Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Ивета

Таро й Йоруба

Recommended Posts

Guest Ивета

Администраторска бележка: темата е допусната единствено и само в контекста на Таро и на сравнителните религии. По никаква причина не поддържаме или подтикваме, който и да е участник в сайта, да практикува, споделя, препоръчва или насърчава практики, които не са в духа на ценностите, поддържани в този сайт. 

 

Напоследък все повече ме привлича мистичната система Йоруба. Отвъд митологемата и клишето, че е свързано с животински жертвоприношения, кръв и оргии, откривам изключително ценни послания и най-вече гадателски практики, оставени от един народ, дълбоко свързан с архетипа и с традициите на предците си - а те, предците играят основа роля в спектакъла на Йоруба. Едни от основните митологически системи са Сантерия, Кандомбле и Умбанда. Интересна е и концепцията за религиозността спрямо нашата унаследена представа за нея - в един миг всичко рухва, връщаш се към корена - оголен си, без дрехи - сам си на сцената, а твои съдници са духовете на предците.

Много важна роля в Сантерия играе култа към Егуните - умрелите предци (по семейна линия или по линия на религиозната приемственост). Сантеро считат, че съществува "съзвездие от енергия", от което душите отново и отново се въплътяват в човешките тела. Душите на определено съзвездие се въплътяват в членовете на един и същи род, племе или народ. Това се обяснява с това, че родствените енергии се стремят да се държат заедно. Ето защо в нас се появяват характерни черти на нашите предци. Предците са три вида: мъртвите предци, живите предци и тези, които изпълняват функцията на предци.
Това беше едно безкрайно кратко превю на религията Йоруба, в Интернет пространството има премного информация и за Вуду, и за другите родствени практики.

За мен обаче е изключително впечатляващо Таро Вуду, което има интересни названия и сигли на картите. Намерих такава колода и пускам линк към нея: Вуду Таро.
Названията на картите отговарят на съответните Лоа. В тая колода виждам дори креолски топоними и имена.
Ще ми бъде много интересно да обсъдим картите, названията им, но това няма как да стане без познаване на системата на духовете Лоа. Дайте и вие предложения за подобни колоди. Досега подобно нещо не е правено в българското форумно пространство. Целта е: опознаване в дълбочина на една архетипна мистична система и как тя се проявява в символиката на картите Таро.
Да се позабавляваме с Йоруба smile.gif и с Таро.

Редактирано от Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Искам да обърна внимание на някои карти от горепосочената колода, защото ги намирам за буквални преводи на посланията на Таро.

Например 12 Голям Аркан е наречен Zombi, от превод и тълкуване няма смисъл. Обесеният до такава степен е с понижена жизнена енергия и желание за съпротива, че наистина е като "зомбиран".

Друга карта, популярна като Луната, в тази колода се нарича - Магическо огледало, просто съм изключително впечатлена от това определение, но после ще обяснявам защо.

И 20 Аркан - Страшният съд, в случая се казва Ancestors (Предци) - и в този случай превода е буквален. Защото няма нищо по-страшно от съда на Предците, от съда на Архетипа, който живее дълбоко в нас и във всеки един миг, в който искаме да отидем извън закона на символа, Предците ни напомнят за силата си.

Ще ми се да тълкувам и другите карти, но го оставям за по-натам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Има две карти от същата колода, едната е популярна като Умереността, другата, като Слънцето. Тук те съответно са Ti Bon Ange и Gros Bon Ange. В религията Йоруба е прието, че има две души: малкият добър ангел и големият добър ангел. Добрият малък ангел се грижи за човека, докато е жив и може да се приеме и за астралния двойник на живото същество, докато големият добър ангел остава и след смъртта и се свърза с предците, отивайки в Лоното, откъдето произлизат всички неща в света: и невидимия, и видимия свят.

Интересно е друго: връзката между тези две карти наистина е съществена - Умереността разпределя и преразпределя енергиите в човека и има пряка връзка с неговото душевно и физическо здраве, докато Слънцето, в неговия мистичен смисъл е като събуждане след много дълъг сън и се свързва с осъществяване на най-големите ни мечти.

Това, че е намерена такава взаимовръзка между тези две карти, за мен е гениална находка, което много ми помогна да видя неща, които досега не съм подозирала, особено пък съществена помощ ми оказа при работата с Ключовете в Таро, където Умереността заема достойна позиция. Защото тя е медиатор между този и онзи свят, метафорично и буквално казано и ако водата в душите ни не е разпределена правилно, то малкият добър ангел ще бъде задушен, като бебе, задушило с е плацентата на майка си.

Може би пътят от Умереността до Слънцето е пътят, който всеки трябва да измине, давайки си ясна сметка кой е и какво иска.

Колкото повече се задълбочавам в тази колода и в религията Йоруба, осъзнавам колко малко знам и колко много клишетата и митологеми са замъглявали представата ми за Таро. Все пак, след 12 години работа с Таро, дочаках своя миг, в който нещо така силно да ме грабне и да заработи на моята честота.

Надявам се, подобни препратки за Таро, а и не само да са ви интересни, но най-вече полезни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Продължавам с анализа на картите от Ню Орлеанското Вуду Таро. Възможно е да звучи хаотично, че скачам от Големи на Малки Аркани и няма голяма последоваtленост, но следвам вътрешния си инстинкт.

15-ят Голям Аркан всички знаем, че е Дяволът, но в тази Колода той се нарича Courir Mardi Gras.

Къде ни отвеждат пътищата на това име? И какво означава то? Всъщност Марди Гра е компилация от католически и африкански карнавални традиции и буквално значи Мазния Вторник: това е двуседмичен празничен цикъл, като акцентът се пада на последния вторник на февруари преди да започнат Големите Пости преди Великден. Всъщност седмицата на карнавала олицетворява максималното потапяне в греховното, за да може след това индивидът да се отърси от него и да пречисти тялото и духа си чрез непосредствено следващите великденски пости. В карнавалните дни се преплитат и езически поверия, затова те изобилстват от чудовища гонители на злото, от дебели герои, въплъщаващи благоденствието и стигат дори до замерване с портокали. Някога те били най-скъпите плодове и се смятало, че ако бъдеш улучен с портокал, в оставащите дни от годината ще те споходи благополучие. Марди Гра или Мазният вторник е последният ден от празненствата и затова в този ден те достигат своя апогей.

