Jump to content
Порталът към съзнателен живот
object

Защо самонараняването облекчава

Recommended Posts

Здравейте,

през последните 3 години,две негативни,стресови ситуации или обстоятелства и резултата от тях с в основата на въпроса ми.
Смъртта на майка ми-единственият ми родител и близък и раздяла след 18 годишна връзка.
Рестартирах на ново място,нова работа,нов партньор.
През изминалата година,плановете,очакванията и изборите ми бяха изместени от истерии от моя страна,усещане за безизходица и несигурност.Автоагресията се настани,ако не трайно,то циклично у мен.Започна с резка на ръката,за да продължи с порязвания по крайниците.Случва се в моментите в които се чувствам неспособна да се справя с нещо,било то и с мнение,когато съм гневна или отчаяна.Винаги след това изпитвам облекчение,физическо и душевно,напрежението вътре в мен спира и буквално "дишам".Всеки път,когато погледна белег от незарастнала рана си задавам въпроса"Как съм могла?",който бива изместван след това от отговора"Тогава е спокойно".
Имам 9 годишна дъщеря и партньор.Плаша него,все още,надявам се и в бъдеще,да не показвам/проявявам това си състояние пред детето.Съзнавам,че това самонараняване не е адекватно от никакъв ъгъл,но моля,нека някой ми обясни,защо получавам облекчение от него.
Мога ли да обясня на човека до мен,защо това се случва,мога ли да обещая,че няма да се случи пак,възможно ли е когато казвам и чувам думите си"Имам нужда от помощ" да не получавам "Можеш да си помогнеш и сама",защото факт е,че моята помощ стига само до ножа,вилицата,стъклото.
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Недей така.Може би в такива моменти се чувстваш безсилна пред всичко,което ти се е насъбрало,слаба,нищожна,ненужна.И за всичкото това,обвиняваш себеси.Нямаш нужните решения.Мразиш се.....това е.А вината не е в теб,но единственото което можеш да направиш......за него не се иска нищо,просто е.Това е да посегнеш на себеси.Наказваш се за всичко.Потърси помощ.Не се отчайваи и помни.....ти не си виновна,ти си жертва на несправедливия живот,който живеем.А трябва да го живеем,защото в него има неща,който си заслужават.Те не те нараняват,а често те карат да се усмихваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.Съзнавам,че това самонараняване не е адекватно от никакъв ъгъл,но моля,нека някой ми обясни,защо получавам облекчение от него.

Мога ли да обясня на човека до мен,защо това се случва,мога ли да обещая,че няма да се случи пак,възможно ли е когато казвам и чувам думите си"Имам нужда от помощ" да не получавам "Можеш да си помогнеш и сама",защото факт е,че моята помощ стига само до ножа,вилицата,стъклото.

 

Здравей object, самонараняването е вид автоагресия, която е начин за справяне с негативна емоция.

Много точно си определила двете събития, които са отключили в теб състоянието на безпомощност и емоционална болка, с които се е наложило да се справиш.

 

От една страна самонараняването  е проява при депресивни състояния. То показва дълбока емоционална болка и безпомощност и е преди всичко стратегия за справяне. Често човекът, който го извършва, усеща себе си като емоционално изтръпнал и поради тази причина това поведение е всъщност крайният опит да се провокира каквото и да е усещане. Когато той не е успял да се справи с негативните емоции, се насаждат напрежение и тревожност. А колкото повече тези усещания се засилват, толкова повече се откъсва от себе си, като търси спасение. 

От друга страна има така наречения принцип на бумеранга  – първоначалният стремеж да се причини болка и страдание на другите се обръща към агресора и дори успешно осъществени деструктивни намерения, в крайна сметка, се трансформират в тенденция към самоунищожение, провокирайки наказание.

 

С други думи в теб има огромна болка, неотработена емоция, нещо което искаш да извадиш от теб, но по различни причини не си имала възможност да го направиш и то се е обърнало в импулс за самонараняване. Чисто хормонално нараняването повишава адреналина, тялото отделя ендорфини, които повишават чувството за еуфория. Липсват тревожността, болката и напрежението.

Това обаче носи само временно облекчение.

Автоагресията е вид бягство от себе си, факта че не можем да се проявим такива каквито сме насочва емоцията в деструктивно поведение, което наранява както околните, така и самия страдащ.

 

Какво е добре да направиш:

Да намериш начин да изкараш тази емоция от себе си. Да я чуеш, разбереш, трансформираш и насочиш в правилна посока.

