Jump to content
Порталът към съзнателен живот
мария христова

Връзката на човека с Бога

Recommended Posts

Връзката на човека с Бога, дава на човека една дългосрочност на неговите мисли и стремежи. Дава му възможност да излезе от ограничението на едничкия си настоящ земен живот. Един атеист не би могъл да си прави планове надхвърлящи рамките на физическото му въплъщение. Не че другите го правят, но поне вярата в надземното съществуване им го позволява.

Донче, това за моделите тип вдъхновение, прозрение и умиротворяване не го разбрах. Връзката с духовното ти носи и трите (или може би без последното, което може да се замени с равновесие).

Казано е: Помогни си сам за да ти помогне и Господ. Необходимо е просто човешката воля да не нарушава божествената, не и да бъде заменена от последната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Може би не съм разбрана добре.

Защо човек има нужда да вярва в Господ, в сила извън себе си? Защо? Защо не се допуска, че Господ е просто човешко творение, идващо от неосъзнат архетип за цялостност. Имам предвид Юнгианската теория за цялостната личност - архетип, дълбоко изразяващ копнежа на човека по сливането на всичките му същности в един единствен образ (дали това ще бъде изобразявано с мандала, точка в кръга или свастика, все едно).

В този смисъл изобщо не става дума за атеизъм или не, далече съм от подобни определения, които ограничават всяка свобода на мисълта. Мисля, че ние твърде малко знаем за дълбоката си същност, където според мен се крие "бога" и твърде често проецираме желанията си и страховете си в една тотална личност, какъвто си представяме Господ.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В този смисъл изобщо не става дума за атеизъм или не, далече съм от подобни определения, които ограничават всяка свобода на мисълта. Мисля, че ние твърде малко знаем за дълбоката си същност, където според мен се крие "бога" и твърде често проецираме желанията си и страховете си в една тотална личност, какъвто си представяме Господ.
:thumbsup1:

Именно там, вътре, в нашата дълбока същност е ключът за намиране на Бога. И докато го търсим е добре да се радваме и наслаждаваме на Пътя, какво ни носи , какво учим, докато гоним целта. Там, в самия Живот е смисъла, да о-съзнаваме себе си. :smarty::)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог съществува както във, така и извън човека. Съществуването на духовна йерархия е факт. Връзката с нея дава възможност на човек да постигне повече от това, което му позволява да постигне индивидуално на собственото си ниво на развитие. Това наистина се прави в съответствие със степента в която човек е разкрил своите вътрешни сили, но в случая се явява помощ отвън. Това не е някаква помощ „наготово“, нещо незаслужено, а реакция от страна на по-висши същества спрямо действията на човека, мислите му и стремежите му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно съм съгласна Станимир :thumbsup: Но първо човекът трябва да е съзрял, да е потърсил Бога, да е развил своите сетива и индивидуалност и едва тогава /като извика в пустинята/, може да чуе гласа Му и по-висшите същества да му помогнат. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Да, докато искаме да ИМА бог, ще го има. Вярата е затова - да ни спасява от самите нас :) Аз обаче си мечтая за свят без бог и без илюзии. Мечтая за свят, в който единствено науката за човека ще бъде "божествена" и където опознаването на дълбочината на човешката психика ще бъде от значение. Нямам нужда от нито един господ, освен ако този господ не идва от сърцето ми и не носи името на моята несъзнавана психика. Т. е. - един извор на вдъхновение, какъвто е всеки един архетип.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

CREDENDO VIDES! Вярвай и ще видиш! :feel happy:

Не мога да докажа дали Го има или Го няма на никого. Знам, че Го има, но всеки сам трябва да намери Пътя...

Нямам нужда от нито един господ, освен ако този господ не идва от сърцето ми и не носи името на моята несъзнавана психика. Т. е. - един извор на вдъхновение, какъвто е всеки един архетип.

:) Именно Съзнаваната психика е връзката. Докато сме несъзнавани, само се лутаме... Но всеки рано или късно О-съзнава... :feel happy:

И още нещо :)

Постъпката ти спрямо хората, е постъпка спрямо Бога! Ако настъпим едно цвете, настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения. Б. Дуно
Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Т. е. - един извор на вдъхновение, какъвто е всеки един архетип.

Който можеш да замениш с друг (архетип)...