И тук стигаме и до основното значение и в конвенционалните карти Таро. Защо 15-ят Аркан е наречен Марди Гра?

Има само едно условие при този празник, при самия процес на празнуването. Всичко трябва да спре в полунощ. Ако фиестата продължи и минута след дванайстия час, душите на празнуващите ще бъдат отнесени от Дявола. Затова ритъмът на тъпаните и танцът на карнавалните шествия отекват днес от Ню Орлиънс през Рио Де Жанейро до средновековните градчета на Европа. Днес светът е карнавал, но от утре започва пречистването ...

Лутанията на Дяволът (като карта, а и не само) минават от Греха, през Страданието към Изкуплението. Жертвата, която трябва да принесе той е жестока и това не е нито гордостта, нито пък похотта. Тя се измерва с отказ от това да бъдем свободни в името на лицемерния морал и понеже огнената любов на Дявола е дълбоко изтласкана в несъзнаваното ни, то тя е заменена със Страх, Отхвърляне и Отричане на Плътта, на Материята, за сметка на уж Духовното.. А подобен дуализъм ни превръща просто в роби - за съжаление грозен символ са веригите в повечето колоди карти Таро, като сигнатура на Дяволът.

Но, радостно е, че след толкова години виждам незнаен автор, чийто образ на картата е ваккханален празник, пиршество за тялото и душата, усмихнати празнични лица и веселие.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Няма как да не направя препратка към нашия празник "Заговезни" или "Поклади" ,който мисля, че е по-скоро езически от колкото христянски - , При нас също присъства това гонене на злите демони чрез палене на огньове от стари и ненужни дрехи и вещи .Горе- долу е по същото време и е точно преди великденските пости.През тези дни искаме прошка за нащите грехове исе подготвяме за Изкуплението през дните за пост.

Изумена съм как Таро прави религиозно-философски синтез на всички народи през вековете..,как свързва наследените първични човешки първообрази,които поставят основата на поведението ни.

Да, това е така.

И се чудя друго, малко извън конкретната тема за Таро и Йоруба. Ако Християнството не беше така осакатило езичеството, днес щяхме да се радваме на повече Таро артефакти и живи символи. Сметни, това са 2000 години мъгла, и сега - иди и пронизвай мъглата, трудно е.

А иначе, намерих изключителна разработка на Вуду таро, карта по карта, но ще ми отнеме време да я преведа. Има специфични неща, но ще е интересно за всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

А иначе, намерих изключителна разработка на Вуду таро, карта по карта, но ще ми отнеме време да я преведа. Има специфични неща, но ще е интересно за всички.

ООо супер си....:thumbsup1::feel happy:

Аз да си призная си ги поръчах от Амазон (щото в Даря казаха, че ги нямат):) и ги чакам тея дни и дано има и книга вътре както обещават. Не знам на какъв език ще е буклета или (книга),ама и на каъвто и да е извън руски-няма да се справя мнго добре. Изключително се радвам ,че ще мога да ги уча с твоя помощ.

Искам да уточня нещо, щото е важно. Превеждам само техническата част, която касае бои и имена на карти и какво означават и то в системата на Вуду. Иначе няма тълкуване в смисъла на Таро, то единствено се отнася до топонимиката и навлизане в дълбочина на тази традиция. А всъщност мен това ме интересува преди всичко. Иначе всичко останало е лично познание.

И още нещо, без познаване на Таро преди това, трудно ще се премине към вудуизма, който и без това е несправедливо очернен. А това е цяла философия.

Имай едно наум :)

П.С. Ще го преведа на възможно най-достъпен език с ясни формулировки.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Предлагам ви едно много интересно видео и задълбочено обяснение на двата аспекта на Ерзули Дантор и Ерзули Фреда - част от от култа Йоруба, които заемат и огромно и важно място в Таро.

Обърнете внимание на символите и местоположението на 3 меча. Видеото е на немски език.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дума не хващам от немски !!!!

Това което няма как да не забележа е наличието на кукла (восъчна ,или от някакъв подобен матерял) . Освен 3 Меча има и карта от тези за бридж- мисля че е Дама Купа, обеци, свещи, ,купичка с лакомства, червило, статуетка която ми прилича на 'Херофанта"<_< ,но....може и да е "Рогатият"..... ( както се замисля- разликата е някъде в начина на получаване на това което ти се полага) последвана от (реших ,че е православна икона ) Дева Мария ,но със същият успех би могло да е изображение на "Богинаята Кали"....,бутилка с нещо за пиене, после ветрило или африканска маска с пера. Говорещият с и на Пра-образите има 2 венчални халки- (мормон може би и ) показва как да освободим у нас всички спасителни сили ,които от памтивека ни помагат да преодолеем и най тъмната нощ ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Не, това не е карта Дама Купа, това е веве-то или сиглата на Ерзули Фреда, а именно:

erzulie_freda.jpg

3 меча, която се вижда вляво е адекватна на другото лице на Ерзули, а именно на Ерзули Дантор:

dantor_vever.gif

Преди да се пристъпи конкретно към Таро, няма как да се мине без задълбочено познание. Останалите неща, които са на масата са даровете за това Лоа в качеството му на божество на Любовта.

А иначе хералдиката играе съществена роля в култа Йоруба, то е очевидно.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

И още не нещо интересно за Ерзули, позната и като Езили и като Ошун (в кубинската традиция).

В конкретното Вуду Таро тя не е Голям Аркан, дори не и кралица. Кралиците се наричат мамбо (първожрици), а кралете хуган или хонган, но това е за друга тема.

7 жезли в тази колода се нарича Erzulie la Flambeau, или Ерзули Горящата, а 7 меча - вече известната ни Ерзули Фреда (Erzulie Freda Dahomey). Прави впечатление, че повечето главни богини на Вуду пантеона, тук са седмици, както е например 7 чаши - La Sirene, и 7 пентакли е Oshun (Ошун).

Всички те са проявления на една и съща женска същност, но в различните бои, а именно в Петро (жезли), Конго (чаши), Рада (мечове) и Сантерия (пентакли).

Все още не ми е ясно защо е избрано числото 7 и, съответно седмата карта от Малките Аркани в Таро за олицетворение на силата, на влиянието и на внушенията на многоликата Ерзули.