След загубата на любим човек се преживява т.н. траурна реакция. Тя протича в няколко фази, ако човек не премина правилно през тях и остане в някоя от емоционалните неразположения има голяма вероятност негативната емоция да премине в деструктивно поведение. Сходно е преживяването и при раздяла, развод. 

При теб са се случили и двете събития, които носят еднаква емоционална натовареност, която явно е останала неотработена.

Чувството на гняв се е обърнало срещу теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...когато казвам и чувам думите си"Имам нужда от помощ" да не получавам "Можеш да си помогнеш и сама",защото факт е,че моята помощ стига само до ножа,вилицата,стъклото."

Не! Не твоята помощ, а тази на човека до теб стига само до... И да! Можеш да си помогнеш сама.

Помниш ли, българската народна приказка за дърваря, мечката и лошата дума? Какво бележиш, когато не ти се иска да признаеш болката или пък, когато от теб може би се очаква да не я покажеш или най-вече дори изобщо да не изпитваш такава?

Казват "Обидите записвайте върху пясък..."

Веднъж попитали един. - Защо не искаш да излекуваш раните си!? Отговорът бил. - Защото те са, което ме свързва с другите хора.

"Всеки път,когато погледна белег от незарастнала рана си задавам въпроса"Как съм могла?",който бива изместван след това от отговора"Тогава е спокойно"." Всеки срещу ти, виждайки белезите, би мъгъл да те попита "Как си могла!?" и тогава - тогава Е с покойно- тогава този срещу теб "замества" единственият ти / както казваш/ родител и близък човек, но хората не се раждаме без бащи. Има дълбока символика в "ножа, вилицата и стъклото". В тях е оня, чието съществуване не искаш да признаеш, но което самозаместваш в моменти на гняв.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

усеща себе си като емоционално изтръпнал

Точно това е усещането.

 

 

 

След загубата на любим човек се преживява т.н. траурна реакция

Преминах през отричането,за приемане не съм убедена.Трябваше/трябва ми още време.

 

 

 

При теб са се случили и двете събития, които носят еднаква емоционална натовареност, която явно е останала неотработена.

Мда,около година след загубата на майка ми,се разпадна и бракът ми.Голямата ми дъщеря пожела да остане с баща си ,тъй като и предстоеше абитуриентски бал и аз го приех.Може би.

След раздялата си наложих да се мобилизирам,приоритетно за мен бе чисто физическото оцеляване.

Заключих бракът си,водена от убедеността,че това което се крие"зад вратата" би попречило на настоящата ми връзка.Продължавам да го вярвам,правилно или не.

 

 

 

Автоагресията е вид бягство от себе си, факта че не можем да се проявим такива каквито сме 

Хм,ето това са въпросителни,на които нямам отговор.

Това сега аз ли съм,или съм била аз в едно друго време.

Навиците градени при едно подължително съжителство ми се виждат грешка,а то вероятно е и така,когато се приложат в новата връзка или начало.

Това,което виждам и то не само когато затворя едното око и примижа с другото :)  е,че на моменти се усещам или превръщам в човека,който е баща на децата ми.А това,не ми харесва,никак.

 

 

Какво е добре да направиш:

Да намериш начин да изкараш тази емоция от себе си. Да я чуеш, разбереш, трансформираш и насочиш в правилна посока.

Близките и приятелите,които използваме за потушаване на мъката или изслушване,не са добрия вариант.Мнението и в повечето случаи е оценъчно ,а нещото което търся аз е неутралитета.Виждам и признавам грешки,решения,моменти,но когато мъката ми се измори от недочуване(защото така се чувствам спрамо хората за които ме е грижа или се грижат за мен),тогава посягам към ножа.Зная какво правя,виждам го и не мога да го спра.

А къде е разковничето за правилната посока?

Благодаря ви didi_ts и iordanka.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Да намериш начин да изкараш тази емоция от себе си.,,

 

Според мен, е по-добре изобщо да не я избираш тази емоция.За какво, по-дяволите, ти е нужно да изпитваш агресия, към кого и да е.Не виждам никакъв смисъл в това.Просто, спри да го правиш.Все пак, ти избираш, как да се чувстваш, не аз или който и да е друг. Спри да го правиш и това е.Така, няма да имаш никаква нужда да я изкарваш извън себе си.Поне на мен, този избор ми звучи по-логично.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Аз съм от хората, които не чуват, но четат внимателно.

