Jump to content
Порталът към съзнателен живот
мария христова

Връзката на човека с Бога

Recommended Posts

Ние сме неотделими от Бога. И да иска човек, не може да избегне Бога, защото Бог е навсякъде. Как можеш да установиш връзка с нещо, без което съществуването ти е невъзможно? Когато нещо е единно цяло, в него няма връзка, то просто е едно. Ти си пропит от него, във всяка твоя клетка, всеки твой атом. Къде ще избягаш от Бога? Каква връзка ще установяваш с нещо, от което си направо пропит?

Разбира се Бог е навсякъде, но въпросът опира до осъзнаването на този факт - т.е. от степента на развитие на съзнанието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние сме неотделими от Бога. И да иска човек, не може да избегне Бога, защото Бог е навсякъде. Как можеш да установиш връзка с нещо, без което съществуването ти е невъзможно? Когато нещо е единно цяло, в него няма връзка, то просто е едно.
:thumbsup:

Разбира се Бог е навсякъде, но въпросът опира до осъзнаването на този факт
:thumbsup:

Не се свързваме, а по-скоро си спомняме, че сме свързани с Бог.

А има ли зависимост между представата на един ум за понятието Бог и връзката на неговото съзнание с Бог?

Може би по начина на мислене, живот, отношения се проявява с какво ниво на човешката представа за Бог е свързано съзнанието ни?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А има ли зависимост между представата на един ум за понятието Бог и връзката на неговото съзнание с Бог?

Може би по начина на мислене, живот, отношения се проявява с какво ниво на човешката представа за Бог е свързано съзнанието ни?

Да, мисля че е така. Една от причините поради която отворих тема за съзнанието е настоящата тема. Според мене (и не само) съзнанието е резултат от взаимодействието на Духа (на този етап от нашето развитие представен от душата) и материята. Съзнанието изразява степента в която душата може безпрепятствено да се изрази в материалния свят (това разбира се е само повърхностно представяне на нещата). При личностното съзнание гласът на душата е заглушен от въздействията на физическия, емоционалния и менталния план (т.е. човек е подвластен на илюзията). Преодоляването на телата означава довеждането им до такова състояние, че те да не са повече пречка за изявите на душата. Доколкото душата е отражение на Духа, а последния е единен с Бог, човешкото съзнание може да се определи и като степента в която ние лично изразяваме Бог във всекидневния си живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълго чаках и много се надявах някой да спомене в какво според него се изразява връзката с Бога. Имаше мнения, които се доближават - на Кристиян, такива, които индиректно я показват - на Мона. И тук, в тази тема, отлично се вижда доколко в наличност при всеки е тази връзка. Някои дори не я виждат... И много размисли, много думи. Думи, думи, думи.............

А тя - връзката с Бога, може да се побере в една едничка само.

Съвест.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...степента в която душата може безпрепятствено да се изрази в материалния свят ... Преодоляването на телата означава довеждането им до такова състояние, че те да не са повече пречка за изявите на душата... степента в която ние лично изразяваме Бог във всекидневния си живот.

:feel happy:icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълго чаках и много се надявах някой да спомене в какво според него се изразява връзката с Бога. Имаше мнения, които се доближават - на Кристиян, такива, които индиректно я показват - на Мона. И тук, в тази тема, отлично се вижда доколко в наличност при всеки е тази връзка. Някои дори не я виждат... И много размисли, много думи. Думи, думи, думи.............

А тя - връзката с Бога, може да се побере в една едничка само.

Съвест.

А може ли да обясниш какво влагаш в думичката "съвест". Може би не само това, което пише в българския тълковен речник, например?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Супер интересна тема! Човек, Бог - връзка! Терминологията е различна и обърква обаче, както винаги! Както всеки утвърдил се психолог си създавза собствена удобна на неговото съзнание терминология, така и всеки Учител - от тези - Великите, също използва термините различно! А ние малките мравко- хора, се лутаме и чудим. Например - какво са "трите свята", за коит оговорят всички религии и народни системи? Нашият, рай и ад? Или физически, фино физически и реален, духовен? Думата духовен, да речем, обикновено се използва за света на реалността, на истината - но Петър Дънов я използва за фино психичния, а за реалния използва Божествен...