Но скоро ще разбера.

Всъщност, сега се сещам нещо, което четох вчера. Древната богиня Ощун е носела 7 месингови гривни, когато е правила своите ритуали.

Сега остава да разберем защо са били точно 7, а не 8 например :)

7 е свързана с юдео-християнската традиция, но по отношение на африканските народи, няма нищо общо. И причината е другаде.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Всъщност, 7-те са ключовете във Вуду Таро и според стихията си, влияят на съответните нива на битието.

Вече се чудя дали има смисъл да се влиза в подробности за аватарите на Ерзули. Това е много мощно Лоа и няма да се занимавам повече с нея, поне не сега.

Ще се радвам, ако други карти са ви направили впечатление и как ги съпоставяте с конвенционалните карти Таро.

Например Папа Легба :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По линка който си дала има 2 карти Легба. Мисля ,че визираш Rada Legba,която би трябвало да съответства на 6 Меч. На пръв поглед ,картата по-ми напомня на 6 чаши - деца седящи около огъня ,слушат захласнато Разказвача ,вероятно на приказки. Огнено ,червено небе...Разказвача е усмихнат, децата погълнати... Като ,че ли ми напомня на Слънцето от големите аркани и на 6 чаши ,но в комбинация и с 6 Меча заради добрият завършек на приказката.:rolleyes:

Много са картите които ме впечатлиха ,но ми се иска да помислиме и върху Сантерия Йемая, мисля че е 9 Пентакли. Някак си я свързвам с Императрицата ,но със същият успех може да се направи препратка и към Асо Пентакли.

Редактирано от frost

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

По линка който си дала има 2 карти Легба. Мисля ,че визираш Rada Legba,която би трябвало да съответства на 6 Меч. На пръв поглед ,картата по-ми напомня на 6 чаши - деца седящи около огъня ,слушат захласнато Разказвача ,вероятно на приказки. Огнено ,червено небе...Разказвача е усмихнат, децата погълнати... Като ,че ли ми напомня на Слънцето от големите аркани и на 6 чаши ,но в комбинация и с 6 Меча заради добрият завършек на приказката.:rolleyes:

Много са картите които ме впечатлиха ,но ми се иска да помислиме и върху Сантерия Йемая, мисля че е 9 Пентакли. Някак си я свързвам с Императрицата ,но със същият успех може да се направи препратка и към Асо Пентакли.

Идеята не е да си измисляме ние кои карти на кои ни напомнят, а да разберем, защо в това Таро тези карти са с такива наименования и защо има такава йерархия. А това не може да стане без познаване на култа. За да бъде Папа Легба 6 меча, значи има причина. Освен това е последван от Ерзули Фреда Дахомей. Папа Легба е най-високото по ранг Лоа във Вуду. Другият Папа Легба е 6 жезли, където е наречен Легба Горящият и предхожда Ерзули Горящата, а това съвсем не е случайно.

Другият случай, за който говориш е 9 пентакли във Вуду Таро, която е представена от също много важно Лоа, а именно Йемайа, богинята на морето и океана, на реките; тя е богинята русалка във вуду пантеона и най-много се доближава до Ошун в първичния й образ на богиня на реката. А ето и образ на Йемайа, като майка на водите. На водите, сиреч и на времето, но в неговия мистичен смисъл: всичко се завръща в първоначалната си точка и намира своя покой. 9 пентакли е перфектно обяснение на нейния образ.

Yemaya_photo.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има две карти от същата колода, едната е популярна като Умереността, другата, като Слънцето. Тук те съответно са Ti Bon Ange и Gros Bon Ange. В религията Йоруба е прието, че има две души: малкият добър ангел и големият добър ангел. Добрият малък ангел се грижи за човека, докато е жив и може да се приеме и за астралния двойник на живото същество, докато големият добър ангел остава и след смъртта и се свърза с предците, отивайки в Лоното, откъдето произлизат всички неща в света: и невидимия, и видимия свят.

Интересно е друго: връзката между тези две карти наистина е съществена - Умереността разпределя и преразпределя енергиите в човека и има пряка връзка с неговото душевно и физическо здраве, докато Слънцето, в неговия мистичен смисъл е като събуждане след много дълъг сън и се свързва с осъществяване на най-големите ни мечти.

Това, че е намерена такава взаимовръзка между тези две карти, за мен е гениална находка, което много ми помогна да видя неща, които досега не съм подозирала, особено пък съществена помощ ми оказа при работата с Ключовете в Таро, където Умереността заема достойна позиция. Защото тя е медиатор между този и онзи свят, метафорично и буквално казано и ако водата в душите ни не е разпределена правилно, то малкият добър ангел ще бъде задушен, като бебе, задушило с е плацентата на майка си.

Може би пътят от Умереността до Слънцето е пътят, който всеки трябва да измине, давайки си ясна сметка кой е и какво иска.

Колкото повече се задълбочавам в тази колода и в религията Йоруба, осъзнавам колко малко знам и колко много клишетата и митологеми са замъглявали представата ми за Таро. Все пак, след 12 години работа с Таро, дочаках своя миг, в който нещо така силно да ме грабне и да заработи на моята честота.

Надявам се, подобни препратки за Таро, а и не само да са ви интересни, но най-вече полезни.

Гениална съпоставка, която само доказва колко мощни са архетиповете и колко необятен е техният обхват.

Искам веднага да направя един паралел. Тези дни четох за четирите стадия на развитието на героя при северноамериканското племе винебаго. Накратко за тях:

Първият стадий е този на Мошеника – хладнокръвен, пресметлив, както пише Дж. Хендерсън – „с манталитет на дете”. Преследва единствено собствените си цели и нищо друго не го интересува, с което е много по-близо до животното, отколкото до човека. Това очевидно е Магът.

Вторият етап е този на Заека, различен от Мошеника с това, че вече е социализирана фигура, с изключително мощно влияние над племето, която в последствие, при християнизацията на винебаго се идентифицира с Христос, тъй като те не желаят да се откажат от така важната за тях фигура, която възприемат като свой покровител.

Третият цикъл е на Червения рог – войн, боец, победител, надхитрява противника си, или го побеждава със сила, покровителстван е от боговете, за да бъде пръв сред хората. Тази фигура аз определих като Колесницата.