Съзнанието ни обича да играе тази игра под различни форми - да ни убеждава или внушава, че няма Едно, има много, и като ни писне едното, може да си подхванем друго. Такива източници на вдъхновение нямат нищо общо с Източника. Те са изчерпаеми, предмет на модата и капризите на хората, но в тях няма нищо изконно и вечно. Какво оправдание се съдържа във фразата, че всичко е Едно (и архетипите, for that matter)? Ако всичко е Едно, значи сме отговорни за всичко. За нелюбителите на религията, това го е "открил" и Сартър, казвайки, че свободата на човека е безусловна, от което произхожда и неограничената ни отговорност "за света".

П.П. За нивата на съзнание не ми се стихоплетства. Това е пак същата игра, с други фигури.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, докато искаме да ИМА бог, ще го има. Вярата е затова - да ни спасява от самите нас :) Аз обаче си мечтая за свят без бог и без илюзии. Мечтая за свят, в който единствено науката за човека ще бъде "божествена" и където опознаването на дълбочината на човешката психика ще бъде от значение. Нямам нужда от нито един господ, освен ако този господ не идва от сърцето ми и не носи името на моята несъзнавана психика. Т. е. - един извор на вдъхновение, какъвто е всеки един архетип.

:) Привет!!!

БОГИ/слав. Бог родствено другим индоевропейским названиям:сравни авестийским

Baya, „господ”, „Бог”, древно персийски Baga, древноиндийским Бхага, и др. В пероначальном значение – удача, доля,счастье .Латинским Deus:греч.deos, индиским

Deva ,от корня div-„светить, сиять”.Немски Gott от прогерман. корня неясного значения./Помислете тук за значението на дева-светя ли е или девственица – според днешното разбиране за думата!!!/

Мифы народов мира.Энциклопедия.Москва 1987г.І том

Удача –сполука, успех

Доля –участ,съдба,късмет

Счастье – щастие

Русско-болгарский словарь

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif

Цитат от Мона:

Аз обаче си мечтая за свят без бог и без илюзии.

Мечтая за свят, в който единствено науката за човека ще бъде "божествена" и където опознаването на дълбочината на човешката психика ще бъде от значение.

Тези думи ми звучат така: Аз съм нож, аз държа ножа, но ножът е само острие - няма дръжка.

Ръката, която го хване, непременно ще се се разрани.

Цитат от Мона:

Нямам нужда от нито един господ, освен ако този господ не идва от сърцето ми и не носи името на моята несъзнавана психика. Т. е. - един извор на вдъхновение, какъвто е всеки един архетип.

Няма нужда от такъв набеден н е с ъ з н а в а н "бог" на себедостатъчната егоцентричност, на когото за жалост всеки ден се кланяме (а дори смятаме, че е "най-естествено").

Няма противоречие между Бог и Онзи, Който е "извор на вдъхновение", както се изразяваш,( без значение Името). Важно е почувстването Му.

Аз не просто имам нужда, не просто искам да вярвам - просто нямаше да има"Мен", "сърцето "Ми" и т.н. , нямаше да има "Аз" без ВЕЧНИЯ, БЕЗГРАНИЧНИЯ, БЕЗИМЕННИЯ с много имена,

за Когото Парамахамса Йогананда казва:

“Бог може да се оприличи на един просяк: това е една особено затрогваща изразна форма – каза учителят. Той тъгува за нашето внимание към Него. Учителят на Вселената, от чийто поглед затреперват всички звезди, слънца, луни и планети, тича след хората и вика: “Не искаш ли да ми подариш своята любов? Не Ме ли обичаш, Мен – дарителя на всички дарове, повече от тези неща и предмети, които съм създал за тебе? Не искаш ли да Ме потърсиш?” Но човекът отговаря: “Много съм зает, имам много работа. Нямам време да Те търся.” А Бог казва: ”Тогава ще почакам.””

Веднъж видях една голяма купчина пясък, по която пъплеше една дребничка мравка. Тогава си помислих: “На тази мравка й се струва, че се изкачва по Хималаите”. Купчината пясък може да й изглежда чудовищно голяма, но не и на нас. Подобно на това милиони слънчеви години може да означават за Божия дух по-малко от една минута. Трябва да привикнем към това – да мислим в огромни представи: Вечност! Безкрайност!”

“В творението изглежда така, като че ли Бог спи в камъните, сънува в цветята, събужда се в животните и ЗНАЕ в хората, че е буден.”

Из "Казано от Йогананда"

icon12.gifКолкото и да говоря за Любовта, ако ще и цяла лекция от три часа да изнеса, няма да постигна нищо, ако тези, на които говоря, не Я усетят в мен, че е Живот. Цитирам по памет Йогананда.

