Jump to content
Порталът към съзнателен живот
мария христова

Връзката на човека с Бога

Recommended Posts

Докато в съзнанието на човека стои "няма и не може да има Бог- измислен е" разбира се и връзка с Него няма и не може да има....

Може би тази връзка започва да се появява, когато умът за малко поне допусне:"Ами ако има...?" После: "Ако има, то как да го разбирам?..."

Струва ми се,че всеки сам по своя си начин открива смисъла на това понятие. На мен ми помогна книгата на Чопра - най-вече да разбера как се е променяло човешкото разбиране за Бог по време на еволюцията ни:

Как да познаем Бога

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, всеки по свой начин. За мен например е много ценна беседата "Общение с Бога"

Цитирам от нея:

"Някой казва: "Култура може да съществува и без Бога". Отговарям: колкото животът на Земята може да съществува без Слънце, толкова и културата може да съществува без Бога." (Учителя)

За мен, не е толкова важна терминологията обаче, но връзката с Истината, независимо с кое име я наричаме. Има хора, които уж не вярват в Бога, но начина по който живеят показва, че те даже повече вярват от тъй наречените "вярващи".

Така че според мен, дали човек има и доколко има връзка с Бога може да се разбере по делата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: :thumbsup: Иво!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така че според мен, дали човек има и доколко има връзка с Бога може да се разбере по делата.

Да. Така е. Обаче не съм виждала дела, които да ми кажат категорично за някой човек, че има тази връзка. С това не искам да кажа нищо лошо за никого. Освен, че не виждам тази толкова важна връзка! :3d_134: Или проблемът е в недовиждането на наблюдаващия, или просто няма какво да се види.

А ако ни хрумне да разгледаме човечеството като едно цяло, и делата на това цяло, какво ще видим? Има ли връзка човечеството с Бога?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво дело би трябвало да ни убеди, че човекът има тази връзка?

Ако има "списък от дела-симптоми за връзка с Бога", то всеки свой списък ли си пише и очаква другите и той самият да го покрият или си избира списъка на някой авторитет?

Пак съм пристрастна сигурно, но ми се струва, че връзка с Бог в нас хората има нашето Дете. Колкото по-щастливо, свободно и уважавано от личността ни е то, толкова вероятността да усетим "пъпната си връв" се увеличава. А то иначе ние може би сме си били винаги свързани, но не го осъзнаваме или търсим връзката си в измислени светове...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Онова, което не съществува, хората си го измислят. А онова, което виждат, отричат.

Изисква се голяма смелост да приемеш истината и да осъзнаеш, че няма Бог.

Но има Богове, заради които си струва живеенето.

Мона,

предоставям на вниманието Ви един известен цитат:

"За да обикнеш човека,първо трябва да го опознаеш.За да познаеш Бога,трябва първо да го обикнеш!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така че според мен, дали човек има и доколко има връзка с Бога може да се разбере по делата.

Да. Така е. Обаче не съм виждала дела, които да ми кажат категорично за някой човек, че има тази връзка. С това не искам да кажа нищо лошо за никого. Освен, че не виждам тази толкова важна връзка! :3d_134: Или проблемът е в недовиждането на наблюдаващия, или просто няма какво да се види.

Винаги има какво да се види. И в тези думи също.

"Mea culpa." :)

... per l`innocenctia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Онова, което не съществува, хората си го измислят.

Има много истина тук, но си измислят и това, което не познават. Нали така сме създавали фините области на астралната си усмирителна риза.