Четвъртият, последен цикъл на представата и еволюцията на героя, е този на Близнаците, при които основният момент е, че въпреки, че са две отделни личности, крайно различни, те всъщност представляват неделимо цяло. Първоначално тяхната гордост ги „поваля”, но в перфектния вариант това трябва да бъдат съвършено допълващите се противоположности, достигащи до една балансирана цялост. Това трябва да бъде Умереността, крайната инстанция на развитие, най-висшият природен закон, най-трудно достижимата цел. Това, например, не би могъл да бъде Светът – имам спомен, че писах подробно защо смятам така в Таро карти на Прехода. Накратко, Умереността, наричана другаде Изкуство, е динамичен, неспирен време-пространствен поток, и точно в това е неговата неизчерпаема мощ.

След като прочетох всичко това, единственият образ, когото не можах да преобразувам веднага в голям аркан, беше Заекът. Доста мислих по въпроса кой е той и защо е такъв. Ако хронологично следваме развитието на етапите на героя, Заекът трябва да се намира между Магът и Колесницата. Там, обаче, такава въплътена представа няма.

В крайна сметка допуснах, че не е необходимо подредбата да бъде хронологична, така стигнах до Слънцето. Една кратка игра с числата ни води от 19 до… 1. Но това е само моя идея. Отново в Карти Таро на Прехода бях писала преди време какво за мен е Слънцето в цикъла на живота и тази представа явно се помества идеално и тук, в темата за Вуду и написаното за винебаго, а защо, отговорът е ясен – архетипът е жив.

Слънцето е многолико, но в крайна сметка, какво би могло да носи в себе си – социализацията, характерна за Заека, донякъде инфантилността, присъща на ранната фаза на героя, носител на мъжкия принцип - активен, градивен и, както пише Хендерсън: „…се проявява като основателя на човешката култура - Трансформатора”, както си писала и ти – носител на мистичния смисъл, аз бих добавила - на идеята за прераждането, в широкия смисъл на понятието, където прераждане се постига от човека и през житейския му път, преминавайки през различни „препятствия” и преодолявайки различни „опасности”. С други думи – израствайки. Затова е и основател на културата и винаги ще я „преосновава” чрез Трансформиране, тоест – Прераждане.

Днес се сетих за съпоставката, която си направила ти във Вуду Таро и много се впечатлих от общото, което се открива между Умереността и Слънцето - Ti Bon Ange и Gros Bon Ange.

Давам си сметка, че има разминаване в подредбата/номерацията при класификацията на винебаго, където Заека, или Слънцето, е по-преден етап от Близнаците, или Умереността. Във Вуду Таро трансформацията преминава по обратен ред. Но, въпреки всичко, не мисля, че мощната сила на един архетип би могла да бъде повлияна от този факт, където другаде може и да бъде безкрайно важен, но тук, поне според мен, носи само формален смисъл.

Дълго не бях идвала и сега, като че ли, си наваксах с писането J Извинявам се за дългия пост – обзе ме ентусиазъм.

Ще се радвам да споделиш своето мнение по написаното J С всеки изминал ден ме обземат идеи, които твоите размисли и обяснения допълват и обогатяват безкрайно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Четвъртият, последен цикъл на представата и еволюцията на героя, е този на Близнаците, при които основният момент е, че въпреки, че са две отделни личности, крайно различни, те всъщност представляват неделимо цяло. Първоначално тяхната гордост ги „поваля”, но в перфектния вариант това трябва да бъдат съвършено допълващите се противоположности, достигащи до една балансирана цялост. Това трябва да бъде Умереността, крайната инстанция на развитие, най-висшият природен закон, най-трудно достижимата цел. Това, например, не би могъл да бъде Светът – имам спомен, че писах подробно защо смятам така в Таро карти на Прехода. Накратко, Умереността, наричана другаде Изкуство, е динамичен, неспирен време-пространствен поток, и точно в това е неговата неизчерпаема мощ.

Близнаците или 6-ят Голям аркан в Таро се нарича Марасса: божествените близнаци от вудуисткия пантеон. Сега следва интересна история: техният произход се свързва с маймуните, с маймуните в този район. Маймуните много нападали полята на местните земеделци, хората от своя страна, убивали маймуните. Носят се легенди, че в техните семейства децата-близнаци умирали. Земеделците разбрали какво са причинили и престанали да гонят и убиват маймуните. И от този миг натам, отново започнали да се раждат живи и здрави близнаци. И всички близнаци оттогава досега са свещени.

Противоположностите в този свят, олицетворени от двата близнака, от Мараса, карата нещата да се случват, а Вселената да заиграе своя танц.

Според Йоруба, близнаците Мараса са синове на Шанго и Ошун (проявления като Ерзули във всички бои в Таро и Ошун като 7 пентакли). И още нещо интересно, има легенда, че те са предтеча, те са Предците на всички Лоа във Вуду Таро.

Всяко семейство, което има близнаци било сега, било в генеалогичното си дърво, е длъжно да им поднася дарове и жертвоприношения. Случва семейство, поразено от поредица от нещастия, да чуе от устата на хунган (или хоган - първожрец, напомням), че е наказано, задето е занемарило Мараса, с които е било в далечно радство „по времето на Гвинея”. За мараса се смята и дете, родено със сраснати пръсти, признак по който познават, че е „изяло” братчето си в майчината утроба. Починалите близнаци се обожествяват, а техните духове са особено опасни, защото имат славата, както и живите близнаци, на избухливи, свирепи и крайно докачливи.

Близнаците приемат да бъдат наказани за грешка, която наистина са извършили, но си отмъщават жестоко, ако решат, че са пострадали несправедливо. Отношението към близнаците трябва да е абсолютно еднакво, за да не събуди ревност между тях. Дрехите им трябва да са еднакви, порциите храна – еднакви, похвалите към единия и другия – еднакви. Сестрите близначки трябва да бъдат, ако е възможно омъжени едновременно. Когато се омъжва жена с брат близнак, тя и съпругът й го отрупват с подаръци, за да стопят горчивината, която той може да е стаил в сърцето си. Дори смъртта не прекъсва връзката между близнаците. Останалият жив ще отделя за отишлия си символична част от всичко, което яде или получава като подарък. Могъществото на Мараса е огромно.