Всеки от нас има радостта да Среща Бог чрез вътрешното докосване с Бог в нашите ближни(без да е нужно да Го назоваваме), тези, с които живеем, работим, общуваме и тук във форума също... :)icon12.gif

Редактирано от цветна дъга

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги съм вярвала, че това е една от най-сакралните връзки с Нещото, даващо живот, смисъл и оправдание - за живота тук.

Красиви, детски мечти ...

Днес, нямам нужда от нито един Господ и от нито една Вяра, за да се ОСМИСЛЯ. Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия.

Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие :)

Много хубав пост! Все едно чета Кришнамурти: "Истината е земя без пътища..."

Ама и загадачен - направо клони към дзен: "Убий Буда с метлата."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Бог Който е Бог не е Бог Който е Бог. Защото Бог Който не е Бог е Бог Който Е Бог.

'Ако Божественото не е между хората, те всякога ще си говорят на различни езици. Всеки ще си говори на своя език, а Бог само ще се усмихне и ще каже: Така се разбират хората.'

Така започва моята "Книга На Мъдрите Поучения" по Учителя + едно пожелание от същото място: ' Външно бъди човек, а вътрешно бъди Любов. Така ще познаеш душата си и Бог ще те познае.'

Поздрави!

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек няма връзка с Бог.Бог избира.Бог има връзка с човек.

Бог е като слънцето - съвсем не е важно за него кой си е отворил прозорците и колко....

Но за човека е важно - от него си зависи колко светлина ще получи - колкото прозореца САМ си отвори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има голяма разлика между написаното от Мона тук:

Винаги съм вярвала, че това е една от най-сакралните връзки с Нещото, даващо живот, смисъл и оправдание - за живота тук.

Красиви, детски мечти ...

Днес, нямам нужда от нито един Господ и от нито една Вяра, за да се ОСМИСЛЯ. Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия.

Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие :)

и малко по-късно това:

Може би не съм разбрана добре.

Защо човек има нужда да вярва в Господ, в сила извън себе си? Защо? Защо не се допуска, че Господ е просто човешко творение, идващо от неосъзнат архетип за цялостност. Имам предвид Юнгианската теория за цялостната личност - архетип, дълбоко изразяващ копнежа на човека по сливането на всичките му същности в един единствен образ (дали това ще бъде изобразявано с мандала, точка в кръга или свастика, все едно).

В този смисъл изобщо не става дума за атеизъм или не, далече съм от подобни определения, които ограничават всяка свобода на мисълта. Мисля, че ние твърде малко знаем за дълбоката си същност, където според мен се крие "бога" и твърде често проецираме желанията си и страховете си в една тотална личност, какъвто си представяме Господ.

Относно първото - само един много силен човек може да каже такова нещо.

А аз се чудя - колкото и да е силен човекът, докога ли ще издържи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би не обясних ясно - състоянието, което описваш:

Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия.

Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие

за мен е истинското състояние на връзка с Бог.

Моделът на Гспод като баща, авторитет, наказващ или награждаващ - това е модел, характерен за ниско ниво на развитие на съзнанието.... Същото важи и за моделите тип "вдъхновение", "прозрение", "умиротворяване" и т.н.

Връзката с Бог на високите нива на съзнанието по-скоро се описва с "не-състояния".

Да, прилича на отхвърлянето на плявата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Отчитам спекулации с моите постове по темата. Дали съм неразбрана или не съм се изразила добре - няма как да отчета, ние всички сме различни, но искам да уточня някои неща: за мен темата за връзката с Бога/божественото е приоритет на психоанализата. Казано с други думи, темата е съществена част от човешката психика, представяща един от най-мощните архетипи. Какво имам предвид?

При религиозното преживяване не става дума колко ясно може да бъде формулран архетипът, а доколко той пленява. Не е важно какво мисля за него, а как той ме владее. (Коринтяни; 13,12: cognoscam sicut et cognitus sum.)

"Живата идея" - (всеки един подобен архетип) - е винаги съвършена и нуминозна. Човешката формулировка не допълва нищо и нищо не отнема от нея (живата идея), защото архетипът е автономен и въпросът е само дали човек е пленен или не от неговата пълнота. Опита ли се повече или по-малко да формулира, човек може по-скоро да го интегрира в съзнанието си, да говори по-разумно за него и да обясни донякъде рационално смисъла му. Но той няма да го притежава повече или по по-съвършен начин от другия, който не може да формулира своята заплененост.