Също се оказва, че това което не познаваме, много по- лесно решаваме, че не съществува. Така решаваме и проблема с трудността по възстановяването на връзката. С един куршум- два заека! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

По делата се познава, но как? Ако например аз като лекар, съм внимателен, добросъвестен, върша си работата както трябва, уважавам пациента и изобщо- работя с желание, това проява на връзка с Бог ли е? И да, и не. Зависи от желанието, намерението и волята ми. Всичко онова, което описах по-горе може да е проява от моя страна, която подхранва егоизма ми, създава ми самочувствие, подхранва гордостта ми, опиянява ме това да съм добър лекар, да ме уважават хората, да ме обсипват с положителни емоции, а Бог....Аз съм Бог, всеки ми казва "Ти си направо Бог, та дори и Бог не му пука толкова за хората отколкото на теб"- е, практически и на мен не ми пука, важно е да си получа "похвалата", да ме издигнат и разграничават от другите ми колеги, те да са винаги по-некадърни отн мен, а пък аз да съм винаги по-добър, по-хуманен, по-незнамкакъв...

И ето, това е нещо, което се проявява в делата, но мотивът ми за тези дсела е много далече от Бог, в който може нито да вярвам, нито да ми пука дали има или няма Бог, важното е да обожествя природата си с повечко "гласове"....

Но същите дела мога да върша и ако вярвам в Бог, ако знам, че професията ми, свързана с лекуването е метод за развиване на положителните качества, които нося в себ еси, но и не само това, но и метод за поправяне на отрицателните качества, които си нося също, да не ме интересува кой как ме оценява, и да не падам ниско за да обслужа егоистичната си природа, а тъкмо напротив, с работата си да се приуча към противоположната природа на егоизма- тази на алтруизма.

Етго защо, по делата може да познава само някой, който вече има връзка с Бог, защото буквално вижда причинно-следственатна връзка между желание-намерение-воля и изявата под формата на "дела".

Поа делата човек може да познае на първо място себе си, защото проявата на кое и да е "зело" съдържа в себе си желанието, намерението и волята- ако желанието не принадлежи на Душата, ако намерението не е чисто и не е отправено в точно определенва посока, ако волята е слуга на личния интерес, значи съм човек без "връзки" с Бог.

И едно писание въввиртуален форум е също вид "дело"- и то е дело, поднесено на "публиката", и тази публика ако разполага с методите за "разпознаване" и ги прилага, всеки един момент ще знае кой е с връзки, кой без...и всичко това опира до едно единствено нещо- до Любовта-Бог се проявява като Любов в нашето битие, и само като Любов може да бъде разпознат. Когато Бог се прояви в някой човек като Любов, този човек ще прояви Бог чрез себе си в делата си- така че, когато някой се прояви спрямо нас като Бог, то в нас се пробужда специфично усещане, ако сме хора, търсещи Бог- в момента, в който Той се прояви чрез някой като Любов, вътре в нас само Бог, като Любов може да разпознае Себе Си, ако ние не търсим, или само си мислим, че търсим, който каквото ще да проявява, ние не знаем дали Бог се проявява, или човешката природа на някой се е засилила да направи овчарски скок над божествено поставената летва по възможностите на нечие аз... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.и всичко това опира до едно единствено нещо- до Любовта-Бог се проявява като Любов в нашето битие, и само като Любов може да бъде разпознат. Когато Бог се прояви в някой човек като Любов, този човек ще прояви Бог чрез себе си в делата си- така че, когато някой се прояви спрямо нас като Бог, то в нас се пробужда специфично усещане, ако сме хора, търсещи Бог- в момента, в който Той се прояви чрез някой като Любов, вътре в нас само Бог, като Любов може да разпознае Себе Си, ако ние не търсим, или само си мислим, че търсим, който каквото ще да проявява, ние не знаем дали Бог се проявява, или човешката природа на някой

:thumbsup: :thumbsup:

Често съм се питала кое е усещането, за което говори Кристиян - струва ми се, когато до мен някой проявява такава Любов, имам чувството, че ми поникват крила и около мен става по-светло и меко, спокойно-радостно и сигурно. Изчезват миналото и бъдещето, има само настояще.... Най-често ми се е случвало при децата, когато се заиграем или пеем нещо с удоволствие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата от мисълта за деня:

"Дръжте в ума си, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено: като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина с плодове, ще си носиш ли храна?" (Беинса Дуно)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

като лекар, съм внимателен, добросъвестен, върша си работата както трябва, уважавам пациента и изобщо- работя с желание, това проява на връзка с Бог ли е? И да, и не. Зависи от желанието, намерението и волята ми. Всичко онова, което описах по-горе може да е проява от моя страна, която подхранва егоизма ми...важно е да си получа "похвалата", да ме издигнат и разграничават от другите ми колеги, те да са винаги по-некадърни отн мен, а пък аз да съм винаги по-добър, по-хуманен, по-незнамкакъв...