Тази история идва да каже, че преди да се пристъпи към работа с Вуду Таро, е необходимо да се познава много добре и изоснови култа, иначе няма да стане.

Така наречената карта 6-та от Големите Аркани - Двата пътя, има и допълнение и той не е в изборът между нещо и нещо, а в правилният избор - в това да платиш точно толкова, колкото и трябва, и искаш да получиш - всеки дисбаланс ще те вкара в пътя на Zombi или на Обесеният.

Неприемането на дадена истина, отричането й, както и страха, винаги ще преследват сгрешилия в избора си. И то от неискреност.

Искреността невинаги е лицеприятна, но затова пък е жизненоважна за битието ни тук и сега.

Нека не се "убиват маймуни", защото вършеят по "полята ни", нека убием маймуните в себе си и ги заменим с реалните им значения: воля и устрем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Ще се спра на Императора в Таро Йоруба.

В този култа той е известен като Loco.

Връщайки се към корена на култа, намираме следните данни и информация: започвам с Императора или с Локо - той е един от най-властните и силни Лоа във Вуду, той е духът на растителността във целия й смисъл - всяко дърво може да бъде символ на Локо, както и всяко дърво може да бъде негов храм. Поклонника принася в жертва дарове, но не животински, и когато, бъдат изядени от горски животни се приема, че Локо е удовлетворен.

Той е повелител на лечебната сила на растенията, той е Билкарят на Вселената - и една вметка, жреците посветили се на култа си към него, стават едни от най-добрите лечители и знахари.

Тук отварям една скоба: между актуалното звучене на картата Императорът и Локо, на пръв поглед, няма много общо, но замисляйки се над основните послания, стигаме до други изводи - за да бъде обществото в своя пълноценен вид, та дори и отделния човек, е необходим здрав корен, здрави корени (в случая силна психика), устои, без които, нито едно битие не би могло да съществува.

Ако коренът не е здрав, цялата сграда ще рухне. Без могъщата гръд, пресметливост и глобален поглед на Императора, нито едно човешко същество не би могло да осмисли битието си. Затова, видим ли Императора в подредбата, трябва да се замислим - онова, за което питаме, има ли здрави устои, а ако няма, трябва да минем дългия път на лечение на корените, още повече, че тези корени, много често, са препратка и към нашето семейство, към бащата като първообраз на могъщия бог и родител на небесата. Ако често Императорът се появява, то той е послание на едно ригидно отношение към живота, на хаос от дефицити и компенсации - защото коренът боледува, той, метафорично казано, е "калцирал", и ако е така, то лечението е невъзможно. Освен това, нашето отношение към живота боледува - социалните ни контакти са образ на отношението на бащата към нас и в зависимост от нашата предиспозиция на бунтари или на мрънльовци, са такива и отношенията ни с другите хора.

Единственият изход е екстракция, често явяваща се като външно на нас събитие, уж случайно случило се - инцидент, смърт, тежко заболяване. Както казва Юнг "Отлагайки дълго разрешаването на вътрешен конфликт, той се екстраполира като външен на нас, извън нашия контрол, намирайки израз и решение в непоправим инцидент."

Затова, никога не трябва да се неглижира една поява на Императора в подредбата - тя винаги е сигнал, че нещо не е наред с "корена" - растението, дървото боледува, или просто ние нямаме здрава почва под краката си, че да искаме онова, което искаме. Локо е дървото на живота, дори в неговия библейски смисъл, и няма как да има то красива корона, ако корените му са изгнили. Здраво стъпили на Земята с глава в Небето, това е могъществото на Императора, неговата отговорност, но и кръст. Една малка препратка към символа на четворката, ни отвежда и към Кръста, към цялостната личност (по Юнг).

Тъй като темата е безкрайна, може да се пише много, оставям отворен край, надявайки се да се намесите и вие. Още повече, че съпругата на Локо, е Айзан (Императрицата). Те двамата са една цялост, но и двете противоположности на тази цялост, затова следващото ми мнение ще е за нея. Но, сега, ето и веве-то или сиглата на Локо Лоа. Както се казва, следва продължение.

Loko_jpg.jpg

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Императрицата в култа Йоруба се нарича Айзан.

Във Вуду култа нейна основна роля е да предпазва от черна магия. Но преди всичко осигурява безопасен контакт с инобитийните светове. Което, както знаем е особено важно за всеки, който общува с Лоа. А и тя се води за един от най-старите духове в култа, заедно с Папа Легба.

Малко фактологическа информация за нея:

Понеже неин основен растителен символ е палмово листо, се приема, че тя съпровожда и всяка инициация. Но не само това. Айзан е Лоа на всички церемонии, както и на вуду свещениците. Тук отварям една скоба (в традиционното Таро, Висшият жрец е покровител на тайните церемемонни, но в Йоруба той е покровител на воините и се нарича Господарят Ума с атрибути барабан, който събужда духа … от дълбокия сън).

Точно както съпруга си, тя е архетипна Houngan (напомням свещеническо съсловие, Айзан се разглежда като първата, или архетипна Mambo (жрица), и като такава се асоциира с жречески знания и посвещаване в мистерии,.

Като духовни родители на свещеничеството в Йоруба, тя и нейният съпруг участват в ритуалите kanzo (западноафриканска традиция). Тя е близка до католическата Света Клара.

Връзката между Йоруба и Таро в този образ на древно Лоа:

Знаем символиката на Императрицата в Таро – закриляща и предизвикваща творчество, тя е криейтив директора и на другите карти. За разлика обаче от картите Таро, при които Императрицата отдавна е изгубила своята архетипна природа на Великата майка (с изключение на въпроси, отнасящи се до бременност), в култа Йоруба това е нейно основно занимание, доближаващо се до католическите светици – да закриля жените и женствеността изобщо.

Дали защото отдавна жената в нашия свят е изгубила своята мистичност и митичност, дали защото егоизмът надделява при задаваните въпроси (без дар в замяна), но тя в Таро е акумулирала по-скоро една небрежност, мудност и тромавост. Една от най-великите карти в Таро, която, за съжаление, рядко е активна в прогностиката. Т.е. рядко е конотивна.

Това идва да рече, че нуминозността й (тази, която работещият с картите влага или не влага в нея), е загубила от „митичната си истеричност” (по смисъла на Ролан Барт).