Използваш думата "разковниче". Някъде струва ми се, си спомням тази дума да  е замествала "ключе". От друга страна може да се помисли и върху сходното  "разковавам". Пишеш, че си заключила брака си и си оставила нещо зад вратата. Кое е то!?

  Нататък пишеш "когато мъката ми се измори от недочуване"...."тогава посягам към ножа".  Ножът не се чува, но се вижда стореното с него. Има фразеологичен израз-  "Ще видиш  ти тогава!" Възможно ли е да се случва неразбиране и от двете страни,т.е. както от теб, така и от тези срещу ти.  Но защо казваш "мъката ми се измори", а не когато аз се изморя!?

Как може да се случи да заговорите тъй, че всеки да чуе другия!?

 Накрая казваш "зная какво правя, виждам го  и не мога да го спра." Сигурна ли си, че искаш да спреш себе си или  наранявайки се попречваш на нещо, което прави някой друг от близките ти!?

 Потърсих значението на думата  използвана за ник от теб. Какъв е твоят превод на български!?

 И накрая, ако пред теб има кутия или посока, където би открила  чрез разковниче отговорът на  питането си, ще  можеш ли да си го представиш и да го опишеш!?Понякога  фантазното помага на действителното и то предварително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Пишеш, че си заключила брака си и си оставила нещо зад вратата. Кое е то!?

18 години прашни пътища,няколко квартири,два-три албума снимки.Емоции.

 

 

 

Възможно ли е да се случва неразбиране и от двете страни,т.е. както от теб, така и от тези срещу ти.

Естествено,именно поради тая причина споделям тук.

 

 

 

 Но защо казваш "мъката ми се измори", а не когато аз се изморя!?

Аз все още имам сили,при мъката струва ми се,няма градация.

 

 

 

Как може да се случи да заговорите тъй, че всеки да чуе другия!?

 

Ха,почувствах се като във филм на Иняриту :-)

На 38 съм(това за да ми придаде тежест) за себе си мога да кажа-чувам,но не винаги разбирам/приемам/очаквам.

 

 

 

Сигурна ли си, че искаш да спреш себе си или  наранявайки се попречваш на нещо, което прави някой друг от близките ти!?

И двете.

 

 Потърсих значението на думата  използвана за ник от теб. Какъв е твоят превод на български!?

 

 

Предмет,физично тяло със маса,заряд.....

 

 

 

И накрая, ако пред теб има кутия или посока, където би открила  чрез разковниче отговорът на  питането си, ще  можеш ли да си го представиш и да го опишеш!?Понякога  фантазното помага на действителното и то предварително.

Разчитах на това:

 

 

 

 Аз съм от хората, които не чуват, но четат внимателно.

Тук има умни глави,може би само на гълъба,който щъка по покрива ми,не му е ясно,че не търся сухото определение.Присъщо на  хората е желанието за внимание.Трудно говоря,оооо ,бъбривка съм,но трудно говоря за себе си.Всъщност същите тия хора обичат да говорят за себе си.Притежавам отвратителната способност да помня подробности и няма как да се сърдя,ако събеседникът ми не помни последния ни разговор примерно.Престанах да говоря за мен и само слушах.

Та,няма кутия,има посока,10 часа пътуване с влак.Място където мога да открия това,което ми липсва и то точно в тоя случай е нещо с материя.Мисля си и се надявам това място също да има нужда от мен.

И пак:

 

 

 

 Аз съм от хората, които не чуват, но четат внимателно

"Мрежата служи да се улови рибата - след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави.

Примката служи, за да се улови заекът - след като заекът е уловен, примката се забравя.

Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.

Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него..."

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никой не реже лявата си ръка за да я превърне в оръжието на дясната си. Но все пак го правим, при все и символично. Никой не заключва миналото си за да го притуря откъснато към бъдещето си. И все пак го правим. Никой не може да нарани времето, но  казваме, че го убиваме...

Ще пренаредя / поради правописната неволна грешка, която  си допуснала, и която сочи  безмълваната истина/ значението на вместоимето ти- физическо тяло, предмет със заряд, маса. Действай! Никой не може да избере друго от онова, което и без друго,  вече е избрал. А и някои избират да бъдат избрани. 

Най-силни са ония воини, които са надживяли раните си, но не и най-смелите. Понякога е смелост да оставиш оръжието.

И все пак ...има време за мир...  гълъби по покривите и пътуване с влак, места дочакващи пристигането ни.