И ето, това е нещо, което се проявява в делата, но мотивът ми за тези дела е много далече от Бог....

:feel happy::3d_146:

Все пак това е "добър" егоизъм и той ще бъде един ден надраснат поради самата посока на движение.

Но същите дела мога да върша и ако вярвам в Бог, ако знам, че професията ми, свързана с лекуването е метод за развиване на положителните качества, които нося в себе cи, но и не само това, но и метод за поправяне на отрицателните качества, които си нося също, да не ме интересува кой как ме оценява, и да не падам ниско за да обслужа егоистичната си природа, а тъкмо напротив, с работата си да се приуча към противоположната природа на егоизма- тази на алтруизма.

:feel happy: :feel happy: Чудесно казано!

Ето защо, по делата може да познава ... който вече има връзка с Бог, защото буквално вижда причинно-следственатна връзка между желание-намерение-воля и изявата под формата на "дела".

:thumbsup2:

Понякога човек може да е с Бог неосъзнато, по интуиция. Например децата.

Поа делата човек може да познае на първо място себе си...и всичко това опира до едно единствено нещо- до Любовта-Бог се проявява като Любов в нашето битие, и само като Любов може да бъде разпознат. Когато Бог се прояви в някой човек като Любов, този човек ще прояви Бог чрез себе си в делата си- така че, когато някой се прояви спрямо нас като Бог, то в нас се пробужда специфично усещане, ако сме хора, търсещи Бог- в момента, в който Той се прояви чрез някой като Любов, вътре в нас само Бог, като Любов може да разпознае Себе Сиicon12.gif, ако ние не търсим, или само си мислим, че търсим, който каквото ще да проявява, ние не знаем дали Бог се проявява, или човешката природа на някой се е засилила да направи овчарски скок над божествено поставената летва по възможностите на нечие аз... :)

icon12.gificon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен ми мирише на Супер Его!

Да, разбира се, че когато работиш на "ниско", за личностната ти облага, от делата ти, това се нарича "Его", но...

ха-ха-ха, хи-хи-хи...

да работиш с цел "връзки с Бога", да роботиш с цел преодоляване или поправка на отрицателното в теб и разширяване на положителното и въобще да работиш с каквато и да е цел, също си остава Его.

Има цел, има и Его. Над целта си, когато си над Егото и обратното.

Да желаеш...

Супер Его се нарича това, скъпи....

И това, че пиша тук, си е също Его, това че се опитвам да се изясня, отново е Его, това че се опитвам да бъда добър - пак Его. Има цел, а има ли цел не може да има Свобода на Живот и на Любов.

Самия път към Бога е Его! Стремежа за връзка с Бог е Его. Всичко е Его, защото има цел. Няма Свобода, няма Щастие, обременен си, обзет си, целта ти те е превзела, обхванала те е и те е превърнала в роб. Отново си роб. Не си свободен. Никога не си бил свободен. Сам си слагаш веригите. Винаги си бил роб, още от както пожела.

Его, Его, Его.....

ОооооФФФФФФ!

Супер Его. Много е финно, почти е незабележимо.

Но... само чрез егоизма може да се преодолее егоизма, защото следваш, защото пристигаш и там... И там разбираш, че никъде не си ходил и никъде не си бил, че всичко е игра и че резултата от играта не може да има значение, защото ако резултата има значение, играта спира да бъде игра. Значението на играта я превръща в бреме, в товар, в работа, а тогава липсва насладата и. Играта е наслада.