Напомнянето за и на нейната изначална същност идва навреме – връзката между картата, символът и Богинята е основополагащ при работата с картите Таро. Много преди ние да вземем някакъв предмет (или да видим символ и митичен знак), той е съществувал в Древните Времена, приобщен от стари традиции на народи, които апокалиптично, но искрено, са намирали верния път към символа, извличайки максимална полза от него, живеейки в хармония с онова, което не им е известно …

Задачата на Императрицата е да бъде психопомп, но не по пътя към отвъдното като към последен пристан, а като способ да се преодолят бариерите на собственият ни духовен мрак – често отвъдните светове живеят у нас самите и се изисква смелост, но и ярост, да се преодолеят границите им.

Това го може всяка една майка, дори една лъвица, която от безутешността на глада, изяжда полуоцелелите си малки. В това е и поуката на Айзан – за да заживее един архетип в Таро, той трябва да е жив и у нас самите.

Трафаретното разбиране за картата, се обогатява от познанието затова – какво е била и какво е това Лоа за адептите на Йоруба.

Жива статуя, жива Богиня, на която се поднасят дарове – осъществяване на женствеността в нейната дълбочинна природа – владетелка на света, едновременно управляваща, едновременно съзиждаща творението, едновременно раждаща хиляди човеци. Но и убиваща ги.

Нейното веве е:

320px-VeveAyizan.svg.png

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивета, много силно ме порази това, което си написала за Императрицата в Таро, което ме наведе на въпросите как сме спечелили силата на този символ и кога сме я изгубили, някъде, във времето, в духът на вековете. Как майката се е превърнала в мощен потенциал на свръх енергия, приемаща и даваща, отсъждаща и опрощаваща, нежна и силна в същото време, и кога това време и този култ са отлетели, отнасяйки цялата мистичност, убита от егоизъм, задушена от недобре развити идеи, отрочета на една ментална поквара.

Прочетох поста ти малко, след като беше пуснат, а контраста в него - контраста между повехналите лаври на отмряло величие и златния трон, напукан и забравен, това все още не ми дава мира. В това съвременно племе, в което светът се е превърнал, ние не можем не само да усетим, не можем дори да разберем силата на един от най-мощните архетипи, защото (поправи ме, ако греша), някак си, това племе е успяло да го обезцени и унищожи (същият този архетип). Основата, която трябва да е най-стабилна, е всъщност най-ронлива и поддатлива, не дори и това, тя е само образ.

Сексът вече е движеща сила само доколкото нещо трябва да се преброи и докаже. Идеята за майчинството е много повече болен фикс, отколкото каквото и да било друго, в сравнение с което и да било друго време. По силата на този архетип се движат и природните закони, а излиза, че този архетип някак си умира, или това вече дори се е случило.

Накъде сме тръгнали??

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Прочетох поста ти малко, след като беше пуснат, а контраста в него - контраста между повехналите лаври на отмряло величие и златния трон, напукан и забравен, това все още не ми дава мира. В това съвременно племе, в което светът се е превърнал, ние не можем не само да усетим, не можем дори да разберем силата на един от най-мощните архетипи, защото (поправи ме, ако греша), някак си, това племе е успяло да го обезцени и унищожи (същият този архетип). Основата, която трябва да е най-стабилна, е всъщност най-ронлива и поддатлива, не дори и това, тя е само образ.

Сексът вече е движеща сила само доколкото нещо трябва да се преброи и докаже. Идеята за майчинството е много повече болен фикс, отколкото каквото и да било друго, в сравнение с което и да било друго време. По силата на този архетип се движат и природните закони, а излиза, че този архетип някак си умира, или това вече дори се е случило.

Накъде сме тръгнали??

Тези твои думи ме накараха да се замисля още по-дълбоко и, някак, естествено, пред мен изникна образа на Богородица - накрая на една една дълга поредица и верига от архетипни образи на съзидателки на светове и майки на живи Богове. Отварям една голяма скоба, но няма как да не споделя следното, въпреки че основната тема тук е акцентът върху Таро и Йоруба. Но, същностно, вглеждането надълбоко в архетипа на Великата Майка, е повече от поучителен.

Женското начало се проявява на равнището на онтологичната структура; то не е глагол, а esse – битие, закрила на творението. Богородица ражда „светия Младенец”, дава своето тяло, над което слиза съдържанието, словото, силата, действието. Мъжкото начало държи сметка за склонността към абстрахиране, към създаването на рационални понятия, към постоянното бягство в схематизъм. Смутен от своето теоретично безсилие, той се бунтува срещу материята, против тялото, лесно изпада в гностическо презрение към него и го въвлича в изопачени форми на безчовечен аскетизъм.

Рационалистичният гносис и дехуманизираната техника или сухият аскетизъм може да бъде превъзмогнат само отвътре – със светостта на самото битие и женската чистота на сърцето: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:12). Човекът е призван да обработва градината на космоса, да разгадава имената, да изобразява иконата на Царството посредством всички форми на културата, но онази икона, в която образът съвпада със съдържанието, е Пресветата Дева с Младенеца, жената, облечена в слънце, човешкият образ. Мъжът, мъжкото начало, установеното свещенство, всички заедно служат на Църквата, възпявайки нейната святост. Жената не може да бъде свещеник без да отдаде самата себе си; в съответствие със своето харизматично състояние тя е призвана да осъществи своето царствено свещенство чрез собственото си същество, чрез своята природа.

Спасението ще дойде само от светостта, но в условията на съвременния живот, тя до голяма степен е свойствена на вътрешния живот на жената. Пресвета Богородица „спазваше всички тия думи в сърцето си” (Лук. 2:51); всяка жена има вродена вътрешна връзка с традицията, с континуитета на живота. В Бога съществуването съвпада със същността; жената е способна в голяма степен чрез светостта да доближи същността до съществуването със силата на смирението, защото „смирението означава да можеш да бъдеш точно на своето място”. В противоположност на всеки егалитаризъм и феминизъм, именно в това се състои най-естественото влияние на харизматичното състояние на жената. То е служение на Утешителя, благодат на утехата и радостта, а това означава, че жената по своята същност е майка, за която всяко битие е нейно чедо.