Този свят Е без думите, но времето  ни  има нужда от тях.    

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Най-силни са ония воини, които са надживяли раните си, но не и най-смелите. Понякога е смелост да оставиш оръжието.

 

Не зная дали искам да съм силна или смела,воин,съучастник или наблюдател.

Лукан е казал-"Мечовете за това са дадени-никой да не бъде роб",отнесено към нашето време-думи,действия,бездействия са силни оръжия.

Ненавиждам агресията във всички нейни проявления,а лекотата с която наранявам себе си-приемам.

И да,има време за мир.

 

Rest now…..my warrior.

Rest now, hardship is over.

Live. Wake up. Wake up.

And let the cloak, of life – cling to your bones. Cling to your bones.

http://youtu.be/3ir6I7-Wbo4

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Ненавиждам агресията във всички нейни проявления,а лекотата с която наранявам себе си-приемам.

 

 

 Това ми припомни за царският пратеник пратен в  предварително в затвора от "Алиса в огледалният свят", защото щял да извърши престъпление следващата седмица.

 Дали и ти не се самонаказваш, предварително наранявайки се за да не извършиш агресивен акт!? А всъщност ненавиждайки  агресията,  вече си агресивна към агресивното. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам едно обяснение, защо самонараняването ти носи облекчение.

Според мен към самонараняване са склонни два типа хора:

1. Такива, които са твърде взискателни и критични към себе си, перфекционисти, склонни да се чувстват причина или направо казано - виновни - за всевъзможни негативни събития, случващи се около тях. Нараняването води до едно привидно възстановяване на равновесието - виновния е наказан.

2. Такива, които реагират твърде меко и отстъпчиво, не умеят да се застъпят за себе си и да се защитят от външния свят, и когато около тях се случват неприятни и застрашаващи сигурността им събития, тъй като не могат да наранят другите (както им се иска, когато нещата станат напечени), посягат на себе си. С тези действия все някой е "получил заслуженото", въпреки че този някой не е точния адресат.

С две думи - това са хора, които подсъзнателно са склонни да се самонаказват или да наказват другите около тях, но не могат да го направят или не си го позволяват. Самонараняването води до такова, макар и до голяма степен ... как да кажа ... символично, привидно, но все пак осъществяване на вътрешния подтик; оттам и облекчението.

Ти сама можеш да прецениш към кой от двата типа принадлежиш, или пък е нещо смесено при теб и да поработиш психологически върху причините.

 

...

Мога ли да обясня на човека до мен,защо това се случва,мога ли да обещая,че няма да се случи пак,възможно ли е когато казвам и чувам думите си"Имам нужда от помощ" да не получавам "Можеш да си помогнеш и сама",защото факт е,че моята помощ стига само до ножа,вилицата,стъклото.
 

А тук нещо не разбрах - искаш да кажеш, че не получаваш помощ и подкрепа от близките ти, когато ги помолиш и се налага да се справяш сама? Ако съм разбрала правилно, то тогава си по-скоро от втори

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувал съм следното: "Наранявам си петите, та като ходя, чрез физическата болка да превъзмогна душевната"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

 

 

Автоагресията е вид бягство от себе си, факта че не можем да се проявим такива каквито сме 

Хм,ето това са въпросителни,на които нямам отговор.

Това сега аз ли съм,или съм била аз в едно друго време.

Навиците градени при едно подължително съжителство ми се виждат грешка,а то вероятно е и така,когато се приложат в новата връзка или начало.

 

 

Ти си, но с нов начин за справяне. 

Избран е подсъзнателно причините могат да бъдат много. 

 

Ето някои от тях и какво стои в основата им: 

 

ПРИЧИНИ
 
За страничния човек това поведение е абсолютно непонятно, защо някой може да причинява това на себе си, болката, белезите. Освен това самонараняващия прави това съвсем съзнателно и доброволно. Веднага изникват предположения за ненормалност, комплекси, мазохизъм и т.н. Често веднага се вадят псевдопсихологични обяснения, които в повечето случаи са останали в миналото. Някои хора просто се плашат.
 
Самонараняването е начин. Начин човек да се бори и частично да се справи с емоционална болка, с болезнени спомени и мисли, с натрапливи състояния. 
 