Нека да бъда свободен! И това е отново Его. Ето го! Виждате ли го? Его. Желание за себето.

Защо ви е Бог?

Щастливият, Свободния, Любящият няма нужди, той сам си е достатъчен. Той се е превърнал в Бог. Не че някога е бил нещо по-различно, както и ти.

Осъзнатостта на играта.

Да играеш, значи да живееш. Все едно как. Сам си си достатъчен. Нямаш нужди.

От нужди се нуждае само Егото.

Да желаеш, значи да си егоист, независимо какво желаеш, ти си оставаш егоист. Желанието, стремежа ти те прави егоист. Има ли разлика в това да желаеш богатство или да желаеш Бога. Няма разлика. Желанието си остава все за теб, за себето. Разликата е само, че едното е Его, а другото е Супер Его.

Номерът е в края на желанията.

Всички религии, всички учения са номер, целта на който е да те измори и когато това стане - ти се предаваш, отказваш се, тогава това се случва. Получило се е, станал си играч. Преди "прага" си толкова уморен от Егото си, че си готов да зарежеш всичките си цели, всичките си желания. Тогава разбираш, че дървото на познанието над доброто и злото е само една уловка в една блестяща игра, в която ти си единствения играч. Егото се е саморазтворило, изчезнало е.

Само Егото може да победи Егото.

Няма по-необходимо нещо на света от егоизма. Това е върховната движеща сила.

Хей, виж заради Егото колко разбирачи са се извъдили! :lol:

И точно тези ще си позволя да попитам:

Кой няма връзката с Бога? У кого тази връзка липсва?

Браво, бе! Успяхте. Вие почти се забавлявате.

Хубаво е да се посмее човек, сам на своите глупости!

А ти, играчо, ти какво искаш? :3d_127:

Рапорт даден.

хи-хи-хи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Независимост на личността - от "Бней Барух"- Световен център за изучаване на науката кабала.

В изложението по-горе, се разкрива не само връзката на човек с Бог, но и естеството на функцията, която се развива въз основа на това, дали я има тази вмръзка, или я няма.

Всичко е въпрос на желание, без което не е възможно човек да бъде нито егоист, нито алтруист, а желанието- това е единственото, което Творецът е сътворил, и го е отделил от Себе Си, нарекъл го е Душа-Адам (Подобен на Бога)и отдавайки му свобода, му е предоставил възможността като Желание да се развива в две посоки- към Ева- т.е. към егоистичната природа- "ето, тази е плът от плътта ми и кост от костите ми", или към Твореца "..и това е живот вечен, за да позная Тебе, Единния и Истинен Бог..."- невъзможно е да няма желание, защото отсъствието на желание представлява отсъствие на живот, липсата на желание е липса на творение. В основата на всичко е желанието, посоката на желанието се нарича намерение, а реализирането на желанието в определена посока става чрез волята....от "плач и скърцане със зъби" до "смях и щракане с пръсти" разликата е със съвсем точно определена стойност- 1-ца, и това са го определили отличниците :3d_126:

Всяко едно проявено действие при човека е резултат на желание, чиято посока обаче не е определена по метода ези-тура...а егото задължително си прибира десятъка от всичко, т.е. онова, което според Тората е длъжно да изпълни под формата само на 10 заповеди...

Но, егото си е его, ако имаме желание да се избавим от него, по-добро от това :3d_020: засега няма- нужно е само лице(в случая няма по-добър пример за его...на личните ни карти поне засега лицата визуален пример за егото), от очите на което Душата наднича във физическия свят, и приведени в действие- желание, намерение и воля..съответно на "всяка сутрин", "на контра", "само с Жилет Мак ІІІ" (туй последното, щото волята трябва да е на три нива, затова са нужни и три ножчета)...И така, ако видите рано сутрин някой, който е извършил подобно дело, ще да знаете, че вместо автършейв, ухае на хилядолистен лотос...

Аз без да му мисля много много, "набивам" от лежанка за все по-голямо желание, пък посоката- нагоре/надолу/нагоре/надолу...и отвсякъде си насмърдявам на диалектическа окултно-стероидна душица :3d_099:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен ми мирише на Супер Его

...