Връщайки се отново в реалността, опорочена от липси и най-вече от същностни връзки с архетипа, онова, което се вижда в огледалото на Императрицата, е като шамар по лицето. Очакванията ни нямат нищо общо с онова, което се случва ... Маргинализираните въпроси към Таро, евтиното "евокиране" на нуминозни сили с цел да ни подкрепят в егоистичните ни щения, водят единствено до екзистенциални пустини, до разочарования и неверие .

"Обожествените" икони, пред които уж се молим, не са посредници между нас и невнятно божество. Единственият начин е самите ние да се превърнем в живи богове (в случая Богини), когато позволим на архетипа отново да ни завладее с първичната си древна сила.

Отново се връщам на Айзан.

Случай разказан от Спенсър Сен-Джон говори особено красноречиво за силата и нуминозността на архетипа. Арестувана жрица вуду заявила на човек, проявил съчувствие към нея: „Ако ударя моя свещен тъпан и прекося града, всичко живо, начело с императора, ще ме последва най-смирено”.

Тук ключовата дума е само една - отдаденост. Нещо, което тъжно ни липсва.

...

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отварям една голяма скоба, но няма как да не споделя следното, въпреки че основната тема тук е акцентът върху Таро и Йоруба. Но, същностно, вглеждането надълбоко в архетипа на Великата Майка, е повече от поучителен.

Заформя се една изключителна тема, малко отвъд Таро и Йоруба (като конкретика), но всъщност основа на всичко, за което говорим (както и ти си казала). Таро, освен мост, е част от живия живот, затова и аз подхванах темата по този начин.

Съвсем не странно, нощта, когато обмислях този въпрос, мислех точно за Богородица (нещо, което беше основната идея, но за което в последствие просто... изключих :) ), но синхроничността е очевидна - ти също говориш за нея. Моите мисли, обаче, отлетяха в друга посока.

Една "криворазбрана цивилизация" не случайно е такава и тя носи и своите криворазбрани послания. За мен, идеята за тази жена,

жената, облечена в слънце

е напълно опорочена, неразбрана, превърната в съвремието в своя антипод. Човешката психика, очевидно, не е способна да схване идеята за светостта, целостта и смиреността. Не е способна да се примири да приеме образа на Девата, която владее и Силата, и Умереността (двете сестри), която е и майка, но и неопорочена едновременно. По тази причина, резултатът е един стерилизиран идеал, възприеман като скучен, нереален, дори невъзможен за изпълнение. Чистотата и светостта са задача непосилна, дирекно отхвърлена, без шанс да пусне корени в съвременните ни, крайно "модерни" и "напреднали" разбирания за половете и тяхната роля. Много по-лесно е за една безформена маса да претендира, че е бунтарски настроена, да иска права, да не ги получава и да ги печели в последствие с пошла показност и заучено, евтино поведение, което от своя страна също претендира да е новаторско, докато всъщност не е нищо повече от елементарна компенсация. Проста формула - нямам акъл, имам тяло, продавам го, купувам си в замяна временно повишение на самочувстието и статута, бил той емоционален или материален (зависи кой за какво се бори). Което ме кара да се чудя Императорът ли се е поддал първи на натиска, или Императрицата, или право пропорционално са си разменяли ролите, докато накрая напълно са се обезличили.

Защото, Императорът, и той е мъртъв. Няма я Майката, да залюлее люлката и да скрепи емоционалната база в семейството (посредством Силата), няма го и Бащата, да го защити и да го води като авторитет.

После отваряме теми в Таро за истината и проекциите и ти, до болка запозната с хорските неволи, даваш моментален пример с вечната 2 чаши и вечното Слънце :) Картинката е тъжна.

Святост и смирение - ха-ха... Един жлъчен смях... Нали първо на всички трябва да стане ясно, че една истинска жена е способна да носи по 6 халби накуп, да пие и псува повече от мъжете около нея, да е непекъснато провокативна, защото ако вниманието се спре върху нещо друго, то не би се задържало и за 10 секунди... Не искам да опорочавам прекрасната тема, искам само да дам моя пример и разбиране за това как една истина се стерилизира и етикетизира като закостеняла и се извращава в пълната си противоположност.

Да, времената се променят и ние ги следваме. Много от нас пият, пушат, правят секс (надявам се поне, за здравето на обществото :) )Никой не е непорочен, а и не е това идеята. Просто безумната надпревара кой да е отгоре съсипва всичко по пътя си, отвращавайки с егоизъм и липси, липси... Времето, в което всичко е на показ, без дори и да е било поискано, и това е стандарт. Времето на маскарада с прелестните маски и костюми и кухите души зад тях...

Приемам темата емоционално, по много причини - едно, задето тя е нашата действителност, второ, защото е нещо, което в условията на съвременното ни общество е трудно да бъде променено, защото дори и да бъде...

Тук ключовата дума е само една - отдаденост. Нещо, което тъжно ни липсва.

...то трябва да бъде прието и приласкано от другата страна... Която, обаче, също е мъртва...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Девалвацията на образа на Майката опира в желанието да нямаме желание за промяна.

В образа на Майката е преплетено съграждането и разрушението, живото и мъртвото, стабилността и потъването.

При ацтеките Чилчиутликое, е повелителка на земетресенията. При този древен народ това извиква алюзия за люлката, люлеенето на земята приспива. Две несъвместими идеи в съвременния свят, особено ако се сетим за последните земетръсни събития.

Образ на Майката е и Кали, тази която покровителства едновременно домашното огнище и в същото време изисква човешки жертви, за да продължи живота. Кали е и тази, която след края ще събере семената за новия живот, за да го погълне отново. Тя е промяната, Тя е кръговрата, в Нея е и живота и смъртта.

Девалвацията на образа на Майката има и в астрологията.

Първо малко митологическа предистория.

Египтяните са смятали, че когато е сътворен света, Asc в момента на сътворението е бил в знака на Рака, знака в който Луната има своята най-голяма сила. Майката е поставила началото.

Факт е, че когато наблюдаваме проблеми в личността - паранои, истерии, ПА и много, много други, Луната в картата е проблемна. Тя е по един или друг начин свързана със Сатурн, Козирог, 12-ти дом. Позиции, които отслабват Луната, правят я скована, негъвкава. От подобни позиции следват и проблеми със зачеването и износването - липсва контакт с женската същност.