Интелектуалното формулиране става важно едва, когато споменът за първоначалното изживяване заплашва да угасне или когато ирационалността на архетипа се стори твърде нерзабираема за съзнанието. Тя е само помощно средство, но никога не същественото.

Колкото до плевелите: благодарение на несъзнаваното, на инфантилната зависимост, на безграничната несигурност и несмостоятелност виреят всякакви плевели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Намирам, че Мона е взела една изключително ограничена дефиниция за Бог (аз дори не държа да го наричам така, а евреите пък никак не го наричат директно), хвърля я в очите на "вярващите" (според нея, точно по този нaчин вярващи и точно в това, което тя описва - НО! това не е спeкулация) и обяснява защо всичко това е погрешно. Тоест спори със собствените си предположения за вярванията на другите. Това ми прилича много повече на нещо, което Мона има желание да сподели със себе си, един вид вътрешен спор, и много малко на опит да разбере как другите усещат, виждат това, което е Бог (както и да му викаме). Поради факта, че това се явява спор със себе си, който по никакъв начин не се докосва до усещането на другите, макар и да претендира за това, няма защо да се намесвам в него. Мога да кажа само как стоят нещата при мен.

За мен Бог е Бог на Любовта и оттам Бог на простотата. Няма нужда от никакви формулировки и сложнотии, за да обича човек. И така, ако един човек грабне предполагаемите формулировки на едни и започне да ги оборва с други, не спори ли той със себе си, не оспорва ли себе си, своите състояния и залитания от едно в друго и може би такива на други хора... но... какво общо с цялата тази шумотевица има... Бог (както и да му е името)? В това, което казва Мона, има много, много истина. Основно в това, че няма външен Бог (а кой го е твърдял?) и че човек всичко може да намери в себе си. Но в начина, по който после го е "обяснила" усещането за Бог изведнъж отсъства. Казаните истини, така обяснени, заприличват на неистини или на... плевели около истината.

Но няма проблем. Мислите са плевели и като такива си имат точно предназначение. Само исках да поясня, че от всички разсъждения за Бог в тази тема (или поне в последните мнения) никъде не намерих Бога такъв, какъвто го познавам. Почти нищо не отекна в сърцето ми. А... Бог говори там. Простичко, без сложни фрази и цитати. Като си забравя науката и ме обхване умиление, просълзя се, сведа глава, тогава знам - Той говори. Не винаги знам и разбирам какво говори, но чувствам. Чувствам. И го живея и знам, че това е Живот. Всичко друго ми е напълно ненужно.

P.S. Излиях се и сега ще оставя Бог на мира, че Той не обича много да се говори за Него. Изречеш ли едно нещо, то вече не Е.

P.P.S. Само се сетих, че непрекъснато си имам работа с хора с хипертрофирало ментално тяло - особена форма на аурична уродливост в научните среди. И като срещна някой такъв динозавър и ме заболява глава чак да го слушам. Но в редки случаи излиза някой изпълнен с Дух, изпълнен с Бог, говори просто или по-сложно (зависи от тематиката), няма значение, но вибрацията на Любов, която излъчва, служи за спойка на всички негови думи, така че идеите му ми светват като картина в главата - жива и истинска, независимо от сложността на изказа или материята, която се обсъжда.

Рядкост са такива хора, но честите ми сблъсъци с "главоболни" учени (наричам ги дрънкала, защото само ми дрънчат в ушите) са ме направили чувствителна към тези светли вибрации на човека, разсъждаващ, но изпълнен с любов. От километри го познавам, както и разпознавам неговите антиподи (при които бързо гледам да си запуша ушите, за да не ми надуят главата).Човек без любов, колкото и красиво да се изразява, си остава празен - като думите си.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плява, плевел - има разлика между двете.

Да отделяш зърното от плявата.

Кое не е Бог? Стремя се да отговарям на тези въпроси, да се освобождавам от грешните представи, дори да се откажа от всякакви представи, доколкото ми е възможно. Когато сме изчистени, Истината сама идва при нас.

Благодарение на написаното тук и една книга, която ми попадна тези дни се стремя да отделя плявата, че Бог е осъждащ и наказващ, че аз не съм достойна за нищо добро и да повикам в себе си преживяването, че Бог е Любов и е приготвил за мене всички добри благословения.

Благодаря на Мона! Наистина се изисква смелост и сила да отхвърлиш основни представи. То е все едно да хвърляш части от себе си - понякога е страшно, понякога боли. Да, бих изхвърлила всяка заблуда в търсене на Истината.