А какво е душата? Дали е част о тотразената реалност - фино психичният живот на човека, или е част от Реалността? Може би и двете, но на нива. Удобна терминология е теософската - реалността започва от Манас (каузалност), Буддхи (висша душа, Любов), Аттма (реална същност, АЗ, Дух, ВОля, Свобода). АКо приемем, че целият свят под (условно казано "под") Манас е отражение - холограма на реалността, то ние, сега докато мислим, чувстваме, действаме, осезаваме и прочие с телата си, се явяваме екранния образ на прожекцията на персоналнотоп си АЗ, личния си БОГ, нИЕ самите от РЕАЛНОСТТА! АЗ съм, Со Хам, Шиво Хам, се казва в кратката формула за идентификация, отъждествяване с Истинското ни АЗ!

В кабалистичното "Дърво на Живота", за което знам твърде малко (както и за всичко останало), Реалността е дори отвъд тези трите висши свята(сфери, тела, АЗ, субстанция, трите качества на огъня) Непознатото, Айн Соф...Но, за нас това е абстракция на абстракциите...

АКо приемем, че събуждането за реалността, за което се говори в източните религии, е свързано именно с тези по-висши за нас свята: АТМА, БУДХИ, МАНАС (има и други терминологии, според школите), то връзката с тях и АЗЪТ, който сме НИЕ и сега сънува, че живее този илюзорен живот, е връзката с Бога! Как да установим, засилим и скъсим до идентификация и събуждане тази връзка? неслучайно тук си хортуваме за "път"... Къде път, къде крива пътека, къде лабиринт, но поне пробваме ... ;)

Практически емпирично: качествата на холографското отражение - физическо, емоционално и ментално, като които се преживяваме - са принципно еднакви с техния реален породител. А те са Светлина, Топлина и Сила. Или: Любов, Мъдрост, Истина!

Как да ретрасираме подавания от Аз-а ни сигнал така, че да се получи въпросното събуждане? Или поне да засилим връзката, за да иаме по-ясна визия за по-нататъшни действия? Сигурно е просто! Мъдрите Будни наричат метода медитация - статично преустановяване на шума на предавания сигнал - мисли, чувства и осъзнаване на АЗА! Или още по-добре - динамично - в самия живот - постоянно осъзнаване на този АЗ - зад мислите и чувствата!

А подготвителните методи са ясни и дадени отдавна. Неприятното е, че изискват отдаване и упоритост, на каквито не всеки е готов. И аз не съм и затопва буксувам... А тези методи са мисловен когнитивен контрол, молитва, сърдечна връзка и отваряне, емоционална интелигентност и сублимация. Предходните методи водят до засилване на силата, волята и осъзнаване на връзката директно. Тук може да с енамесят чакри,трите дан тян, нива на съзнание... но може и простичко и ясно ...

Всъщност, целия процес на когнитивно осъзнаване, емоционално овладяване, сублимация и интелигентност и контрол над силата, се ръководи изначално от самот оАЗ, НАС самите, което иска да се събуди.

Защо спим този дълбок сън изащо толкова трудно се пробуждаме, доброволно или доброзорно сме в него - това с атрудни въпроси и дори Учителит не дават еднозначен отговор!

Още нещо във връзка с темата за връзката на нас с Нас(БОг) - казват, че дори същностите о твисшите йерархии трябва да преминат въплъщени екат отриизмерно хора, за да се освободят. Това миприлича действително холограма, на която ние в нашет оизмерени есе явяваме най-точни първообрази. А т.н. висша йерархия се явява вътрешните процеси на лъчевото, вибрационно предаване - с по-големи възможносто, колкото е по-близо до излъчвателя. Но - толкова ли е голяма пропастта между нас, обикновените хора и тези от йерархията - Деви, Елохими, Серафими и т.н. Не са ли те просто по-напреднали човечесвта, които по желание се проявяват и физически и по-фино физически, с по-големи възможности и знания? Ако ние вече имаме когниция и свободна воля, едвеа ли сме толкова далеч от тяхното проявление! В историите на всички религии има примери как дадени личности са общували с тези космически цивилизации, наричани от нас йерархии, и как те са колкото фино материални, токова и материални. Дори целия стар завет на библията е пълен с примери за физическо присъствие на тези йерарси, които разбира се, са безсмъртни, уплътняват или дематерилизират се и т.н. А нали именно техният път е връзката ни със самите нас - т.н Бог!

Субективно връзката с епроявява като безусловна любов, хармонична стабилна сила, ясна мисъл и концентрация - а зад тях стои директното осъзнаване на АЗА - който АЗ "дърпа" целия процес!