За нас Великата Майка е мъртва, защото сме се отказали да живеем в един променящ се свят. Отказали сме се да следваме сезоните, отказали сме се да приемаме промяната. Приели сме, че утрешния ден ще протече по план, не по различно от предишния. Изненадите се изчерпват, а и се допускат, само в графата на подарък, романтична вечеря или изискващо обяснение в любов.

Динамиката на Луната е заменена със стерилността на Сатурн. Решили сме да се оттеглим, отново по Сатурн, в пещерата на кабинета, в графите на графика, вместо да се променяме и приемаме, че не сме ос на света.

Архетипът на Майката е мъртъв, защото е мъртво и усещането ни за живот.

Редактирано от Йордан Анов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инфо за онези, които проявяват интерес към Вуду култа, особено що се отнася до Дахомейското. Има две книги, които дават що-годе яснота за култа; първата е на У. Сийбрук "Магии и мистерии от Хаити", а втората е на Алферд Метро - "Култът Вуду в Хаити". Втория автор е специалист, докато първият по-скоро се занимава с легендите за Вуду и церемонилаността, без да прави сериозен анализ. 

 

Тук не споменавам за бразилското вуду, а именно Кандомбле, защото то ще бъде център на друга тема. Йорубианското Таро има дахомейски произход, какъвто е и автентичния култ на хаитянското вуду. Това е огромен извор на познание и трябва да се проучи задълбочено.

Приятно четене :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отварям отново скоба, но наложително подходяща за дискусията.
Кога един архетип оживява, кога той е жив изобщо? Само, когато неговата нуминозност рефлектира у носителя - защо всички вуду хунгани и мамбо, са толкова отдадени на Лоа? Защото в тяхното несъзнавано, което напук на нашата психоанализа, Сянката е единствено извор на живот, не на компенсаторни неврози и истерики, живеят живите образи на архетипите, не ерзаци на полубогове или олицетворения на чудовища от сънищата.

Много е просто: в тези "примитивни" за нас общества битуват старите Богове, които никой не е забравил, където Духът на мъртвите бди - Манао тупапао, както изричат древните маори някъде далеч в Маркизките острови.
Служене на архетипа с отдаденост, смиреност и любов без обяснения. Дали това ще е Айзан, Мараса, Локо, Собо или Бадеси, океана, реката или планината, е все едно. Те всички са оживени архетипи.
Всъщност, това е верният път на човешката душа. Да намери своя животворен извор и живата вода - не някъде извън себе си, а дълбоко навътре в душата, където всичките отговори съществуват. Всъщност, това е и смисълът на индивидуацията.

От нас зависи дали Айзан (Императрицата) ще бъде една изгряваща Богиня или погинало древно божество, обитаващо единствено сънищата под различни образи.


Кой е пътят към Imago Dei, когато богът се превръща в човек?
Този проблем, дълбоко залегнал в Християнството, е важен и за Йоруба - защо Папа Легба, Ошун и всички останали трябва да "слизат в хората". Въпреки обратния процес на иницииране, имаме следния проблем: седмата молба на "Отче наш", а именно - Но ни избави от Злото, трябва да се разбира в смисъла, вложен в молитвата на Христос в Гетсиманската градина: "Ако е възможно, нека ме отмине тая чаша."
Сигурно именно по принципа на Божата умисъл не съответства човекът да бъде пощаден от конфликта по този начин - от злото. Но напълно човешко е да изрази такова желание, което не бива да се въздига в модел, понеже то е насочено към Божията промисъл и воля, и се основава само на нашата слабост и страх.

Тихоокеанските ни събратя са решили проблема, хората са станали самите те Богове, у всеки властва анимистичния дух на предците, както северноамериканските си братя, са намерили покой, ала и небивала веселост (смятана за престъпна от ограничения ум); отвъд страха, отвъд табуто, единственото табу е това да не бъдеш бог ...

Бог не е само Добро, това може би ще ни научат другите етноси и религии - вярата в Бога като Summum Bonum е възможна само за едно рефлективно съзнание, за което всеки Бог е нуминозен и не подлежи на интерпретация.

Ако табуираме познанието, то ние табуираме и стремежа да излезем извън схизмата на отрицанието. Важно е да се излезе от страха от осъзнаването и последващото го релативизиране.

Следва въпросът: Знаем ли това, което виждаме?

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пускам обозначения на Големите Аркани, на дворцови карти и бои във Voodoo Tarot of New Orleans. По-натам и на малките аркани подробно като значение в самия вуду култ.

 

Пълен списък на Големите Аркани с мой превод, както следва:
0.World Egg, Глупакът – Световното Яйце
1. Dr. John, Магът – д-р Джон
2. Marie Laveau, Висшата Жрица – Мари Лаво
3. Ayizan, Императрицата - Айзан
4. Loco, Императорът - Локо
5. Master of the Head, Папата – Пазителят
6. Marassa, Влюбените - Мараса
7. Dance, Колесницата - Танц
8. Possession, Силата - Овладяване
9. Couché, Отшелникът – Прегърбеният, (Приведеният)

10. The Market, Колелото на Съдбата - Пазарът
11. Secret Societies, Справедливостта – Тайно Общество
12. Zombi, Обесеният - Зомби
13. Le Morts. Смъртта - Мъртвите
14. Ti Bon Ange, Умереността – Ти Бон Анж
15. Courir de Mardi Gras, Дяволът – Шествие за Марди Гра/Шествие за мазния вторник
16. Deluge, Кулата - Потоп
17. Z'etoile, Звездата - Звездата
18. Magick Mirror, Луната – Магическо Огледало
19. Gros Bon Ange, Слънцето – Гро Бон Анж
20. Ancestors, Страшният съд - Предците

21. Carnival, Светът - Карнавал

 

Дворцови карти:
Houngan

Хунган – Кралете, с изключение на Сантерия, където са Сантеро
Mambo

Мамбо – Кралиците, с изключение на Сантерия, където са Сантера
LaPlace

Ла Плас – Рицарите, с изключение на Сантерия, където са Ориате
Princess
Хунзини – Пажовете, с изключение на Сантерия, където са Ягуо

 

Бои:
Сантерия – Земя - Пентакли
Рада – Въздух - Мечове
Петро – Огън - Жезли

Конго – Вода - Чаши

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×