И все пак, ние сме свързани, части сме от едно Цяло. Има Всеобщи Закони, има Целокупно Съзнание, има Любов, Която ни свързва, Която ни храни и ни предоставя всичко необходимо за живота.

Мона, сигурно си имала преживявания, когато сякаш всичко живо и неживо ти съдейства, когато си ръководена, когато ти се помага, когато ти се предоставят нужните неща, когато идват при тебе нужните хора и ти предлагат помощта си. Не си ли чувствала в такива моменти, че има Организираща Сила, Която бди над тебе, Която те обича и се грижи за тебе?

Това не можеш да получиш сама, със собствени усилия, не можеш да контролираш до такава степен нещата.

Има Нещо, част от Което сме, Което е Разумно, Любящо и Реално.

Навлизайки дълбоко в себе си, стигаме до онази частичка, която е връзката ни с невещественото, с Духа.

Стремим се към една Цел, макар да я наричаме с различни имена. Търсим истинското Себе Си, Което е просто частичка от Всичко. Аз така бих нарекла Бог - Всичко.

Опитваме се да се събудим от реалността, изпълнена с маски и измислени декори, за да се потопим в Съня, където сме знаели кои сме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, е важно човек да установи сам за себе си, дали желае да бъде разбран, ако казва или пише нещо. :)

Ако "не", защо?

Същото така, дали сам иска да разбере себе си.

Още по-важно е човек сам да установи за себе си, дали е щастлив.

Всеки нещастен човек минава по Пътя. Да, именно, само ако човек се самоосъзнае, като нещастник може да тръгне съзнателно по Пътя. По този Път се минава задължително през фазата "няма Бог".

Истината, според мен е, че за хората няма значение дали Бог съществува или не. За тях е от значение само личностното щастие и щастието на близките, което индиректно си е отново търсене на личностно щастие, т.е. хората подхождат към живота чисто егоизтично.

Какво иска който и да е, ако не щастие?!

Добре де, ако няма Бог, тогава как бихме нарекли енергията, която поддържа и сътворява живота? Как се нарича тази енергия, която кара Слънцето да свети, планетите да се движат по определен начин и път, както и галактиките?

Как да се нарича феноменът съществувание?

За по-кратко хората са нарекли тази сила - Бог.

Тази сила е навсякъде и във всичко, но аджеба как е произлязла, как се е появила.

Защо е "Големия взрив"? Нима е плод на случайността? А колко още случайности има след него...

Нима твоето лично съществувание не е една такава случайност?

Защо точно ти съществуваш?

Защо точно ти трябваше да се родиш?

Защо точно ти изгря за живот?

Ако не съществуваше, къде щеше да е проблемът? Къде щеше да е твоето нещастие и неудовлетворение?

Проблемът винаги е поради съществуването. Няма съществуване - няма проблем.

Но и Слънцето съществува, нали!? Има ли си то проблеми? Има ли си дерзания? Нещастно ли е? Угрижено ли е то? Мъчи ли го дилемата за съществуването на Бог?

Ми не. Слънцето си няма проблеми.

Явно проблемите се намират във възприятието, в съзнанието, или по-точно в самосъзнанието. Ако това самосъзнание бе по-нисше, то нямаше да се дерзае, защото нямаше да има нужния капацитет.

Ето, мравката си съществува без да има проблеми така дълбоки, без да е нещастна!

Ако това самосъзнание бе по-висшо, също нямаше да има проблеми.

Проблемите разбира се са в аз-а.

Аз съществувам, самосъзнавам се като съществувание, но това мое самосъзнаване е ограничено в тяло, което е смъртно, което подлежи на промените в света - старост, болест, нещастие, тровоги...

Аз, понеже се имам за тяло, не съм щастлив и търся си все нещо, което да ме спаси!

Какво значение има, дали това нещо ще е Библията, Коран, Гитата, Фройд или пък Юнг? Нима всички те не са неща, които могат да изиграят ролята на "спасителен пояс" за същия този егоизтичен аз? Да спасим кожата!

Нима всички тези вариянти не тръгват от една и съща позиция - себичността? Ако е така, каква е разликата, щото не съзирам такава.

Хехе

Те в това е въпросът, а не в това дали съществува Бог или пък не съществува. Желанието на аз-а е да бъде щастлив с, или без Бога. К`во значение има за аз-а?! Той си търси своето.