Както и да е - това е наука на науките!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:hmmmmm: Връзката на човека с Бога?... Отговорът е простичък - Любовта. Да заобичаме всичко и всички,... а останалото ще си дойде само... :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Субективно връзката с епроявява като безусловна любов, хармонична стабилна сила, ясна мисъл и концентрация - а зад тях стои директното осъзнаване на АЗА - който АЗ "дърпа" целия процес!
Връзката на човека с Бога?... Отговорът е простичък - Любовта. Да заобичаме всичко и всички,... а останалото ще си дойде само...

Орлин! Хамелеона! :thumbsup2: :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може ли да обясниш какво влагаш в думичката "съвест". Може би не само това, което пише в българския тълковен речник, например?

Не може.

Каквото влагам, не го обяснявам. На тълкователите ще оставя да тълкуват надълго и нашироко що е то съвест. И що е Истина. И що е Мъдрост. И що е Добро.

И що е Любов...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, прииска ми се да споделя с вас това, което прочетох днес:

Какво представлява размишлението? — Връзка с Божествения свят. Като размишлява, човек преживява нещо Божествено. Той минава в по-висок свят.
При Божествените състояния, човек изпитва известно доволство, а при човешките състояния — недоволство. Следователно, ако си радостен и доволен, ти преживяваш Божествено състояние; ако не си доволен, състоянието ти е човешко.

При човешкото състояние ти всякога си недоволен и търсиш спасение отвън; при Божественото — ти си доволен от всичко и търсиш спасението си отвътре. Божественото състояние е подобно на извор, от който човек постоянно черпи.

Като се говори за света, едни казват, че той е добре направен, а други, че не е добре направен. Това зависи от разбирането на хората. За онзи, който е придобил Божествено състояние, светът е добър. За онзи, който не е придобил такова състояние, светът не е добър. Да имаш Божествения състояния, това значи да си придобил ключа на правилното разбиране.

Божествени състояния-Утринни Слова

09.11.1930 05:00 Неделя, София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали искаме, или не искаме ние сме Негово творение.

Затова най-добре е да Го опознаем, за да се научим да общуваме със НЕГО.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато четях темата минах от "Осанна" до "Разпни го".Дали се е променило нещо от тогава?Избирам да вярвам,че се е променило,избирам да вярвам,че всичко е за добро,вярвам,че растем.А растенията изграждат ли връзка с Бог,та се устремяват към светлината? :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Връзката между човек и Бог е въпрос на живот и смърт. Подобното привлича подобно, т.е. Бог за да се свърже в човека, в него трябва да има нещо, което да у подобно Нему. Такова нещо има- една искрица, анатомично- 8 клетки- и Бог се свързва с тази искрица от Своята Светлна. От тази искрица се новоражда Духовния човек, когото ние нито можем да познаваме, нито някога и ще познаем, защото за да се осъществи връзката на Бог с божественото в нас- някакви си 8 клетки, останалото доброволно трябва да пожелае да умре.

Поради това, че един човек от милион души е способен на подобно нещо, връзката между Бог и човек е крайно дефицитно явление...Повечето езотерични, окултни и религиозни съзнания най-често от девет сфери светлина отразяват, отколкото са спосолни да пожелаят Светлината в тях да се роди...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Връзката между човек и Бог е въпрос на живот и смърт. Подобното привлича подобно, т.е. Бог за да се свърже в човека, в него трябва да има нещо, което да у подобно Нему. Такова нещо има- една искрица, анатомично- 8 клетки- и Бог се свързва с тази искрица от Своята Светлна. От тази искрица се новоражда Духовния човек, когото ние нито можем да познаваме, нито някога и ще познаем, защото за да се осъществи връзката на Бог с божественото в нас- някакви си 8 клетки, останалото доброволно трябва да пожелае да умре.

Поради това, че един човек от милион души е способен на подобно нещо, връзката между Бог и човек е крайно дефицитно явление...Повечето езотерични, окултни и религиозни съзнания най-често от девет сфери светлина отразяват, отколкото са спосолни да пожелаят Светлината в тях да се роди...

:)

Точно така си.

Личностното трябва да умре. "аз-а", себичността. С него ще изчезнат и разделенията. Осъществува се Единение. :yinyang: Тогава всички надпревари, себеутвърждения, желания и мотиви си отиват... в небитието :D

Да умреш приживе - това е най-голямо и последно постижение на аз-а.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-близкото същество, което ние познаваме, то е Бог вътре в нас, затова Той е първият, Когото трябва да обичаме. Няма някой друг по-пръв от Него. Вторият по място, който иде – ближния го наричат, то е Духът. Третият – то сме ние. Да обичаш себе си, то е Синът.