да работиш с цел "връзки с Бога", да роботиш с цел преодоляване или поправка на отрицателното в теб и разширяване на положителното и въобще да работиш с каквато и да е цел, също си остава Его...Самия път към Бога е Его! Стремежа за връзка с Бог е Его. Всичко е Его, защото има цел. Няма Свобода, няма Щастие, обременен си, обзет си, целта ти те е превзела, обхванала те е и те е превърнала в роб. Отново си роб. Не си свободен. Никога не си бил свободен. Сам си слагаш веригите. Винаги си бил роб, още от както пожела.

Его, Его, Его.....

ОооооФФФФФФ!

...

Защо ви е Бог?

Щастливият, Свободния, Любящият няма нужди, той сам си е достатъчен. Той се е превърнал в Бог. Не че някога е бил нещо по-различно, както и ти.

Осъзнатостта на играта.

Да играеш, значи да живееш. Все едно как. Сам си си достатъчен. Нямаш нужди.

От нужди се нуждае само Егото.

ами тогава Бог защо работи според теб?

защо създава светове? и той ли има его?

И това, че пиша тук, си е също Его, това че се опитвам да се изясня, отново е Его, това че се опитвам да бъда добър - пак Его. Има цел, а има ли цел не може да има Свобода на Живот и на Любов.

защо?

Така или иначе дишаме. Можем да използваме процеса по предназначение.

Супер Его. Много е финно, почти е незабележимо.

...

Но... само чрез егоизма може да се преодолее егоизма, защото следваш, защото пристигаш и там... И там разбираш, че никъде не си ходил и никъде не си бил, че всичко е игра и че резултата от играта не може да има значение, защото ако резултата има значение, играта спира да бъде игра. Значението на играта я превръща в бреме, в товар, в работа, а тогава липсва насладата и. Играта е наслада.

Нека да бъда свободен! И това е отново Его. Ето го! Виждате ли го? Его. Желание за себето.

Да желаеш, значи да си егоист, независимо какво желаеш, ти си оставаш егоист. Желанието, стремежа ти те прави егоист. Има ли разлика в това да желаеш богатство или да желаеш Бога. Няма разлика. Желанието си остава все за теб, за себето. Разликата е само, че едното е Его, а другото е Супер Его.

Има разлика между желание и намерение за желание.

Така може да се намеси свободната воля - да изпълним Божията воля.

Няма по-необходимо нещо на света от егоизма. Това е върховната движеща сила.

...

Хубаво е да се посмее човек, сам на своите глупости!

...играчо, ти какво искаш? :3d_127:

:feel happy::3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силите на егото не могат да бъдат изчерпани, но могат да бъдат трансформирани. Егоизма не може да победи егоизма - това може да направи само себеотрицанието и децентрализацията на аза, което са качества на човешката душа и стоят в основата на Братството. Има едни други "братя" при които амбицията и егоизма са доведени до краен предел, но въпреки това не са се изчерпали. Човекът не е достатъчен сам на себе си дори и в Духа си. Но да говорим за човешкото същество над нивото на душата е безсмислено - нито мислите ни, а още повече думите са в състояние да изразят висшите реалности. Непривързаността към света на формите не означава отхвърлянето му. Да оставиш Братята си и да влезеш в Нирвана също е проява на егоизъм, а да се откажеш от това - висша проява на състрадание. Затова на изток Бодхисатвите са на почит. А това е във връзка и с истинската жертва на Христос. Или може би грижата за Братята също е проява на егото?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силите на егото не могат да бъдат изчерпани, но могат да бъдат трансформирани. Егоизма не може да победи егоизма - това може да направи само себеотрицанието и децентрализацията на аза, което са качества на човешката душа и стоят в основата на Братството. Има едни други "братя" при които амбицията и егоизма са доведени до краен предел, но въпреки това не са се изчерпали. Човекът не е достатъчен сам на себе си дори и в Духа си. Но да говорим за човешкото същество над нивото на душата е безсмислено - нито мислите ни, а още повече думите са в състояние да изразят висшите реалности. Непривързаността към света на формите не означава отхвърлянето му. Да оставиш Братята си и да влезеш в Нирвана също е проява на егоизъм, а да се откажеш от това - висша проява на състрадание. Затова на изток Бодхисатвите са на почит. А това е във връзка и с истинската жертва на Христос. Или може би грижата за Братята също е проява на егото?