Причините са най - различни, някои от тях: 
 
- да се отърве от чувството на празнота, опустошение. депресия. чувство на нереалност 
- да се снеме напрежението
- да снеме емоционалната болка, когато емоциите са твърде силни и не може да се пребори, чрез физическата болка става по - лесно.
- изход от  агресията, гнева, чувство на неудовлетвореност. Често поради страх или невъзможност да се справят с тези емоции хората ги насочват навътре, а не извън себе си
- да се отърват от чувството за скованост. Много хора споделят, че се нараняват, за да усетят нещо, каквото и да е. Да се уверят, че са живи. 
- да почувстват заобикалящата ги действителност. Начин да се справят с деперсонализацията, раздвоението, дисоциацията
- заради чувството на защитеност
- за да изпитат еуфория
- за да ен извършат опит за самоубийство
- за да изразят болка, силна емоция, с която не могат да се справят
- за да повлияе на поведението на други хора 
- опитват се да кажат на другите, колко им е трудно и какво става вътре в тях
- вик за помощ
- израз или подтискане на сексуалността
- опит да се справят с чувството на отчуждение, изоставяне, самота
- да потвърди реалността на болката - раните са като доказателство, че емоциите са истински
- често са хора, които са били подложени на насилие в семейството или са наблюдавали такова, продължават да се самонаказват.
- самонаказване за "лошо поведение"
- биохимично снемане на напрежението
- опит за контрол над тялото
предотвратяване на нещо още по-лошо;
 
В основата на причините стои:
 
- опит за справяне с емоциите, да се облекчи болката, да се почувства реалността, (  бърз и сравнително ефективен начин да се справят с дисоциативни състояния, твърде силните емоции. Не е вариант, не решава проблема, но  работи) 
- опит за изразяване на нещо, да изхвърли нещо от себе си, да достигне до някого ( може би дори до себе си) , да изрази чувства, които не може да облече в думи, нестандартен начин за говорене и разказване
- опит за контрол над себе си, над емоциите, над тялото, наказание, повторно преживяване на травматична ситуация, "магическа логика" - ако аз направя нещо лошо на себе си, няма да се случи това от което се страхувам.
 
В действителност болшинството от изброените причини са свързани в една или друга степен с опит за контрол над чувствата, емоциите и емоционалните реакции. 

 

 

Какво мислиш за това - - опит за изразяване на нещо, да изхвърли нещо от себе си, да достигне до някого ( може би дори до себе си) , да изрази чувства, които не може да облече в думи, нестандартен начин за говорене и разказване.

 

От друга страна това е един импулс на неправилно насочено поведение, който може да бъде прекратен, чрез друг импулс, например на правилно насочено поведение. 

 

 

Виждам и признавам грешки,решения,моменти

Тъй като говориш за грешки и явно вярваш в това, че си допуснала грешки, давам ти един линк към материал, в който има видео с вариант за лесно и бързо заменяне на мисълта за грешка.  Разгледай, ако имаш нужда от превод пиши.  http://www.psychologos.ru/articles/view/oshibochka

 

Защо си позволявам да ти дам тази насока.

Преди две години работих с дете на 8 години с втора степен олигофрения( или поне такава диагноза му бяха поставили в дома) с импулс за нараняване и самонараняване.

Когато ме пуснаха при него ме предупредиха, че след репликата "Дай очички" ще ми бръкне в очите и веднага след това започва да се самонаранява, като не позволява на стари рани да заздравеят, и не говори. 

Импулса да нарани, разбира се, беше вид самозащита и страх от другите. Толкова можеше, толкова правеше. Обикновено след тази реплика то съответно е получавало шамари и наказание, викове, следствие на което беше и самонараняването. Тук говорим за чувства, които нямаше как да бъдат изразени при това положение. моето общуване трябваше да е сходно на неговото. На импулса трябваше да се отговори с нещо подобно, за да се получи реакция. Когато за първи път чух репликата "Дай очички" и знаех какво ще последва, аз импулсивно казах "Дай ръчички" и започнахме да играем играта с пляскане на длани една в друга с продължителност докато спадне напрежението. Това беше съвсем ново за детето и то веднага пое играта, последва опит за самонараняване, който прекратихме по подобен начин. Още на третата среща, импулса за нараняване изчезна, след 6-7 срещи детето беше спряло самонараняването и започна да разговаря. 

Разбира се това е работен процес, който няма как да се опише подробно, но с материала, който ти изпращам, може да провериш, дали подобен метод при теб ще проработи или не. 

Това е само идея, няма как да бъдем по - конкретни в този формат.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×