Всичките народи

:wub:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Винаги съм вярвала, че това е една от най-сакралните връзки с Нещото, даващо живот, смисъл и оправдание - за живота тук.

Красиви, детски мечти ...

Днес, нямам нужда от нито един Господ и от нито една Вяра, за да се ОСМИСЛЯ. Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия.

Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия.

Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие :)

Аз по това разбирам, че наистина съм свързана с Бог и нямам нужда от посредници....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не, не говоря за посредници.

Господ е нашето оправдание, дори и с голямо О. Ако за миг си представим, че няма Господ, светът ще опустее. И защо? Защото нямаме да имаме мечти ... Колко тъжно е, да няма мечти, ако нямаме Богове. Все едно ние не можем да създаваме такива ... НО факт е - ние си създаваме ... идоли - на всяка крачка, и на всяка крачка се молим за спасение, защо? Или за опрощение?

Докато престанем да проецираме собствените си страхове в архетипи, придобили образ - господ, ще бъдем зависими от модела на вината и наказанието . Т. е. с една дума, докато се откъснем от модела - майка/баща изобщо в живота си, няма да има нито осъзнаване, нито порастване.

Странно защо, нито един психолог в портала не обсъжда тази тема ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би не обясних ясно - състоянието, което описваш:

Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия.

Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие

за мен е истинското състояние на връзка с Бог.

Моделът на Гспод като баща, авторитет, наказващ или награждаващ - това е модел, характерен за ниско ниво на развитие на съзнанието.... Същото важи и за моделите тип "вдъхновение", "прозрение", "умиротворяване" и т.н.

Връзката с Бог на високите нива на съзнанието по-скоро се описва с "не-състояния".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif"Някой казва: "Култура може да съществува и без Бога". Отговарям: колкото животът на Земята може да съществува без Слънце, толкова и културата може да съществува без Бога." (Учителя)icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

icon12.gif"Някой казва: "Култура може да съществува и без Бога". Отговарям: колкото животът на Земята може да съществува без Слънце, толкова и културата може да съществува без Бога." (Учителя)icon12.gif

Не търся Господ извън себе си. Аз съм си и майка и баща, Отговорност.

Осъзнаване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не говоря за посредници.

Господ е нашето оправдание, дори и с голямо О. Ако за миг си представим, че няма Господ, светът ще опустее. И защо? Защото нямаме да имаме мечти ... Колко тъжно е, да няма мечти, ако нямаме Богове. Все едно ние не можем да създаваме такива ... НО факт е - ние си създаваме ... идоли - на всяка крачка, и на всяка крачка се молим за спасение, защо? Или за опрощение?

Докато престанем да проецираме собствените си страхове в архетипи, придобили образ - господ, ще бъдем зависими от модела на вината и наказанието . Т. е. с една дума, докато се откъснем от модела - майка/баща изобщо в живота си, няма да има нито осъзнаване, нито порастване.

Странно защо, нито един психолог в портала не обсъжда тази тема ...

Здравей, Мона. :) Дълги години бях атеистка. Някъде над 30 г. Не вярвах в нищо извън видимия физически свят. Това беше от възпитанието ми – семейство, училище и т.н. Не съм била без мечти. Светът съвсем не ми се виждаше пуст. Не ми е и трябвал „бащица” отгоре. Стигаха ми и тези, които се имаха за такива на физически план. :P

Защо започнах да търся Бога? При мен това стана от любопитство. Колкото и смешно да звучи на някои. :) Нещо в мен ме караше да си задавам въпроси, на които нито Маркс, нито Енгелс можеха да ми отговорят. :rolleyes:. Ти казваш:

Не търся Господ извън себе си. Аз съм си и майка и баща, Отговорност.

Осъзнаване.

Може би дори когато съм била атеистка, в себе си съм чувствала Господ? Просто не съм Го определяла като такъв. Но явно съм имала нужда да го открия и в света около себе си. Затова започнах да Го търся. Не мога да кажа още, че съм Го открила. Но поне се измъкнах от егрегора на диалектическия материализъм. :ph34r: Сега имам чувството, че понякога Го откривам в очите на хората около мен (най вече в детските), в някое животинче... Да не говорим за цветята. Там винаги е на лице. :angel:

Колкото до модела - майка/баща и необходимостта от осъзнаване, порастване, то тук наистина са компетентни психолозите. Но търсенето на Бога на това ниво е само една от многото страни на връзката Му с човека. Има и много други. Така поне ми се струва. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×