:D

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Когато един човек каже "бог", непременно да съществува такъв бог, какъвто той си представя, или пък че неизбежно говори за някое реално същество. Във всеки случай той никога не може да докаже, че срещу изказването му от метафизическата страна стои нещо съответстващо, както и не е възможно да му се докаже, че не е прав. В най-добрия случай става дума за едно liquet (не е ясно), а на мен ми се струва, че е препоръчително, при тези условия и от гледна точка на ограничените човешки възможности, да се приеме, че нашите метафизически понятия не са нищо друго освен антропоморфни образи и мнения, които или изобщо не изразяват трансцеденталните факти, или го правят само по определен начин. Заобикалщият ни физически свят не е задължително да съвпада с възприемания от нас образ. Physical и perceptual world са две съвсем различни неща. И: това знание съвсем не ни окуражава да смятаме, че нашата метафизическа представа за двете съвпада с трансцеденталната действителност.

Всеки говори за "бога", при което обачи си мисли, че неговият "бог" е изобщо богът. Единият говори за парадоксалния бог от Стария завет, другият - а въплътения бог на любовта, третият - за този бог, който има небесна невеста, и т.н., като всеки критикува другия, но не и себе си ...

Нищо не доказва по-добре крайната несигурност на метафизическите твърдения от тяхното разностилие. НО, за всичко си има причина. Друга тема ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато един човек каже "бог", непременно да съществува такъв бог, какъвто той си представя, или пък че неизбежно говори за някое реално същество.

Хората може да си представят хиляди, даже милиони образи за и на Бога. Но това са си фантазии. Истината идва с преживяването, а то винаги върви със солидна доза доказателства, което всичко това те прави вече да не си същия.

:rolleyes:

Във всеки случай той никога не може да докаже, че срещу изказването му от метафизическата страна стои нещо съответстващо, както и не е възможно да му се докаже, че не е прав. В най-добрия случай става дума за едно liquet (не е ясно),

Не бива да се съди по себе си за всички останали.

а на мен ми се струва, че е препоръчително, при тези условия и от гледна точка на ограничените човешки възможности, да се приеме, че нашите метафизически понятия не са нищо друго освен антропоморфни образи и мнения, които или изобщо не изразяват трансцеденталните факти, или го правят само по определен начин.

Ако съдиш по себе си за другите, т.е. субективно, а не обективно, значи не си в позиция да препоръчваш, освен на себе си разбира се. :D Е, никой не спира никого в изказването на мнение, наистина, но пък според мен дори и в момента се изразяват факти. Въпросът е човек да има "набито око", или с други думи финна сетивност за да види тези факти. Това значи малко или повече да е експерт в сетивните възприятия, т.е. естрасензитивен.

Заобикалщият ни физически свят не е задължително да съвпада с възприемания от нас образ. Physical и perceptual world са две съвсем различни неща. И: това знание съвсем не ни окуражава да смятаме, че нашата метафизическа представа за двете съвпада с трансцеденталната действителност.

Това е така, но отново само за някои, а не за всички. За едни съвпада, за други не съвпада.

Всеки говори за "бога", при което обачи си мисли, че неговият "бог" е изобщо богът. Единият говори за парадоксалния бог от Стария завет, другият - а въплътения бог на любовта, третият - за този бог, който има небесна невеста, и т.н., като всеки критикува другия, но не и себе си ...

Тук също бъркаш, Мона. Всички познали Бога и светът, го описват еднакво по същество, макар с различни думи.

:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смешното е, че независимо от нашите представи и спорове, всички ще си минем по пътя, макар всъщност да не знаем и него...

Нито знаем какво сме всъщност, нито какво е Бог, нито какво ни очаква...

Всички ще стигнем Там, дори и слепешката...

Ама че драматизиране!

:D

Ние може да не съзнаваме връзката си Бог, но тя така или иначе си съществува. Дори е по-вярно да се каже, че сме част от Бога. Самозалъгваме се, че сме нещо отделно и е толкова трудно да си спомним, че сме Цяло. Когато си спомним това, тогава започват нещата да си ходят по местата... Тоест те са си там, но ние вече не ги отхвърляме, съдим и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе има един начин, при това сигурен, за доказване на това, че Бог съществува, но прибягвам до него само в екстемни случаи - на 4 очи и на голо.

:D

Тогава всичко вън и вътре крещи - "Оооу, Боже!".

:angel::1eye::sorcerer:

Ех... помислихте си нещо, нали, но ви уверявам, че не е това, което може би изглежда! :1eye:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×