги за себе си и остави този период от живота си там където му е мястото - в миналото. 

Не обвързвай настоящето си с нещо, което вече не съществува. Правейки това ти влизаш в света на илюзията, предположенията, очакванията, догатките. Избери себе си, а не представата за себе си в очите на някой друг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×