Здрасти, Станимир!

Много добре знаеш, че този въпрос зависи от "Защо?". Защо го правиш? Защо имаш необходимост да се грижиш за Братята си?

Знеш ли винаги съм се чудел преди. Защо да правя грижа за някого? Бог немощен ли е, че аз да върша Неговата работа? На мен Той как помогна? Знам как. Той ми помогна чрез Себе Си и помогна на Себе Си. Аз никога не съм бил нещо различно от Бог, така че да върша Неговата работа е моя работа.

Защо да се грижим за Братята си? Защото ги обичаме, защото ги Любим, ще отвърне някой. Така е. Ако ги Любим тогава няма Его. Но любим ли ги ний? За това всеки сам трябва да си отговори и всеки сам за себе си да прецени - защо се грижи за Братята си, има ли Его или не.

Ако Любиш това е достатъчно. Ако има Любов няма нужда от никакви други грижи. Любовта е достатъчна и затова такъв човек сам си е достатъчен. Няма нужда от думи, работа или методи. Любовта е достатъчна. Тя е трансформиращата. Любовта твори.

Любовта е единственото нещо над егото и над суетата.

Бъди здрав и достатъчен за себе си!

Твой приятел, Ники.

П.П. niki0912 и Синева са един и същи човек, човек който иска да не иска, като последна цел. Средата между Егото и Супер Егото е простото съществуване, където свидетеля и съществуващия си ти. Тогава Присъстваш безпристрастен.

Страст - пристрастяване - нещастие.

Далеч от пристрастието - далеч от нещастието. Всеобхватната Любов, безграничната състрадателност са равни на безпристрастието.

От гръци: Его име - означава - Аз съм.

Знаете на изток какво значи това "Аз съм".

Пътят към Бога и познание е чрез егоизма. Наличието на его е показател за това дали си "пристигнал".

Според мен на niki0912 са му достатъчни изявите. Така или иначе с това нарушавам правилата на форума, за което отново моля за извинение и изразявам благодарността си към разбирането от страна на екипа. Спирам да нарушавам.

Каквото и да пожелая за вас, то би произлязло от егоизма ми, но вижте ако ви Любя няма да е необходимо никакво пожелание, всичко просто ще се случи.

:)

Редактирано от niki0912

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние сме неотделими от Бога. И да иска човек, не може да избегне Бога, защото Бог е навсякъде. Как можеш да установиш връзка с нещо, без което съществуването ти е невъзможно? Когато нещо е единно цяло, в него няма връзка, то просто е едно. Ти си пропит от него, във всяка твоя клетка, всеки твой атом. Къде ще избягаш от Бога? Каква връзка ще установяваш с нещо, от което си направо пропит?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние сме неотделими от Бога. И да иска човек, не може да избегне Бога, защото Бог е навсякъде. Как можеш да установиш връзка с нещо, без което съществуването ти е невъзможно? Когато нещо е единно цяло, в него няма връзка, то просто е едно. Ти си пропит от него, във всяка твоя клетка, всеки твой атом. Къде ще избягаш от Бога? Каква връзка ще установяваш с нещо, от което си направо пропит?

Така е, но и животните са пропити с Него

и пропити, се ядат едно друго

не така стои въпроса с просветлените същества

Каквото и да пожелая за вас, то би произлязло от егоизма ми, но вижте ако ви Любя няма да е необходимо никакво пожелание, всичко просто ще се случи.

icon12.gif:angel:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×